Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

№              /                           2024г.,  гр.София

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и втори ноември, през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ива И.,

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА

гражданско дело № 1224 по описа за 2018г. на СГС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по искове на БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ предявени срещу „Г.Х.Б.“ ЕАД и „Г.Х.Б. 2016“ ЕАД, за установяване в отношенията между страните, че ищеца е собственик по силата на чл. 10, ал. 2 ЗБАН, на предоставен му от НС недвижим имот, а именно: СКЛАДОВО ПОМЕЩЕНИЕ - ГАРАЖ, водещо до проход към мазета в югоизточната част на сутеренния етаж, с площ от около 56 кв.м, при граници: улица /имот с идентификатор № 68134.100.127, входно антре на сградата, книгохранилище, калкан на сграда с идентификатор № 68134.100.128.1, представляващо реална част от сграда с идентификатор № 68134.100.125.1, на адрес - гр. София, район „Средец", ул. „*********, със застроена площ 293 кв.м., брой стажи - 5, предназначение: сграда за научна и проектантска дейност, находяща се в поземлен имот с идентификатор № 68134.100.125, с площ от 293 кв.м., предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за административна сграда, комплекс, при съседи на имота: поземлен имот №№ 68134.100.127, 68134.100.126, 68134.100.123, съгласно одобрената със заповед № РД - 18 - 33/15.06.2010г. на изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. София, а съгласно документ за собственост, представляващ: пет етажна административна сграда, със застроена площ от 272, 65 кв.м., построена в поземлен имот с пл. № 16, в кв. 482, местност Центъра" по плана на гр. София, с площ от 292, 30кв.м., при граници: ул. „Аксаков", УПИ V - 15, ПИ - 14 и УПИ 17, който имот попада в УПИ II - отреден за обществено обслужване, административно и ЖС, целият с площ от 4 919 кв.м., както и за осъждане на ответниците да предадат владението върху имота.

В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на сградата, част от която е процесното складово помещение – гараж, по силата на закона - чл. 10, ал. 2 от 3БАН, с влизането му в сила. Сградата е била стопанисвана от БАН към момента на влизането му в сила, въз основа ПМС № 258/20.07.1956г., с което е предоставена за  стопанисване на БАН – Икономически институт. Сградата била предадена на БАН с Предавателен протокол от 18.01.1957г. За сградата е съставен АДС № 8521/08.02.1972 г., в който като неин ползувател е посочена БАН. За собствеността върху сградата придобита по силата на чл. 10, ал. 2 от 3БАН, в полза на БАН е съставен к.н.а. № 77/10.04.2008г.

Твърди, че процесното складово помещение – гараж не е самостоятелен обект на правото на собственост. Същото се владее от ответниците без наличие на основание за това, за достъп до складове находящи се под сградата на „Г.х.Б.“. Поставили са метална врата на входа му, с което препятстват достъпа на ищеца.

Ответниците с отговора на исковата молба възразяват, че ищеца не е собственик на процесното складово помещение, което е част от сградата на Град хотел България, защото негов собственик към момента е Г.Х.Б. 2016“ ЕАД. Собствеността върху сградата последното придобило чрез апортна вноска от 13.07.2016г. на „Г.Х.Б." ЕАД. Пететажната сграда на Г.х.Б. заедно с принадлежащото към нея складово и енергийно пространство са били държавна собственост, актувани с АДС № 927/07.08.1950г. и АДС № 928/07.08.1950г. На 18.07.1996г., с решение на МС, сградата е апортирана от дружеството „С.“ ЕАД в капитала на „Г.Х.Б." ЕАД /тогава с наименование „Б.Р.“ АД/. За собствеността на последното е съставен к.н.а №  107/06.12.2007г.

Възразява и, че ищеца не е собственик на соченото основание, т.к. процесното складово помещение – гараж никога не е било предоставяно за стопанисване и управление на БАН и никога реално не е било ползвано от същото.

Излага, че съгласно Архитектурния проект от 1934г. на сградите на БАН, „Г.х.Б." ЕАД и зала „България", трите сгради представляват затворен комплекс, а процесният тунел е проектиран от самото му начало като изход/вход на целия комплекс към ул. „Аксаков" и е функционално обвързан единствено с двете сгради „Зала «България“ и „Г.х.Б.“, но не и със сградата на БАН. Обектът с наименование ,Комплекс България"  бил проектиран от архтекти С. Б. и Г.Д.. Че са комплекс от сгради е видно и от книга на арх.Б. за проектираните от него обекти в гр.София, както и от искане на наследниците на арх.Б. за регистриране в Националния публичен регистър на недвижимите културни ценности на обект: „Комплекс хотел, ресторант, сладкарница и концертна зала ,България", бул.Цар Освободител № 4". Излагат и, че процесният обект е със самостоятелен номер в Кадастралния регистър - 68134.100.123.1.4., където е вписан като собственост на „Г.Х.Б." АД.

В евентуалност възразяват, че Г.Х.Б. 2016“ ЕАД е придобило собствеността върху процесното помещение по давност, чрез присъединяване на владението осъществявано първоначално от праводателят му „Г.Х.Б." ЕАД, а преди това от неговият праводател „С.“ ЕАД, считано от 19.09.1996г. до датата на предявяване на иска и към момента

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна и прави следните правни изводи:

Видно от ПМС № 258/20.07.1956г. За закриване на Главното управление по въпросите на литературата и издателствата,  на Икономически институт при БАН е предоставена за стопанисване и управление от сградата и движимото и недвижимо имущество на Главлит – партерният, първият, втрият и третия етаж и движимият инвентар на управлението.

Видно от Предавателен протокол от 18.01.1957г. за недвижим имот на ул.“*********, на основание ПМС № 258/20.07.1956г., Министерство на финансите предава на БАН, а последната приема безвъзмездно сградата на ул.“*********, застроена на 272.65кв.м., върху част от общото дворно място, собственост на ДЗИ, на обща стойност 891240.00лв., от която 842163.00лв. за сградата и 49077.00лв. – дворното място.

Видно от АДС № 8521/08.02.1972г., БАН е посочена като ползувател на имот: цялата сграда на 5 етажа, служаща за административни и научни нужди, със застроена площ 272.65кв.м., 5400куб.м., в гр.София, ул.“*********, одържавен на основание ПМС от 21.08.1956г. и Предавателен протокол от 18.01.1957г.

Видно от к.н.а. № 77/10.04.2008г., БАН е признат за собственик на основание чл. 10, ал. 2 от 3БАН, на следният недвижим имот: ПЕТЕТАЖНА АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА със застроена площ от 272.65кв.м., заедно с ПИ, върху който е построена, съставляващ имот пл. № 16, в кв. 482, м-ст "Центъра" по плана на гр. София, с площ от 292.30кв.м., при граници по скица: ул. "Аксаков“; УПИ V-15 отреден за имот петнадесет; ПИ 14 и УПИ 17, който имот попада в УПИ IlI - отреден за обществено обслужване, административно и ЖС., целият с площ от 4919кв.м.

От заключението по приетата СТЕ се установява следното:

Сградите на БАН, Г.х.Б. и зала „България" са проектирани и изградени като един комплекс, проектирани и впоследствие изградени съгласно архитектурен проект от 1934г. Че са един комплекс е видно и от архитектурните проекти от 1932г. и от Извадка от книга „С. Б. архитектурна дейност".

Съгласно ПУП, одобрен със Заповед № РД09-50-03/05.01.1999г на главния архитект на София, сградата на БАН и на Г.х.Б. са в едно УПИ. УПИ VI-125 от кв. 482, собственост на БАН е отделен в настоящият си вид с Решение  № 540/23.07.2015г. на СОС за одобряване на проект за изменение на план за регулация и план за улична регулация

Процесният обект - тунел е бил изграден като вход/изход за Зала България и за Г.х.Б.

Застроена площ на сграда е площта на наземния или надземен етаж, включително проходите и шахтите, като съгласно архитектурно заснемане застроената площ на БАН  – наземния или надземен етаж включително проходите и шахтите, е 147,66 кв.м. Съгласно архитектурното заснемане от 1995г., площта на сградата към ул. „Аксаков“, част от която е тунела е 293 кв. м. Съгласно кадастралната карта, сграда с идентификатор № 68134.100.125.1, собственост на БАН е с площ 293 кв.м.

В схема на самостоятелен обект в сграда № 13720/14.12.2010г. процесният обект с идентификатор № 68134.100.123.1.4, е посочен като част от сградата на БАН. В извадки от КАИС сградата на БАН е в имот с идентификатор 68134.100.123. В скиците от 2016г. имотът, собственост на БАН е с идентификатор 68134.100.125. В площта на втори сутерен посочена в приложените по делото оценки за имота на Г.х.Б. са посочени обекти в сграда с идентификатор 68134.100.123.1, по скица от 2016г. Процесният тунел е изобразен на схеми на самостоятелен обект в сграда, издадена на 13.06.2016г., с идентификатор с последна цифра 4, намиращ се извън границите на имот с идентификатор 68134.100.123. 

Съобразно горните констатации вещото лице е формирало извод, че  процесният тунел е част от застроената площ на сградата на БАН (попада в очертанията на сградата и в имота на БАН) и е описан в обектите съставляващи застроената площ на втори сутерен на сграда с идентификатор 68134.100.123.1.

Въз основа констатациите, че в експертизата за оценка на имота, при описанието на помещенията, намиращи се на втори сутерен на сградата на Г.х.Б. с площ 1637,66кв.м. е посочен процесния тунел с идентификатор по КК, и в оценката за стойността също в част обслужващи помещения, втори сутерен е посочен - проход към улица А.(стопански вход), вещото лице е формирало извод, че тунела е част от сутерен със застроена площ 1637,66 кв.м. от сграда с идентификатор 68134.100.123.1.

Съгласно проекта от 1932г. процесният тунел е свързан функционално със сградата на Г.х.Б. посредством коридори, обикалящи зала България и свързващи концертната зала и хотела, в който на същото ниво са били бар - бюфет и бар - кабаре. В дъното на тунела има два входа - фронтален, водещ към концертната зала и един вляво, водещ към стълбище към втори сутерен, който е зает от стопанските помещения на хотела. В проекта от 1932г. не е посочен вход към административната сграда на БАН. На място към момента на огледа няма вход от процесния тунел към сградата на БАН.

Съгласно заключението през процесният тунел се осъществява достъпа до Зала България и до складовите помещения, разположени в сутерена на Г.х.Б. През тунела се стига до стълби, към момента водещи към складовете. Съобразявайки функцията на тунела вещото лице е направило извод, че същият служи за достъп.

Сградите на Г.х.Б. и БАН, както и Зала България, съставляват един комплекс от три части с отделни конструкции /посочено е сдвояване на колони/. По плана от 1934г процесния проход е осигурявал достъп до концентната зала и помещенията на партера на хотела.

В чертеж: „Заснемане за възстановяване на документация", одобрено на 19.02.2003г., е посочен прохода /тунел/ и достъпа който се осигурява през него до залата ,,вход Каранба" и до втори сутерен на Г.х.Б. В заснемането на сградата на БАН, тунелът е изобразен като помещение с един вход от улицата, което не служи за преминаване.

Съобразявайки, това, че прохода служи за преминаване и достъп до помещения на нивото на улицата и в подземната част на комплекса, вещото лице е формирало извод, че същият няма самостоятелно предназначение и самостоятелна функционалност.

Границите на процесната реална част от имот - сграда са: от север - сгради в УПИ ІІ - 123, Концертна зала България, от изток - сграда в имот с идентификатор 68134.100.126 (УПИ V-126), от юг - улица „Аксаков“, от запад - вход към икономически институт на БАН, книгохранилище и вход ком сутерен на Г.х.Б. В кадастралната карта, стълбището кьм сутерена от прохода е включено в границите на имот с идентификатор 68134.100.123.1.4.

Съгласно заключението обект с идентификатор идентичен с този на процесния тунел с идентификатор 68134.100.123.1.4., е вписан в апортната вноска от „Г.Х.Б.“ ЕАД през 2016г., към капитала на  „Г.Х.Б. 2016“ ЕАД.

От показанията на свидетеля М. А.Д. се установява следното: От 1975г. работел в Икономически институт на БАН, а в периода от 1999г. до 2016г. бил негов директор. Работното му място било на ул. „*********, в пет етажната сграда на института. На партерния етаж на сградата имало проход или гараж за Зала България и за ресторант България, затворена с масивна метална врата, която заварил още като постъпил в института. Този гараж се ползвал от ресторант България като вход за зареждане на ресторанта. Виждал да излизат и влизат хора от там, да разтоварват и да вкарват вътре. При постъпването му в института предишният директор му споделил, че идвал един австрийски гражданин, който искал да купи Г.Х.Б. и когато разглеждал документите на хотела открил, че има обекти, които са собственост на института. Затова дошъл. Искал коректно да уреди нещата. Още първата или втората година, като станал директор водил разговори за тези обекти с Гранд Хотела, с ДЗИ и Зала България и в процеса на разговорите се стигнало до признаване, че прохода и мазетата, които се ползват като складове от ресторанта, са собственост на института. Документ обаче за това признание не бил подписан. Бил обсъждан Проектодоговор за доброволна делба, приложен по делото. Съгласно показанията в края на похода има стълбички, които водят надолу към две или три мазета, които са взети и се ползват като складове на ресторанта и от там се излиза в самия ресторант. Сега там имало тухлена преграда, която пречи да се стигне до края на мазетата.

От показанията на свидетеля А.П.Т.се установява следното: Постъпил като научен сътрудник в Института за икономически изследвания на БАН през 1987г. и от тогава до сега с прекъсвания работел в същия. През периода 2016г. – 2020г. бил негов директор. Работното му място било на ул. „Аксаков“, в сградата на института. От 1997г. до 2000г. бил зам.министър на търговията и туризма. Известно му било, че австрийски гражданин имал интерес да купи Г.Х.Б. Една от причините да се откаже била, че няма никакви документи за това, че Гранд Хотела има право да преминава през сградата на БАН. Когато поел института установил в архива, че има проблем с правото на института да ползва така наречения проход и тогава наредил да се издирят всички документи. Намерила се писмо покана от тогавашния собственик за решаване на проблема, имало и проектодоговор за делба. Делото било заведено по негово време.

От показанията на свидетеля К.Т.Г.се установява следното: От 2016г. се занимавал изцяло с комплекса. Предишните собственици още му казали когато му предавали обекта, че процесния проход го ползват за зареждане на сладкарницата. Сега също за това се ползвал и зареждане с бельо и продукти за хотела. На вратата за прохода имало катинар от предишните собственици. Като им предали всички ключове и от там им дали ключ. Никой не се противопоставял да ползват прохода. Единствено филхармонията, която била над тях. С тях имали спорове за течове, за шум. Колата на свидетеля в момента била във вътрешния двор. Прохода водел към Г.Х.Б.

От показанията на свидетеля Р.П.М. се установява, че от 2003-2004г. до юни 2017г. работи в Г.Х.Б. като управител на сладкарницата и ресторанта. Откъм ул. „Аксаков“ имало един вход за зареждане със сиви врати. Свидетелят ги боядисвал. Винаги си било вход за зареждане. Още от 1990г., когато бил стажант в хотела знаел, че този вход е на Гранд хотела и е за зареждане. Там имало гюмове с нафта и малък асансьор. Никога БАН не ползвало този вход.

При така установеното съдът намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 108 ЗС.

За да се приеме, че е основателен в тежест на ищеца съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест е да установят главно и пълно, че са собственик на процесния имот на заявеното основание – по силата на закона, с влизане в сила на чл. 10, ал. 2 от 3БАН, както и, че ответниците без основание го владея.

В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете.

През 1991г. е приет Закона за Българската академия на науките /обн.ДВ бр.85/15.10.1991г./, в чл. 10, ал.1 от който изрично е предвидена възможността БАН да бъде титуляр на самостоятелни вещни права. С нормата на ал. 2 от същата разпоредба е посочено, че Народното събрание и предоставя в собственост стопанисваните от нея държавни терени, сгради, машини, съоръжения, апаратура, книжен фонд, парични средства и други движими вещи. Константна е съдебната практика при правоприлагането на тази норма, че преминаването на правото на собственост върху изброените в чл. 10, ал.2 ЗБАН обекти настъпва по силата на самия закон, без да е необходимо нарочно последващо решение на законодателния орган /Р 645-2009 г. на ІІІ г.о.; Определение № 656/2009 г. по гр.д. № 458/2009 г. на Іг.о. на ВКС; Р 795-2003 г. по гр.д. № 701/2002 г. на ІV г.о./. Единственото условие за настъпване на транслативния ефект е имотът да е бил предоставен за стопанисване на БАН.

