Решение по дело №108/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.63 ал.1 предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания(ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс(АПК).

Образувано е по касационна жалба от „Електромилениум- Строй“ООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от А. М. чрез адв.Б.Б. от ШАК срещу Решение № 8 от 15.01.2025г., постановено по ВАНД № 726/2024г. по описа на Районен съд Шумен, с което е потвърдено Наказателно постановление № 27-2400019/07.03.2024год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- [населено място], с което на основание чл.416 ал.5 от КТ, във вр. с чл.414 ал.3 от КТ, на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер 1500.00лв. за нарушение на чл.62 ал.1, във връзка с чл.1 ал.2 от КТ. В жалбата се твърди, че в НП не била правилно посочена нарушената разпоредба. Налице било несъответствие между фактическото описание на нарушението и правнодължимото поведение. При условията на евентуалност се релевира твърдение за малозначителност на деянието, което предвид фактите, обуславя недостатъчна степен на обществена опасност. С оглед на тези съображения, се иска настоящата инстанция да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да отмени потвърденото с решението Наказателно постановление, като присъди и разноски в полза на жалбоподателя. Не се прилагат доказателства. В съдебно заседание се явява упълномощен процесуален представител- адв.Б.Б., който поддържа жалбата.

Ответникът по касация депозира становище на 11.03.2025г., в което се оспорва жалбата и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Не изпраща представител в открито съдебно заседание.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура, намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество- за неоснователна. Смята, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което предлага то да бъде потвърдено.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:

С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 27-2400019/07.03.2024год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- [населено място], с което на основание чл.416 ал.5 от КТ, във вр. с чл.414 ал.3 от КТ, на дружеството жалбоподател „Електромилениум- Строй“ООД- [населено място] е наложена имуществена санкция в размер 1500.00лв. за нарушение на чл.62 ал.1, във връзка с чл.1 ал.2 от КТ.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното: При извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“- [населено място] на 05.01.2024г., било констатирано, че в обект, представляващ строеж по въвеждане на мерки за енергийна ефективност на сградата на ОУ"Панайот Волов" в [населено място], кв.Дивдядово с възложител Община Шумен и изпълнител- трето лице, дружеството жалбоподател, в качеството му на работодател, допуснало лицето Я. С. Я. на длъжност „общ работник“ без да е сключило с него трудов договор в писмена форма, като работникът през деня на проверката е полагал гипсокартон. По-късно бил представен сключен трудов договор № 00000053 от 08.01.2024г. и справка от ТД на НАП за прието уведомление за сключването му. На дружеството бил съставен Акт за установяване на административното нарушение № 27-2400019 от 12.02.2024г., в който било посочено, че същото при осъществяване на дейността си, в качеството си на работодател е нарушило разпоредбите на трудовото законодателство с това, че не е уредило като трудово правоотношение отношението при предоставяне на работна сила на лицето Я.Я., прието да извършва работа на 05.01.2024г., като не е сключило трудов договор в писмена форма, с което е осъществило нарушение на чл.62 ал.1, във вр. с чл.1 ал.2 от КТ. Актът бил подписан без възражения от представителя на нарушителя, като в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не били депозирани възражения. На 07.03.2024г. въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, наказващият орган издал процесното Наказателно постановление, с което основание чл.416 ал.5 от КТ, във вр. с чл.414 ал.3 от КТ, на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер 1500.00лв. за нарушение на чл.62 ал.1, във връзка с чл.1 ал.2 от КТ, за това, че е приело на работа лице, без да е сключило с него трудов договор.

За да постанови крайния си акт, съдът приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а издаденото наказателно постановление е постановено в съответствие с материалния закон. Въззивният съд приел, че от доказателствата по делото, сред които и разпит на служителите на Инспекция по труда, извършили проверката, безспорно се установява, че дружеството жалбоподател е осъществило процесното нарушение, поради което потвърдил оспорения пред него правораздавателен акт. Настоящият състав намира, че въззивният съд е направил обстоен анализ на фактите и правилно е установил фактическата обстановка, респективно на тази база е направил правилни и законосъобразни правни изводи в постановеното от него решение, включително относно липсата на маловажност или малозначителност, поради което същите не следва да бъдат изцяло преповтаряни и на осн. чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Касационният състав не споделя релевирания от касатора довод за допуснато съществено процесуално нарушение на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, доколкото извършеното нарушение правилно е квалифицирано като такова по чл.62 ал.1, във вр. с чл.1 ал.2 от КТ. Съгласно чл.1 ал.2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила, каквито безспорно са били процесните, предвид установеното по делото работно време, трудова функция, месторабота и трудово възнаграждение на работника, се уреждат само като трудови правоотношения. Съгласно чл.62 ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма. Административният орган правилно е издирил приложимата в случая санкционна разпоредба на чл.414 ал.3 от КТ, съгласно която работодател, който наруши разпоредбите на чл.62 ал.1 се наказва с имуществена санкция или глоба в размер [рег. номер] 15 000 лв., като в процесния казус наложената санкция е в минималния размер.

Съдът намира за неоснователни твърденията в касационната жалба за малозначителност на осъщественото нарушение. За да се прецени дали един случай е "малозначителен", по силата на препращащата разпоредба на чл.11 ЗАНН, следва да се приложи разпоредбата на чл.9 ал.2 НК, съгласно която не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Нарушенията, засягащи регулацията на трудовите и осигурителни отношения, в контекста на охраняваните трудови и осигурителни права, по правило разкриват завишена степен на обществена опасност. Не са налице предпоставките за приложението на чл.9 ал.2 от НК, понеже конкретното деяние не е малозначително, в следствие на липса или съществена незначителност на отрицателно въздействие върху защитените отношения. При преценка на спецификата на случая, действително се установява, че три дни след проверката възникнало трудово правоотношение между работодателя и работника, оформено с писмен трудов договор, уведомлението за който е регистрирано в ТД на НАП, но предвид засягането на защитените трудови и осигурителни права на работника, санкционирането на дружеството не е несъразмерно и в разрез с целите на наказанията по чл.12 от ЗАНН. Извършеното деяние е обичайно за този вид нарушения и не разкрива някакви допълнителни признаци, от които може да бъде направен извод за неговата "малозначителност", поради което не са налице основания за отмяна на НП.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд- [населено място] за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на основание чл.63 ал.9 и чл.63д ал.4 от ЗАНН във вр. с чл.37 ал.1 от ЗПП и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, поискано своевременно в отговора на касационната жалба, в размер на 80.00 /осемдесет лева/ лв.

Водим от горното и на основание 63в от ЗАНН и чл.221 ал.2 от АПК, Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8 от 15.01.2025г., постановено по НАХД №726/2024г. по описа на Районен съд- Шумен.

ОСЪЖДА „Електромилениум- Строй“ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в [населено място], м-ст Острицата 2, представлявано от А. И. М., да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" [населено място] юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00лв./осемдесет лева/.

Решението е окончателно.