№ 3030
гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110127731 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. III от ЗЗД
от Н. Б. Б. срещу М. П. Х. за заплащане на сумата 4000,00 лева, представляваща
възнаграждение за правна помощ по ДП 400/2023 г. по описа на РУ-Ловеч,
платено при отпаднало основание - развален договор за правна помощ от
06.12.2023 г.
В искова молба са изложени твърдения, че между страните е сключен
договор за правна помощ, по който ответникът е в пълно неизпълнение, поради
което ищецът се отказал от него. По договора е платено възнаграждение на
ответника-адвокат на два пъти -на 6.12 и 7.12.2023 г., съответно 700 лв. и 3300
лв., която сума общо 4000,00 лева се претендира като недължимо платена.
Ищецът посочва, че на 06.12.2023 г. е упълномощил писмено ответника да го
представлява по Досъдебно производство (ДП) №400/2023г. по описа на РУ-
Ловеч, образувано по повод смъртта на неговия баща и му платил
възнаграждението, за което му било обещано да получи разписка, но не веднага,
тъй като щяло да има и командировъчни разходи до гр. Ловеч. Твърди се, че
адвокатът е бездействал и не е оказал уговорената правна защита. Установило се
от разследващите органи, че ответникът не се е запознал с преписката и не е
направил искания за събиране на доказателства, не е потърсил ищеца и не му
вдигал на обажданията. С писмо от 11.04.2024 г. ищецът заявил отказ от
адвокатските услуги и поискал връщане на парите, но ответникът не го
потърсил.
Ответникът оспорва иска с доводи, че не е получавал претендираната
сума, а от доказателствата на ищеца не може да се установи причинно-
следствена връзка между изтегляне на парите от банкомат и предаването им на
ответника, в т.ч. по размер; между страните не е сключван договор за правна
защита и съдействие, което се потвърждавало и от доказателствата на ищеца - по
ДП не е представяно адвокатско пълномощно. Ответникът не спори, че ищецът
1
се е свързал с него и са провели разговори, по време на които ответникът му е
дал евентуални насоки какво може да бъде направено по ДП, как би се развило
разследването и какви доказателства биха събрали разследващите, какви разходи
може да има по такъв ангажимент. Поддържа, че не е поемал да извършва
конкретни правни услуги и представителство, поради което и не е сключвал с
ищеца договор и пълномощни, и не е получавал възнаграждение в посочения
размер. Оспорва да е получил лично отказ от адвокатски услуги, предвид че
писмото е получено от трето лице и не му е предадено, но и няма правно
действие доколкото не е сключен договор за правна помощ. Оспорва
доказателствата като неотносими, в т.ч. от ел.кореспонденция не се установява,
че съобщенията на ищеца са изпратени към телефонен номер на ответника.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Пълномощникът може да се обвърже от договор за мандат със
съдържание според извършените действия в рамките на пълномощието,
доколкото с конклудентните си действия той изявява воля, която съвпада с
изявената воля от упълномощителя. Действително, упълномощаването не е
предложение за сключване на договор за мандат, а правна сделка със собствени
последици, но същото може да се съчетава със съгласие за сключване на договор
за поръчка по чл. 280 от ЗЗД. При твърдение за уговорка, че упълномощителя
заплаща възнаграждение на представителя, респ. за получени суми от едно лице
като пълномощник, обосновават правен извод, че отношенията на страните не се
изчерпват само от упълномощителната сделка. Ето защо, когато с упражняването
на представителната власт, пълномощникът действа в качеството на довереник,
е длъжен да изпълни поръчката с грижата на добър стопанин, да пази
имуществото, което е получил, да уведомява доверителя за изпълнението и да
му даде отчет за извършеното (в този смисъл Решение № 20/12.02.2020 г. по гр. д. №
3830/2019 г., ІV г. о. на ВКС).
Договорът за правна помощ по своята същност представлява вид на
договора за поръчка по смисъла на чл. 280 от ЗЗД. С договора за поръчка
довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му
от последния действия. Договорът е неформален, а писмената форма е за
доказване. Доверителят е длъжен да заплати възнаграждение, ако е уговорено,
след изпълнението на възложената работа и отчитането й, съгласно чл. 286 от
ЗЗД. Така и чл. 36, ал. 1 от Закон за адвокатурата, регламентиращ правото на
адвоката на възнаграждение за положения труд, респективно за извършена
дейност и/или за постигнат резултат. Според чл. 36, ал. 3 от ЗА, при липса на
договор, по искане на адвоката адвокатският съвет определя възнаграждение
съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет. По арг. от ал.3 следва да се
приеме, че договорът за правна помощ може да бъде сключен в устна форма,
вкл. при условията на неотложност, поради което всички останали обстоятелства
по сключването и изпълнението на всяка страна по него подлежат на доказване
при условията на процесуалния закон. В настоящия казус всяка страна може да
доказва със свидетели сключването на договора за правна помощ, съответно
постигането на съгласие по спорните факти -по арг. от чл. 164, ал.1, т. 3 от ГПК.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право по чл.
55, ал.1, пр. III от ЗЗД се обуславя от осъществяването на следните материални
предпоставки (юридически факти): наличието на сключен договор с посоченото
в искова молба съдържание; ищецът е заплатил на ответника процесната сума,
представляваща уговореното възнаграждение; договорът е развален от
изправния кредитор-ищец поради виновно неизпълнение на договорно
2
задължение на длъжника-ответник, което изявление на ищеца е стигнало до
ответника. Тези обстоятелства подлежат на доказване от ищеца.
Представените по реда на чл. 184 от ГПК електронни документи на
хартиен носител, възпроизвеждащ кореспонденция между страните, в т.ч. с трети
лица, по своята правна същност са неподписани частни документи, тъй като са
изявления неподписани с квалифициран електронен подпис. Тези писмени
доказателства са явяват частни свидетелстващи документи и удостоверяват
изгодни за издателя факти, а именно за страната, която ги представя по делото.
Поради това те не се ползват с материална доказателствена сила и съдът не е
обвързан от удостовереното в тях, а ги преценява по вътрешно убеждение
съвкупно с останалия доказателствен материал. Необходимо е удостовереното в
тях да се подкрепя от други доказателства, за да послужи за пълно и главно
доказване на правнорелевантните факти за възникване на спорното право. Не
така стоят нещата, ако удостоверяват извънсъдебни признания на насрещната
страна по спора, в който случай съдът може да приложи чл. 175 от ГПК.
Ищецът представя електронна кореспонденция, водена чрез интернет
приложението „Вайбър“, от чието предметно съдържание се установява, че е
между ищеца и контакт, който е наименован на латиница „адвокат наказателено
– М. Х.- адв. В.С.“. Тази кореспонденция е едностранно водена с писмени
изявления (чат) на ищеца, поради което не е надеждно доказателство за неговата
теза, доколкото не удостоверява писмени отговори на ответника, евентуално
неизгодни за него обстоятелства, от които да се направи извод, че действително
адвокатът-ответник е страна в тази кореспонденция и признава основните
спорни въпроси по делото -съгласие страните за сключване на договор за правна
помощ при възнаграждение от 4000 лв. Този фактически извод съдът прави и по
отношение на представена електронна кореспонденция при твърдение, че е
водена между майката на ищеца и ответника.
Не се спори, че на 6 и 7 дек. 2023 г. ищецът съответно е изтеглил сумата
700 лв. и 3300 лв. или общо 4000,00 лв., но само по себе си това обстоятелство
не доказва, че парите, изтеглени и в брой са предадени на ответника.
Прието е за безспорно, че страните са провели разговори, по време на
които ответникът му е дал съвети и евентуални насоки какво може да бъде
направено по досъдебното производство, как би се развило разследването и
какви доказателства биха събрали разследващите, какви разходи може да има по
такъв ангажимент. Само по себе си това не доказва постигнато съгласие на
страните за сключване на договор за правна помощ при възнаграждение от
4000,00 лв.
Разпитана св. Х. Б.а, майка на ищеца, установява, че през м. март 2024 г. в
телефонен разговор се свързала лично с ответника, който обещал, че като дойде
в гр. Ловеч всичко ще бъде наред, както и да се свърже с ищеца, но това не се
случило, а на изпратените от нея интернет-съобщения не получила отговор.
Установява, че адвокатът е препоръчан на ищеца, за да го представлява по
досъдебното производство. Ищецът й разказал, че е посетил кантората му и се
споразумели за възнаграждение от 4000 лв., а на въпросът й дали има разписка
ищецът й казал, че адвоката ще издаде, когато дойде в гр. Ловеч, за да включи и
командировъчни разходи.
Съдът възприема показанията на свидетеля за достоверни, преценени по
правилото на чл. 172 от ГПК, но с показанията си възпроизвежда опосредено
обстоятелствата и не убеждава съда в тезата на ищеца, а анализирани тези
показания заедно и поотделно с другите доказателства нито те потвърждават
другите, нито обратното. Съобщеното не изяснява основните спорни въпроси по
делото за постигнато съгласие между страните за сключване на договор за правна
защита и съдействие, както и че ответникът е получил сумата 4000 лв. Не се
3
установява при последователна верига от косвени доказателства /индиции,
факти/ непротиворечиво единствения възможен извод, че парите, които са
изтеглени в брой на 6 и 7 дек.2023 г., са предадени на ответника, съответно, че е
имало имуществено разместване между страните именно по сключен договор за
адвокатска защита. Ето защо исковата претенция при така ангажираните
доказателства се явява неоснователна, а като такава подлежи на отхвърляне.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Б. Б., с ЕГН:**********, с адрес:
***********, срещу М. П. Х., с ЕГН:**********, с адрес: **********,
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. III от ЗЗД за заплащане на
сумата 4000,00 лева, представляваща възнаграждение по договор за правна
помощ по ДП 400/2023 г. по описа на РУ-Ловеч, платено при отпаднало
основание - развален договор за правна помощ от 06.12.2023 г.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4