Въз основа събраните писмени доказателства съдът приема, че ищецът не е установил главно и пълно, че към датата на влизане в сила на ЗБАН тази предпоставка е била налице, а именно: че предоставеният за стопанисване на БАН имот – сграда, включва в застроената си площ и процесното СКЛАДОВО ПОМЕЩЕНИЕ – ГАРАЖ. От приетите писмени доказателства, удостоверяващи акта на предоставяне за стопанисване на БАН на имота на ул.“********* - ПМС № 258/20.07.1956г., Предавателен протокол от 18.01.1957г. и АДС № 8521/08.02.1972г., както и от к.н.а. № 77/10.04.2008г., такъв извод не може да бъде направен. В тях отделни помещения, респ. процесното помещение не са описани  по начин да бъде отличено от други подобни. Посочената застроена площ на предоставената за стопанисване на БАН сграда съгласно  Предавателен протокол от 18.01.1957г. и АДС № 8521/08.02.1972г. е 272.65кв.м. Съгласно заключението по приетата СТЕ, което съдът кредитира изцяло, като обективно и компетентно дадено се установява, че застроена площ на сграда е площта на наземния или надземен етаж, включително проходите и шахтите, като съгласно архитектурно заснемане застроената площ на БАН  – наземния или надземен етаж включително проходите и шахтите, е 147,66 кв.м., а съгласно архитектурното заснемане от 1995г. и кадастралната карта, площта на сградата на БАН към ул. „Аксаков“, част от която е тунела, с идентификатор № 68134.100.125.1, е с площ 293 кв.м. На лице е разлика в описаните площи, като в тежест на ищеца е било да установи главно и пълно причината за наличието и, както и, че същата обосновава извод за наличие на твърдяното право на собственост върху процесния обект. Не е установил и, че процесното помещение някога фактически е ползвано от БАН. От друга страна от заключението по приетата СТЕ се установява, че сградите на БАН, Г.х.Б. и зала „България" са проектирани и изградени като един комплекс, като процесният обект - тунел е бил изграден като вход/изход за Зала България и за Г.х.Б. Установява се и, че по проекта от 1932г. тунела е свързан функционално със сградата на Г.х.Б. посредством коридори, обикалящи зала България и свързващи концертната зала и хотела, в който на същото ниво са били бар - бюфет и бар - кабаре. В дъното на тунела има два входа - фронтален, водещ към концертната зала и един вляво, водещ към стълбище към втори сутерен, който е зает от стопанските помещения на хотела, като в проекта от 1932г. не е посочен вход към административната сграда на БАН. На място към момента на огледа също няма вход от процесния тунел към сградата на БАН. Съгласно заключението тунела няма самостоятелно предназначение и самостоятелна функционалност. Въз основа събраните гласни такива, които съдът кредитира изцяло като обективно и безпристрастно дадени, резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка едни с други и с останалите доказателства по делото се установява, че процесното помещение считано от 1990г., фактически е ползвано единствено от Г.Х.Б.

Установената липса на една от горепосочените предпоставки е достатъчна за да се приеме, че ищецът не е собственик на процесното помещение на твърдяното основание – по силата на закона, с влизане в сила на чл. 10, ал. 2 от 3БАН. Неустановеното право на собственост за ищеца, сочи на неоснователност на ревандикационните искове с правно основание чл. 108 ЗС. Затова същите следва да бъдат отхвърлени.

Съобразно изхода от спора и направеното искане, в полза на ответника следва да се присъдят сторените в производството разноски за адвокатска защита и хонорар за вещо лице, които са в претендиран размер от 4839.00лв.

 Воден от изложеното, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,  чрез АД „Д., А. и съдружници“, предявени срещу „Г.Х.Б.“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, и „Г.Х.Б. 2016“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, за установяване в отношенията между страните, че БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ, ЕИК ******* е собственик по силата на чл. 10, ал. 2 ЗБАН, на предоставен му от НС недвижим имот, а именно: СКЛАДОВО ПОМЕЩЕНИЕ - ГАРАЖ, водещо до проход към мазета в югоизточната част на сутеренния етаж, с площ от около 56 кв.м, при граници: улица /имот с идентификатор № 68134.100.127, входно антре на сградата, книгохранилище, калкан на сграда с идентификатор № 68134.100.128.1, представляващо реална част от сграда с идентификатор № 68134.100.125.1, на адрес - гр. София, район „Средец", ул. „*********, със застроена площ 293 кв.м., брой стажи - 5, предназначение: сграда за научна и проектантска дейност, находяща се в поземлен имот с идентификатор № 68134.100.125, с площ от 293 кв.м., предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за административна сграда, комплекс, при съседи на имота: поземлен имот №№ 68134.100.127, 68134.100.126, 68134.100.123, съгласно одобрената със заповед № РД - 18 - 33/15.06.2010г. на изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. София, а съгласно документ за собственост, представляващ: пет етажна административна сграда, със застроена площ от 272, 65 кв.м., построена в поземлен имот с пл. № 16, в кв. 482, местност Центъра" по плана на гр. София, с площ от 292, 30кв.м., при граници: ул. „Аксаков", УПИ V - 15, ПИ - 14 и УПИ 17, който имот попада в УПИ II - отреден за обществено обслужване, административно и ЖС, целият с площ от 4 919 кв.м., както и за осъждане на ответниците „Г.Х.Б.“ ЕАД, ЕИК******** и „Г.Х.Б. 2016“ ЕАД, ЕИК *******, да предадат владението върху имота, на основание чл. 108 ЗС.

ОСЪЖДА БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,  чрез АД „Д., А. и съдружници“ ДА ЗАПЛАТИ на „Г.Х.Б.“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, и „Г.Х.Б. 2016“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, сумата 4839.00 /четири хиляди осемстотин тридесет и девет/лв., представляваща сторените в производството разноски за адвокатска защита и хонорар за вещо лице.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: