№ 194
гр. Стара Загора, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Блага Бозова
при участието на секретаря Пламена П. Я.а
като разгледа докладваното от Блага Бозова Административно наказателно
дело № 20245530200541 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 23-1228-005692 от
17.01.2024 год., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Стара Загора, с което на основание чл.175а ал.1 пр.3 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ на Г. С. М. е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 3000.00 /три хиляди/ лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от дванадесет месеца, за нарушение по чл.104Б т.2
от Закона за движението по пътищата.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно. Сочат се съображения
в подкрепа на молбата съдът да отмени НП.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощен
процесуален представител. Поддържат жалбата.
Наказващият орган е редовно призован, не се явява и не изпраща
процесуален представител.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери
правилността на издаденото НП, приема установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна -
наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира
правото да оспори административното обвинение и съответната
административно - наказателна санкция.
Жалбата е неоснователна.
В хода на съдебното следствие са разпитани в качеството на свидетели
1
Я. И. Я. - актосъставител, на длъжност младши полицейски инспектор в
Първо РУ при ОД на МВР – гр. Стара Загора, М. Г. М., на длъжност младши
полицейски инспектор в Първо РУ при ОД на МВР – гр. Стара Загора
/свидетел при съставяне на акта/ и Н. И. Р..
От показанията на актосъставителя Я. се установява, че е съставил
АУАН на база на предоставени от звено „Градска мобилност“ при Община
Стара Загора материали – писмо с приложен към него видеозапис от
светофарните уредби. При направена справка е установил собственика на
автомобила и го призовал в Първо РУ – Стара Загора. На място нарушителят
е запознат със съдържанието на видеозаписа и подписал декларация по чл.188
от ЗДвП, че именно той е управлявал автомобила по време на извършване
процесното нарушение, с оглед на което му е съставен АУАН. Посоченото в
АУАН нарушение е за т.н. „дрифтене“ – автомобилът извеждал задната си
част. Свидетелят сочи, че първоначално преписката е насочена към негов
колега – Стефан Момчев, но той бил в командировка, поради което Я. я
обработил.
От показанията на свидетеля М. се установява, че е свидетел при
съставяне на акта за нарушение в Първо РУ – Стара Загора.
По делото е разпитан в качеството на свидетел Н. И. Р., приятел на
жалбоподателя, който сочи, че Г. М. притежава л.а. „Мерцедес Е-класа“, с рег.
№ **********. По отношение на инцидента на бул.„Цар Симеон Велики“, на
кръстовището с ул.„Ангел Кънчев“ сочи, че са се движили от посока СБА, с
ляв мигач в посока бензиностанция „Шел“. Спрели на светофара. При
потегляне колата поднесла, а Г. се опитал да я овладее и успял. Стигнали
нормално до бензиностанцията, даже заредили. Свидетелят сочи, че нямало
въртене на гуми и бърза смяна на предавките.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите Я. И. Я., М. Г.
М., тъй като съответстват на останалите събрани по делото доказателства. Не
кредитира с доверие показанията на свидетеля Р. в частта, в която сочи, че не
е имало въртене на гуми, тъй като видно от предоставения като доказателство
по делото видеозапис се установяват точно противните обстоятелства. В
останалата си част показанията на всички разпитани по делото свидетели
съдът приема като обективни, логични и неопровергани по същество от
събраните по делото доказателства.
На 30.10.2023 г. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение № 23-5692 от 30.10.2023 г. /бланков № 0597014/ за това, че на
25.06.2023 г., около 19.54 часа, в град Стара Загора по бул.„Цар Симеон
Велики“, на кръстовището с ул.„Ангел Кънчев“ в посока изток-юг,
жалбоподателят управлява собствения си л.а. „Мерцедес“, с рег. №
********** **********, като използва пътя за обществено ползване за други
цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и
товари, като рязко сменя предавките, форсира двигателя на автомобила,
извършва резки маневри, преднамерено извежда МПС извън контрол чрез
2
презавиване до загуба на сцепление на задните гуми. Отклонява задната част
на автомобила последователно вляво и вдясно. С поведението си водачът
създава опасност за здравето и живота на другите участници в движението.
Посочено е, че АУАН е съставен на основание чл.40 ал.4 от ЗАНН въз основа
на официален документ - писмо с изх. № 10-11-11407/07.09.2023 г. по описа
на Община Стара Загора /л.10 по делото/. Актосъставителят е възприел, че е
налице извършено нарушение на чл.104Б т.2 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/.
АУАН е предявен и връчен по надлежния ред на жалбоподателя М.,
който го е подписал доброволно. В графата за възражения същият саморъчно
е изписал: „нямам”.
От жалбоподателя не е подавано писмено възражение пред наказващия
орган срещу съставения акт, по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на този акт за нарушение е издадено атакуваното НП.
АУАН е издаден на основание чл.40 ал.4 от ЗАНН въз основа на официален
документ писмо с изх. № 10-11-11407/07.09.2023 г. по описа на Община Стара
Загора. В издаденото НП нарушението е описано и квалифицирано така както
в акта. В тази връзка жалбоподателят е санкциониран на основание чл.175А
ал.1 пр.3 от ЗДвП, като му е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 3000.00 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от дванадесет месеца.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. №
3/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия: Моментът на преценка на обстоятелствата – има
ли данни за извършено административно нарушение и кой е неговият автор, е
обективен и това е момент, регламентиран от законодателя в чл.34 ал.1 от
ЗАНН. Административно наказателното преследване се изключва по давност,
ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три
месеца от откриване на нарушителя, а не от момента, в който е съществувала
възможност той да бъде открит, или пък от момента, в който горестоящ в
йерархията на администрацията орган е счел, че е налице осъществено
нарушение от точно определен нарушител. По смисъла на чл.34 ал.1 от ЗАНН
откриване на нарушителя значи установяване и индивидуализиране на
физическото, респ. на юридическото лице, което е отговорно за
противоправното деяние, осъществяващо състав на административно
нарушение, а не съществуването на възможност това да бъде сторено или
фактическото намиране на лицето или осъществяването на контакт между
нарушителя и актосъставителя (съответно – административно наказващия
орган) или произнасянето на горестоящ или контролен орган, дали е
осъществен състав на административно нарушение и кой е правният субект,
отговорен за деянието.
Съдът намира, че в хода на административно наказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
водят до отмяна на процесното наказателно постановление, включая
3
твърдените в жалбата.
В случая както съставения АУАН, така и издаденото НП са издадени от
компетентни органи. Съдържат необходимите реквизити, посочени съответно
в чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното.
Не е спорно, че именно жалбоподателят е управлявал процесното МПС,
което се установява както от свидетелските показания, така и от приетата по
делото декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбите
на чл.188 от ЗДвП /л.22 по делото/.
Отговорността на жалбоподателя се основава на извършено нарушение
на законово регламентираната в чл.104Б т.2 от ЗДвП забрана водачът на МПС
да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен
в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
От фактическа страна извършването на нарушението е обосновано с
констатацията, че на 25.06.2023 г., около 19.54 часа в град Стара Загора по
бул.„Цар Симеон Велики“, на кръстовището с ул.„Ангел Кънчев“ в посока
изток-юг, жалбоподателят управлявал собствения си л.а. „Мерцедес“, с рег. №
********** **********, като използва пътя за обществено ползване за други
цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и
товари, като рязко сменя предавките, форсира двигателя на автомобила,
извършва резки маневри, преднамерено извежда МПС извън контрол чрез
презавиване до загуба на сцепление на задните гуми. Отклонява задната част
на автомобила последователно вляво и вдясно. С поведението си водачът
създава опасност за здравето и живота на другите участници в движението.
В тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на
пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността
и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят
административно наказателната отговорност. В случая приетото от
наказващия орган, че описаното в съставения АУАН и в издаденото въз
основа на него наказателно поведение сочи на "използване на пътя за други
цели, а не по предназначение" от водача на МПС, е фактически и
доказателствено обосновано. С оглед показанията на разпитаните в хода на
съдебното производство свидетели и описаната от тях обстановка, в т.ч. и
прегледа на видеозаписа /л.24 по делото/, запечатал процесното нарушение
установено се явява обстоятелството, че водачът съзнателно е управлявал
автомобила по начина описан в наказателното постановление.
Налага се извода, че обвинението е доказано и не е опровергано, чрез
доказателствени средства, установяващи друга обективна истина за
съставомерните факти. В случая автомобилът се е намирал на място, което е
част от път, отворен за обществено ползване /арг. §6, т.1 от ЗДвП/, и в
посочения в наказателното постановление момент /19:54ч./ не е извършвал
движение с цел превоз на пътници и товари, а с различна такава от
4
единствено законосъобразната, поради което деянието правилно е
квалифицирано като наказуемо по чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП.
Визираната като нарушена разпоредба на чл.104Б т.2 от ЗДвП
императивно забранява на водачите на МПС да използват пътищата, отворени
за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. Следва да се уточни, че е без
значение за съставомерността на деянието конкретните способи, чрез които
се постига крайния резултат – дали това става посредством рязко подаване на
газ, боравене със съединител, завъртане на волана, дърпане на ръчната
спирачка или по друг начин.
В закона не се съдържа легална дефиниция на "ползването на път за
други цели, освен за превоз на хора и товари", което предполага запълване на
бланкетния състав с конкретно съдържание според особеностите на всяка
хипотеза. В случая както в АУАН, така и в издаденото НП ясно са описани
всички елементи от състава на нарушението, както с деянието е създадена
потенциална опасност за останалите участници в движението. С тези си
действия жалбоподателят е нарушил забраната по чл.104Б т.2 от ЗДвП да
използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Всички
останали действия и маневри при управление на МПС следва да бъдат
извършвани извън тези пътища и на обособените за целта места. В този
смисъл е налице установена съдебна практика РЕШЕНИЕ № 84 от 07.04.2022
г. по а.н.д. № 51/2022 г. на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СТАРА ЗАГОРА,
РЕШЕНИЕ № 236 от 27.10.2022 г. по а.н.д. № 175/2022 г. на
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СТАРА ЗАГОРА.
Съдът намира за безспорно установени всички съставомерни елементи
от фактическия състав на административното нарушение, не са налице
допуснати съществени процесуални нарушения при реализирането на
административно наказателната отговорност на дееца, поради което правилно
е била ангажирана отговорността на жалбоподателя по чл.175а ал.1 пр.3 от
ЗДвП, за нарушение на чл.104Б т.2 от ЗДвП.
Фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не сочат на
маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид
характера на този вид административно нарушение и създадената опасност за
всички участници в движението.
Наказанието, диференцирано в чл.175а ал.1 от ЗДвП е абсолютно
определено, като в тази връзка е безпредметно обсъждането на размера на
наложената глоба и срока за лишаване от право на управление на МПС.
По посочените съображения, съдът намира, че жалбата е неоснователна,
респективно, че обжалваното наказателното постановление следва да бъде
потвърдено като законосъобразно.
Наказващият орган не е правил искане за присъждане на разноски,
поради което съдът не дължи произнасяне за такива.
5
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-1228-005692 от
17.01.2024 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
– Стара Загора, с което на Г. С. М. с ЕГН **********, с адрес: г**********, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000.00 /три
хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет
месеца, като законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване чрез Районен съд - Стара
Загора пред Административен съд - Стара Загора в 14 - дневен срок от
получаване на съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6