№ 32805
гр. София, 02.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело
№ 20221110132256 по описа за 2022 година
Предявен е иск от З. К. С., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.МЛ 2 бл.201, вх.1,
ет.6, ап.82, насочен срещу АССГ, с адрес гр.София, ул.“ГВ“ № 17, и СГС с адрес гр.София,
бул.“ВШ“ № 2 за присъждане на обезщетение по чл.2б от ЗОДОВ за бавно правосъдие в
размер на по 5 100.00 лв. от всеки един от ответниците във връзка с адм.дело № 6129/2018 г.
по описа на АССГ и в.гр.д.№ 2691/2019 г. на СГС, ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба – 27.06.2022 г., до окончателното плащане на дължимото.
Направено е искане за изискване от МП на преписка с изх.№ 94-з-21/02.06.2022 г., на
адм.дело № 6129/2018 г. по описа на АССГ и на гр.д.№ 60783/2017 г. по описа на СРС, 30
състав, към което е приложено в.гр.д.№ 2691/2019 г. на СГС.
В срока за отговора, единствено Софийски граски съд е депозирал такъв, в който се
съдържат доводи по допустимостта и основателността на предявения иск.
Прави се искане за изискване на в.гр.д.№ 2691/2019 г. на СГС и за приемане като
писмени доказателства на справка за хода на в.гр.д.№ 2691/2019 г. на СГС и справка от
деловодната система на СГС за водени дела от ищеца.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на
редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и
възражения на страните, намира, че следва да се произнесе с определение по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
На първо място, доколкото допустимостта на предявения иск, в случаите, в които се
иска присъждане на обезщетение за вредите от забавено правосъдие по приключени
производства, каквито се твърди да са и двете дела – пред АССГ и СГС, то следва да се
дадет указания на ищеца в 1-седмичен срок от съобщението да посочи дали е инициирал
административната процедура за обезщетяване на вредите по реда на глава трета „а“ ЗСВ
във връзка с адм.дело № 6129/2018 г. по описа на АССГ.
По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното: следва
да бъде приета постъпилата преписка от МП с № 94-З-21/2021 г., както и представените от
ответника СГС писмени доказателства като относими към предмета на спора.
За изясняване на делото от фактическа страна, следва да се изискат и адм.дело №
6129/2018 г. по описа на АССГ и на гр.д.№ 60783/2017 г. по описа на СРС, 30 състав, към
което е приложено в.гр.д.№ 2691/2019 г. на СГС.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО : Предявен е иск от З. К. С.,
ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.МЛ 2 бл.201, вх.1, ет.6, ап.82, насочен срещу АССГ,
с адрес гр.София, ул.“ГВ“ № 17, и СГС с адрес гр.София, бул.“ВШ“ № 2 за присъждане на
обезщетение по чл.2б от ЗОДОВ за бавно правосъдие в размер на по 5 100.00 лв. от всеки
един от ответниците във връзка с адм.дело № 6129/2018 г. по описа на АССГ и в.гр.д.№
2691/2019 г. на СГС, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба –
27.06.2022 г., до окончателното плащане на дължимото.
В исковата молба се твърди, че посочените две дела не са разгледани и решени в
разумен срок. Отбелязва се, че голяма част от периода, в който делото пред СГС е било
висящо не са извършвани процесуални действия, а са постановявани отводи на съдии.
За делото пред АССГ пък се твърди, че са издавани незаконни определения, които са
обжалвани и така делото е забавено вече 4 години, като също е имало масови отводи на
съдии.
С оглед на това иска съдът да му присъди обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди. Самите вреди, според ищеца не подлежат на доказване, а следва да се
определят от съда обичайно по справедливост. Аргументира становище, че само в случай, че
страната претендира над обичайните вреди, следва да ангажира доказателства.
В срока за отговор, ответникът СГС е депозирал такъв, с който оспорва предявения
иск по основание и по размер. Изразява становище, че продължителността на
производството по делото не следва да е за сметка на това делото да бъде разгледано от
справедлив и обективен съдебен състав, да бъде осигурено равенство на страните и
състезателно начало. В тази насока се позовава на приетото в §56 от решението по делото
БГ срещу България от 05.04.2018 г. на ЕСПЧ, на делото Михалков срещу България и др.
Навеждат се твърдения, че в тазисветлина направените отводи насъдии от СГС са
правомерни и обективно необходими в конкретния случай.
Също така обръща се внимание, че СГС е един от най-натоварените съдилища в
страната, което според практиката на ЕСПЧ е извинителен критерий.
На самостоятелно основание искът се оспорва и поради предприети от самия ищец
действия, с които е допринесъл за натовареността на СГС и за продължителността на
процеса по процесното дело, доколкото води множество и най-различни дела срещу
различни правни субекти, като тези срещу СГС са заведени в самия градски съд, който
съобразно ЗОДОВ не е компетентен да ги разгледа.
Оспорва се също ищецът да е претърпял неимуществени вреди, дори и обичайните от
забавяне на едно дело, като и се възразява срещу наличието на причинно-следствена връзка
между евентуални такива вреди и забавяне на делото пред СГС.
По тези съображения, от съда се иска да отхвърли иска, като присъди на ответника
направените от него разноски по делото.
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения -
ищецът черпи права от нарушено право му на разглеждане и решаване в разумен срок на
заведено от него дело;
- правна квалификация – предявените искове са с правно основание чл. 2б, ал.1
ЗОДОВ;
- права и обстоятелства, които се признават – няма такива;
- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване – няма такива;
- разпределение на доказателствената тежест - ищецът следва да установи
наличието разглеждане на делото извън рамките на разумния срок по см. на чл.6, §1 от
2
ЕКЗПЧ, което се дължи на поведението на съда, от което е претърпял неимуществени вреди,
както и причинно-следствена връзка между нарушаването на правото на ищеца да получи
защита чрез произнасяне със съдебен акт и разрешаване на повдигнатия от него правен спор
в един разумен срок и вредите, както и изпадането на ответника в забава – датата на
непозволеното увреждане.
- факти, за които страните не сочат доказателства – ищецът не сочи доказателства
за претърпените от него неимуществени вреди, чието обезщетяване претендира в
настоящето производство.
УКАЗВА на ищеца в 1-седмичен срок от съобщението да посочи дали е инициирал
административната процедура за обезщетяване на вредите по реда на глава трета „а“ ЗСВ
във връзка с адм.дело № 6129/2018 г. по описа на АССГ, и ако е инициирал под кой номер е
входирано заявлението му.
ПРИЕМА следните писмени доказателства: документите, съдържащи се в преписка
от МП с № 94-З-21/2021 г., справка за хода на в.гр.д.№ 2691/2019 г. на СГС и справка от
деловодната система на СГС за водени дела от ищеца.
ДА СЕ ИЗИСКА адм.дело № 6129/2018 г. по описа на АССГ /в случай, че не е
приключило с влязъл в сила краен съдебен акт, да се изпрати препис от същото/ и гр.д.№
60783/2017 г. по описа на СРС, 30 състав, към което е приложено в.гр.д.№ 2691/2019 г. на
СГС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.02.2023 г.
от 10.30 ч., за която дата да се призоват страните и Софийска районна прокуратура.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.
Препис от настоящето определение да се връчи и на двете страни, а на ищеца и
препис от отговора на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3