Р Е Ш Е Н И Е
30.12.2019
г. Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.О. ІІІ
Районен съд – Дупница състав
19 ноември 2019
на Година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Светла Пейчева
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Кечева
2.
Секретар:
Прокурор:
Председателя на
състава
Сложи за разглеждане докладваното от
НАХ 1075 2019
дело № по описа за година.
Производството
по делото е образувано по жалба на В.И.М., с ЕГН **********,*** против
Наказателно постановление № 19-5310-001129/17.09.2019 г. на Началник РУП към ОД
МВР Кюстендил, РУ Дупница, с което на осн. чл.
179, ал.2, пр. 1-во от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 200.00 (двеста) лв. за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. В жалбата
се излагат съображения за материална незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление и твърдения за издаването му в нарушение
на процедурните правила. Иска се неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява. Чрез упълномощен защитник поддържа жалбата по изложените
в нея съображения за материална незаконосъобразност и моли за уважаването й от
страна на съда.
Съдът, след като обсъди по отделно и в
тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие
доказателства по делото, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 11.09.2019г. в 02.00 ч. при управление на лек автомобил, марка и модел „Ауди А3“, с временни регистрационни табели № КН 008В083, в гр. Дупница, ул. „Княз Борис I“, посока Центъра, жалбоподателят управлявал процесния автомобил с несъобразена скорост, губи контрол над автомобила и се удря в паркираното МПС „Сеат Ибиза“, с рег. № КН 9740 ВР пред дом № 58, което блъска тухлена ограда и входна метална врата на дом № 58. На жалбоподателят бил съставен акт за нарушение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП. На водачът е съставен и АУАН № 230203 за отказ да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство. АУАН по настоящата преписка е бил съставен в присъствието на нарушителя и му бил връчен за запознаване и подпис, като в графата за възражения жалбоподателят не е отразил обяснение. В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не е депозирано писмено възражение. Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление.
Въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление, което е връчено на жалбоподателя на 18.09.2019 г. Според административнонаказващия орган (АНО) нарушението на В.И.М., се е състояло в това, че водачът не е избрал скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението, причинявайки ПТП, квалифицирано като нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, за което нарушение на основание чл.179, ал.2, пр. 1-во от ЗДвП на водача е наложена глоба в размер на 200 лв.
В хода на съдебното следствие са събрани гласни доказателства чрез актосъставителя Н.Т. и свидетеля на установяване на нарушението Г.К., които в хода на съдебното следствие заявяха, че местопроизшествието е била запазено от друг автопатрул, а отивайки на място констатирали настъпилото ПТП и описали в Протокола за ПТП причините за настъпването.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена главно от приобщените по делото писмени доказателства – НП и АУАН, Заповед № 8121з-812/з-515-14.05.2018г., както и от показанията на актосъставителят, който подържа констатациите в АУАН.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в преклузивния срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество се преценя като
основателна, поради следните съображения:
На първо място АУАН и НП са съставени от компетентни лица, което се доказва от приложенaта по делото оправомощителнa заповед.
Относно нарушението описано в НП от цялостния доказателствен материал за съда стана ясно единствено, че на процесната дата и място жалбоподателят „е управлявал лекия автомобил с несъобразена скорост с пътните условия, загубил контрол над автомобил, и се удря в паркираното МПС „Сеат Ибиза“, с рег. № КН 9740 ВР пред дом № 58, което блъска тухлена ограда и входна метална врата на дом № 58.“, но въпреки това остава неяснотата относно описанието на нарушението и най-вече – на обстоятелствата около неговото извършване. От описанието на нарушението в НП може да се заключи, че според наказващия орган нарушението на В.И.М. се изразява в това, че същият е причинил ПТП (лекия автомобил се е движел с несъобразена скорост с пътните условия, загубил контрол над автомобил, и се удря в паркираното МПС „Сеат Ибиза“, с рег. № КН 9740 ВР пред дом № 58, което блъска тухлена ограда и входна метална врата на дом № 58). Не става ясно обаче защо АНО е възприел, че В.И.М. се е движил с несъобразена скорост и най-вече – с кои или кое обстоятелство същият не е съобразил скоростта на движение на МПС. В НП са изброени някои от алтернативно посочените в нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП хипотези – „несъобразяване с атмосферните условия, релефа, с условията за видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението“. Първо - прави впечатление, че АНО не е цитирал цялата норма на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, а посочва само част от неизчерпателно посочените в нея хипотези. Така например остават извън посочения цитат факторите „състояние на пътя“, „състояние на превозното средство“, „превозван товар“, „характер на движението“, които иначе се съдържат като възможности в нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Това би следвало да означава единствено, че според АНО тези фактори не са сред обстоятелствата, които жалбоподателят не е съобразил при предприемане на скоростта, с която се е движил на посочения пътен участък.
Същественото обаче е, че не е мотивирано от страна на наказващия орган останалите изрично цитирани в НП фактори, които навлиза в насрещната лента на движението не е съобразил. В НП не е посочено какви са били конкретните атмосферни условия, за да се прецени съобразена ли е скоростта на М. с тях или не. Не е конкретизиран релефът на местността, нито условията на видимост (мъгла, осветеност и т.н.), още по-малко пък интензивността на движение, за да се извърши преценка за обоснованост на наложеното административно наказание. Тези обстоятелства не са посочени нито в АУАН, нито в НП, а това създава крайна невъзможност не само нарушителят да разбере за какво точно се санкционира, но и е пречка за съда да извърши коректна законосъобразна проверка на отразените в НП обстоятелства – доколко се доказва скоростта му да не е била съобразена с атмосферните условия, с релефа на местността, с условията на видимост и т.н. Нещо повече – крайно недопустимо е при мотивиране налагането на административна санкция да се посочат неизчерпателно всички релевантни обстоятелства, както е в настоящия казус – АНО е отразил, че скоростта на водача не е била съобразена „и с др. обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението“, без да посочва кои са тези други обстоятелства. А ясно е, че тези обстоятелства също биха подлежали на проверка от страна на съда. Нещо повече в НП не са описани материалните щети, като такива има описани в АУАН. Това ограничава правото на нарушителя за защита, тъй като реално не знае по които обстоятелства да се защитава.
Нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП въвежда общо задължение за водачите с кои фактори да се съобразяват при избиране скоростта на движението. Вместо това наказващият орган се е задоволил да препише текстовата част на сочената за неспазена норма, при това частично и неконкретно, без да изпълни задължението си по чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В този смисъл основателно се явява и наведеното в жалбата възражение.
Водим от изложеното и на основание чл. 63,
ал. 1, предл. 3-то от ЗАНН, Районен съд гр. Дупница
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-5310-001129/17.09.2019
г., издадено от Началник РУП към ОД МВР Кюстендил, РУ Дупница, с което на В.И.М.,
с ЕГН **********,***, на осн. чл. 179, ал.2, пр.
1-во от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200.00
(двеста) лв. за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Кюстендил, по реда
на АПК, в 14-ет дневен срок, считано от деня на получаване на съобщението, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: