Р Е Ш Е Н И Е
№260419/12.2.2021г.
Гр. Варна,12.02.2021
год.
В ИМЕТО *НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание, проведено *петнадесети януари през две хиляди двадесет и първа
година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието *секретаря
Христина Христова сложи за разглеждане гр. дело № 9555 по описа за
2018 година, по описа на ВРС , ХLІІ-ри
състав,
докладвано от съдията М. Жекова, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявена във ВРС на дата 18.06.2018 г. искова молба от
ищцовото дружество „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
*, със съдебен адрес:***-*, чрез адв. А.А., ВАК против ответницата П.Д.И.,
ЕГН **********,*** и с правно
основание на иска чл.55 ал.1 предл.1-во и чл.86 от ЗЗД.
Исковата си молба
ищцовото дружество основава на следните твърдяни правно релевантни факти и
обстоятелства : На първо място в исковата молба е залегнало
твърдението, че били налице неправомерни действия на освободен управител на търговско
дружество, след прекратяване на представителната му власт, изразяващи се в „
изтегляне и присвояване на суми от сметката на дружеството в размер на 6
565.46 лева“.Конкретно се твърди, че на дата 27.04.2018г. А. М. Б.,гражданин
на *(роден
на *** г. с ЛНЧ **********), с постоянен адрес ***, *, подал молба до търговско
дружество „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление ***, с която завил желание да придобие
дяловете от капитала и да бъде приет за съдружник. Молбата
била приета от едноличния собственик на капитала и управител П.Д.И.. В същия
ден 27.04.2018 г., между А. М. Б., в качеството си на купувач и П.Д.И.,
като продавач бил сключен договор за покупко-продажба на дружествени
дялове на „Т.С.“ ЕООД, с нотариална заверка от 27.04.2018г., по
силата на който продавачът продал на купувача собствените си 20 дяла, представляващи 100% от
капитала на „Т.С.“ ЕООД, *** за сумата от 1 000.00 щатски долара, която сума се твърди, че била получена от
продавача изцяло и в брой, в деня на подписване на договора (чл. 3).
Ищецът се позовава на
чл. 4 от договора, като пояснява, че с подписването на договора продавачът П.Д.И.
прекратявал дяловото си участие в търговското дружество, а купувачът А. М. Б. ставал едноличен
собственик на капитала на същото дружество. Новият собственик ставал и
управител на дружеството, като пред нотариуса подписал „Съгласие за
приемане на управление и образец от подписа по чл. 141 ал. З от ТЗ“.Отново в
същия ден, с „Протокол за решенията на едноличния собственик на капитала на „Т.С.“
ЕООД, новият собственик и управител А. М. Б. приел решения, сред които
били и промяна на учредителния акт на дружеството, промяна в управлението на дружеството,
освобождаване на П.Д.И. от длъжността „управител“ на „Т.С.“ ЕООД,
ЕИК * и заличаването й от Търговския регистър, като такава. Промените в
обстоятелствата на дружеството, релевира ищецът били заявени за вписване в
Търговския регистър от новия собственик и управител на 30.04.2018г. Твърди
се, че на същата дата - 30.04.2018г. освободената от длъжността управител П.И.:
„ възползвайки се от липсата на вписване в Търговския регистър на промените в
обстоятелствата на дружеството от 27.04.2018г.“ изтеглила от Pay Pal
сметката/акаунта на „Т.С.“ ЕООД следните суми, собственост на дружеството:
1935.19 щатски долара (с равностойност в лева 3 212.73 лева по курс на БНБ
към дата 21.05.2018г.), транзакция №6R5774435F726474B и 1496.95 британски
паунда (с равностойност в лева 3 352.73 лева по курс на БНБ към дата
21.05.2018г.), транзакция №3V625767VH488293T. Общата левова равностойност
на изтеглените средства възлизала на 6 565.46 лева, които ответницата, дори
и след няколкократни покани отказвала да възстанови.
В исковата си молба
ищецът намира за необходимо да отбележи, че : РауРаl (Пей Пал) представлява
онлайн платежна система, която дава възможност за трансфер на пари онлайн и
представлява електронна алтернатива на традиционните разплащания с чекове и
банкови преводи. Чрез „РауРаl „ всеки, който притежавал валиден имейл,
можел да превежда пари на друг с имейл. В тази връзка и ищецът обяснява, че
инициаторът на превода трябвало първо да си отвори акаунт/сметка в „РауРаl
„ и да я захрани със средства, като сметката в цитираната система можело да
бъдела обезпечена, чрез кредитна, дебитна карта или чрез сметка в банка. За да
получел парите, получателят можел да изиска чек от „РауРаl“, да си отвори
акаунт/сметка в „РауРаl“ или да посочи банкова сметка ***. В този смисъл
„РауРаl“,според ищеца представлявал посредник, който улеснявал електронната
търговия по света, без да разкрива финансова информация при сделките.
Потребители на системата били физически и / или юридически лица а комуникацията
с виртуалната сметка в същата система се извършвала само и единствено чрез
регистриране в системата на имейл на потребителя. В същата система, релевира
ищецът П.И. била регистрирана като физическо лице, с имейл * и едновременно с
това била регистрирана, като лице за контакт на фирмата „Т.С.“ ЕООД с
фирмения имейл *, бидейки управител при първоначалната
регистрация. Въпреки двете отделни регистрации, твърди ищецът, за посочената
онлайн платежна система - това било едно и също лице, защото, именно П.И.
била регистрирана, като лице за контакт на фирмата. Така за ответницата,
обобщава извода си ищецът, не представлявала трудност със заявка от личния си
имейл да изтегли горепосочените средства от фирмения акаунт/сметка в нейния
личен. Точно това, според ищеца сочела и справката по движението във
фирмената сметка. Освободеният управител П.И., отново сочи в исковата си молба
ищецът, нямала представителна власт и неможела да представлява
дружеството, към датата на извършените от нея тегления на суми от Пей
Пал сметката на дружеството - 30.04.2018г.,
тъй като същата била освободена от заеманата длъжност още на 27.04.2018г.
Представителната власт на ответницата била прекратена по силата на решението
на новия едноличен собственик на капитала А. М. Б. от 27.04.2018г., в деня
в който П.И. му прехвърлила с нотариално заверен договор дяловете от капитала на
дружеството. Липсвало, каквото и да е правно основание (решение на ОС
или на едноличния собственик на капитала) освободеният управител да се
разпорежда с имущество на дружеството, след отпадане на представителната му
власт, както и изобщо основание сумите да бъдели изтеглени и присвоени от
нея.
По същество ищецът
още твърди, че със знанието още на 27-ми април 2018 г. П.И. била прекратила
участието в ищцовото търговско дружество и още с ясното съзнание, че след тази
дата между нея и „Т. С.„ ЕООД липсвал договор, представителна власт, тя
изтеглила сумите от сметката на дружество. Ето защо и ищецът счита, че
ответницата се явявала недобросъвестно лице, което „съзнателно причинява вреди на
дружеството, като реализира облага за себе си от това“. При тези твърдения,
ищецът счита че отговорността на П.И. била деликтна, въпреки, че можело и да се
търси наказателна отговорност. В този ред на мисли ищецът се позовава на съдебна
практика като цитирайки Определение №89/24.01.2015 год. по дело №2959/2014 на ВКС,
ГК, IV г.о., докладчик
съдията Зоя Атанасова; Решение
№690/03.12.2008г. по т.дело №349/2008г. на ВКС, II т.о., постановено по чл.
290 ГПК, позовавайки се на общото правило, създадено с разпоредбите на чл.4а ГПК, до отмяната му с ДВ бр. 38/2006г., възпроизведено и в чл.7 ал.2 ЗТР и
чл.140 ал.4 ТЗ,за да обобщи, че вписването има конститутивен ефект, че се явява
елемент от правопораждащия фактически състав - условие за настъпване на целената
правна промяна. Не на последно място ищецът сочи, че в дори и при законодателно
уреденото по см. на чл.140,ал.4 ТЗ конститутивно действие на вписването, в
конкретния казус – правно валидният за търговеца и съдружниците момент на настъпване
на подлежащите на вписване и произтичащите от взетото от върховния орган на юридическото
лице - ОС на съдружниците решение промени бил моментът на постигане
необходимото съгласие, формиращо волята на последното, че решенията на ОС, касаещи
промяна в капитала и персоналния състав на съдружниците, избора и
освобождаването на управител във вътрешните отношения между дружеството и
неговите съдружници пораждали незабавно действие, като предвидения в
чл.140, ал.4 ТЗ конститутивен ефект на вписването йм намирал своето проявление
само спрямо трети за същото лица. Това не означавало, че на вписването
в този случай се придавало оповестително действие, а че конститутивният ефект
касаел крайния окончателен правен резултат, а не всички последици на така
взетото решение (в този смисъл ищецът отново се позовава на цитираната по-горе
съдебна практика като я цитира и прави сравнителен правен анализ на постановените
актове).
При горните
фактически твърдения, съотнесени и към действащата материална база и практиката
на ВКС, ищецът Т. С.ЕООД обобщава, че за дружеството е налице правен интерес да
предяви осъдителния си иск за неоснователно обогатяване, поради което и
формулира искането по см. на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК а именно:
Обективирано е искане
да бъде осъдена ответницата П.Д.И., ЕГН **********,*** ДА ПЛАТИ
на ищцовото дружество „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление ***, * СУМАТА от 6 565.46 ( шест хиляди
петстотин шестдесет и пет лева и четиридесет и шест стотинки ) лева, изтеглена
от „Пей Пал“ сметката на дружеството и получена от ответницата сума, без правно
основание, ведно с мораторната лихва за забава, върху главницата, считано от
01.05.2018г. - датата, следваща датата на усвояване на сумата от П.И. до подаване на исковата молба, ведно със законната
лихва, върху исковата претенция от деня на завеждане на иска – 18.06.2018
г. до окончателното изплащане на сумата от ответника.
Обективирано е искане
съдът да присъди направените по делото разноски, в това число и адвокатски
хонорар.
В подкрепа на твърденията
си ищецът е направил следните доказателствени искания и изрично е посочена и
банкова сметка .
***.131 ГПК ответницата по иска ,чрез процесуалният й
представител адвокат К.Т. представя писмен отговор на искова молба от „Т.С.“
ЕООД с ЕИК * без посочен законен представител. Ответницата намира
исковата претенция за неоснователна и недоказана, като аргументите й за това са
следните:Твърди се, че не били налице неправомерни действия на освободен
управител на търговско дружество, след прекратяване на представителната му
власт. Не било налице изтегляне или присвояване на суми, още по - малко от
сметка на дружеството.
Дружеството имало
регистриран PayPal акаунт от 05.08.2016 г., посредством, който се осъществявало
изпращане и получаване на преводи за извършени дейности на дружеството. Акаунта бил официално регистриран с
e-mail: *.
До месец януари 2018
г. безпроблемно се били осъществявали действия по разплащане от същия акаунт.
При работа няколкократно П.И. установявала неправомерно вмешателство в акаунта
си и опити за разпореждане със средства по него. В същия момент тя се била
свързала с представител на Pay Pal и подала сигнал за опитите за злоупотреба.
До него момент, твърди ответницата неправомерното вмешателство, било взето под
внимание от страна на Pay Pal, но не били предприети конкретни действия.
За периода 19.03 - 26.03.2018 г., твърди
ответницата от Pay Pal акаунт на дружеството неправомерно били осъществени
покупки от APPLE STORE и разплащания към физически лица, които не били
оторизирани от нейна страна за сума в общ размер на 4 801,90 паунда и 1955,19 долара. Незабавно, сочи ответницата, било
сигнализирано за това в телефонен разговор на посочен от компанията телефон.
След неколкократни разговори на 03.04.2018 г., било излъчено и официално писмо.
При подаването на сигнал за наличието на такъв проблем и поради съмнения за
сигурността в регистрационния имейл (които в последствие се оказали
основателни) от системата на Pay Pal, изпратили линк посредством който да се
осъществявала кореспонденцията за провежданото разследване, чиято идентификация
се осъществявала с посочването на конкретен код (номер излъчен от тяхната
система).
Междувременно, твърди
отв.П.И., тя взела решение да преустанови дейността си с тази фирма и
постигнала съгласие с А. М. Б. да закупи дружествените и дялове в търговско
дружество „Т.С.“ ЕООД с ЕИК * със седалище и адрес на управление:*** при цена от
1000 щатски долара. Действително поради постигнато съгласие за покупко -
продажба на дружествени дялове в търговско дружество Т.С. ЕООД с ЕИК * между
продавача П.И. и купувача А. Б., неговият процесуален представител, не отрича
ответницата, бил подготвил за подпис формалната Молба за закупуване на дружествени
дялове от купувач до продавач, необходимите за изповядване на сделката Договор
за покупко - продажба на дружествени дялове, Протокол за решенията на едноличния
собственик на капитала на Т.С. ЕООД /съответно от старият и нов едноличен
собственик/. Видно било и от справка в Агенция по вписванията - търговски
регистър по партидата на търговеца,че промените
били заявени за вписване на 30.04.2018 г. и съответно вписани на 12.05.2018 г.
Оспорено е в отговора
на искова молба твърдението, че освободената от длъжност П.И., възползвайки се
от липсата на вписване в търговски регистър изтеглила от Pay Pal
сметката/акаунта на Т.С. ЕООД цитираните от ищеца суми. В тази връзка се
твърди, че сключвайки договор за покупко - продажба на дружествени дялове на дружеството
Т.С. ЕООД, П.И. се била разпоредила с притежаваното от нея дружество, но никога
и по никакъв начин не била прехвърляла в собственост на Pay Pal акаунта на дружеството
или налични по него средства. В противовес на всякаква правна и житейска логика,
заявява ответницата било: цитат: „да продадеш дружеството си за сумата
от 1000 щатски долара, като с него прехвърлиш и сметките на дружеството по
които са налични средства в размер над пет пъти по висок от продажната цена“.
На следващо място,
отбелязва ответницата, че действително разполагала с личен Pay Pal акаунт и
същата регистрирала от името на едноличното си дружество Pay Pal акаунт, но за
системата в никой случай, това не
били едно и също лице. Начина на регистрация и одита през която се преминавало
при регистрацията на физическо лице регистрирано с кредитна карта и
дружество,възразява П.И. – била коренно различна и изключително несходна процедура.
При регистрацията на дружеството се
преминавало през множество проверки, потвърждения и документи до окончателния
вариант на регистрация, тъй като дружеството декларирало, че ще извършва
финансови операции, т.е. ще превежда и получава суми за извършвана
от него дейност или предоставяна услуга. Регистрацията на физическото лице, била сравнително опростена процедура, тъй като
физическото лице осъществявало единствено и само интернет разплащане за заявени
продукти и услуги, гарантирано посредством кредитна карта регистрирана на негово
име. Поради изложеното по - горе и именно защото за системата това не били едно и също лице за ответницата
представлявало цитат: „трудност да изтегли горепосочените средства“.
Твърди се още, че
действия по изтегляне от страна на П.И. на 30.04.2018 г. не били извършвани.
Недоумение будели твърденията на ищеца за извършването на действия по
разпореждане на 30.04.2018 г. от страна на П.И., тъй като при сключването на договор
за покупко-продажба на дружествени дялове купувача бил уведомен, че достъп до
PayPal акаунт на дружеството няма да му бъде предоставен и препоръката на продавача
била да регистрира изцяло нов акаунт, тъй като действащия до момента бил
дискредитиран за което PayPal бил уведомен и се провеждало разследване.
Изключително огорчение за ответницата били твърденията на ищеца за „изтегляне и
присвояване на суми“, „недобросъвестност от нейна страна, умишлено причиняване на
вреди, деликтна отговорност и наказателно преследване“ при условие, че претендираните средства били приходи от
нейната собствена дейност като едноличен собственик и управител на дружеството
придобити и разпоредени преди датата на разпореждане с притежаваните от нея
дружествени дялове. До настоящия момент този PayPal акаунт, релевира
ответницата бил с преустановена дейност и никога не бил обект на прехвърляне
при продажбата на дружеството.
На следващо място, в
отговора на искова молба ответницата намира, че цитираната съдебна практика
била неотносима към настоящия спор, тъй като действия по разпореждане без
представителна власт не били налице. В допълнение на изложеното по-горе и в
подкрепа на твърденията си, ответницата допълва, че: На 03.04.2018 г., (т.е. много преди действията по прехвърляне на дружествените
дялове) било поискано закриване на Pay
Pal акаунт и превод на всички налични средства по личен Pay Pal акаунт
регистриран по e-mail: *. Същото било
извършено именно, поради взетото решение от страна на ответницата да
преустанови дейността, да закрие регистрирания профил и да продаде
притежаваните от нея дялове в търговско дружество „Т.С.“ ЕООД. Допълнителен аргумент за това било и
неправомерното вмешателство в регистрирания фирмен акаунт.С оглед на отправеното
искане, на 04.03.2018 г., бил излъчен превод на остатъчния баланс след
искане за закриване на Pay Pal акаунт в размер на 03.97 щатски долара -
остатъчната сума, за която претендирал
ищеца била възстановена след подаден сигнал за злоупотреба и неправомерно
вмешателство от страна на трети лица, която сума била автоматично преведена въз
основа на заявено от ответницата желание на 04.03.2018 г.
При така изложеното
по-горе, ответницата намира иска за неоснователен, недоказан, желае
отхвърлянето му от РС Варна изцяло ведно с присъждане на сторените по делото
съдебно -деловодни разноски.
В подкрепа на твърденията
и възраженията в отговора на искова молба ответницата изразява становище по
направените доказателствени искания от ищцовата страна, като е направила свои
доказателствени искания . Допълнително по делото П.И., чрез адв.Кр.Т. е
представила писмена молба с рег. № 73 493/08.11.2018 т. с която представя преведена от английски на български език
официална кореспонденция и отговор от проведено разследване от страна на РАУ
РAL по случай с референтен номер 6140171/08.08.2018 г.
В
откритото съдебно заседание от 15.01.2021г., ищцовото дружество, представлявано
от адв.Ат.А. от ВАК застъпва становище за основателност и доказаност на иска,
респ.желае уважаване на иска ведно с присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски .
В
същото съдебно заседание ответницата, представлявана от адв.Кр.Т. моли съда да
остани без уважение исковата претенция препращайки към изложеното в писмения
отговор на искова молба.Обективирано е искане и за присъждане на сторените от
ответната страна съдебно деловодни разноски съгласно представения списък по
отношение на адвокатско възнаграждение и
разходно оправдателни документи, ангажирани в хода на производството .
Обективирано е било и искане от адв.Т. за предоставяне на срок за писмени
бележки, като такива са изготвени и постъпили по ел.път на 10.02.2021г.
Съдът, след съвкупна преценка
на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено
следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На дата 27 април 2018
г. , в гр.Варна е бил сключен договор за покупко –продажба на дружествени
дялове между П.Д.И., ЕГН ********** и А. М. Б. , гражданин на *, роден на
*** г., с ЛНЧ ********** .Сключеният между ответницата и А.Б.договор е приобщен
по делото на листи 5 и 6 в заверено за вярност с оригинала копие, като от
копието на договора се установява ,че е договорът е сключен в писмена форма,
съдържа подписите на продавач и купувач и носи нотариална заверка на подписи от дата 27.04.2018 г. на нотариус Л. Г.–
нотариус с рег. № * по описа на НК и район на действие
РС Варна,като нотариалните заверки са с номера *за продавача и 3050 за купувача
.
Съгласно клаузата на чл.1 от договора за покупко – продажба на дружествени
дялове, продавачът е продал на купувача собствените си 20 /двадесет /
дяла с номинална стойност от 5,00 лева,всеки поотделно или общо в размер на
100/ сто/ лева, представляващи 100 % от капитала на Т.С. ЕООД ЕИК * със
седалище и адрес на управление ***, общо за сумата от 1000 /хиляда / щатски
долара .
Съгласно чл.2 от същия договор купувачът е заявил, че е съгласен и купува от продавача
собствените му 20 дяла представляващи сто процента от капитала на „Т.С. „ЕООД
общо за сумата от 1000 /хиляда / щатски долара. Видно от чл. 3 от
договора-продавачът е заявил, че е получил дължимата сума изцяло и в брой, в
деня на подписване на договора. Съгласно чл.4 от договора, с подписването на същия,продавачът
прекратява участието си в търговско дружество „ Т.С. „ ЕООД а купувачът
става едноличен собственик на капитала на същото дружество.
От цитираното копие на писмено доказателство –договора от дата 27
април 2018 г., се установява още , че съгласно чл. 5 от договора купувачът е
заявил, че освобождава от отговорност продавача П.Д.И. за действията извършени
от нея, в качеството й на управител до момента на прехвърляне на дяловете от
търговското дружество / текст от договора, който за разлика от чл.1 и чл.4 не е
повдигнат в жълт цвят при предявяване на исковата молба / .
На база приобщените на листи 7 и 8 по делото заверени за вярност с
оригинала копия на Протоколи за решенията на едноличния собственик на капитала на
Т.С. ЕООД носещи датата 27.04.2018 г. се установява от фактическа страна, че П.И.
като управител и представляващ Т.С. ЕООД е приела за нов съдружник в „Т.С. „
ЕООД А. М. Б., като му е прехвърлила чрез продажба собствените си 20 дяла от
капитала на Т.С. ЕООД представляващи сто процента от капитала на дружеството за сумата от 50 щатски долара за дял или общо
за сумата от 1 000 /хиляда/ щатски долара .
От своя страна А. М. Б. ,с правото си на едноличен собственик на капитала
на търговско дружество „Т.С.“ ЕООД е
взел следните решения : 1.Приел нов Учредителен акт на търговското дружество;
2.Променил седалището и адреса на управление ***, *; 3. Да бъде вписан в ТР към
АВ А.Б.като едноличен собственик на капитала управител и представляващ
търговското дружество „Т.С. „ЕООД; 4.Освободил е от длъжността управител на дружеството
„Т.С.“ ЕООД П.Д.И.,като е взето и решение за заличаването й от ТР и 5.
Освободил е отговорност П.Д.И. за действията извършени от нея в качеството й на
управител до момента на прехвърляне на дяловете
от търговското дружество. Протоколите приложени на л. 7 и л. 8 съответно
изготвени от П.И. и А. Б. също са обективирани в писмена форма, с нотариални
заверки съответно с рег. № *, *, * и * на нотариус Г..
С оглед пълното
изясняване на фактическата страна по спора по делото е проведена и необходимата
съдебно техническа експертиза възложена на вещото лице – инж. Св.Д. както и
изготвената и приобщена по делото съдебна поръчка.
От приобщените по делото
на листи 252 – 286 оригинали на съдебна поръчка
и превода на същата на български език / л. 296 – 331 / се изяснява от
фактическа страна, че Съдът в Люксембург е изпълнил съдебна поръчка 54/2019 въз
основа на Формуляр А – Искане за извършване на следствено действие по чл.4 от
Регламент ЕО № 12068 2001 на Съвета от 28 май 2001 г. относно сътрудничеството
между съдилищата държави – членки при събирането на доказателства по граждански
или търговски дела (ОB L 174 27.6.2001г. стр.1) .От
страна на Пей Пал по повод искането на Съда в Люксембург, искане с референтен
номер 8733/2019 г. са изготвили писмено уведомление че са идентифицирали два
акаунта свързани с искането :
РауРаlакаунт с номер *,личен
български акаунт, статус : отворен, име : П.И., регистриран като титуляр
на акаунта,
дата на раждане – не е регистрирана, адрес * и
РауРаlакаунт с номер *,
български бизнес акаунт,регистриран под името *, статус : отворен/ограничен, име : П.И. ,
регистриран като : титуляр на акаунта, Директор и оторизиран представител, дата
на раждане *** г. , адрес *** 9000,България.
Предоставените
подкрепящи документи от Пей Пал включват следната информация :преглед на акаунт
: обща информация , регистрирана в акаунтите на Пей Пал , регистър на трансакциите:
детайли за всички трансакции , които са се осъществили в Пей Пал акаунтите (
изплатени/получени /тегления ) по време на конкретния
период.И на последно място от Пей Пал са посочили да бъде обърнато внимание,че
са маркирали в жълт цвят двете
трансакции , посочени в искането .
Така
назованите маркирани в жълт цвят операции чрез системата Pаy Pal носят датата 30.4.2018 г. и са приложени в оригинал на листи
284 и 285 .
Преди
изготвянето на съдебната поръчка е било проведена съдебна техническа експертиза от в.л.Св.Д., заключението по която
остава непроменено и при отговора даден от Централата на Pаy Pal от дата 2.9.2020 г.Установено
от заключението на в.л.Д. по СТЕ /л. 332-228/ какво представлява международната
онлайн платежна система Пей Пал, как функционира тя, как се осъществява
посредничеството в електронната търговия с тази система; какво представлява Пей
Пал сметка / акаунт, как се оперира с нея в системата и как се осъществява
комуникацията със системата и със сметката / отговори дадени в обстоятелствената
част на СТЕ - раздел трети точки първа и втора/ .
На трето
място вещото лице отговоря на въпроса : Осъществени ли са посочените в исковата
молба две парични транзакции с № 6R5774435F72647 и № 4B 3V625767VH488293T, между Пей Пал сметката на фирма Т. С.ЕООД * и *, по чия иницииатива са
осъществени и по какъв начин са заявени ,
получила ли е И. сумите в своя акаунт ,претендирани в иска и
може ли да се разпорежда с тях,понастоящем ? На този въпрос в.л.Д. дава
заключението, че транзакциите са осъществени, сумите се намират в личната Раy Pal сметка
на ответницата .На четвърто място вещото лице Св.Д. дава отговор на въпроса : Осъществена ли е
кореспонденция между фирмения имейл * и имейла s* на системата Пей Пал, във връзка с двете транзакции и от
системата ли са получени представените от ищеца с исковата молба – извлечение
за движението по сметка и ел.писма ? На така поставения въпрос инж.Св.Д.
отговоря,че липсват достатъчно данни затова поради липсата на достъп до *, но предвид идентичните
справки представени по делото и от двете страни ,експертизата ги счита за
автентични.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявените
от дружество „Т.С.“ ЕООД искове с правно основание чл.55 ЗЗД досежно главния и
чл. 86 ЗЗД касателно акцесорната претенция за присъждане на законна лихва
настоящият съдебен състав е намерил и намира и към момента за допустими. В
исковата си молба ищцовата страна – т.е. дружеството с ограничена отговорност *,представлявано
от А. Б., чрез адв.Ат.А. е твърдяло, че ответницата П.И. без правно основание,на
30.04.2018 г., след като е била освободена от длъжността управител на същото
ЕООД е изтеглила от фирмения акаунт на дружеството 1496,95 британски паунда и
1 935,19 щатски долара, на обща левова равностойност 6 565,64 лв. ,
като е превела сумите чрез фирмения на личния си акаунт,посредством Рау Раl.Т.к.
П.И., към 30.4.2018 г. нямала представителна власт , твърди ищцовата страна, че
ответницата И. не би могла да представлява дружеството, поради което изобщо липсвало
основание сумите да бъдат изтеглени и присвоени от нея .В този смисъл и по
същество ищцовото дружество е твърдяло, че ответницата И. се явява
недобросъвестно лице, което съзнателно причинява вреди като реализира облага за
себе си от това, отговорността й спрямо дружеството е деликтна, макар и да са
налице основания за наказателно преследване . При тези основни фактически и
правни твърдения съдът е извършил правна квалификация на исковете и разпределил
тежестта на доказване с доклада си по делото. С проекта за доклад по делото,
обявен за окончателен, на база твърденията залегнали в сезиращата съда искова
молба, настоящият състав е квалифицирал исковата претенция на Т.С. ЕООД както
следва - осъдителен иск с правна квалификация
по-горе чл. 55, ал. 1 пр.1 ЗЗД и акцесорно искане с правно основание чл. 86,
ал.1 ЗЗД .С проекта за доклад по делото, обявен за окончателен съдът е отделил
безспорните от спорните факти и обстоятелства като е разпределил и тежестта на доказване.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК съдът е приел за БЕЗСПОРНО и НЕНУЖДАЕЩО се от доказване между страните,
че сключвайки договор за покупко – продажба на дружествени дялове на дружество Т.С.
ЕООД – П.И. се е разпоредила с притежавано от нея дружество, както и че П.И. е
разполагала с личен Раy Pal акаунт и същата е регистрирала от името на едноличното
си дружество Раy Pal акаунт.
На осн. чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, след изясняване и на
фактическата страна на спора съдът е отделил безспорните от спорните факти, като е обявил на страните, че са безспорни и не се нуждаят от
доказване твърдяните от двете страни факти и обстоятелства, а именно:
- че на дата 30.04.2018 г. процесните суми са
постъпили чрез системата „Пей Пал” от фирмения акаунт на ищцовото дружество на личния
акаунт на ответницата;
- че личният акаунт на ответницата е така,
както е посочен в отговора на искова молба, стр. 3-та, а именно: *.В изпълнение на нормата
на чл.. 146 от ГПК съдът е възложил
в тежест на ищеца да докаже положителните факти, на които се позовава, а
именно, че на твърдяната от него дата, начин и място е закупил от ответницата
срещу договорената цена дружествените дялове в ищцовото дружество, че е
извършено надлежно отразяване на сделката в ТР, както и че едноличният
собственик на капитала А. Б.е взел Решения по силата на които е прекратена представителната
власт на ответницата в дружество. В тежест на ищеца е било възложено и да
установи и докаже ,че ответницата е изтеглила от „Pay Pal“ сметката/акаунта
на „Т.с.“ ЕООД следните суми, собственост на дружеството: 1935.19 щатски
долара (с равностойност в лева 3 212.73 лева по курс на БНБ към дата
21.05.2018г.), транзакция №6R5774435F726474B и 1496.95 британски паунда (с
равностойност в лева 3 352.73 лева по курс на БНБ към дата 21.05.2018г.),
транзакция №3V625767VH488293T. – при общата левова равностойност на изтеглените
средства възлизала на 6 565.46 лева,
респ. че по този начин дружеството е намалило активите си а ответницата
неоснователно се е обогатила и че е налице пряка причинно –следствена връзка
между намаляването на активите на юридическото лице и обогатяването на физическото
лице – ответницата.В тежест на ответницата съдът е възложил да установи и докаже, че за релевантния за
спора период , на годно правно основание е можела да оперира с активите на ищцовото
дружество, в частност че с действията си свързани с използване на личен и /или
фирмен акаунт използван при работа със системата „Рау Раl „ не е ощетила по
никакъв начин ищцовото дружество за собствена сметка. В тежест на ответника П.И.
е било възложено и да установи и докаже твърденето си, че при продажбата на дружествени
дялове в договора за продажба не е бил включен като предмет акаунта на дружеството
за системата Рау Раl , вкл. и че по повод възникнали от страна на ответницата
„основателни съмнения“ затова, че има неправомерен достъп до акаунта на дружеството
в цитираната разплащателна система е бил подаден сигнал до Рау Раl и проведено
разследване.Отделно от горното съдът е указал и на двете страни , че съгласно
общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка една страна в исковия процес следва да
установи и докаже твърденията и или възраженията си ,въз основа на които черпи
за себе си положителни права , както и че съгласно задължителната съдебна практика
на ВКС – ТР № 6/2013 г. на ОСГК по т.д. № 6/2013 г. отрицателните факти
не подлежат на доказване, но доказването на отрицателни фактически твърдения
може да се извърши чрез съвкупност от положителни факти /индиции/ които са
основа за доказателствени изводи относно отрицателния факт. С оглед мотивите на
задължителното ТР съдът е указал на страните, че тяхна е доказателствената
тежест да установят и докажат отрицателните си фактически твърдения.
На база целия писмен доказателствен материал, събраните по делото,
ангажираните от двете страни разпечатки от кореспонденция с Пей Пал,
представени извлечения от сметка, данните събрани чрез СТЕ и Съдебна поръчка,
вкл.и дадените по реда на чл.176 ГПК обяснения от ответницата в о.с.з. / л. 126
/ съдът приема, че въпреки предприетите от ищцовата страна процесуални действия
предявеният главен осъдителен иск е останал неоснователен.
Факт е и не и спорно, че на дата 27.4.2018 г. П.И. е продала по надлежния
ред на А.Б.притежаваните от нея в „Т.С.“ ЕООД 20 дяла с номинална стойност 5
лв. всеки поотделно, или общо в размер на
100,00 лв. за сумата от 1000,00 щатски долара . На поставените по реда на чл.176 ГПК два въпроса дали И. е изтеглила сумите от 1935,19 щатски долара и 1496,95
британски паунда с транзакциите вписани по-горе и дали сумите са получени в
нейния личен Рау Раl акаунт и по двете транзакции,
отв.И. ,явила се лично пред съда е отговорила отрицателно на първия въпрос и
положително на втория .
При така изложеното по-горе се налага извода,че спорът между страните се
свежда до това какво е основанието на което е бил извършен превода на двете
парични суми от фирмения акаунт към личния акаунт на П.И. към дата 30.04.2018
г., поради което е била допусната и СТЕ и изготвена и съдебна поръчка до Съда в
Люксембург .
Сравнението на писмените доказателства ангажирани по делото, направено от
настоящия съдебен състав, при произнасяне по същество налага и от фактическа и
от правна страна еднозначния извод, че с транзакции от 30.04.2018 г.от фирмения
акаунт на „Т.С.“ ЕООД към личния акаунт на П.И. чрез системата Рау Раl са постъпили и се намират сумите от 1935, 19 щатски
долара и 1496,95 британски паунда/л.284,285 / . Спецификата на използване на системата
Рау Раlq както
може да бъде установено при прочита дори и само на обстоятелствената
част на СТЕ на в.л.Д.
, така и установено при
работа със посредника Рау
Раl , дава възможност да се
установят акаунтите използвани в исковия период от време,датата
на транзакциите, стойността и вида на валутата , но не и основанието, на което
са извършвани парични преводи .Този извод се налага и от пълния прочит на материалите
по изготвената съдебна поръчка ,СТЕ на в.л.Д., включително и разпита на вещото
лице Д. . Твърдението на ищцовата страна е,че след като сумите се налични при
ответницата, че е доказано осъществяването на фактическия състав на чл.55 ЗЗД ,
т.к. същата без основание ги държи и не ги връща на ищцовото дружество -
дружество, в което е изгубила участието си,продавайки всичките си общо 20 дяла
.
Правния спор съдът разрешава по същество, като се ръководи от съдебната практика създадена
още с цитираното от адв.Т. Постановление № 1 / 28.5.1979 г.на Пленума на ВС на тогава
НРБ, актуално и до днес и задължително за съдилищата по приложението на института
на неоснователното обогатяване по чл.55 ЗЗД .Макари и главния иск на ищцовото
дружество да почива на нормата на чл.55 ЗЗД, отговорът на спорния по делото
въпрос дали ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на ищцовото
дружество „ Т.С.“ ЕООД се извлича от мотивите на постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 127 / 27.10.2011. на ВКС , по т.д. № 725/ 2010 г.,на Първо
т.о., ТК, с докладчик съдията Любка Илиева. С определение № 71 от
8.07.2010 г. на основание чл. 288 във вр.
с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е било допуснато до касационно
обжалване Решение на САС за произнасяне
по значимия за изхода на делото правен въпрос за транслативното действие на продажбата на 100 % от дружествените
дялове на приватизираното еднолично дружество с ограничена отговорност
спрямо недвижимите имоти, включени в
неговото имущество. На поставения от касатора въпрос ВКС дава отговор, че с
продажбата на 100 % от дружествените дялове на приватизираното еднолично
дружество не се прехвърля правото на собственост върху реално определен
недвижим имот, включен в имуществото на приватизираното дружество.На пръв
прочит, макар и цитираното Решение на ВКС да касае друг казус, според ВРС дава
отговор на основния по делото въпрос, стоящ за разглеждане на първо място а именно: Какъв обем от права П.И. е прехвърлила на А. Б.с
писмения договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 27.04.2018 г./
л.5/. Според състава на ВКС е неправилно приравняването на продажбата на 100 % от дружествените дялове на
приватизираното дружество на продажба на търговското му предприятие по смисъла на
чл. 15, ал. 1 ТЗ. От мотивите на същото Решение се налага
извод от правна страна, че с продажбата на 100 % от дружествените дялове не се
прехвърля собствеността върху търговското предприятие, защото не съществува
идентичност между понятието „търговско предприятие“ и съвкупността от всичките
дружествени дялове. Търговското предприятие,пояснява и ВКС, че е съвкупност от права, задължения и
фактически отношения, които обаче изразяват дейността на търговеца като
работеща икономическа единица. То включва и имуществени права (каквото е и правото на собственост). Търговското предприятие като съвкупност е част от имуществото, с
която се осъществява търговската дейност на търговеца. Дружественият дял, пояснява още ВКС, че също е част от цялото имущество
на търговското дружество, но за разлика от търговското предприятие,
дружественият дял е пропорционален на дела на съдружника в капитала,
размерът му зависи от чистото имущество на дружеството и правото на собственост
върху дружествения дял принадлежи на съдружника
/чл. 127 ТЗ/, р. п. на едноличния собственик на капитала в качеството му на единствен
притежател на всички дружествени дялове.На второ място ВКС акцентира и на обстоятелството
че, доколкото договорът за продажба на търговското
предприятие е единен, с предмет
цялото предприятие като съвкупност, той не може да се разглежда като комбинация от различни несамостоятелни
сделки. Действително, не отрича ВКС, че прехвърлянето на предприятието води
до прехвърлянето на всички индивидуално определени вещи, включени в неговия
състав, арг. от чл. 24, ал. 1 ЗЗД, но и в настоящия казус, ВРС счита,
че не е сключен договор за продажба на търговското
предприятие.
Установено
е по настоящото дело ,че отв. П.И. е продала 100 % от дружествените се дялове ( 20 дяла ) на А.Б., факт
който е виден и от наименованието на договора от 27.04.2018 г. При прехвърляне на
дяловете предмет на прехвърлителната сделка са били само дружествените дялове /чл. 129, ал. 1 ТЗ/, а
не имуществото на дружеството, което стои зад тях, включващо и евентуално
правото на достъп до фирмения акаунт на „Т.С. „ ЕООД в системата Pay Pal. Купувачът А.Б.на стоте процента от
дружествените дялове от „* „ е
станал на 27.04.2018 г. собственик на дяловете, но не е станал и собственик на други
права или активи.Това е така ,т.к. в чл.1 от договора от 27.04.2018 г. страните
са постигнали съгласие единствено и само за продажба на дружествени дялове а придобиването
на част или на всичките дружествени дялове / както пояснява ВКС/ поражда
членствени права, но не и вещни права върху недвижимите и движими вещи, чийто
носител е самото еднолично дружество,
в качеството му на самостоятелен правен субект.
В
контекста на изложеното по –горе,съдът достига до правния извод,че по делото е
установено че на 27.04.2018 г.П.И. е прехвърлила всички свои дружествени дялове
в „Т.С. „ ЕООД на А. Б., като е спазена предвидената в чл. 129, ал.3 ТЗ форма
за действителност на договора –писмен договор с нотариална заверка на подписите
и вписване в ТР .
За факта на
вписване в ТР на договора и за обстоятелството че и към момента , след
продажбата на дружествените дялове, управител на * е именно А. М. Б. може да бъде извършена общодостъпната справка
до ТР.Спор няма и се констатира и от писмените доказателства/ вкл.и направена към
постановяване на съдебния акт по същество от председателя на настоящия състав
справка в ТР /, че е била спазена предвидената в чл.129, ал.2 ТЗ форма за
действителност на договора - писмен договор с нотариална заверка на подписите и
вписване в ТР,вписване което има оповестително действие. В доктрината е
застъпено становището, че договорът за продажба на дружествени дялове е
консенсуален , поради което с постигането на съгласието между страните по него
е настъпил транслативният му ефект. Вписването обаче има не само оповестително,
но и защитно действие. Транслативният ефект на прехвърлянето на дружествените
дялове настъпва със сключването на договора между съдружниците в предвидената
от закона форма, но не е настъпило защитното действие на вписването. Това
действие настъпва с вписването и се изразява в това, че сделката до вписването
не може да се противопостави на трети
лица, които по-рано са вписали права върху същия дял. Липсва норма в закона, която да предвижда въобще отговорност на съдружника,
прехвърлил дружествените си дялове, за
задълженията на дружеството а разпоредбата на чл. 130 от ТЗ предвижда
единствено, че правоприемникът е отговорен солидарно с праводателя си за
дължимите към момента на прехвърлянето вноски срещу дела в капитала.
Неприложима в
настоящия случай,както бе посочено и по-горе е нормата на чл. 15, ал. 3 от ТЗ, предвиждаща че при прехвърляне на предприятие, ако няма
друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията
солидарно с правоприемника до размера на получените права, т.к. институтът на продажба
на търговско предприятие е различен от този на продажба на дружествени дялове.
При тези правни рамки
и установеност и доказаност на обема на прехвърлените от П.И. към А.Б.права,
ВРС извежда извода, че не е доказан при условията на пълно и главно доказване
от страна на ищцовото дружество фактическия състав на института на неоснователното
обогатяване по чл.55 , ал.1 , пр.1 ЗЗД . Това е така защото, както бе посочено
и по-горе А.Б.посредством договора за покупко – продажба от 27.04.2018 г. е
придобил единствено и само правата върху дружествените дялове на П.И. в „Т.С.“
ЕООД и нищо повече.
Дори и да се приеме в
условията на евентуалност,че по някакъв начин фирмения акаунт на „Т.С. „ ЕООД в
Рау Раl следва правния режим на
прехвърлените дружествени дялове, то извода на съда затова, че не е доказано,че
отв. П.И. неоснователно се е обогатила със сумата равна на сбора от 1935,19
щатски долара и 1496,95 британски паунда,остава непроменен .
Както може да бъде
установено от л. 55 – 57 /превод на уведомително писмо от Рау Раl
към П.И. по референтен номер на казуса 6140171 от дата 8 –ми август 2018 г. /
от Рау Раl са посочили, че на 3.4.2018 г.П.И. е докладвала плащанията
вписани в същото писмо на стоки от Аррle, като е обяснила, че
нейн бивш служител е използвал бизнес сметката, за да извършва неоторизирани
транзакции. След като по-рано П.И. дала достъп на същия служител до Рау Раl
сметката, той поел контрол върху нея като сменил електронните адреси и паролата
(смяна
вписана на л. 55)
, поради която причина П.И. не е имала достъп и не успяла да си възстанови
достъпа до сметката.На 4.април 2018 г. Рау Раl
сочат ,че са прехвърлили останалото в Рау Раl
салдо в размер на 3,97 USD в
частната сметка на П.И., регистрирана с адрес *., като Раy Pal започнали
разследване по РауРаl сметката и ограничили достъпа до нея,
за не предотврати нови плащания. Сочи се още, че
през следващите дни извършили пълно разследване на РауРаl
сметката и на докладваните транзакции,като потвърждават, че
действията не са оторизирани, т.к. от РауРаl
стигнали до заключението, че електронните адреси не сменени, паролите са
променени и действията са извършени в непоследователни сесии а и освен това
използвания адрес за доставка не съвпадал с информацията за РауРаl
сметката или с преди това използваните данни.Става ясно от същото уведомително писмо
/л.57/ , че
на 13 –ти април 2018 г. от РауРаl са стигнали до изложените заключения и върнали
транзакциите,
направени до А. Г.и Л. М.( 805,19 USD и 1500,00 USD).Освен
това от РауРаl са уведомили П.И., че са възстановили 1099,00 GBP , 79,00 GPB 199,00 GPB и 119,95 GPB с РауРаl за транзакциите към
магазина на Аррle .Останалите суми : 1496,95 GBP 1935,19 USD , сочат от Рау Pal, че са прехвърлени на
30 април 2018 г. към личната сметка на П. И., регистрирана с ел.адрес *,като е потвърдено, че РауРаl са взели решение да обезщетят И. за
неоторизираните транзакции, потвърдено е че компрометираната РауРаl сметка е заключена ,в заключената сметка не
остават средства .
При всичко изложено
по-горе ВРС, в настоящия му състав, при така събраните по делото доказателства
приема, че
предявеният и главен и акцесорен иск са останали неоснователни и недоказани
,поради което ги отхвърля изцяло.
При този изход на спора съдът дължи и изрично произнасяне
и по въпроса за отговорността за разноските , съгл. нормите на чл. 81 и чл. 78 ГПК.В списъка по чл. 80 ГПК , приложен на л. 344-ти по
делото ответницата е посочила двата разхода за които са представени доказателства
за реалното им извършване а именно : сумата от 93 лв. заплатена за превод на книжа
и 750 лв. за адвокатско възнаграждение - общо
843,00 лв.(осемстотин
четиридесет и три лева).Тези разходи като доказани и по размер и по
основание съдът присъжда в полза на ответницата.
Допълнително
възложения депозит от 95 лева който е следвало да бъде внесен от ответницата,но
не е внесен,на осн.чл. 78, ал.6 ГПК съдът възлага в тежест на ищцовото
дружество с оглед и изхода на спора и заплащане на сумата от общо 190,00 лв.по
фактура №1790 към“ Т. „ ЕООД за извършения писмен превод от френски и английски
език на съдебната поръчка /превод за който ищцовата страна е представила
доказателства за плащане на ½ от целия депозит/.
Мотивиран
от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения
иск от ищцовото дружество „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, *,представлявано
от едноличния собственик на капитала А. М. Б., против ответницата П.Д.И., ЕГН **********,*** с искането ответницата да бъде осъдена ДА ПЛАТИ на ищцовото дружество „Т.С.“
ЕООД, ЕИК *,СУМАТА от 6 565.46 ( шест хиляди петстотин
шестдесет и пет лева и четиридесет и шест стотинки ) лева, изтеглена от
„Пей Пал“ сметката на дружеството и получена от ответницата сума, без правно
основание, ведно с мораторната лихва за забава, върху главницата, считано от
01.05.2018г. - датата, следваща датата на усвояване на сумата от П.И. до подаване на исковата молба, ведно със законната
лихва, върху исковата претенция от деня на завеждане на иска – 18.06.2018 г. до окончателното изплащане
на сумата от ответника, на основание
чл.55,ал.1,пр.1–во ЗЗД и чл. 86,ал.1 ЗЗД, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление ***, *,представлявано от едноличния собственик на капитала А.
М. Б.,
ДА ЗАПЛАТИ на П.Д.И., ЕГН **********,*** СУМАТА от общо 843,00 лв.(осемстотин четиридесет и три лева) – сторените от ответната страна съдебно -деловодни
разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал.6 ГПК „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление ***, *,представлявано от едноличния собственик на капитала А.
М. Б., ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд Варна СУМАТА от 95,00 лева (деветдесет и пет лева ) –депозит
за доплащане за извършен превод.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в ДВУСЕДМИЧЕН срок пред Варненски окръжен съд от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от
Решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :