Р Е
Ш Е Н
И Е
№
24.03.2016 год. гр. Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Хасковският
окръжен съд осми граждански състав
на двадесет и втори февруари две хиляди и
шестнадесета
година
в открито
съдебно заседание, в състав:
СЪДИЯ:
ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
Секретар М.С.
Прокурор Невена Владимирова
Като разгледа
докладваното от съдия СЕРАФИМОВА
гр.дело № 456 по описа на съда за 2015 год.
за да се
произнесе взе предвид следното:
Гр.д. № 456/2015 г. по описа на Окръжен съд - Хасково е образувано
по искова молба, вх. № 6308/01.07.2015 г.
от С.Я.П.,ЕГН ********** ***,
чрез адв. Е.Н. *** против Прокуратурата
на Република
България - гр. София,
представлявана от Главния прокурор – С.Ц., с
която са предявени обективно съединени искове
: иск за обезщетение
за имуществени вреди ,изразяващи се в
заплатен от ищеца адвакатски хонорар за
адвокатска защита - 2000 лв., иск за обезщетение за имуществени вреди ,съизмерими с
неполученото от него брутно трудово
възвнаграждание, за периода от
19.08.2010 г. до 27.02.2015 г., общо в
размер на 77 650 лв. ,иск за
обезщетение за имуществени вреди
,изразяващи се заплатени вноски за здравно осигуряване в периода на
отстраняването от рабата, в размер на 840 лв. и иск за обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 70 000 лв., с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди, във
връзка с чл.7 от КРБ и чл.13 ЕКПЧОС.
В исковата молба ищецът С.Я.П. твърди , че е работил като
държавен инспектор в Митница -
Свиленград, на трасе „Изходящи леки автомобили и автобуси”. На 05.07.2010 г., ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП 34-П/2009 г. на СО при СГП, за това,че в качеството му на длъжностно лице и чрез
изнудване посредством злоупотреба със служебно положение на държавен инспектор
при Митница - Свиленград, заедно в съучастие с Д.Д.-старши
инспектор при Митница - Свиленград е поискал и приел
от стюард на преминаващ автобус по редовна линия за Турция дар, който не му се следва, за да извърши действие по служба - задължителна документна проверка на паспорта и за да
премине автобусът с пътниците и товара
безпроблемно границата на ГКПП на турска територия, като в противен случай двамата
заедно с Д. щели за задържат дълго автобуса край трасето и с цел забавяне на
същия да осъществят щателна митническа проверка с тенденциозно голяма продължителност - престъпление по чл. 302, т. 2, б. „а”, вр.
чл. 301, ал. 1, пр. 1 и 2, ал. 1, вр.чл.20,ал.2 НК.След привличането му като
обвиняем , на ищеца била определена
мярка за неотклонение „парична гаранция” в
размер на 1000 лв.На 17.08.2010 г., със
заповед 10677 на директора на Агенция
„Митници” ищецът бил отстранен временно от работа в качеството му на държавен
служител, на основание чл.100, ал.3 от
Закона за държавния служител до приключване
на воденето против него
наказателно производство, като през периода на
отстраняването му не следвало да му се изплаща заплата. На 28.02.2013 г. ищецът
бил привлечен повторно като обвиняем, този път по чл.301, ал.1,предл.2,ал.1,вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК за същото
деяние.На същата дата разследването по ДП 34- П/2009 г. на СО при СГП било
предявено на ищеца. На неустановена дата през
На следващо място в исковата молба се твърди, че по време на повдигане на обвинението срещу ищеца той е бил служител на МФ ,дирекция „Митници4,като считано от 01.002.2009 г. заемал длъжност „държавен инспектор Митница-Свиленград с ранг ІІ младши. Със заповед от 04.04.20114 г. на Директора на Агенция „Митници4 ная ищеца било определено ниво на основна месечна заплата 11 ,степен на основната месечна заплата – 4 и основна месечна заплата в размер на 1197 лв.В резултат на повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.302 от НК, а впоследствие преквалифицирано по чл.301 от НК, на основание чл.100 ал.2 от Закона за държавния служител бил отстранен временно от работа,като заповедта за отстраняване му била връчена на 19.08.2010 г. С нова заповед издадена на 24.02.2015 г., връчена му на 27.02.2015 г. заповедта за отстраняване била отменена и ищецът бил допуснат на работа в Митница - Свиленград. В резултат на отстраняването му от работа в периода от 19.08.2010 г. – 27.02.2015 г. ищецът не получавал заплата, но съобразно вменените му задължения превеждал по сметка на Териториално митническо управление - Свиленград здравните си осигуровки за времето на отстраняването,които общо за 2011 ,2012, 2013, 2014 и 2015 г. възлизали на 840 лв.
Ищецът твърди, че още по време на воденото досъдебно производство срещу него след привличането му в качеството на обвиняем, при това за престъпление, което не бил извършил, здравословното му състояние рязко се влошило. Започнал да страда от безсъние. Получавал периодични пристъпи на психогенно прилошаване. Поставена му била диагноза псориазис, която изисквала спазване на диетичен режим и медикаментозно лечение.Бил диагностициран и със заболяване „исхемична кардиопатия”.Не можел да заспива без успокоителни. Отчуждил се от близките и приятелите си, затворил се в себе си. Честта и достойнството му били силно засегнати от несправедливото обвинение и непрекъснатото му отразяване и обсъждане при всяка публикация свързана с воденото против него наказателно производство , в които публикации се отразявал и факта, че е публична личност, в качеството му на бивш кмет на Свиленград и с които публикации се почувсвал унизен,публично обруган и изолиран. Макар отстранен от работата в митниците и без доходи, ищецът не бил в състояние да започне друга работа, защото това било несъвместимо с продължаващия му статут на държавен служител и това го депресирало допълнително. На основание чл.155 ,ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества със заповед от 28.10.2013 г. на началника на РУ „Полиция”– Свиленград било иззето и ловното му оръжие.Бил ловец повече от 25 години ,никаго не бил санкциониран за нарушения относно съхраняването на оръжието или за действия,извършени в нарушение на Закона за лова и опазване на дивеча. Лишаването му от възможността да ловува също било в пряка причинно -следствена връзка с повдигнатото обвинение и допълнително го страсирало, тъй като не бил в състояние да се занимава с дейност в която бил инвестирал много време и желание.
С исковата молба ищецът С.Я.П. претендира от съда Прокуратурата на Република
България да бъде осъдена да му заплати,
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, във връзка с чл.7 от Конституциятяа на РБългария и чл.13 от ЕКПЧОС обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в заплатен
от страна на ищеца адвокатски
хонорар за адвокатска защита в хода на воденето срещу него наказателно
производство, както следва : по договор
№ 9.0826082/05.07.2010 г. – 2000 лв. ,ведно със законната лихва върху главницата от датата
на влизане в сила на оправдателната присъда 13.02.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, обезщетение за имуществени вреди, съизмерими с неполученото от
него брутно трудово възнаграждение, за периода от
19.08.2010 г. – 27.02.2015 г., в общ размер на
75 160 лева, като твърди,че имуществените вреди на ищеца по това перо са
съизмерими с размера на вскички доходи, които би имал ,ако не беше
отстранен от работа и които не е
получил през периода на временонто му отстраняване от ралота със даповед №
10677 /17.08.2010 г.,ведно със законната лихва върху главницата по това перо от датата на влизане в сила на
присъдата - 13.02.2015 г. до окончателното
изплащане на присъдените суми,
обезщетение за внесени в полза на Териториално митническо управление здравни осигуровки в размер на 840,00 лв., обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 50 000 лева, изразяващи се
в разочарование,депресия, постоянно усещане за онеправданост,за явно
злепоставяне пред обществото и чувство за невъзможност да защити правата си,
силен психоемоционален стрес,влошаване на здравословно състояние, загуба на
самочувствие,накърняване на доброто име, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда
– 13.02.2015 г. до окончателното изплащане на присъдената сума.Претендира присъждане и на
направените по настоящото дело разноски.
В съдебно заседание от 18.01.2016 г. е допуснато
изменение на иска за имуществени вреди
- за неизплатено трудово възнаграждение по т.3.2 от исковите претенции от 75 160 лв. на 77 650 лв.
В съдебно заседание на 22.02.2016 г. е допуснато изменение
на иска за неимуществени вреди
от 50 000 на 70 000
лева.
ОТВЕТНИКЪТ
- ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
оспорва исковите претенции като
недоказани по основание и по размер.В
отговора на исковата молба, ответникът сочи, че
размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди не съответства на чл. 52 ЗЗД, като се навеждат доводи, че ищецът, който носи доказателствената
тежест в настоящото дело не е ангажирал доказателства, от
които да е видно, че твърдените неимуществени вреди са пряк резултат от
процесното обвинение.Исковата претенция за претърпени неимуществени вреди била
силно завишена по размер и не била в
съотвествие с чл.52 ЗЗД, трайната съдебна практика и поради липсата на
изпълнявана най-тежка мярка за неотклонение „задържане под стража”. Не били доказани
и твърденията в исковата молба за
влошено здравословно състояние и невъзможност
ищецът да работи по причина на обвинението.За медийните публикации и
публични коментари Прокуратурата не следвало да отговаря, тъй като не е разпространявала официална ин.формация за
разследването.Отнемането на разрешителното за оръжие не било пряк и
непосредствен резултат от обвинението, а
от административен акт, издаден от началника на РУП-Свиленград.не били доказани
и имуществените претенции на ищеца.Липсвали доказателства за дейсвително заплатено адвокатско възнагражадение ,а на
компенсация по реда на ЗОДОВ подлежали само реално претърпените
вреди.Неполученото трудово възнаграждание поради отстраняването на ищеца от
длъжност било пряка и непосредствена последица от административен
акт на директора на Агенция- Митници, който акт не бил обжалван от ищеца и не
бил отменен като незаконосъобразен. Алтернативно се оспорва иска за имуществени вреди по размер - на ищеца
се дължало основното месечно
възнаграждание към момента на отстраняване от длъжност ,като останалите доплащания били свързани само с
действително положен труд.
В съдебно заседание ищецът С. Я.П. , чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове изцяло.
Ответникът - Прокуратурата на РБългария поддържа отговора на исковата молба.
СЪДЪТ, въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Ищецът С.Я.П. е
служител на МФ, Дирекция
„Митници” - София , като считано от 01.02.2009 г. е заемал длъжността „ държавен инспектор
в Митница - Свиленград, с ранг ІІ
младши.
На
05.07.2010 г. срещу ищеца е било
образувано досъдебно производство - ДП
34-ІІ/2009 г. на СО при СГП, по
което С.Я.П. е привлечен като обвиняем в
извършване на престъпление по чл. 302, т. 2, б. „а”, вр. чл. 301, ал. 1, пр. 1 и 2, алт. 1 вр. чл. 20,
ал. 2 НК, за това, че на 30.06.2010 г., преди
обед на ГКПП „Капитан Андреево”, до гише в едноетажна постройка ,с две съседни помещения
вътре (дясно и ляво), разположена по средата на трасето за изходящи „леки
автомобили” и автобуси от РБългария към РТурция, като длъжностно лице и чрез
изнудване посредством злоупотреба със своето служебно положение, на длъжност „
държавен инспектор” в Митница Свиленград, с месторабота на ГКПП
„Капитан Андреево”, в съучастие като извършител с Д. Д., на длъжност „старши инспектор при Митница
Свиленград, дневна смяна, заедно с Д. е
поискал (с приканването да даде пари) и приел (вземайки подадената в изпълнение
на искането банкнота български пари, поставена в проверяван паспорт, който
паспорт П. първоначално взел през гишето на гражданина, след това подал
паспорта на Д., за да види банкнотата, после П. поел паспорта с банкнотата обратно
от Д.) от стюард на преминаващ автобус по редовна линия за РТурция дар, който
не му се следва – 20 лв. – за да извърши действие по служба – задължителна
документна проверка на паспорта и за да премине автобусът с пътниците и товара
безпроблемно границата през ГКПП на турска територия, като в противен случай
(при отказ да бъдат дадени парите) заедно с П. щели да задържат дълго автобуса
трай трасето за митническа проверка с тенденциозно голяма продължителност – и
след изпълнителното деяние съизвършителите скрили предмета на поискания и приет
подкуп (банкнота от 20 лв.) под клавиатурата на служебен компютър върху работен
плот в дясната от двете секции на едноетажната постройка, които две помещения
били използвани съвместно и едновременно от
П. и Д. и П. по време на дежурството. С привличането като обвиняем, на ищеца е била взета мярка за
неотклонение „парична гаранция” в размер на 1000 лв.
На 17.08.2010 г., със заповед № 10676/17.08.2010 г. на Директора на Агенция
„Митници” ищецът е отстранен временно от работа, в качеството му на държавен
служител,на основание чл.100,ал.3 от ЗДС до приключване на воденото срещу него наказателно
производство, като през прериода на отстраняването му не следвало да му се изплаща заплата.Заповедта е връчена на ищеца на 19.08.2010 г.
След извършване на многобройни
процесуално-следствени действия, довели
до неоснователно забавяне на
разследването, с Постановление
на Софийска градска прокуратура от 28.02.2013 г. по ДП № 34 – П/09 г. по описа
на Следствен отдел на СГП обвинението против ищеца
е било изменено и С.Я. П. е бил привлечен в качеството си на обвиняем за
престъпление по чл. 301, ал. 1, пр. 2, ал. 1 – ва, вр. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК,
за това, че на 30.06.2010 г., около 12,10 часа, на Митнически пункт „Капитан
Андреево” – Митница Свиленград по средата на трасе изходящи леки коли, в посока
Р. Турция, в едноетажна постройка, с две работни помещения, в съучастие като
съизвършител с Д.Д., в качеството си на
длъжностно лице държавен инспектор
Митница Свиленград при Агенция Митници, РМД – Пловдив, Митница Свиленград, МП „Капитан Андреево”
приел дар от свидетел – служител под прикритие с идентификационен номер 25
сумата от 20 лв., който не му се следва, за да извърши действията си по служба
– своевременно да обработи представените митнически и придружаващи ги документи
и да не изпълни задължението си по служба – осъществяване на щателна митническа
проверка. Правната квалификация на деянието била подведена под състава на чл.
301, ал. 1, пр. 2, алт. 1-ва вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК.На същата дата
разследването по по ДП № 34 – П/09 г. по описа на Следствен отдел
на СГП е било предявено на ищеца П..
През 2013 година ,след молба подадена по реда на чл.368 НПК срещу ищеца и
още осем обвиняеми лица, в ОС-Хасково е бил внесен обвинителен акт ,въз основа на който е
образувано НОХД № 831/2013 г., по описа на ОС-Хасково. С внесеният в ОС-Хасково
обвинителен акт по ДП № 34 – П/09 г. по описа на СО – СГП, прокурорска преписка
№ 4 – 3777/09 г. на СГП, на П. е повдигнато обвинение за това, че на
30.06.2010 г. около 12,10 ч. на митнически пункт „Капитан Андреево”, по средата
на трасе изходящи леки коли в посока РТурция, в едноетажна постройка с две
работни помещения, в качеството си на длъжностно лице – старши инспектор при МП
„Капитан Андреево”, Митница „Свиленград” – в съучастие със С.Я.П. приел от
свидетел – служител под прикрие с идентификационен № 25, стюард на преминаващ
автобус по редовна линия за РТурция – дар, който не му се следва – сумата от 20
лв. – за да извърши действия по служба (своевременно да обработи представените
митнически и придружаващи ги документи, за да премине автобусът с пътниците и
товара безпроблемно границата през ГКПП на турска територия), съставляващо
престъпление по чл. 301, ал. 1, пр. 2, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
Съдебното производство е продължило близо година и е приключило на 29.01.2015
г., когато с присъда от същата дата – на
29.01.2015 г., ОС-Хасково е признал
ищеца за невинен по повдигнатото му обвинение. Присъдата
на Окръжен съд-Хасково, постановена по НОХД № 831/2013 г. не е протестирана и е влязла в сила на 13.02.2015
г.В наказателното производство ищецът е ползвал адвокатска защита, за която
е заплатил адвокатско възнаграждение в
размер на 2000 лева, на адв. В.Т. от АК-София.
Със заповед на Директора на Агенция „Митници” издадена на
24.02.2015 г. и връчена на ищеца на
27.02.2015 г. заповедта за отстраняване
е отменена и ищецът е допуснат на работа
в Митница-Свиленград. Със заповед от 04.04.2014 г. на Директора на Агенция
Митници”, на ищеца е определено ниво на
основна месечна заплата 11, степен на основната месечна заплата- 4 и основна месечна заплата в размер на 1197
лв.
Видно от приетата по делото в с. з.
на 23.11.2015 г. и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза, за периода от 19.08.2010 г. до 27.02.2015
г. на ищеца С.П.
не са начислени и изплатени
възнаграждения от Агенция „Митници”. Брутното
трудово възнаграждание , което ищецът би получил за същият период от време за
заеманата от него длъжност „държавен митнически инспектор в Митница - Свиленград , ако през този период не е
бил временно отстранен от работа, съобразен с индексациите в заплатите, с начисляваните суми за допълнително материално
стимулиране е 72 817,53 лв. При определяне размера на възнаграждението,
което би получил ищеца, за периода , в
който е отстранен от работа вещото лице
е ползвало представените от
Агенция - Митници и приети по делото
удостоверения за дохода на лицето Д.А.К., които отразявали
действително получените възнаграждения на
служител, заемащ длъжността митнически инспектор и за периода през който ищецът П. е бил отстранен
от работа. При определяне размера на
възнаграждението, което ищеца би получил
за времето през което е бил
отстранен от работа са били ползвани и утвърдените вътрешни правила за организация на работаната заплата №
1601/12/26.02.2010 г. , за
По поставеният въпрос относно размера на платените от П. здравни осигуровки, за периода на временното
отстраняване от работа, вещото лице е установило, че за времето през което е бил отстранен от
работа ищецът С.П. е внесъл осигуровки в общ размер на 840
лв.Извън посочения по-горе период здравните осигуровки са внасяни от Митница -
Свиленград. Общият размер на внесените от ищеца здравноосигурителни вноски в Територилно митническо управление е 840 лева.
В съдебно заседание от 23.11.2015 г.
при разпита вещото лице уточнява,че включените в експертизата други доплащания
имат условен характер, като сумата можела да бъде колкото посочената, но можела
да бъде и друга по размер. За пресмятане на дължимите възнаграждения за нощен
труд и за официални празници са ползвани като основа данните от последния фиш
на ищеца за месец юли 2010 г.
Видно от приетата по делото и неоспорена от страните, в с.з. на 18.01.2016 г. допълнителна съдебно –счетоводна експертиза, дължимите на ищеца П. суми по елементи, за периода от 19.08.2010 г.
до 27.02.2015 г., представени в табличен
вид с,а както следва : ОРЗ –
56 462,00 лв. , клас за
прослужено време – 8 139,00 лв., ДМС-
11 138,31 лв., други добавки – 1 911, 42 лв. , ЗОК
– 840 лв. Общият размер е – 78 490,17 лв.
При извършената
проверка в Агенция „Митници”
София, във връзка с поставената допълнителна задача в с.з. на 18.01.2016 г. ,вещото лице установява, че за последното
отработено тримесечие – І –во тримесечие на 2010 год., ищецът П. е получил суми за
допълнително материално стимулиране в размер на 616 лв., при оценка за това
тримесемчие 3 –добра, като до м.07.2012
г. оценките за определяне на допълнително материално стимулиране се запазват , а
след тази дата се определят коефициенти, които зависят от оценката за
постигнати резултати на служителя, от отработеното време и от коефициента за
съответната длъжност. За второто тримесечие на 2015 год., след възстановяването
му на работа С.П. получава оценка „много добри резултати” и коефициент 1,5 .При определяне размера на
възнагражденията, вкл. и на ДМС, вещото
лице се позовава на Вътрешните правила за
работна заплата, утвърдени от Директора на Агенция „Митници”, със
заповед № 1601/12 от 26.02.2010 г., за
периода от м.02.2010 г. до 02.07.2012
г., на Вътрешните правила за заплатите и реда за определяне на възнаграждения
за постигнати резултати, утвърдени със Заповед № ЗАМ-452/02.07.2012 г., на Заповед № ЗАМ – 846
/08.10.2013 г., с която са отменени
действащите правила за определяне
на допълнителните възнаграждения за
постигнати резултати и на заповед №
ЗАМ-286/04.04.2014 г., с която се отменят действащите правила за
допълнителни възнаграждения за
постигнати резултати и се утвърждавт
нови правила за определяне на
допълнителни възнаграждения за
постигнати резулати.
В приетата
в с.з на 22.02.2015 г. допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза , въз основа на данните от извършената проверка, вещото лице
е изчислило размера на сумата за ДМС,
която ищецът би получил, за периода от отстраняването му от работа до
възстановяването му - от 19.08.2010 г. до 27.02.2015 г.. Експертизата е
установила,че за второто тримесечие на 2015 год., след възстановяването му на
работа С.П. е получил оценка „много добри резултати” и коефициент 1,5 .При определяне размера на ДМС, вещото
лице се позовава на Вътрешните правила за
работна заплата, утвърдени от Директора на Агенция „Митници”, със
заповед № 1601/12 от 26.02.2010 г., за
периода от м.02.2010 г. до 02.07.2012
г., на Вътрешните правила за заплатите и реда за определяне на възнаграждения за
постигнати резултати, утвърдени със Заповед №
ЗАМ-452/02.07.2012 г., на Заповед № ЗАМ – 846 /08.10.2013 г., с която са
отменени действащите правила за определяне на допълнителните възнаграждения за постигнати резултати и на заповед № ЗАМ-286/04.04.2014 г., с която
се отменят действащите правила за допълнителни
възнаграждения за постигнати резултати
и се утвърждавт нови Правила за определяне на допълнителни възнаграждения за постигнати резулати.Сумата за ДМС, която би получил С.П. за периода на отстраняване от работа,
при условие, че му се определи
най-ниската възможна оценка е -
9 750,00 лв., сумата за ДМС,
която би получил ищецът С.П. , за
периода от 19.08.2010 г. до 27.02.2015 г.,
при условие, че е запазил за този
период индивидуаланата си оценка за
постигнат резултат, по която е изчислено
последното получено от него ДМС е
10 731 лв. При изчисляването на тази сума експертизата е ползвала
промените в основната работна заплата по периоди, но при постоянен (еднакъв)
размер на допълнителното възнаграждение от 36,53 лв. въз основа на данните от
последният фиш на ищеца преди отстраняването му от работа. Като основа е
използвана и Заповед ЗАМ-846/18.10.2013 г., съгласно която допълнително
възнаграждение за постигнати резултати получават служители от Агенция
„Митници”, които са отработили най-малко 30 работни дни през съответното
тримесечие и които към момента на определяне на допълнителните възнаграждения
за постигнати резултати нямат наложено дисциплинарно наказание по КТ или ЗДСл.
За доказване на неимуществените вреди, по искане на
ищцовата страна бяха допуснати до разпит свидетелите Я.С.П.,С.Х.К. и Д.Х.Д..Свид.
Я.С.П. , син на ищеца установява,че след
повдигане на обвинението, поведението на
баща му се променило.Рязко се влошило
състоянието на съня му, спрял и да се храни. Обвинението се отразило и на социалните му контакти, които при него изобилствали, предвид
работата му и като обществена личност, тъй като преди това баща му бил кмет на
Свиленград, а в продължение на 7 години и началник смяна в Агенция „Митници” на ГКПП „Капитан
Андреево”.След акция „Граница” контактите
му се сринали. Пищното отразяване на акцията в местни и национални
медии,където били показвани негови снимки,
снимки на къщата, в която живеели дало повод на хората да коментират, че той наистина може да е злоупотребил, което се отразило както на
поведението му, така и на
социалните му контакти.Заради повдигнатото му обвинение бил
временно отстранен от длъжност и
до приключване на наказателното производство останал без работа, което се
отразило и на семейството му. Настъпила рязка промяна и в здравословното му състояние, предвид големият стрес от това
обвинение, което ищецът според свидетеля
приел тежко.След около година
след случилото се - през м.май-юни 2011
година, започнал ежеседмично да ходи при специалист-стоматолог защото имал проблеми
с венците и със зъбите.В началото на 2012 година се появили и кожните проблеми, което наложило да посещава кожни лекари, като се установило, че
има „псориазис”, което заболяване било вследствие
на големия стрес. Имал и сърдечни
проблеми и проблеми с кръвното, които също
се появили вследствие на обвинението.Оплаквал
се постоянно, че му „хлопа сърцето” и го
боли главата. Дори и след постановяване
на оправдателната присъда , контактите му все още били ограничени.След постановяване
на оправдатевната присъда контактите му с колегите му се ограничавали само във
връзка с работата.Свид. Д.Х.Д., негов колега установява,че дългият период през който се е водило наказателното производство се отразило много зле на ищеца. В поведението
и състоянието на С. имало разлика от момента преди началото на процеса и сега.
Психически му повлияло досъдебното производство и съдебният процес. Дори и
сега, когато вече е оправдан, този процес продължавал да има отпечатък.Освен,
че били колеги и съпроцесници, със С. били и
приятели. След образуване на
наказателното производство С. се затворил в себе си, намалил контактите си с приятели и с колеги. Имал и здравословни проблеми със
зъбите, като се наложило да му извадят
по - голямата част от зъбите, за което ходил на стоматолог в гр.Пловдив. Имал и
сърдечни проблеми – хипертония. Открили му и
псориазис през 2011-
Видно от заключението на
назначената по делото съдебно-медицинска експретиза ищецът С.Я.П.
страда от псориазис, не уточенен, исхемична
кардиомиопатия, нестабилна стекардия и
артериална хипертония. Възникването
и протичането на заболяването псориазис
според вещото лице съвпада по време с отстраняването на ищеца от работа и с повдигането на обвинението, включително и в периода на повторното повдигане на обвинение и провеждане на
наказателно производство,като не само
,че не се изключва но, и според експерта напълно е възможно появата на псориазис
при ищеца и последващото протичане на
заболяването да се дължат на преживян психичен стрес.Лечението на заболяването продължавало
и към момента на изготвяне на заключението,
с променлив успех, като прогнозата обичайно била неблагоприятна и в
зависимост от много фактори, а медикаментозното лечиние било
за сметка на болния и не се покривало от здравната
каса.Нестабилната стенокардия и исхемичаната кардиомиопатия, които се дължали на нарушено снабдяване на сърдечиния мускул с кислород ,на нарушения в тонуса и
налягането в коронарните артерии в
резултат на атеросклероза,системни
спазми на артериите,изменения в сърдечния мускул при ищеца били регистрирани през м.юни
Въз
основа на установената по делото фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Предявените
против Прокуратурата на Република Бъллгария , при
условията на обективно съединяване искове са за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца С.Я.П. имуществени и неимуществени вреди, с правно основание чл.2, ал.1,т.3 от
ЗОДОВ.
Съгласно
разпоредбата на чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите причинени на
граждани от прокуратурата при обвинение
в извършване на престъпление , ако лицето бъде оправдано, като се дължи обезщетение за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.Правната норма на
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ визира фактически състав, при който отговорността на
държавата се ангажира за вреди, които са
причинени на гражданите от разследващите органи, прокуратурата или съда при
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Субект на отговорността по чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ може да бъде само орган, който е оправомощен да повдига и
поддържа обвинението по наказателни дела за престъпления от общ характер,
какъвто орган е само Прокуратурата на РБългария. Доколкото Прокуратурата е
образувала досъдебното производство и под нейн контрол е извършено
разследването, поради което е пасивно легитимирана да отговаря по предявения
иск. Прокурорът е държавният орган, който проверява съставлява ли деянието
престъпление, като е длъжен да даде правилна квалификация на деянието, да извърши проверка има ли
основание за прекратяване или спиране на наказателното производство, събрани ли
са всички доказателства, необходими за разкриване на обективната истина,
подкрепя ли се обвинението от тези доказателства и да отстоява обвинението в наказателния процес.В този смисъл обвинението
в престъпление винаги е неоснователно,
когато лицето е оправдано.
За възникването на отговорността по чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ е необходимо да е повдигнато обвинение за извършване на престъпление и оправдаване
по повдигнатото обвинение с влязла в сила присъда, като отговорността произтича
от задължението на Прокуратурата да
повдига и поддържа в съда обвинението по наказателни дела, както и от
задължението да доказва и установява пред съда виновността на привлечените към
наказателна отговорност лица.
Предвид събраните по делото доказателства
съдът намира, че е налице фактическият състав, за да се ангажира отговорността на Прокуратурата
по предявения иск, с който ищецът
претендира имуществени и неимуществени
вреди.
От една страна е налице повдигане на обвинение и поддържането
му с внесеният в съда обвинителен акт, с
който е ангажирана наказателната отговорност на ищеца за извършване на
престъпление по чл. 301, ал. 1, пр. 2,
ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК. От друга страна, с влязла в сила на
13.02.2015 г. присъда присъда № 2 от 29.01.2015 г. постановена по НОХД № 831/2013 г. по описа на Окръжен съд –
Хасково ищецът С.Я.П. е оправдан по повдигнатото му обвинение.
Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,който
принцип е закрепен и в нормата на чл. 4 ЗОДОВ.
Претендираните имуществени вреди касаят неполучаваните трудови възнаграждения, за периода, през който
ищецът е бил временно отстранен от работа, като се претендират и
суми за ДМС, както и размера на платените от ищеца здравни осигуровки и заплатеният адвокатски хонорар на защитника на ищеца му по досъдебното и съдебното
производство.
Въз основа на събраните по делото
доказателства и при разглеждане на
въпроса за дължимите, но неполучени трудови възнаграждения, съдът приема ,че периода
на временно отстраняване от работа е с начална дата от 19.08.2010 г. г. до 27.02.2015 г., тъй като това е датата, на която на ищеца е
връчена издадената заповед № 363 на Директора на Агенция Митници за
допускане на ищеца С.П. на работа.
Установена е и причинната връзка между образуваното и водено срещу П.
наказателно производство и настъпилите имуществени вреди,тъй като временното отстраняване
от работа на ищеца е продиктувано именно от образуваното досъдебно
производство, по което ищецът е
привлечен като обвиняем. В издадената заповед № 10677/17.08.2010 г. е посочено
като мотиви писмо от Софийска градска прокуратура вх. № 4414/528 от 12.07.2010
г. и постановление на държавното обвинение, с което е уведомен, че срещу П. е
образувано досъдебно производство. Следователно, временното отстраняване от
работа е пряко следствие от привличането на ищеца като обвиняем и ангажирането
на неговата наказателна отговорност. Този закономерен извод следва и от факта,
че през цялото време, докато е продължавало наказателното производство ищецът не е бил
допуснат до работа. След влизане в сила
на оправдателната присъда и представяне
на препис от присъдата, органът по
назначаването е издал заповед № 363/
24.02.2015 г. , връчена на ищеца на 27.02.2015 г., / л.36/, с която заповед е
отменена заповед № 10677/17.08.2010 г.
на директора на Агенция „Митници”
и ищецът С.П. е допуснат
на рабата в Митница - Свиленград.
Размера на претърпените имуществени вреди от неполучени от ищеца трудови възнаграждения,
за периода от 19.08.2010 г. до 27.02.2015 г.
,през който е бил временно отстранен от работа следва
да бъде определен въз основа на представените
писмени доказателства по делото и заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, което е прието в с. на 18.01.2016 г., съгласно което закслючение / л.370-372/, ,като
се прриеме , че за периода от
19.08.2010 г. до 27.02.2015 г., ищецът има право на обезщетение за имуществени вреди от неполучени за този период трудови
възнаграждения в размер общо на 64 601,00
лева, в т.ч. 56 462,00 лв- размера на
основната работна заплата на
ищеца и 8 139,00 лв. – клас за
прослружено вреве ,за същия период. Този извод се
налага
и поради обстоятелството, че ДМС и
други добавки – в размер на 1 911,42 лв. ,в т.ч. допълнителни възнаграждения за нощен труд и официални празници имат
условен характер, тъй като не е възможно да се установи с достатъчно голямо
достоверност настъпването на основанията за плащане на тези суми.При определяне
размера на имуществените вреди не може да се установи със сигурност колко пъти
ищецът е щял да полага нощен труд или труд по време на официални празници. Аргумент
в тази насока се открива и в отбелязването на вещото лице, че пресмятането за дължимото
възнаграждание за периода през който
ищецът е отстанен от работа е извършено на база последният приложен към
делото фиш за заплата от месец юли
Предвид изложеното претенцията за имуществени вреди,представляващи неполучени от ищеца трудови възнаграждения, за периода от 19.08.2010 г. до 27.02.2015
г. ,през който е бил временно отстранен
от работа ще следва да бъде уважена до
размера от 64 601,00 лв., като в останалата част до пълния предявен размер от
77 650 лв. претенцията като неоснователна следва да се
отхвърли.
По
отношение на платените от ищеца здравни осигуровки от заключението на вещото
лице се установява, че за същите са представени писмени доказателства,
коментирани и в заключението по първоначалната съдебно-счетоводна експертиза.
Плащанията са извършени в периода, през който ищецът е бил временно отстранен
от работа,като имуществените вреди се изразяват в понасянето от страна на ищеца
на финансовата тежест за плащане на дължимите здравни осигуровки, които при
нормални обстоятелства би следвало да се поемат от неговия работодател, т.е.
Митница Свиленград. Общият размер на внесените суми е 840 лв. , поради което
исковата претенция в тази й част се явява основателна и следва да бъде уважена.Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 840 лв.,представляващи
размера на платените от него здравни осигуровки за периода от19.08.2010г. до 27.02.2015г.,през
който е бил временно отстранен от работа.
Съдът намира за основателна и исковата
претенция от 2000 лева,
представляваща заплатено от ищеца
адвокатско възнаграждение на
защитника на ищеца по воденето срещу него наказателно производство. По делото е
установено,че в качеството си на
подсъдим по НОХД № 831/2013 г. С.Я.П. е
имал защитник, на който е изплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 2000 лева, по договор № 0826082/05.07.2010 г. В тази й част претенцията за имуществени също се явява
основателна и следва да бъде уважена, като ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 2000 лв.,представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение на
защитника на ищеца по НОХД №831/2013г. по описа на ОС-Хасково.
Предвид изложеното и на основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ ответникът Прокуратурата на РБългария ще следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца сумата 64 601,00
лв -
обезщетение за имуществени вреди
,съимерими с неполученото от него брутно
трудово възнаграждание, за периода от 19.08.2010 г. до 27.02.2015 г.,през който бил временно отстранен от работа, сумата от 840 лв.,представляваща обезщетение за имуществени вреди ,изразяващи се в заплатени от ищеца здравни осигуровки за
периода от 19.08.2010 г. до 27.02.2015 г.
,през който е бил временно отстранен от работа и сумата от 2000
лв. - обезщетение за имуществени
вреди,изразяващи се в заплатено
адвокатско възнаграждание на защитника на ищеца по по договор №
0826082/05.07.2010 г., във връзка с воденото срещу него наказателно
производство, приключило с оправдателна присъда по НОХД № 831/2013 г. по описа
на ОС-Хасково, ведно със законната лихва върху всяка от сумите ,считано от
13.02.2015 г – датата на влизане в сила
на оправдателната присъда до окончателното им изплащане, като иска за обезщетение
за имуществени вреди , съизмерими с неполученото от него брутно трудово възнаграждание, за периода от 19.08.2010 г. до 27.02.2015
г., до пълния предявен размер от 77 650
лв. като
неоснователени недоказан следва
да се отхвърли.
За да определи размера на
дължимото обезщетение за неимуществени
вреди, съобразно критериите за справедливост по чл.52
от ЗЗД, съдът следва да съобрази тежестта на преживяванията
на ищеца, конкретните прояви на тези преживявания , както и да отчете при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди срокът на воденото срещу ищеца наказателно
производство. Неимуществените вреди се изразяват в негативните емоционални преживявания,
причиненото психическо напрежение и стрес, преживените разочарования и
безпомощност, отражението на делото върху начина му на живот, семейното и
социалното положение, неудобствата, създадени на ищеца и семейството му, както
и в уронването на авторитета му в обществото.
Съдът
счита, че в настоящото производство се доказа правнорелевантната причинна
връзка между действията на ответната страна и увреждането на ищеца, т.е. между
образуваното и водено срещу ищеца С.П. наказателно производство и настъпилите
неимуществени вреди. В тази насока са показанията на разпитаните по делото
свидетели, както и приетите като писмени доказателства преписи от печатни
издания, отразяващи хода на наказателното производство.
Според свид. Я.С.П.,
син на ищеца проблемите на баща
му започнали от момента на привличането
му като обвиняем. За
времето, през което е бил кмет на Свиленград,а след това в системата на митниците, П. успял да си изгради солиден авторитет
благодарение на професионалните си качества. При провеждане на полицейската
акция, при която бил задържан, той оказал пълно съдействие и вярвал, че е
напълно невинен.Въпреки това бил силно шокиран, когато впоследствие е привлечен
като обвиняем. Състоянието се влошило още повече след отстраняването му от
работа, когато се наложило да си остане вкъщи, както и от широкият отзвук на
случващото се по различни медии. П. се разстроил от факта, че негови приятели и
колеги, с които преди поддържал добри отношения, престанали да го търсят и да
излизат с него. Когато се събирали, те не му се обаждали, поради което той се затворил
в себе си и не излизал.Свид. С.Х.К. е братовчед на ищеца поради което има преки
впечатления за ежедневието и състоянието на ищеца по времето, през което се е
водело наказателното производство. Забелязалал първите промени в поведението на
П. след отстраняването му от работа – станал затворен, странял както от него,
така и от останалите хора, по цели нощи не спял, видимо отслабнал.. Приятелите
на ищеца престанали да го посещават, а той изпаднал в депресия.Свид.Д.Д. работи
в Митница Свиленград и познава ищеца
като негов колега, тъй като двамата започнали работа едновременно. В
показанията си потвърждава казаното от свид. Я.П. за преживения от ищеца стрес,
който бил силно шокиран и притеснен след привличането му като обвиняем. Особено
много му тежало отбягването от страна на неговите колеги, чувствал се отблъснат
и игнориран. От преживените тревоги П. споделил с Д., че имал проблеми в сърдечната област.Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите относно релевираните по делото
факти като последователни и непротиворечиви. Показанията на свидетелите Я.П. и С.К.
са ценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК. Показанията и на
тримата свидетели са еднопосочни по отношение на редица обстоятелства, влизащи
в предмета на доказване. Подобна еднопосочност се установява в твърденията за
силните притеснения и стреса след повдигане на
обвинението.Наблюдавала се цялостна промяна в поведението и характера
му, изразяваща се в потиснатост и недоверчивост към заобикалящата среда,
нарушените взаимоотношения със семейството му, прекъснатите социални контакти,
затормозяващото въздействие на медийните публикации, здравословните проблеми на
ищеца,които се установяват и от назначената по делото съдебно-медицинска
експретиза,от заключението на която се установява,че ищецът има здравословни проблеми. П. страда от псориазис, не уточенен, исхемична
кардиомиопатия, нестабилна стекардия и
артериална хипертония,като възникването
и протичането на заболяването псориазис
според вещото лице съвпада по време с отстраняването на ищеца от работа и с
повдигането на обвинението, включително
и в периода на повторното
повдигане на обвинение и провеждане на наказателно производство,като не само ,че не се изключва но и според
експерта напълно е възможно появата на псориазис при ищеца и последващото
протичане на заболяването да се дължат
на преживян психичен стрес. Фактите и обстоятелствата около здравословното
състояние на ищеца се
потвърждават от всички свидетели, чиито показания позволяват да се проследи
логическата взаимовръзка между отделните душевни страдания ,здравни проблеми и неблагоприятни
преживявания на П., включително и тяхната обусловеност от действията на
ответника.Показанията и на тримата свидетели са преки и непосредствени през целия период, през
който е продължавало наказателното производство, тъй като те са продължили да
поддържат непосредствена връзка и контакт с ищеца в трудния за него период. Безспорно
по делото е установено,че ищецът е бил подложен на силно психическо и социално
напрежение, което е дало отражения в редица аспекти – в личен, семеен,
професионален и социален аспект. Ищецът е преживявал тежко образуваното срещу
него наказателно производство, което е повлияло отрицателно върху начина му на
живот и отношението на околните към него.Негативните емоционални преживявания
се появяват след привличането му като обвиняем и продължават през целия период,
докато е траело наказателното производство. Нещо повече, трайни последици от
тези преживявания могат да се установят дори и след постановяване на
оправдателната присъда, доколкото свидетелите утвърждават, че макар и да е
възстановен на работа П. е ограничил
контактите си като конатктува
само с новите си колеги. Станал недоверчив и тръгвал на работа с притеснение.Всички
вътрешни психични преживявания били обусловени единствено от действията по
разследването срещу него и поддържането на обвинението. На следващо място воденото
срещу ищеца наказателно производство е рефлектирало и върху професионалния му
авторитет, подкопавайки добрите впечатления, които до този момент са имали по
негов адрес колегите му и
съгражданите му.
Засегнатите
социални взаимоотношения в обществото и в социалната му сфера, са рефлектирали
непосредствено и върху семейният живот на П.. Ищецът и семейството му започнали да водят затворен живот, а създаденият психо-емоционален дискомфорт потискал нормалното протичане на семейния им живот.
Уронването
на достойнството и доброто име на ищеца в обществото се обуславяло от
публичното отразяване на воденото наказателно производство от печатните издания
и средствата за масова информация. Макар и ответникът да не е инициирал журналистическите публикации, то безспорно е
,че те са в резултат именно на повдигнатото обвинение. Отразяването в медиите
на процеса е естествена последица от неоснователно инициираното наказателно
производство от страна на Прокуратурата. Преживеният срам и неудобство са непосредствен
отзвук от засягането на неговата чест и достойнство. Това ясно проличава от
факта, че приятелите и колегите на П. започнали да странят от него, събитията
по делото станали повод за различни коментари от страна на хората, тъй като градът
бил малък, а дори и към настоящия момент ищецът и неговото семейство изпитвали
затруднения във възстановяването на предишните приятелски взаимоотношения и
социални контакти.
При определяне размера на
неимуществените вреди действително следва
да се отчете и факта,че временното
отстраняване от работа на П. е
извършено със заповед на
Директора на Агенция „Митници”, но
повода за издадената заповед, който се съдържа и в мотивите на заповедта
за отстраняване от длъжност е пряко свързан с образуването на наказателно
производство срещу П.. В
представената по делото заповед №
10677/17.08.2010 г., работодателят е посочил като мотиви писмо от Софийска
градска прокуратура вх. № 4414/528 от 12.07.2010 г. и постановление на
държавното обвинение, с което е
работодателят е уведомен, че срещу П. е образувано досъдебно
производство.
В този именно смисъл, съдът
намира исковата претенция за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди за основателна. При определяне размера на
обезщетението, следва да бъдат съобразени и продължителността на воденото
наказателно производство срещу ищеца - почти пет години, характера на
обвинението – за престъпление по служба, компрометиращо ищеца в професионален
план и пред колегите му; длъжностното качество на ищеца като дългогодишен
държавен служител с редица професионални успехи; обстоятелството, че воденото
срещу него наказателно производство е било оповестено и известно извън работата
му; предвиденото наказание за престъплението, в което е бил обвинен - до 6
години лишаване от свобода и глоба до пет хиляди лева; вида и интензивността на
търпените от него страдания от морален характер.Продължилото почти пет години наказателно
производство се е отразило и на здравословното състояние на ищеца. Фактът, че спрямо ищецът
не е била вземана най-тежката мярка за неотклонение сам по себе си не е
достатъчен, за да се опровергаят събраните по делото доказателства за
претърпените вреди. Продължителността на производството не може да бъде вменена
в тежест на подсъдимите, а е резултат от естеството на повдигнатото обвинение,
което поради своят усложнен характер е довело до необходимостта от прецизно
упражняване на правото на защита.
Въз основа на изложените
съображения ,съдът намира,че
сумата от 50 000 лв. справедливо ще обезщети доказаните от ищеца в рамките на
настоящото производство неимуществени вреди,,който размер е съобразен с
разпоредбата на чл.52 ЗЗД и с чл.4 от ЗОДОВ. Претенцията в останалата й част до
пълният предявен размер от 70 000лв.
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на правният спор и на
основание чл.78,ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от
исковете.
Видно от представения по делото
списък на разноски по чл.80 ГПК, ищецът
претендира следните разноски :
адвокатски хонорар – 4260 лв. с ДДС ,ДТ – 13,50 лв. и депозит за вещо лице –
150 лв.
Доколкото предявените обективно
съединени искове са уважени частично, следва
ответникът да заплати на ищеца адвокатско възнаграждение, съразмерно
с уважената част на исковете, който
размер възлиза на 3 267,85 лв. Наред с адвокатското възнаграждение ,определано
съразмерно с уважената част на исковете, ответникът следва да заплати на ищеца внесената ДТ в размер на
13,50 лв., както и внесения от ищеца депозит
за вещо лице в размер на 150 лева.
Ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ОС-Хасково и изплатените от бюджетните средства на съда
възнаграждения на назначените по делото вещи
лица в общ размер на 634 лв.
Мотивиран така , съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр.
София, бул. „Витоша” № 2, представлявана от Главния прокурор С.Ц. да заплати на
С.
Я.П., ЕГН ********** ***,чрез
процесуалния му представител адв.Е.Н. ***
на основание чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ сумата 64 601,00 лв. / шестдесет и четири
хиляди и шестстотин и един лева/ -
обезщетение за имуществени вреди,
съимерими с неполученото от него брутно
трудово възнаграждание, за периода от 19.08.2010 г. до 27.02.2015 г.,през
който бил временно отстранен от работа, сумата от 840 лв./ осемстотин и четиридесет лева/,представляваща обезщетение
за имуществени вреди ,изразяващи се
в заплатени от ищеца здравни осигуровки за периода от 19.08.2010 г. до
27.02.2015 г. ,през който е бил временно
отстранен от работа и сумата от 2000 лв. / две хиляди лева /-
обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждание на защитника на ищеца по по договор № 0826082/05.07.2010 г., във
връзка с воденото срещу него наказателно производство, приключило с
оправдателна присъда по НОХД № 831/2013 г., по описа на ОС-Хасково, ведно със
законната лихва върху всяка от сумите ,считано от 13.02.2015 г – датата на
влизане в сила на оправдателната присъда
до окончателното им изплащане, като иска за
обезщетение за имуществени вреди, съизмерими
с неполученото от него брутно трудово
възнаграждание, за периода от 19.08.2010
г. до 27.02.2015 г., до пълният предявен размер от 77 650
лв. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България, с адрес гр. София, бул. „Витоша” № 2, представлявана от Главния
прокурор С.Ц., да заплати на С. Я.П.,ЕГН ********** ***,чрез процесуалния му
представител адв.Е.Н. *** на основание
чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ сумата от 50 000
лв. / петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в разочарование, депресия,постоянно усещане за
онеправданост, за явно злепоставяне пред обществото и чувство за невъзможност
да защити правата си, силен
психоемоционален стрес, влошаване на здравословоно състояние, загуба самочувствие накърняване на доброто име, ведно със законната лихва считано от 13.02.2015
г. до окончателното изплащане на сумата,като иска в останалата част до пълният
предявен размер от 70 000лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр.
София, бул. „Витоша” № 2, представлявана от Главния прокурор С.Ц., да заплати
на С.
Я.П.,ЕГН ********** ***,чрез процесуалния му представител адв.Е.Н. *** направените
по делото разноски общо в размер на 3431,35 лв. / три хиляди четиристотин
тридест и един лева и тридест и пет стотинки ,
в т.ч. - разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 3 267,85 лв., съразмерно с уважената част на исковете, ДТ -13,50 лв. и
депозит за вещо лице -150 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша” № 2, представлявана от
Главния прокурор С.Ц. да заплати на ОС-Хасково сумата в размер на 634 лв.
/ шестстотин тридесет и четири лева/,
представляваща изплатени възнаграждения на вещи лица от бюджетните
средства на съда.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: