Решение по дело №554/2020 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260100
Дата: 1 декември 2020 г. (в сила от 18 февруари 2021 г.)
Съдия: Пламен Петров Деянов
Дело: 20201520200554
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……., 01.12.2020 Гр. Кюстендил

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кюстендилски районен съд Х то наказателно отделение

На двадесет и пети септември 2020 година

В публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Пламен Деянов

Секретаря Гергана Милушева

Като разгледа докладваното от Председателя

АНД № 554 по описа за 2020 г.

за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е жалба от Е.Л.С., ЕГН – **********,*** , в качеството на директор на ПМГ „Професор Емануил Иванов", гр. Кюстендил против НП № 289-ИР/10.02.2020 год. на директор РЗИ гр. Кюстендил, с което за нарушение на  чл. 44 от Закона за здравето и на основание чл. 212, ал. 1 от Закона за здравето е наложено административно наказание "Глоба " в размер на 200/двеста / лева. Жалбоподателят моли на основанията изложени в жалбата, съдът да отмени издаденото НП. В с.з. жалбоподателят не се явява лично и с адвокат З. от КАК. Жалбата се поддържа изцяло като се иска отмяна на атакуваното НП.

Ответната страна, редовно уведомена, изпраща представител- юрисконсулт В.. НП се счита за правилно и законосъобразно, с молба да бъде потвърдено.

След преценка на събраните доказателства, писмени и гласни, съдът установи следното: в обстоятелствената част на НП е описана, като извършена виновно следната фактическа обстановка – при извършена проверка на 10.12.19 г. за спазване на Наредба № 10 на МЗ за здравните изисквания при изготвяне и спазване на седмичните учебни разписания е констатирано, че изготвеното такова/без да е посочен начален и краен период на валидност на същото/ не отговаряне на изискванията на Наредбата /без да са конкретизиране същите, т.е. в какво точно, конкретно се различава приетото седмично разписание и правните норми в ЗЗ не допускащи подобно съдържание/. На база направените констатации е издадено предписание с изх. № П-049-15 от 10.12.2019 год. в което е предписано стриктно да се спазват изискванията на чл.3 , ал.3 и чл.4 , ал.1,т.3,т.4 и т.5 от Наредба № 10 на МЗ. Краен срок за изпълнение на предписанието е указаната дата 14.01.2020 година. На дата 22.01.2020 година е извършена нова проверка и след като е констатирано неизпълнение на даденото предписание е съставен АУАН № 00289/22.01.2020 година.

За констатираното нарушение е съставен АУАН № 10 от 10.02.17 година, в отсъствие на жалбоподателя. При явяване на същата дата, акта е бил предявен за запознаване и подпис на жалбоподателя, подписан без възражения. АУАН е връчен на жалбоподателя на същата дата, като последният е направил възражение ,че се касае за училище относно което с решение на МС от 05.08.2019 година е обявено за иновативно такова. Затова и организацията на работата му следва да бъде на различен принцип от общоустановените норми. На основание така издадения АУАН е издадено и обжалваното НП № 289 – ИР/10.02.2020 год.

След запознаване с доказателствата по делото- писмени и гласни, съдът счита жалбата за основателна по следните съображения:

При проверка законосъобразността по отношение спазване императивните изисквания при издаване на процесното НП, съдът констатира допуснати съществени процесуални нарушения.

Видно от обстоятелствената част на НП № 289 – ИР/10.02.2020 год. се установява, че при извършена проверка на дата 22.01.20 г. в 09.45 ч в ПМГ „Професор  Емануил Иванов“ гр. Кюстендил на тема изготвяне и спазване на седмичните учебни разписания, съгласно изискванията на чл.3, ал.3 и чл.4, ал.1,т.3,т.4 и т.5 от Наредба № 10 на МЗ е установено неизпълнение на даденото на 14.01.2020 година предписание. Същите не са описани конкретно. При тези констатации е съставен АУАН № 10. Акта е съставен в присъствие на жалбоподателя и е предявен за подпис на наказаното лице. Това обстоятелство се доказва по безспорен начин от съдържанието му, но в същото време следва да се отбележи , че поради липсата на словесното описание на извършените нарушения не става ясно колко на брои са те и защо определеното наказание е само едно.

На следващо место, както в АУАН, така и в НП не е отразено дата на извършване на нарушението, съгласно изискванията на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В НП е отразено, че на дата10.02.20 г е извършена проверка, при която е установено неизпълнение на предписание от 10.12.2019 година, но не е отразена дата на извършване на нарушението . При това следва да се отбележи, че АНО не е оформил еднозначно протокола от проверката на 10.12.2019 година. В същият текстът предписвам е зачеркнат от съставителя на протокола поради което този протокол има силата на констативен такъв но не и на задължително предписание защото поставената след ръкописния текст дата 14.01.2020 година няма как да обвърже адресата след като изрично не му е вменено изпълнение на съответни препоръки в този срок. Не може да се приеме, че датата на проверката е и дата на извършване на нарушението. А от порочно изготвеният документ/протокол/ но не и предписание не следва такава дата да е тази след 14.01.2020 година защото както бе отбелязано по-горе АНО по никакъв начин не е вменил конкретни задължения изпълнението на които да е задължително за адресата. Видно от съдържанието на така представения за нуждите на делото документ , е че това е протокол с характеристиката на констативен такъв но не и задължително предписание, защото липсват клаузи които да задължават адресата къмто определено поведение или действие в срок до 14.01.2020 година. Именно така формулираната неяснота в характера и значението на този документ прави неясна  волята на АНО а от там и затруднява правилната организация на защитата на виновното лице, което само по себе си е съществено процесуално нарушение водещо до отмята на атакуваното НП. Във връзка с така изложеното, съдът счита, че при издаване на НП, освен посоченото по-горе процесуално нарушение е нарушена и разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5, а именно – липсва описание на нарушението,/кога, къде и по какъв начин е извършено/ дата и място на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено . Посочените разпоредби са императивни и не спазването им води до нарушаване правото на защита на наказаното лице.

Неточността и неяснотата при описание на адм. нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, дата на извършването му както и липсата на доказателства,/посочения като предписание документ е очевидно негодно доказателство за целта за която АНО иска да бъде използван/ които го потвърждават водят до невъзможност жалбоподателят да разбере защо е ангажирана административнонаказателната му отговорност, а от там и до нарушаване правото му на защита.

Не на последно място е и факта ,че при издаване на НП наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, а именно, когато установи, че нарушителя е извършил деянието/ така, както е прието в случая/, ако има основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, да не издаде НП. Съгласно ТР № 1 от 12.12.07 година но ВКС, при извършване на преценка относно наличие на предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи"маловажните" случаи на адм. нарушения от тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В НП е отразено, че описаното, не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като АНО се е задоволил с това бланкетно формулиране а не с конкретен анализ на фактите. Безспорно това е духа на закона, в и смисъла на иновативните училища е да вървят по индивидуално програма а не тази която важи за всички останали училища.Безспорен факт е задължението за мотивираното произнасяне на наказващият орган относно наличие или не на предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като при това е следвало да изрази становище защо счита ,че цитираните разпоредби важат и за иновативните училища, каквото безспорно е и ПМГ „Професор Емануил Иванов“ гр. Кюстендил. Установено е, че нарушението е за първи път,а  липсва каквато и да е преценка на смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства по повод виновно поведение на жалбоподателя/. В процесния случай такава преценка изобщо липсва, поради което и за КРС не съществува предмет за проверка във връзка с разглежданата разпоредба. Това е така, предвид обстоятелството, че преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол. В този обхват се включва и проверката на законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН, която в случая е чисто формална –"не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН“ , което фактически води до липса на мотив, като съда не може да го замени със свои такива.

По гореизложените съображения, съдът счита, че НП № 289-ИР/10.02.2020 год. е издадено при съществено нарушаване процесуалните изисквания на ЗАНН, поради което и последното се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като такова.

Водим от горното,съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА НП № 289-ИР/10.02.2020 год. на директор РЗИ гр. Кюстендил, с което за нарушение на  чл. 44 от Закона за здравето и на основание чл. 212, ал. 1 от Закона за здравето с което на Е.Л.С., ЕГН – **********,***, в качеството на директор на ПМГ „Професор Емануил Иванов", гр. Кюстендил е наложено административно наказание "Глоба " в размер на 200/двеста / лева.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаване на страните за изготвянето му, пред Административен съд, гр.Кюстендил.

 

                                Районен съдия: