Решение по дело №52/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП вр. чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от Т. Ч. Ч. от гр. Русе срещу ЗППАМ № 25-3393-000011/09.01.2025 г. на началник Второ РУ към ОДМВР – Русе, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП – „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ – лек автомобил „Сузуки Джимни“, с рег. № [рег. номер], за срок от 6 месеца. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на заповедта като издадена при липса на компетентност, постановена в нарушение на приложимия материален закон, съществено нарушение на процесуалните правила и несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят заявява, че автомобилът, чиято регистрация е прекратена, е негова собственост и че го е оставил на К. М. К., [ЕГН], в гараж, находящ се в гр. Русе, кв. „3дравец“ до блок „Етър“. Превозното средство било предаденo с цел извършване на освежаване на боята на автомобила (пастиране) до 10 януари 2025 г. Жалбоподателят подчертава, че не е предоставял на К. правото да управлява автомобила. Отправено е искане за отмяна на оспорената заповед. В съдебно заседание процесуалният представител на оспорващия – адв. Г. Г., прави искане за обявяване на оспорената заповед за нищожна. Претендира присъждането на разноски.

Ответникът – началник Второ РУ към ОДМВР – Русе, чрез процесуален представител - гл. юрисконсулт Д., оспорва жалбата. Счита заповедта за законосъобразна, като развива доводи за това. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В придружително писмо с вх. № 371/31.01.2025 г., с което жалбата е изпратена в съда прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на оспорващата страна.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

С оспорената по делото ЗППАМ № 25-3393-000011/09.01.2025 г., издадена от началник Второ РУ към ОДМВР – Русе на жалбоподателя е наложена ПАМ – „прекратяване регистрацията на ППС за срок от шест месеца“, на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП /л.4 от преписката/.

От АУАН серия АД № 794460 от 08.01.2025 г., на който има изрично позоваване в оспорена заповед, се установява, че на 08.01.2025 г., в гр. Русе, ул. „Згориград“ до № 20 лекият автомобил с рег. № [рег. номер], собственост на Т. Ч. Ч., [ЕГН], е бил управляван от К. М. К., без последният да е правоспособен водач. АУАН е съставен на водача за нарушение по чл.150 от ЗДвП /л. 1 от преписката/.

Въз основа на посочената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от материално и териториално компетентен орган, на когото правомощията за това са делегирани по надлежния ред.

Ответникът по жалбата е представил по делото заповед № 336з-5066 от 22.12.2023 г. на директора на ОД на МВР – Русе, с която последният орган е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които в т.3 са посочени и началниците на районни управления при ОД на МВР - Русе (л.17 от делото). Заповедта е издадена на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП и заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която, както на съда е служебно известно, министърът на вътрешните работи определя Областните дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на чл.165, ал.1 от ЗДвП. В съответствие с нормата на чл.172, ал.1, изр.първо от ЗДвП с горецитираната заповед № 336з-5066 от 22.12.2023 г. директорът на ОД на МВР – Русе, като ръководител на служба за контрол, е делегирал правомощията си по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, вкл. и на началниците на районни управления при ОД на МВР – Русе. Нарушението, станало повод за налагане на ПАМ, е извършено на територията на гр. Русе, т.е. същото попада в териториалната компетентност на издателя на обжалвания акт.

Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН, както е и в настоящия случай.

В заповедта е посочено правното основание за издаване ѝ - чл. 171, т.2а, б. "а" от ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови ПАМ, са посочени: управление на лек автомобил „Сузуки Джимни“ с рег. № [рег. номер] от К. М. К., [ЕГН], който е неправоспособен водач; заповедта се издава във връзка с АУАН серия AД № 794460 от 08.01.2025 г. Съгласно приетото в мотивите към т.3 от Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК е допустимо мотивите на административния акт да се съдържат и в друг такъв предхождащ издаването му документ – това в случая е направено с препращането към цитирания АУАН. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, т.е. той е част от административната преписка по издаване на заповедта за налагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на административния акт по смисъла на чл. 59, т.4, предл.1 от АПК. Доказателства, опровергаващи отразеното в АУАН не бяха представени, поради което следва да се приеме, че МПС-то е било управлявано по начина, който е описан в АУАН.

Относно материалната законосъобразност на заповедта и целта на закона.

За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения ЗДвП допуска да се прилагат определени принудителни административни мерки.

Видно от текста на закона, един от субектите на мярката по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е собственик, чието моторно превозно средство /МПС/ е управлявано от лице, което не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс. При тази нормативна уредба законът изисква от административния орган само да установи управлението на МПС в някоя от посочените хипотези и неговия собственик.

При безспорното установяване, че на 08.01.2025 г., в гр. Русе, лекият автомобил, собственост на жалбоподателя /видно от справка за служебна промяна на регистрацията на МПС с рег. № [рег. номер] на л. 2 от преписката/ е бил управляван от К. К., без последният да е правоспособен водач /видно от справка за нарушител/водач на л. 3 от преписката/, съдът приема, че са били налице предпоставките за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на собственика на МПС - Т. Ч. Ч..

В цитираната законова норма, послужила като правно основание за налагане на ПАМ, е предвидена продължителност на мярката от 6 месеца до една година. Наложената принудителната административна мярка е в минималния размер от 6 месеца, предвиден в чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП.

Няма изискване нарушението да е извършено от собственика или той да е знаел, че лицето, управляващо автомобила му, е неправоспособен водач. Приложимата правна уредба не обвързва мярката с установяване на вина на собственика, поради което без правно значение е обстоятелството дали жалбоподателят лично е предоставил управлението на собственото си МПС. В противен случай, самата принудителна мярка – „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ чрез изземване на СРМПС и на табели с регистрационен номер не би могла изобщо да бъде налагана, а тя не може да бъде насочена към лице, различно от собственика на съответното превозно средство.

Законът допуска засягане на правата на собственика с оглед постигане на целта, регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения.

С оглед изложеното съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна, поради което жалбата като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК в полза на ответника по жалбата следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, чийто размер, на основание чл.24, изр.първо от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя в размер на 100 лева. Както се приема и в ТР № 3/13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009г. на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза на ОД на МВР – Русе, съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. Ч. Ч., с [ЕГН], от гр.Русе, бул. „Липник“ № 52, вх. 3, ет. 4, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-3393-000011/09.01.2025г., издадена от началник Второ РУ към ОДМВР – Русе, с която, на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС“ – на лек автомобил „Сузуки Джимни“, с рег. № [рег. номер], за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА Т. Ч. Ч., с [ЕГН], от гр. Русе, бул.„Липник“ № 52, вх. 3, ет. 4, да заплати на Областна дирекция на МВР – Русе, с адрес гр. Русе, бул. „Генерал Скобелев“ № 49, сумата от 100 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.