Решение по дело №256/2025 на Административен съд - Враца

Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на П.Ц.М. ***, подадена чрез пълномощник адвокат, против Заповед за прилагане на ПАМ № 25-0300-000040/11.05.2025г., издадена от Я.Т.К., ***. С оспорената заповед е наложена ПАМ по  чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП  на  жалбоподателя – временно отнемане СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В жалбата се развиват доводи за незаконосъобразност на оспорения акт и се иска неговата отмяна. Жалбоподателя поддържа възражения за немотивираност на акта и несъобразяването му с материалноправните разпоредби, като по същество не оспорва установените от органа фактически обстоятелства. В с.з. редовно призован, не се явява и представлява.

Ответникът не изразява становище по жалбата. В придружителното писмо към административната преписка началникът на РУ Мездра счита жалбата за неоснователна, а наложената ПАМ за законосъобразна.

По делото са събрани писмени доказателства.

Административен съд – Враца след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С оспорената Заповед № 25-0300-000040/11.05.2025г., издадена от Я.Т.К., *** на жалбоподателя е наложена на основание чл. 22 от ЗАНН предвидената в чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП принудителна административна мярка – "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца. Заповедта е мотивирана с установени с Акт № 1338828/11.05.2025 г., нарушение на правилата за движение по пътищата от жалбоподателя на същата дата, около 20.10 ч., а именно: управление на МПС след употреба на алкохол, преди да е преминало въздействието му, установено с извършена проба с Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № АRDN -0012, като уреда отчел положителна проба от 1,20 промила алкохол в издишания от водача въздух. Отразено е в акта, че пробата е извършена на 11.05.2025г. в 20.13ч., показана е и е видяна от водача. Констатираното нарушение е квалифицирано по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. На водача е издаден талон за медицински изследване с № **., като по делото няма данни извършено ли е и какви са данните от него. Иззето му е СУМПС и регистрационните табели.

Тези факти не са спорни между страните. С жалбата до съда жалбоподателят бланкетно оспорва законосъобразността на издадения акт, като не представя доказателства оборващи констатациите, официално удостоверени с редовно съставения в производството по установяване и наказване на административните нарушения по глава ІІІ на ЗАНН Акт за административно нарушение № 1338828/11.05.2025 г. относно обстоятелствата, при които е извършено и установено нарушението на правилата за движение. От изявленията в жалбата е видно, че жалбоподателят не оспорва фактическата обстановка, а доводите се свеждат до неправилно приложение на материалния закон и нарушено право на защита, поради неконкретизиране коя от хипотезите на чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП е приета за основание за налагане на ПАМ.

Издаденият акт е връчен на нарушителя срещу подпис на 11.05.2025г., а въз основа на него е издадено и НП № 25-0300-000194/28.05.2025г., с което на жалбоподателя е наложено на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца. Няма по делото данни НП обжалвано ли е пред съд и какъв е евентуалния резултат.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване административен акт е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Съдът намира, че оспорения в настоящото производство акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки  по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.  В случая по делото оспорената заповед е издадена от Я.Т.К., ***, чиято компетентност е установена от приложената по делото Заповед № 369з-3066/01.11.2023 г. на ВПД Директор на ОДМВР – Враца, а последната, съгласно отбелязването в нея е издадена въз основа на заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, определяща службите за контрол по ЗДвП. Следователно заповедта е издадена от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия, с оглед на което не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Актът съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1-8 от АПК относно наименованието на органа - издател, неговия адресат, фактически и правни основания за издаването му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност. В текста ѝ фигурира фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материално-правно основание за прилагане на принудителната административна мярка. В случая установените в АУАН обстоятелства са послужили като фактическо основание за издаване на ЗППАМ – водач на МПС го управлява след употреба на алкохол с концентрация 1.20 промила преди да е преминало въздействието му. Не е налице нарушение на административно-производствените правила, което да е съществено и да води до ограничаване правото на защита на лицето, обект на административната принуда. Освен това за прилагане на мярката не се изисква приемане и обсъждане на възражения на лицето /макар такива да са дадени по  повод издадения АУАН/, спрямо което тя е приложена. Изложеното налага извода, че липсва основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.

Относно съответствието на оспорената заповед с изискванията на материалния закон, съдът намира, че е издадена при правилно приложение на материалния закон и не е налице отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Съображенията за това са следните:

Доколкото фактическите основания за налагане на мярката по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП съответстват на приложените правни разпоредби на общия текст на чл. 22 от ЗАНН и специалния на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, оспорената заповед е законосъобразна. Издадена е при точно прилагане на материалния закон, предвиждащ правомощия на ръководителите на службите за контрол /чл. 172, ал. 2 от ЗДвП/ за прилагане на принудителни административни мерки за осигуряване безопасност на движението и преустановяване на административни нарушения, конкретно "временно отнемане на свидетелството за управление" на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установено с техническо средство.

От отразеното в цитирания АУАН е видно, че на посочената дата жалбоподателят е управлявал собственото си МПС, след като е употребил алкохол с концентрация 1.20 промила в издишания въздух, с което е нарушил забраната по чл. 5, ал. 3, т.1 ЗДвП. По този начин е установено фактическото и материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП – управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установено с техническо средство. Тя се прилага без оглед на вината, превантивно и с изчерпателно предвидени условия за прекратяването й, поради което и съображенията, че посочения в нея 18 месечен срок (ДВ бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) създава неяснота досежно нейната продължителност са неоснователни. И без издадено наказателно постановление може да бъде наложена принудителна административна мярка с оглед превантивната й функция. В този смисъл е спазено изискването за мотивираност на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.

Неоснователно е възражението, че не е ясно правното основание на обжалвана ПАМ. Доколкото от фактическото описание на деянието е видно, че жалбоподателят е нарушил правилата за движение по пътищата, регулирани от ЗДвП, квалифицирано като виновно лично поведение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, то наложената ПАМ на основание чл. 171, т. 1, б. "б" не създава съмнение за приложимия закон, поради което не нарушава правото на защита на адресата на акта и конкретно да узнае на какво основание му е наложена процесната мярка.

По изложените съображения жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Разноски не се претендират от ответника, а няма и данни да са направени, поради което не се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно вр. с ал. 1 АПК, Административен съд – Враца

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Ц.М. ***, против Заповед за прилагане на ПАМ № 25-0300-000040/11.05.2025г., издадена от Я.Т.К., ***, с която му е наложена ПАМ по  чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП  – временно отнемане СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал. 5 от ЗДвП.

 

На основание чл. 138 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.