Определение по дело №949/2019 на Районен съд - Ловеч

МОТИВИ

 

към Присъда от 07.10.2019 г. по НОХД №949/2019 год. по описа на РС Ловеч,

VІІІ - ми наказателен състав

 

            Срещу подсъдимият С.Н.К., било предявено обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, затова, че в периода от около 23:40 часа на 08.09.2019 г., до около 09:30 часа на 09.09.2019 г., в гр. Ловеч, на ул. „Цар Освободител" № 37, без надлежно разрешително по ЗКНВП, държал в страничен ляв джоб на дънки високорисково наркотично вещество, включено в Приложение № 1, към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични /приета на основание чл. 3, ал. 2, и ал. 3, от ЗКНВП/ - Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина", а именно - „коноп", със съдържание на активен компонент „тетрахидроканабинол" 3.0 %, с нетно тегло 0.085 грама, на стойност 0.51 лева, както и в дом на ул. „Шести Септември" № 8, вх. А, ап. 18, без надлежно разрешително по ЗКНВП, държал в прозрачна пластмасова кутия високорисково наркотично вещество, включено в Приложение № 1, към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични /приета на основание чл. 3, ал. 2, и ал. 3 от ЗКНВП/ - Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина", а именно - „коноп", с нетно тегло 50.008 грама, със съдържание на активен компонент „тетрахидроканабинол" 1.2 %, на стойност 300.05 лева, общо 50.093 грама „коноп", със съдържание на активен компонент „тетрахидроканабинол" 1.2 - 3.0 %, на обща стойност 300.56 лева.

            В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура - Ловеч поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимия, като счита, че от фактическа страна е изяснено и доказано. Излага, че намереното, както при обиска на подсъдимия  наркотично вещество, така и това намерено в обитавания заедно с баба му апартамент, както от изложеното от свидетелите живущи в сградата, така и от обясненията на подсъдимия, се установило, че са държани от последния. Счита, че няма противоречия между показанията на разпитаните по делото свидетели и обяснението на подсъдимия, като същите изцяло съответствали на събраните писмени доказателствени средства,  включително и на одобрените от съда протоколи за обиск и изземване. Сочи, че подсъдимия упражнявайки фактическа власт върху намереното количество високо рисково наркотично вещество, от субективна страна е осъществил деянието с пряк умисъл, в която връзка били и обясненията на подсъдимия. Сочи, че не споделя становището на защитата, че деянието следвало да се преквалифицира като маловажен случай, тъй като не били налице основанията за това. Сочи, че осъщественото от подсъдимия деяние не се характеризира с по – ниска обществена опасност, и че твърдението на подсъдимия, че намереното в домът му наркотично вещество има по - ниско процентно съдържание на наркотично действащ компонент, се потвърждавало и от заключението на в.л., като счита за илеревантно обстоятелството от кой път е реагирал наркотеста по време на претърсването и изземването доколкото в.л. в с.з. било подробно обяснило, че при изследването се взимат проби от всички листа и съцветия и се изготвя така наречената средна проба, като всъщност се изготвяли две такива, които се изследват 4 пъти и резултатите се отчитат от апарат. Излага, че същественото в случая е, че по експертен път на база показанията на апарата било установено, че съдържанието на активен компонент „тетрахидроканабинол" в откритото в домът на подсъдимия наркотично вещество е 1.2 %., и че стойността на въпросното наркотично вещество се изчислява съгласно постановление на МС № 23/29.01.98 г., като в конкретния случаи възлиза на 300.56 лв. По изложените по – горе съображения и предвид количеството на държаното от подсъдимия наркотично вещество и неговата стойност, счита, че осъщественото от него деяние не представлява маловажен случай, в която връзка цитира решение № 46/31.01.13 год. по н.д. №2184/2012 г. на ІІ НО и решение № 34/08.04.15 г. по н.д. № 1914/2014 год. на ІІІ НО. Моли подсъдимия да бъде признат за виновен за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, като предвид чистото му съдебно минало съдът му определи наказание в минимален размер за срок от 1 година и глоба в размер на 2000.00 лв., като изтърпяването на наказанието лишаване от свобода да бъде отложено на осн.  66, ал. 1 за срок от 3 години. Моли веществените доказателства по делото да се отнемат в полза на държавата и същите да бъдат унищожени по предвидения в закона ред.

