Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 62
гр. Дряново,
20.09.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновският районен съд в публично
заседание на 09.09.2019г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА СПАСОВА,
при секретаря Гергана Генева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 76/ 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Предявени са искове
с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ищецът “***” ЕАД,
гр. *** основава исковата си претенция на обстоятелството, че на 01.04.2017г. е
подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 16.11.2010г., сключен между “***” АД и “***” ЕАД, по силата на което
вземането на “***” АД, произтичащо от договор за паричен заем № 2622355/
18.08.2016г. е прехвърлено в собственост на “***” ООД, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежност, включително всички лихви. Договорът за
заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземанието си в полза на трети лица. “***” АД (понастоящем “***” ЕАД е
правоприемник на “***” ООД).
В изпълнение на
изискванията на закона ответникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за
станалата продажба на вземането с Уведомително писмо изх. № УПЦ-П-ИАМ/2622355
от 04.04.2017г. от страна на “***” АД чрез “***” ЕАД. Видно от известието за
доставяне писмото е получено лично от ответника на 10.04.2017г.
Посочват, че
процесното вземане произтича от Договор за паричен заем № 2622355, сключен на
18.08.2016г. между “***” АД, като заемодател и С.Г.Г., като заемател в
съответствие с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр,
предоставен предварително заемателя и съдържащ индивидуалните условия на
бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено
от заемателя. С подписването на договора
заемодателят се е задължил да предостави на заемателя сума в размер на 500 лв.,
представляваща главница и чиста стойност на кредита. Погасителните вноски,
които заемателя се задължава да заплаща на заемодателя, съставляват изплащане
на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя
по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща
печалбата на заемодателя, като лихвения процент е фиксиран за срока на договора
и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е
договорена в размер на 577,84 лв. Договорната лихва е уговорена от страните в
размер на 77,84 лв. Съгласно разпоредбите на договора за паричен заем,
заемателят се е задължил да върне кредита до 15.04.1017г. на 8 равни месечни
погасителни вноски в размер на 72,23 лв. всяка, като падежа на първата
погасителна вноска е 17.09.2016г., а падежа на последната погасителна вноска е
15.04.2017г. С подписването на договора за заем заемателят удостоверява, че
заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи на този договор, съгласява
се с тях и желае договора за бъде сключен.
На основание
сключения договор за паричен заем и Тарифа за таксите на “***” АД, в случай, че
заемателят забави плащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница
и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя
заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни разговори, лични посещения и др.) за
събиране на просрочените вземания в размер на 9 лв. Таксата за направени
разходи се начислява за всеки следващ 30дневен период, през който има
погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събиране на просрочените погасителни вноски,
които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45 лв. На основание
цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислена такса разходи за събиране
на вземането в размер на 45 лв.
Съгласно чл.
4, ал. 1 от договора заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на
договора да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по
договора, а именно две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря
на следните условия : да представи на заемателя служебна бележка за размер на
трудово възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер
над 1000 лв., да работи на безсрочен трудов договор, да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с “***” АД, да няма
неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други
банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ
една година назад да е със статус не по-лош от 401 “редовен”, като поръчителите
подписват договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер –
заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след
крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Поради
неизпълнение на цитираните задължения от страна на заемателя, съгласно
уговореното между страните, е начислена и неустойка за неизпълнение в размер на
454,24 лв., която е разсрочена на 8 равни вноски, всяка в размер на 56,78 лв.
Така погасителна вноска, която следва да заплаща заемателя е в размер на 129,01
лв.
На основание
ЗПК на длъжника и в съответствие с чл. 8 от сключения договор е начислена лихва
за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 18.09.2016г. до
датата на подаване на заявлението в съда в общ размер на 91,50 лв., който е
съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна паджирала неплатена
погасителна вноска.
Длъжникът не
е заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството. Сумата, която е
погасена е в размер на 140 лв., с която са погасени както следва : неустойка за
неизпълнение 56,78 лв., такса разходи 36 лв., договорна лихва 16,66 лв. и
главница 30,56 лв. Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната
погасителна вноска, а именно 15.04.2017г. и не е обявяван за предсрочно
изискуем.
За “***” ЕАД е
възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът е уважил претенцията и по
образуваното ч. гр. дело № 496/ 2018г. е издадена заповед за изпълнение.
Длъжникът не е намерен на установените в заповедното производство адреси,
заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 4 от ГПК, което обуславя правния
интерес от подаване на искова молба. Молят съда да признае за установено по
отношение на ответника С.Г., че същият дължи на “***” ЕАД сума от 469,44 лв. –
главница по договор за паричен заем, 61,18 лв. – договорна лихва от
17.09.2016г. до 15.04.2017г., 9 лв. такса разходи за събиране на просрочени
вземания, 397,46 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода 17.10.2016г. до 15.04.2017г., 91,50 лв. – обезщетение за забава за
периода от 18.09.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и
законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
заявлението до окончателното изплащане на задължението. На основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК молят да им бъдат присъдени направените в хода на заповедното
производство разноски. Молят да им бъдат присъдени разноските, направени в хода
на настоящото производство.
В дадения от съда
срок е депозиран отговор от особения представител на ответника адв. Т.М. ***, в
който оспорва предявените искове. Твърди, че подадената искова молба е
недопустима. Оспорва изцяло иска, като счита, че ищецът не е активно
легитимиран да заведе иск, тъй като се позовава на права, произтичащи от договор
за цесия от 16.11.2010г. с кредитора на отвеницата. Към тази дата не е имало
възникнало заемно правоотношение между нея и цедента по договора за цесия.
Поради което договорът бил нищожен поради липса на предмет. На второ място
посочва, че договор за кредит № 2622355/ 18.08.2016г., подписан между цедента и
ответницата е нищожен поради уговаряне в него на неравноправни клаузи и
по-точно договаряне на възнаградителен лихвен процент, надхвърлящ трикратния
размер на законната лихва, каквато е практиката на ВКС. В случая бил договорен
твърд годишен процент на възнаградителната лихва в размер на 40 %. Моли съда да
отхвърли предявения иск.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235
от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч. гр.
дело № 496/ 2018г. по описа на съда се установява, че по заявление на „***” ЕАД,
гр. *** против С.Г.Г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 151/ 01.11.2018 г., като е разпоредено ответникът да заплати сумата 496,44
лв. – главница по Договор за паричен заем от 22.08.2016г., ведно със законната
лихва върху главницата от 01.11.2018г. до изплащане на вземането, СУМАТА 61,18
лв. – договорна лихва за периода от 17.09.2016г. до 15.04.2017г., СУМАТА 9 лв.
– такса разходи, СУМАТА 397,46 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 17.10.2016г. до 15.04.2017г., СУМАТА 91,50 лв. –
обезщетение за забава за периода от 18.09.2016г. до 01.11.2018г., както и
СУМАТА 75 лв. – разноски, от които 25 лв. държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане от
24.01.2019г. съдът е констатирал, че издадената заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Поради което
на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е дал указание на заявителя в едномесечен
срок от получаване на разпореждането да предяви иск за установяване на
вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
В срока по чл.
415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил срещу ответника настоящия иск за установяване
на вземането му по заповедта.
Не е спорно по
делото, че на 18.08.2016 г. между “***”
АД и ответницата Г. е сключен Договор
за паричен заем № 2622355, по силата на който дружеството е предало на
заемателя сумата 500 лв., който се е задължил да върне същия. Договорен е
фиксиран годишен лихвен процент по заема 40 % и общ размер на всички плащания 577,84
лв. Заемополучателят се задължил да върне сумата по заема на 8 равни месечни вноски, всяка от 72,23 лв. при дата на първата вноска 17.09.2016г. и дата на
последната вноска : 15.04.2017г. С подписването на договора съгласно чл. 4, ал.
1 от същия ответницата се е задължила в срок до три дни, считано от датата на
сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения
: две
физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните условия :
да представи на заемателя служебна бележка за размер на трудово възнаграждение,
нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв., да работи
на безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за
паричен заем, сключен с “***” АД, да няма неплатени осигуровки за последните
две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако
има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не
по-лош от 401 “редовен”, като поръчителите подписват договор за поръчителство. Или
в същия срок да представи банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, която е
издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на
заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане
на задълженията по договора за заем. При неизпълнение на цитираните задължения
от страна на заемателя, съгласно уговореното между страните в чл. 4, ал. 2 от
договора е предвидено, че заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на
454,24 лв. Неустойката се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка
погасителна вноска, като към всяка от вноските се добавя сума в размер на 56,78
лв.
На основание
сключения договор за заем в случай, че заемателя забави плащането на падеж на
погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя
заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни разговори, лични посещения и др.) за
събиране на просрочените вземания в размер на 9 лв. Таксата за направени
разходи се начислява за всеки следващ 30дневен период, през който има
погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събиране на просрочените погасителни вноски,
които следва да заплати заемателя не могат да надхвърлят 45 лв. На основание
цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислена такса разходи за събиране
на вземането в размер на 45 лв.
От заключението на изслушаната по делото
съдебно – икономическа експертиза се установява, че ответницата е заплатила на
дружеството – заемател две погасителни вноски на обща стойност 140 лв., като на
15.09.2016г. е заплатила сумата 90 лв., а на 23.01.2017г. – сумата 50 лв.
Общият размер на задължението на ответницата по процесния договор за заем е
1023,33 лв., от които 469,44 лв. – главница, 61,18 лв. – договорна лихва, 397,46
лв. – неустойка, лихва за забава 86,25 лв. и такса разходи – 9 лв.
На 16.11.2010 г. е сключен Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) на основание чл. 99 от ЗЗД между “***” АД и “***”
ООД с правоприемник “***” АД. По силата на чл. 4.9 от
договора продавачът се е задължил от свое име да изпрати писмени уведомления до
длъжниците за сключения договор за цесия в рамките на един календарен месец. Във
връзка с горното е издадено и пълномощно от 09.09.2015г., приложено по делото,
с което Изпълнителният директор на “***” АД е упълномощил “***” АД да уведоми
от името на упълномощителя всички длъжници по всички вземания на дружеството.
В представения препис – извлечение от
Приложение № 1/ 01.04.2017г. към договора под № 96 фигурира задължението по
договор 2622355 на ответницата, която е индивидуализирана с три имена и ЕГН. До длъжника
е изпратено уведомително писмо за станалата цесия изх. № УПЦ-П-ИАМ/ 2622355.
Видно от приложената по делото обратна разписка писмото е получено от ответницата
Г. лично на 10.04.2017г.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от
правна страна:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл.
415 ГПК.
От събраните
по делото доказателства безспорно се установи, че на 18.08.2016 г. между ответницата и „***” АД е сключен договор за паричен заем № 2622355. Заемната сума до размер
на 500 лв. е изплатена на ответницата, което същата е удостоверила с подписването на
договора, който има силата на разписка. Ответницата се е задължила да върне
заемната сума на 8 равни месечни вноски, всяка от 72,23 лв. или общо сумата 577,84
лв., включваща 40 % годишна лихва.
По делото безспорно се
установи, че кредиторът валидно е прехвърлил вземанията си по процесния договор
за заем на ищцовото дружество със сключването на договора за цесия от
16.11.2010г. и подписване на приложение № 1. Видно от
приложените към молбата писмени доказателства към Рамковия договор за
прехвърляне на задължения (цесия) от 16.11.2010 год. е приложено пълномощно от
Изпълнителния директор на „***“ АД на „***“ ООД да представлява цедента при
изпращане на уведомителни съобщения до длъжника и подписването на съответните
уведомителни писма. Приложено е и адресирано до длъжника уведомително писмо изх.
№ УПЦ-П-ИАМ/ 2622355. Лично ответницата
е получила писмото на 10.04.2017г., видно от представената обратна разписка към
товарителница. Поради което в настоящия случай съдът приема, че ответницата е
редовно уведомена на тази дата за извършената продажба на вземането, както
правилно се твърди от ищцовото дружество.
Неоснователно
е възражението на особения представител на ответницата, че договорът за цесия е
нищожен поради липса на предмет. Действително в приложения по делото Рамков
договор за прехвърляне на вземания не са изброени конкретни вземания, които се
прехвърлят от цесионера. В чл. 2.1 от същия изрично е предвиден ред, по който
ще се определят вземанията, предмет на рамковия договор. Договорено е това да
стане с подписване на Приложение № 1, в което подробно да бъдат индивидуализирани
вземанията. Приложение № 1 е представено по делото. В него изрично е посочено,
че се издава въз основа на сключения между страните договор за рамков кредит,
подписан е от двете страни, съдържа детайлен списък от подробно
индивидуализирани вземания, включително и това към ответницата. Поради което
следва да се приеме, че договорът за цесия не е нищожен поради неопределеност
на предмета му. Същите съображения важат и за изложеното в хода на съдебните
прения възражение, че в договора за цесия не е определена покупната цена на
вземанията. В § 3 от договора е изложен подробен механизъм, по който страните
при взаимно съгласуване на волите да определят конкретната изкупна цена на
всяко вземане. Цената в договора за възмездна цесия е определяема, което е
достатъчно да се приеме, че същият не е нищожен поради неопределеност на
предмета. В този смисъл следва да се съобрази, че и двете страни по договора за
цесия са търговци, следователно за тях се прилагат общите правила за
търговските сделки, уредени в ТЗ. В този смисъл дори и цената по договора за
възмездна цесия да беше абсолютно неопределена, то договорът пак не би бил
нищожен, доколкото на основание чл. 326, ал. 2 ТЗ в този случай ще се дължи
средната пазарна цена.
Претенцията на ищеца включва и
начислени неустойка и такса разходи. Настоящият договор за заем е сключен при
действието на Закона за потребителския кредит (обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010г., в
редакцията му след изм. и доп. с ДВ, бр. 61 от 25.07.2014г., в сила от
25.07.2014г.), съответно нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда
и по специално императивното правило на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК. Цитираната норма
в ал. 1 предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Според ал. 2 на
същия текст, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В настоящия
случай с договора е предвидено и предоставяне на допълнително обезпечение –
поръчителство от две лица или банкова гаранция. Като в случай на неизпълнение
на тези задължения, заемополучателят следва да заплаща дължима неустойка в общ размер
на 454,24 лв. за целия период на договора. Съдът приема, че отговорността за
разноски и неустойка по чл. 4, ал. 2 и чл. 8, ал. 1 от договора, представляват
по съществото си неустойка, дължима при забава на изпълнението за заплащане на
текущите задължения по кредита, а не плащане на покриване на разходи по
събиране на вземането, съответно – обезщетение за неизпълнение на задължението
за представяне на обезпечение. Изискването на обезпечение на задължението с
поемане на поръчителство от две физически лица, които да отговарят на
изисквания, създаващи значителни затруднения за изпълнението им или представяне
на банкова гаранция за изпълнение, противоречи на принципа на добросъвестността
и цели да създаде предпоставки за задължително начисляване на предвидената неустойка.
С определяне на горните плащания по същество се цели заобикаляне на
ограничението на чл. 33 ЗПК и се въвеждат допълнителни плащания, чиято
дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. Съгласно чл. 21,
ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. С оглед изложеното
съдът приема, че цитираните клаузи са нищожни и като такива не пораждат права и
задължения за страните по заемното правоотношение. Поради което следва да се
приеме, че ответницата не дължи плащането на претендираните суми за неустойка в
размер на 454,24 лв.и такса разходи – 9 лв., поради което предявените искове в
тази част следва да бъдат отхвърлени.
По делото са налице данни, че след сключване на договора ответницата
е погасила част от него до размер на 140 лв. чрез плащане на две погасителни
вноски. В този смисъл е и заключението на вещото лице. Във връзка с посоченото
по-горе относно задължението за неустойка и такса разходи, следва да се приеме,
че към датата на прехвърляне на вземанията по договора след погасяване на
договорната лихва и част от главницата с направените две вноски заемателят е
разполагал с неудовлетворено парично вземане в размер на 437,84 лева,
представляващо непогасена главница. Върху главницата е следвало да бъде
начислена и сумата 94,25 лв. дължимата лихва за забава за периода от 18.09.2016г.
до 01.11.2018г. – датата на подаване на заявлението в съда. За това задължение
цесията е могла да произведе прехвърлително действие. До тези размери
претенцията е основателна и като такава следва да бъде уважена, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.
410 от ГПК в съда (01.11.2018г.) до окончателното й изплащане. За разликата до
пълния предявен размер на главницата и за договорната лихва предявените искове
следва да бъдат отхвърлени, като погасени чрез плащане. За претенцията за такса
разходи и неустойка, исковете по изложените по-горе съображения, следва да
бъдат отхвърлени, като неоснователни.
Неоснователни са
възраженията на представителя на ответницата, свързани с недействителност на
клаузата, определяща размера на възнаградителната лихва,. Както се посочи по-горе договорът за заем е сключен
при действието на Закона за потребителския кредит. Съгласно разпоредбата на чл.
19, ал. 4 от същия е въведено ограничение, като е предвидено, че годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република България. От 01.08.2016г. основният лихвен процент е
определен от БНБ на 0 %, поради което към датата на сключване на договора
петкратния размер на законната лихва възлиза на 50 %. В процесния договор
годишният процент на разходите е определен в по-нисък от максималния размер на
49,01 %. Договорната лихва участва в изчисляването на годишния процент на
разходите, максималният размер на който е ограничен съобразно чл. 19, ал. 4 от
ЗПР. При договорена лихва в твърд размер от 40 % и годишен процент на разходите
по-нисък от максимално предвидения, съдът намира, че клаузата по чл. 2, т. 6 от
договора е действителна.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че годишният процент на разходите по договора е
уговорен в размер на 49,01 % съгласно чл. 2, т. 8 от договора. Поради което не
отговаря на действителността твърдението на особения представител в хода на
съдебните прения, че този процент е някаква вероятност, която не може да
изчисли.
Съгласно дадените указания в
т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС в полза на ищеца
следва да се присъдят и направените в заповедното производство разноски за
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, които съразмерно на
уважената част от исковете възлизат общо на
38,98 лева. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане
ответника дължи на „***” ЕАД сторените в хода на настоящото производство
разноски за заплатена държавна такса, възнаграждение за вещо лице, депозит за
особен представител и юрисконсултско възнаграждение, като общият размер на
същите съразмерно на уважената част от исковете възлиза на 298,46 лева. Юрисконсултското възнаграждение е
определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба
за заплащане на правната помощ (обн. ДВ, бр. 8/ 24.01.2017 г.) в размер на 100
лв.
Воден от горното и на основание чл. 422 от ГПК съдът
РЕШИ :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. ***, бул. ***, ***, ***, представлявани от пълномощника юрисконсулт М.С.,
че С.Г.Г., ЕГН **********,*** дължи по Договор за заем № 2622355,
сключен на 18.08.2016 г. между
последата и „***» АД, СУМАТА 437,84 лв. (четиристотин тридесет и седем лв. и
осемдесет и четири ст.) – главница, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 01.11.2018г. до окончателното
изплащане на дължимата сума и СУМАТА 94,25 лв. (деветдесет и четири лева и двадесет
и пет ст.) – лихва за забава за периода от 18.09.2016г. до 01.11.2018г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 496/ 2018г. по
описа на Районен съд Дряново. В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ искът за главницата за
разликата от присъдения до пълния претендиран размер от 469,44 лв. и искът за
договорна лихва в размер на 61,18 лв. за периода 17.09.2016г. до 15.04.2017г.
ОТХВЪРЛЯ, като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ. Предявените установителни искове за неустойка
в размер на 397,46 лв. (тристадесет и седем лв. и четиридесет и шест ст.),
дължима за периода от 17.10.2016г. до 15.04.2017г. и за такса разходи от 9 (девет)
лв., ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА С.Г.Г.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, бул. ***, ***, ***, представлявани от
пълномощника юрисконсулт М.С. СУМАТА 38,98 лв. (тридесет и осем лв. и деветдесет
и осем ст.) – разноски в заповедното производство и СУМАТА 298,46 лв. (двеста
деветдесет и осем лв. и четиридесет и шест ст.) – разноски в исковото
производство съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - гр. Габрово.
След влизане на решението в сила
препис да се приложи по ч. гр. дело № 496/ 2018г. по описа на Районен съд
Дряново.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :