О  К  Р  Ъ  Ж  Е  Н     С  Ъ  Д     –    Х  А  С  К  О  В  О

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№ 357/ 10.Х.2019 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                                                      Председател Деляна Пейкова

Членове:1. Георги Гочев

2.Милуш Цветанов

 

Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.

 

Обжалваното решение

 

         С решение №110/07.V.2019 г. постановено по гр.дело №742/2018 г. състав на Районен съд-Свиленград отхвърля предявения от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, гр.София, бул."Д-р Петър Дертлиев" № 25,офис сграда „Лабиринт", ет.2, офис 4, против Ж.Р.М.,ЕГН:**********,*** иск с правно основание чл.422 ал.I от ГПК,чл.9 ЗПК,чл.240 ал.I и II ,чл.99  и чл.86 ал.I  от ЗЗД за признаване за установено по отношение на Ж.Р.М.,че същата дължи на ищеца 651.81 лв. главница по договор за паричен заем №1990 525/14.I.2014 г.,217.75 лв.-договорна лихва за времето от 17.II.2014 г. до 05.V.2014 г.,45 лв. такса разходи и 357.52 лв. законна лихва за забава за времето от 18.II.2014 г. до 02.VII.2018 г.,ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 03.VII.2018 г. до окончателното изплащане на вземането по издадена заповед №214/04.VII.2018 г. по ч.гр.дело №463/2018 г. по описа на Районен съд-Свиленград

 

 

 

Обстоятелства по въззива

 

         Недоволни от постановения съдебен акт са останали от “Агенция за събиране на вземание“ ЕАД,поради което искат същото да се отмени,като се уважи предявеният иск.

         Решението било неправилно и незаконосъобразно.

         Договора за кредит изцяло съотвествал на изискванията на закона и като имал и необходимото съдържание,не противоречал на императивните изисквания  на закона.Подробно били посочени размера и вида на отпущания заем,погасителния план съдържал ясно необходимите реквизите за погашенията.Идентично били уредени и клаузите от процесния договор за заем относно уреждането на лихвите,поради което не съществували неравноправни правила по същия.Ето защо ответникът бил обвързан от действието му.

         От друга страна Ж* М. била обвързана от процесната цесия по прехвърляне на вземането на заявителя.Ето защо изградените изводи на първата инстанция относно липсата на известяване на ответницата като длъжник за извършената цесия противоречали на закона.От друга страна нямало никакви доказателства за изплащане на дължимата сума от въззиваемата.

         Особения представител на Ж.М. намира представената въззивна жалба за неоснователна,а атакуваното решение за правилно и законосъобразно.

 

Правни съображения

 

Представената въззивна жалба е редовна и е акт на надлежно активно легитимирана страна,предвид на постановените негативни за жалбоподателя правни последици.

         Първата съдебна инстанция е провела редовно производство,в рамките на което са установени всички относими към предмета на делото факти,чрез надлежно участие на страните и въз основа на валидно събраните доказателства.Спор по отношение на доказаните обстоятелства по делото няма,а такъв е формиран по отношение на правните им последици.

         Постановеното от Районен съд-Свиленград решение е правилно и следва да се потвърди.Безспорно по делото е ,че страните в съдебното производство са участници в заповедно производство с издадена  заповед №214/04.VII.2018 г. по ч.гр.дело №463/2018 г. по описа на Районен съд-Свиленград  за сумите обект на установителната претенция. По това дело заявител е дружеството,а ответник-физическото лице.Поради връчването на заповедта за изпълнение не парично вземане по реда на чл.47 ал.V от ГПК е предявен  иск от кредитора по отношение на длъжника.

         В настоящия случай изведените права от страна на ищеца,респ. въззивника се обосновават с наличието на договор за отпущане на кредит №1990525/14.I.2014 г. по силата на който третото за процеса лице „Изи Асет Мениджмънт" АД предоставя заем на М. в размер на 800 лв.,която следва да се върне в срок до 05.V.2014 г. на 16 седмични вноски отпо 72.51 лв.,общо 1 160.16 лв.с  годишен лихвен процент от 144.71 % и годишен размер на разходите в размер на 1 078.50 лв.Безспорно е ,че е сключен договор за цесия между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания",като същакта включва и вземането по договора за заем с М..Следователно на пълно обследване подлежи по предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК възникването,съществуването и развитието на това каузално правоотношение-съобразно и ТР №4/2014г. по ТД №4/2013 г. на ВКС на РБ..В случая безспорно се извежда,че въззиваемият е страна по процесния договор за заем, като длъжник,сключен със заемодателя „Изи Асет Мениджмънт" АД.В последствие обаче кредитора по тази сделка цедира вземането си на на  „Агенция за събиране на вземания" ЕАД.

Действието на изведената цесия,доколкото е доказана, не е настъпило по отношение на длъжника,предвид липсата на връчване на същия и надлежното му известяване,поради което тя не поражда последиците си по чл.99 ал.IV от ЗЗД за Ж.М..Такова съобщаване не е станало преди образуването на съдебните производства,нито се е случило в рамките на същите.До връчване на адресата не се стигнало.Същевременно в рамките на осъществените действия по чл.47 от ГПК не може да се изведе надлежно известяване на М.,тъй-като нормата не замества изискването на чл.99 ал.IV от ЗЗД.Няма доказателства и за друг начин на известяване на М* за настъпилата промяна в заемното правоотношение поради сключения договор за цесия.  Ето защо при така установеното състояние на каузалното правоотношение,се налага извода,че въззивникът не е кредитор на въззиваемата.Горните обстоятелства обуславят извода,че предявеният иск е неоснователен и правилно е отхвърлен от районният съд.В полза на ищеца не съществува твърдяното вземане,което следваше да се установи несъмнено чрез пълно и главно доказване.

Изложеното в решението относно приложението на разпоредбите на ЗПК е правилно.Безспорно е,че процесната договорна облигация попада в режима на 9 от ЗПК,предвид предмета на договора и правния статут на страните по това материално правно отношение.Ето императивните норми по този закон обхващат с действието си процесния заем.В договора има посочване на начин относно погашенията по кредита,но по форма и минимално изискуемо съдържание тази информация не отговаря на чл.11 ал.I т.11 от ЗПК,тъй-като не са обективирани необходимите данни за условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.Следователно тук е приложимо правилото на чл.22 отЗПК,което обуславя недействителност на цялата облигация.Следва да се има предвид че номата на чл.19 от ЗПК не е действала към момента на сключване на облигацията в този си вид.

Предвид на изложеното доводите по въззивната жалба се явяват неоснователни и заявеното субективно право от страна на въззивникът чрез това действие следва да се остави без уважение.Първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди,като настоящия съд препраща към мотивите на същия на основание чл.272 от ГПК,които изцяло споделя.

         Водим от изложеното и на основание чл.271 и чл.280 ал.II от ГПК,Окръжен съд-Хасково

 

Р  Е  Ш  И

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение №110/07.V.2019 г. постановено по гр.дело №742/2018 г. състав на Районен съд-Свиленград.

РЕШЕНИЕТО  е окончателно.

 

 

         Председател:           

                 

 

         Членове:1.                                         2.