            Подсъдимият С.Н.К., редовно призован, се е явил в с.з. В с.з. се е явил и назначеният му в хода на БП за служебен защитник адв. Г. Г. от ЛАК. Подсъдимият К. в хода на проведеното съдебно производство е дал подробни обяснения по делото, които  съответстват на изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Обяснил е, че наркотичното вещество намерено в домът му има по - ниско процентно съдържание на наркотично действащ компонент, и че мислел да го изхвърли, но го бил забравил, както и че наркотеста по време на претърсването и изземването в домът му реагирал от втория път отчитайки 1,2 % активно вещество.  Защитникът му адв. Г. в пледоарията си е изложил, че не оспорват описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, а квалификацията на деянието. Изложил е, че в хода на съдебното следствие били разпитани част от живущите на ул. „Шести Септември" № 8, вх. А, от които показания се установили добри характеристични данни за подсъдимия, като в тази част обв. акт, в който било посочено, че подзащтният му е агресивна и проблемна личност не отразявал обективната истина. Сочи, че не оспорват обстоятелството, че в подсъдимия, а в последствие и в домът му са намерени високорискови наркотични вещества, но че това намерено в домът на бабата на подсъдимия, което не оспорват факта, че е негово е със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 1.2 %, и че обществената опасност с оглед на това обстоятелство била по –малка. Оспорва становището на представителят на обвинението, че общата стойност на намереното количество наркотично вещество е 300.56 лв., което водело до невъзможност да се квалифицира нарушението за маловажно. Излага, че представителят на обвинението е цитирал решения на ВКС, които били от преди години, когато покупателната възможност на 300 лева била повече от колкото е към настоящия момент, и че тази сума не следвало да се разглежда сама по себе си, като основание да не се квалифицира престъпление по чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3, т.1 от НК. Излага, че под защитният му установил, че намереното в домът му вещество не му действа и имал намерение да го изхвърли, като последния в съзнанието си не възприемал това вещество като наркотично. Счита, че в случая не са налице предпоставките на чл.9, ал.2 от НК, тъй като подзащитният му следвало да разбере сериозността на едно такова деяние.  Моли да се приложи чл. 345а ал.5 вр. с ал. 3, т.1 от НК, и ако съда прецени, че са налице останалите предпоставки за прилагане на 78а от НК да го приложи.

            От събраните на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие доказателства, от показанията на свидетелите Г.Н.Н., Р. Димитров М., Д.А.Н., С.Т.Х., от приобщените по реда на чл.281, ал.5 във вр. сал.1, т.5 от НПК показания на св. П.Р.Л., от обясненията на подсъдимия, от заключението на в.л. по изготвената в хода на БП физикохимична експертиза, от веществените доказателства по делото, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

            Подсъдимият С.Н.К., с ЕГН **********, е роден на *** г. в гр. Пловдив. Същият е българин, български гражданин, със средно образование, неосъждан, неженен, безработен, с адрес за призоваване в гр. Ловеч, на ул. "Шести Септември" № 8, вх. А, ет. 6, ап. 18. Имал постоянен адрес *** и настоящ адрес ***.

            Подсъдимия К. от няколко години живеел при своята възрастна, болна и трудно подвижна баба в жилище находящо се в гр. Ловеч, на ул. "Шести Септември" № 8, вх. А, ет. 6, ап. 18, който именно адрес при привличането му за обвиняем последния посочил за призоваване.

            Свидетелите Г.Н.Н., полицейски служител при РУ МВР - Ловеч и П.Р.Л., стажант при ЦСПП, гр. Казанлък на 08.09.2019 г., около 22:50 часа извършвали обход в центъра на гр. Ловеч, и по – точно в района на ул. „Търговска" и ул. „Цар Освободител". По време на обхода покрай тях минал подсъдимия К., като разминавайки се с него усетили миризма на марихуана. Предвид на това последните изчакали подс. К. *** на ул. „Цар Освободител", където в близост до № 37 св. Г.Н. го спрял за проверка. При извършена проверка на лични вещи, извършена на основание чл.81 от ЗМВР, св. Н. установил, че в левия страничен джоб на дънките му, в метална кутия, подсъдимия държал найлоново пликче със зелена тревиста маса. Свидетелят Н. незабавно докладвал на дежурния ОДЧ и задържал обвиняемия К. със Заповед за задържане по ЗМВР № 176233/ Екз. 169 от 08.09.2019 г. При условията на чл.164, ал.1, т.1 от НПК за времето от 23:40 часа на 08.09.2019 г. до 00:05 часа на 09.09.2019 г., на подсъдимия К. бил извършен обиск, като намерената у него суха зелена тревиста маса била подложена на полеви нарко-тест, който индикирал, че същата представлявала канабис. Същата била иззета, като в съставения протокол, отразяващ извършеното действие по разследване, подсъдимия собственоръчно вписал, че намереното вещество е канабис, и че същото е за лична употреба. Със съставянето на протокол за обиск и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение било образувано Бързо производство № 490/2019 г. по описа на РУ МВР - Ловеч.

            В последствие, в условията на неотложност за времето от 09:30 часа до 10:30 часа на 09.09.2019 г., било извършено претърсване в обитаваното от подсъдимия жилище, находящо се в гр. Ловеч, на ул. "Шести Септември" № 8, вх. А, ет. 6, ап. 18. В хода на претърсването била намерена прозрачна пластмасова кутия със суха тревиста маса. Същата била подложена на полеви нарко-тест, който индикирал, че  представлява марихуана. Намерената тревистата маса също била иззета, като в съставения протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение подсъдимия К. собственоръчно вписал, че „тревата” е негова, и че я е набрал от местността „Нузгавото", като същата била предназначена за лична употреба.       Цитираните по – горе протоколи за Обиск и изземване и за Претърсване и изземване след внасянето им от наблюдаващия прокурор в законоустановения срок били одобрени от Районен съд - Ловеч.

            В хода на бързото производство била назначена и изготвена физико-химична експертиза /ФХЕ/, видно от заключението на която иззетите при обиска и претърсването обекти, представляват наркотичен коноп. Нетното тегло на конопа, държан от К. в джоба на дънките му било 0,085 гр., като процентното съдържание на наркотично действащия компонент /тетрахидроканабинол/ било 3,0 %. Нетното тегло на конопа, държан от К. в дома му било 50,008 гр., като процентното съдържание на наркотично действащия компонент /тетрахидроканабинол/ било 1,2 %. Общо, държаният от обвиняемия коноп тежал 50,093 гр. и имал процентно съдържание на наркотично действащ компонент /тетрахидроканабинол/ от 1,2 - 3,0 %. В заключението в.л. е посочило, че конопът е наркотично вещество, поставено под контрола на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и представлява високорисково наркотично вещество без легална употреба, пазар и производство. Посочило е, и че конопът е включен в Приложение № 1, към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични /приета на основание чл. 3, ал. 2, и ал. 3, от ЗКНВП/ - Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина".

            По метода на математическото изчисление, съгласно Приложение №2 от Постановление  на МС № 23/29.01.1998 г., и заключението на физикохимичната експертиза, изготвена по БП, разследващия полицай на основание чл.127, чл.129 и чл.131 от НПК, съставил протокол за оценка на наркотични вещества, видно от който стойността на конопа, държан от К. в джоба на дънките му била 0,51 лева, а тази на конопа, държан от подсъдимия в дома му - 300,05 лева. Общата стойност на държаното наркотично вещество възлизала на 300,56 лева.

            При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подс. С.Н.К. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, като в периода от около 23:40 часа на 08.09.2019 г., до около 09:30 часа на 09.09.2019 г., в гр. Ловеч, на ул. „Цар Освободител" № 37, без надлежно разрешително по ЗКНВП, държал в страничен ляв джоб на дънки високорисково наркотично вещество, включено в Приложение № 1, към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични /приета на основание чл. 3, ал. 2, и ал. 3, от ЗКНВП/ - Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина", а именно - „коноп", със съдържание на активен компонент „тетрахидроканабинол" 3.0 %, с нетно тегло 0.085 грама, на стойност 0.51 лева, както и в дом на ул. „Шести Септември" № 8, вх. А, ап. 18, без надлежно разрешително по ЗКНВП, държал в прозрачна пластмасова кутия високорисково наркотично вещество, включено в Приложение № 1, към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични /приета на основание чл. 3, ал. 2, и ал. 3 от ЗКНВП/ - Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина", а именно - „коноп", с нетно тегло 50.008 грама, със съдържание на активен компонент „тетрахидроканабинол" 1.2 %, на стойност 300.05 лева, общо 50.093 грама „коноп", със съдържание на активен компонент „тетрахидроканабинол" 1.2 - 3.0 %, на обща стойност 300.56 лева.

            Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, приобщените по реда на чл.281, ал.5, във вр. с ал.1, т.5 от НПК свидетелски показания, обясненията на подсъдимия, заключението на в.л. по изготвената по делото експертиза, веществените доказателства по делото, и приложените писмени доказателства и доказателствени средства - протокол за обиск и изземване, ведно с фотоалбум /л.6-9 от ДП/, протокол за претърсване и изземване, ведно с фотоалбум /л. 13-17 от ДП/, определение № 590/09.09.2019 г., постановено по НЧД № 881/2019 г. по описа на PC - Ловеч /л.11 от ДП/, определение № 589/09.09.2019 г., постановено по НЧД № 880/2019 г. по описа на PC - Ловеч /л.4 от ДП/, протокол за проверка по ЗМВР /л.19 от ДП/, Заповед за задържане по ЗМВР № 176233/ Екз. 169 от 08.09.2019 г. /л.21 от ДП/, протокол за оценка, /л.34 от ДП/, справка за съдимост /л.37 от ДП/ и др.  Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Г.Н.Н., Р. Димитров М., Д.А.Н., С.Т.Х., и на  приобщените по реда на чл.281, ал.5 във вр. сал.1, т.5 от НПК показания на св. П.Р.Л., тъй като те кореспондират помежду си, с дадените от подсъдимия обяснения, както и със събраните писмени доказателства и доказателствени средства и заключението на изготвената по делото физикохимична експертиза и образуват една логическа цялост.

            От обективна страна подс. К. е извършил деянието, като без надлежно разрешително по чл.16 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите на посочената в обв. акт дата държал: в страничен ляв джоб на дънки високорисково наркотично вещество, включено в Приложение № 1, към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични /приета на основание чл. 3, ал. 2, и ал. 3, от ЗКНВП/ - Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина", а именно - „коноп", със съдържание на активен компонент „тетрахидроканабинол" 3.0 %, с нетно тегло 0.085 грама, на стойност 0.51 лева, както и в дом на ул. „Шести Септември" № 8, вх. А, ап. 18, без надлежно разрешително по ЗКНВП, държал в прозрачна пластмасова кутия високорисково наркотично вещество, включено в Приложение № 1, към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични /приета на основание чл. 3, ал. 2, и ал. 3 от ЗКНВП/ - Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина", а именно - „коноп", с нетно тегло 50.008 грама, със съдържание на активен компонент „тетрахидроканабинол" 1.2 %, на стойност 300.05 лева, общо 50.093 грама „коноп", със съдържание на активен компонент „тетрахидроканабинол" 1.2 - 3.0 %, на обща стойност 300.56 лева.

            От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че подс. К., в периода от около 23:40 часа на 08.09.2019 г., до около 09:30 часа на 09.09.2019 г., в гр. Ловеч, на ул. „Цар Освободител" № 37, и в дом на ул. „Шести Септември" № 8, вх. А, ап. 18, е осъществил една от формите на изпълнителното деяние на престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, а именно – посоченото в цитираната норма - „държи“, което се установява от показанията на свидетелите Г.Н.Н., Р. Димитров М., приобщените по реда на чл.281, ал.5 във вр. сал.1, т.5 от НПК показания на св. П.Р.Л. и приложените по делото Протокол за обиск и изземване в неотложни случай с последващо съдебно одобрение, одобрен с Определение №589/09.09.2019 г. по НЧД №880/2019 г. по описа на РС Ловеч и Протокол за претърсване и изземване в неотложни случай с последващо съдебно одобрение, одобрен с Определение №590/09.09.2019 г. по НЧД №881/2019 г. по описа на РС Ловеч, както и от обясненията на подсъдимият.Обстоятелството, че подсъдимият е живял в дом находящ се в гр. Ловеч, на ул. „Шести Септември" № 8, вх. А, ап. 18 през последните четири години безспорно се установява, както от показанията на разпитаните по делото свидетели Д.А.Н., С.Т.Х., така и от обясненията на подсъдимия.

            Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че подс. К. не разполага с надлежно разрешение за държането на описаните вещества. Предмета на престъплението е категорично установен, чрез цитираната по – горе физикохимична оценителна експертиза, от която е видно, че намерения при обиск на подс. К. обект, представлява „коноп", със съдържание на активен компонент „тетрахидроканабинол" 3.0 %, с нетно тегло 0.085 грама, на стойност 0.51 лева, а намерения в обитавания от подс. К. *** обект, представлява „коноп", с нетно тегло 50.008 грама, със съдържание на активен компонент „тетрахидроканабинол" 1.2 %, на стойност 300.05 лева.

            Марихуаната е наркотично вещество, което е включено в Приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредба за класифициране на растенията и веществата като наркотични /приета с ПМС №293/27.10.11/ - Списък №1 „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарна медицина".

            От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл като форма па вината по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Както към момента на деянието, така и към настоящия момент деецът е пълнолетно и психически здраво лице. Същият е съзнавал общественоопаспия характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици. Подсъдимият К. е извършил престъплението при пряк умисъл, тъй като същият добре е съзнавал, че упражнява фактическа власт върху наркотични вещества, от вид и със съдържание, описани по - горе, както и че не разполага с надлежно разрешение за това.

            След задълбочена преценка на показанията на разпитаните по делото свидетели, приобщените свидетелски показания по реда на чл.281 от НПК и обясненията на подсъдимия, както и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, и заключението на изготвената експертиза, съдът не констатира противоречия, поради което намира, че същите не следва да бъдат подлагани на самостоятелен обстоен анализ.

            Съдът намира, че даденото от подс. К. обяснение, че намереното в домът му наркотичното вещество има по - ниско процентно съдържание на наркотично действащ компонент, се потвърждава от заключението на в.л., видно от което намерения в обитавания от подс. К. дом обект, представлява „коноп", с нетно тегло 50.008 грама, което е със съдържание на активен компонент „тетрахидроканабинол" 1.2 %, като тези обстоятелства са намерили отражение и в изготвения и внесен обвинителен акт. Важното в случая, е че намереното в домът на подсъдимия наркотично вещество е със съдържание на активен компонент „тетрахидроканабинол" 1.2 %, което е включено в Приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредба за класифициране на растенията и веществата като наркотични /приета с ПМС №293/27.10.11/ - Списък №1 „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарна медицина", като по делото безспорно се изясни, че подс. К. е държал последното без надлежно разрешително по чл.16 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

            Що се касае до обяснението на подсъдимия, че направения в домът му наркотест по време на претърсването и изземването е реагирал от втория път, като е отчел 1,2 % активен компонент, съдът приема последното за негова защитна теза, и не кредитира тези негови обяснения, тъй като цялостния доказателствен материал и обективните данни по делото опровергават категорично обясненията на подсъдимия в тази част и доказват приетата по - горе фактическа обстановка. От друга страна в с.з. в.л. подробно обясни механизма на извършване на изследването, за да се изготви процесната физикохимична експертиза, като уточни, че при изследването се взимат проби от всички листа и съцветия, като се изготвя така наречената „средна проба”, в случая 0,200 гр., която е била разделена на 2 проби, които са били изследвани 4 пъти и резултатите са били отчетени от апарат. В.л. беше категорично в с.з., и че при извършването на така наречения полеви тест несе отчита % активен компонент, тъй като процентите се определят в хода на експертизата, а при полеви теста намереното и изследвано вещество реагирира с цветна реакция. Съдът стигна до този извод съпоставяйки обясненията на подс. К. със събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, с показанията на разпитаните свидетели, както и с тези приобщени по реда на чл.281 от НПК показания, които са непротиворечиви, логични и убедителни, и които съответстват на събраните по делото писмени доказателства, както и със заключението на в.л. по изготвената физикохимична експертиза и направените уточнения в с.з.

            Съдът кредитира изцяло заключението на физикохимичната експертиза за достоверно при изграждане на становището си, както за авторството на инкриминираното деяние, така и за правната квалификация на същото, обсъдено само по себе си и въз основа на свидетелските показания и конкретно установените по делото факти и обстоятелства. Касае се за експертиза извършена компетентно и обективно въз основа на обективни дадености намерените при обиск и претърсване – обект №1 – коноп /марихуана/ с нето тегло 0.085 гр. и процентно съдържание на активно наркотично действащ компонент  /„тетрахидроканабинол" – 3 % и обект №2 – коноп /марихуана/ с нето тегло 50.008 гр. и процентно съдържание на активно наркотично действащ компонент  /„тетрахидроканабинол" – 1,2 %. Не на последно място и двете страни приеха заключението и не го оспориха.

            Основният спор по делото се свежда до въпроса дали е налице и друг елемент от обективната страна на извършеното деяние, а именно случаят да е „маловажен”. Съдът споделя становището на представителят на РП Ловеч, че деянието не представлява маловажен случай по см. на чл.93, т.9 от НК, и не може да се преквалифицира по чл. 354а, ал.5 във връзка с ал.3, т.1 от НК, както и като маловажен случай по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, тъй като последното се квалифицира като такова, само когато по степен на обществена опасност и укоримост е по - лека от обикновените случаи на престъпления от съответния вид. По - ниската обществена опасност се определя от цялостната характеристика на деянието и дееца. От значение е дали е налице продължавано престъпление или повторност, способа и начина по които е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководил при извършване на престъплението и др. В случая количеството от 50.093 грама „коноп” на стойност от 300.05 лева не може да се определи като ниско, в каквато връзка са и възраженията на адв. Г.. За да е „маловажен” случаят е необходимо да са налице множество други обстоятелства, сочещи на по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Вярно е, че в случая не са налице данни, че намереното вещество не е било предназначено за лична употреба, поради което вредните последици от деянието не могат да се определят като значителни. Наред с това обаче по делото се събраха гласни доказателства, че по отношение на подсъдимия е налице оперативна информация, като лице държащо и употребяващо наркотични вещества, следователно не може да се приеме, че липсват каквито и да е вредни последици от деянието. Става въпрос за държане на наркотични вещества, осъществявано явно и свободно от подсъдимият, което е направило впечатление и на други лица, за да стигне оперативна информация за това държане и до РУ Ловеч. Самият механизъм на деянието не разкрива специфики, които да го определят като такова с по-ниска степен на обществена опасност от други подобни деяния. Точно обратното – както се посочи подсъдимият напълно свободно се е придвижвал в централната част на гр. Ловеч, държейки в страничен ляв джоб на дънките си високо рисково наркотично вещество „коноп", със съдържание на активен компонент „тетрахидроканабинол" 3.0 %, с нетно тегло 0.085 грама. Наред с това в обитаваният от него дом е имало и високо рисково наркотично вещество „коноп", с нетно тегло 50.008 грама, със съдържание на активен компонент „тетрахидроканабинол" 1.2 %. Налага се извод, че е държал в себе си общо 50.093 грама „коноп”. Ето защо намерението му не е било да държи наркотичните вещества за еднократно употреба, а за многократна такава. Следователно извършеното от него деяние не се характеризира с инцидентност. Механизмът му по-скоро говори за една по-продължителна във времето употреба на наркотични вещества, включваща и държането им. Може да се направи извод, че самият начин на извършване на деянието не може да обоснове липсата на каквито и да било вредни последици или по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите такива деяния. Съдът намира, че поведението на подсъдимият пред полицейските служители не може да се приеме за изключително смекчаващо вината обстоятелство, годно да обоснове маловажност на случая. Вярно е, че неговото съдействие е улеснило донякъде разследващите, но не може да се приеме, че тези действия са били от съществено значение за разкриване на обективната истина, още повече, че последния в хода на бързото производство се е възползвал от правото си да не дава обяснения. Ето защо процесуалното поведение на подсъдимият само по себе си не следва да се отчита като съществено обстоятелство по смисъла на чл. 93, т. 9 НК. В случая поведението на подсъдимия по време на разследването безспорно не е спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител, тъй като той е установен от полицейските служители с наркотични вещества в себе си, след като разминавайки се с тях последните са доловили от него да се излъчва мирис на наркотични вещества и предвид оперативната информация с която са разполагали за него. Поведението му само е улеснило процедурата по приобщаване като доказателства на наркотичните вещества. Вярно е, че това обстоятелство следва да се отчете като смекчаващо вината му, но не е от съществено значение за разкриване на обективната истина по делото. Личността на подсъдимият също не разкрива специфики, които да обосновават приложението на маловажния случай към настоящия казус. Вярно е, че последния не е осъждан до момента, и по делото не са налице данни за криминалистични регистрации. От друга страна възрастта му - 30 години към датата на деянието също не може да бъде определена като ниска. Тази възраст сочи на достатъчен житейски опит и зрялост, за да се избягва осъществяване на деяния като настоящото. Обстоятелството, че подсъдимия е поздравявал живущите в входа на блока в който живее, и че не се е проявявал като конфликтна личност спрямо тях, не сочат сами по себе си на добри характеристични данни, доколкото и двамата разпитани по делото свидетели, живущи в този вход заявиха, че проблемите във входа, непрестанното влизане и  излизане на лица употребяващи наркотици, и движение по стълбището, са започнали след като подсъдимия е отишъл да живее в този вход. Поради тази причина съдът намира, че обстоятелството, че подсъдимия е поздравявал и не се е държал агресивно спрямо живущите във входа, не може да даде съществен акцент при преценка за „маловажност” на случая. От всичко изложено до тук може да се направи извод, че начинът на извършване на деянието, в комбинация с вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, не могат да обосноват „маловажност” на случая. Цитираните от защитата и установени по делото обстоятелства следва да се отчетат като смекчаващи при определяне на наказанието, но не и като толкова смекчаващи, че да определят случая като „маловажен”. Поради тази причина съдът достигна до краен извод, че подсъдимия е извършил престъплението по чл.354 А, ал. 3, т. 1 от НК.

            С оглед на гореизложеното, съдът прие, че случаят не може да се квалифицира като маловажен, както по см. на чл.93, т.9 от НК, за да се преквалифицира по чл.354а, ал.5 във връзка с ал.3, т.1 от НК, така и по см. на чл.9, ал.2 от НК, поради което намира направените в тази насока от защитата на подсъдимия възражения за неоснователни.

            Съдът намира за неоснователни и направените от страна на защитата възражения, касаещи съдържанието на активен компонент „тетрахидроканабинол" /1.2 % / на високорисковото наркотично вещество намерено в дома на подсъдимия, тъй като законът не прави разлика, щом се води високо рисково наркотично вещество и придобиването му и държането му е еднакво запретено и наказуемо. Такава е константната практика на ВКС - решение № 603/25.10.2004 г.

            Съдът намира, че в случая правилно при оценка на наркотичните средства е взето предвид Приложение №2 от постановление на МС №23/29.01.1998 г., и е определена стойността на приобщените като доказателства по делото наркотични вещества.

            При индивидуализация на наказанието съдът взе предвид, че в случая следва да намерят разпоредбите на чл. 55 от НК с оглед наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства. При индивидуализация на наказанието на първо място следва да се има предвид, че степента на обществена опасност на извършеното деяние може да се определи като сравнително ниска (макар и не най-ниската с оглед количеството и стойността на наркотичното вещество). Обществената опасност на дееца следва да се отчете като ниска с оглед чистото му съдебно минало. Съдът преценявайки наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, намери, че като смекчаващи вината обстоятелства следва да се отчетат чистото съдебно минало на подсъдимият, съдействието, което е оказал по време на разследването и което е улеснило приобщаването на веществените доказателства, сравнително ниската степен на вредните последици, изразеното съжаление. Всички изброени смекчаващи вината обстоятелства следва да се определят като многобройни, което е основание за приложението на чл. 55 НК.

            При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия и с оглед обстоятелството, че в чл. 354А, ал. 3, т. 1 от НК е предвидено наказание от една до шест години „Лишаване от свобода”, съдът намери, че в настоящия случай приложение може да намери нормата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Съблюдавайки тази разпоредба съдът определи наказанието под най-ниския предел на чл. 354А, ал. 3, т. 1 от НК – „Лишаване от свобода” за срок от три месеца. При решаване на въпроса за срока на наказанието „Лишаване от свобода”, съдът отчете всички смекчаващи вината обстоятелства, съпоставени с обществената опасност на деянието и дееца. Анализът на тези обстоятелства води до краен извод, че наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия и което е адекватно и на целите по чл. 36 от НК, трябва да е към минималния размер, предвиден в закона. Решаващо значение за този извод на съда е обстоятелството, че са налице множество смекчаващи вината обстоятелства, а обществена опасност на дееца и на извършеното от него деяние са сравнително ниски. Т.е. единственият възможен извод е, че на подсъдимият следва да се наложи минималното предвидено в закона наказание по смисъла на чл. 39, ал. 1 от НК. В тази връзка цитираните от защитата данни за личността на подсъдимият, макар и да не могат да доведат до извод за „маловажност” на случая, оправдават налагане на наказание в минималния предвиден от закона размер, съобразно възможността по чл.55, ал. 1, т. 1 НК. Съдът намира, че с определяне на наказанието „Лишаване от свобода” за посочения срок в най-пълна степен ще бъдат постигнати целите на чл. 36 НК. Същевременно съдът счете, че в случая са налице основанията за приложение на института на „условното осъждане” спрямо подсъсимия. Преди извършване на деянието подсъдимият не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Освен това съдът определи наказание в размер на 3 месеца лишаване от свобода по настоящото дело, т.е. наказанието е по-ниско от 3 години лишаване от свобода. С оглед на гореизложеното съдът счете, че с определения тригодишен срок на отлагане изпълнението на наказанието, целите му ще бъдат постигнати в пълна степен. Така за един сравнително дълъг период от време подсъдимият ще е под страх от извършване на престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, с оглед опасността да изтърпи и наказанието, наложено с настоящата присъда. Това ще го мотивира допълнително да избягва престъпни посегателства. Ето защо съдът счита, че към настоящия момент целите по чл. 66, ал. 1 НК и чл. 36 НК могат да бъдат постигнати ефективно и с отлагане на наложеното наказание, в каквато връзка се и произнесе с присъдата, като на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на наказанието за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Що се касае до кумулативно предвиденото наказание глоба, съдът в унисон с направените по-горе изводи, и данните за семейното, имуществено и материално състояние на подсъдимия, намери, че на основание чл.55, ал.3 от НК на подсъдимия не следва да се налага по – лекото предвидено наказание глоба.

            Причини за извършване на престъплението по чл.354а, ал.3, т.1, пр.1 от НК, съдът намери, в незачитането на законовите разпоредби, свързани с контрола и разпространението на наркотични вещества.

            При този изход на процеса на основание чл.59, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от НК, съдът приспадна от така наложеното наказание лишаване от свобода времето през което подсъдимия К. е бил задържан за срок от 24 часа със Заповед с рег. №1762зз-169/08.09.2019 год. по ЗМВР.

            На основание чл. 354 А, ал. 6 от НК съдът отне в полза на държавата предмета на престъплението – наркотично вещество „коноп” с тегло 49.808 гр. / намиращо се на съхранение в ЦМУ/, като присъди след влизане на присъдата в сила същото да се унищожи по предвидения в закона ред.

            При този изход на процеса съдът отне в полза на държавата опаковки /намиращи се на л.32 от БП/ и тест лента /намираща се на л. 33 от БП/, като присъди след влизане на присъдата в сила същите да се унищожат по предвидения от закона ред.  

            При този изход на процеса съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на ОД на МВР Плевен сумата от 123.20 лв., представляваща разноски за изготвяне на експертиза.

            При този изход на процеса съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на РС Ловеч сумата от 35.00 лв., представляваща разноски за вещо лице.

            Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл. 

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: