Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

№104                                                   10.04.2020 г.                                   гр.Стара

 

                                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,  гражданско отделение, VІІ - ми състав

в публично заседание, проведено на двадесет и осми февруари две хиляди и двадесета година

в следния състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:А. АТАНАСОВ

Секретар: Павлина Георгиева

 

като разгледа докладваното от съдия А. Атанасов гр.д. № 118 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе в предвид следното:

 

  Производството е образувано по искова молба на П.Д.Т. ***  срещу Фондация „Ч.“ - гр.Казанлък и „Рамита – 2008“ ЕООД - гр.Казанлък, с която са предявени кумулативно обективно и пасивно субективно съединени искове, с които се претендира солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца обезщетение в размер на 1 000,00 лв., част от пълното обезщетение в размер на 100 000,00 лв., за претърпени имуществени и неимуществени вреди от нарушаване на авторското му право и за осъждане на ответниците да преустановят нарушенията на авторското право, изразяващи се във възпроизвеждане и разпространение на екземпляри от първите пет сборника от „Ч.. Събрани произведения в шест тома“, преиздадени в периода 2016 – 2019 година.

  В хода на производството на основание чл.214, ал.1 от ГПК е допуснато изменение на иска чрез увеличение по размер на предявения от П.Д.Т. срещу Фондация „Ч.“ - гр. Казанлък и „Рамита – 2008“ ЕООД гр. Казанлък частичен иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди в нарушаване на авторското му право, като същият се счита предявен за сумата от 26 000,00 лв., представляваща част от пълното претендирано обезщетение от 100 000,00 лв. вместо първоначално заявения с исковата молба размер от 1 000,00 лв., представляващ част от претендирания размер от 100 000,00 лв.

 Ищецът твърди, че е автор в хипотезата на чл.3, ал.2, т.3, предл. ІІІ–то от ЗАПСП на пет от шестте тома на изданието „Ч.. Събрани произведения в шест тома“, а именно том І „Ч.. Събрани произведения в шест тома. Стихотворения, разкази, фейлетони“, том ІІ „Ч.. Събрани произведения в шест тома. Стихотворения, разкази, фейлетони“, том ІІІ „Ч.. Събрани произведения в шест тома. Разкази, анекдоти, афоризми, миниатюри, спомени, пътеписи“, том ІV „Ч.. Събрани произведения в шест тома. Статии, изказвания, краеведски изследвания, кореспонденция“ и том V „Ч.. Събрани произведения в шест тома. Дневници“, реализирано от издателство „Абагар“ гр.Велико Търново през 2013 година, т.к. в продължение на повече от двадесет години полагал усилия да проучи, селектира и компилира библиографски данни, бази данни и произведения на Д.Ч.-Ч.и да ги включи в изданието.

Шесттомникът бил издаден през 2013 година със съгласието на П.Т. и финансовото съдействие на Фондация „Ч.“, като последната не притежавала авторски права върху сборниците, нито й било отстъпвано право за тяхното възпроизвеждане и разпространение.

През същата година това издание било отличено от Асоциация „Българска книга“ с най-високата награда за принос в българската литература „Златен лъв“.

Твърди се, че в периода 2016 - 2019 година Фондация „Ч.“ и „Рамита-2008“ ЕООД са преиздали шесттомника, като са възпроизвели и разпространявали изданията на територията на цялата страна, без ищецът да им е отстъпвал авторски права или право на ползване върху произведенията, и неговото име не било посочено като автор на подбора и редакцията.

Поради това ищецът счита, че от страна на ответниците е налице непозволено използване, по смисъла на ЗАПСП, изразяващо се в непризнаване на авторството, непосочване на неговото име, възпроизвеждане и разпространение сред неограничен кръг лица на екземпляри от произведенията и незаплащане на дължимо възнаграждение за всеки вид използване.

Ищецът твърди, че в резултат на непозволеното използване е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в обедняването му поради неполученото дължимо авторско възнаграждение за сметка на обогатяването на ответниците, изразяващо се в получените приходи като функция на артистичната стойност на произведенията.

Според него при определяне на справедливото обезщетение следва да се има предвид нарушаването от ответниците на редица негови права, като да иска признаване на своето авторство, да иска името му да бъде обозначено по съответния начин върху произведението, да иска запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него, да внася изменения и допълнения в произведението, както и системността на нарушенията, доколкото ответниците са нарушили авторските му права върху пет отделни произведения.

Ищецът твърди, че в резултат на непозволеното използване е претърпял неимуществени вреди, т.к. след установяване на нарушенията прекъснал всичките си контакти с обществения и културен живот на гр.Казанлък, контактите си с колеги, приятели и познати, а в отношенията със семейството си станал нервен, раздразнителен и избухлив.

След положените от него усилия да издири, събере, проучи и редактира произведенията на Ч., които били включени в отделните сборници, и да изработи справочния апарат за всеки от тях, ищецът се чувствал изключително унизен и обиден, че не е бил уведомен за предстоящото преиздаване, че не е било признато авторството му, като е било премахнато името му като автор на подбора и редакцията на сборниците.

Били са засегнати честта му, доброто му име и репутацията му, които вече си бил изградил като автор на сборниците, т.к. изданието било получило национална награда, а на ищеца било предложено да защити докторска степен с работата си върху него.

Изпитаните психически дискомфорт, негативните емоции и емоционалния стрес следвало да се имат предвид в аспекта на влошеното здравословно състояние на П.Т., който страдал от хипертонична болест на сърцето и инсулинозависим диабет с ретино- и полиневропатия.

Претендира се солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди от нарушаване на авторското му право в размер на 26 000,00 лв., представляващо част от пълното обезщетение в размер на 100 000,00 лв., както и осъждането на ответниците да преустановят нарушенията на авторското му право, изразяващи се във възпроизвеждане и разпространение на екземпляри от първите пет сборника от „Ч.. Събрани произведения в шест тома“, преиздадени  в периода 2016 – 2019 година.

Претендира и за присъждане на направените в производството съдебни разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника „Рамита-2008“ ЕООД, с който исковете са оспорени като неоснователни.

Оспорва се твърдението на ищеца, че същият има качеството „автор“ на процесните произведения, като се сочи, че П.Т. не притежава съгласието от носителя на авторските права върху отделните произведения на Д.Ч.-Ч.. за включването им в сборниците.

Освен това ответното дружество посочва, че въз основа на договор от 20.02.2013 година Литературно-художествен музей /ЛХМ/ „Ч.“ е представил на Фондация „Ч.“ предпечатен материал за изданието „Ч.. Събрани произведения в шест тома“, а музеят е бил представляван от ищеца, който е бил негов директор.

От своя страна дружеството имало сключени договори с Фондация „Ч.“ за издаване на събраните произведения, в които бил уточнен и вида на преиздаването им, а част от всяко издание било предоставяно на фондацията, като същата приемала изданията без забележка.

Претендира се отхвърляне на исковете.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника Фондация „Ч.“, с който исковете са оспорени като неоснователни.

Оспорено е твърдението на ищеца, че същият има качеството на „автор“ на процесните произведения.

В тази връзка се посочва, че носител на авторските права върху отделните произведения на Д.Ч.-Ч.. е Община Казанлък, която чрез общинския си съвет учредила Фондация „Ч.“, чиято основна цел била запазването, разпространението и популяризирането на творчеството на автора, а друга основна цел била поддържането, обновяването и развитието на Литературно-художествен музей /ЛХМ/ „Ч.“ и попълването на неговото фондово творчество.

В изпълнение на целите през 2013 година Фондация „Ч.“ организирала издаването на сборник с всички известни към онзи момент произведения на Ч., като за целта  Община Казанлък указала на ЛХМ „Ч.“ да представи наличните в музея произведения.

В изпълнение на разпореждането на 20.03.2013 година бил сключен договор между ЛХМ „Ч.“ и Фондация „Ч.“, по силата на който музеят предоставил на фондацията предпечатен материал за изданието „Ч.. Събрани произведения в шест тома“, а фондацията поела ангажимента за издаването и разпространението на материала.

Съгласно този договор П.Т. фигурирал единствено като представител /директор/ на ЛХМ „Ч.“, а Община Казанлък никога не му била възлагала в лично качество да извършва подбор и селекция на произведенията на Ч., и да създава съставно произведение, нито му била давала съгласие да извършва подобна дейност.

Освен това при подготовката на изданието „Ч.. Събрани произведения в шест тома“, издадено през 2013 година основно били използвани издадените през 1971 година от издателство „Български писател“  „Ч.. Съчинения в три тома“, като съдържанието и жанровата подредба на изданието от 2013 г. се базирали на изданието от 1971 г.

Ответникът оспорва да е извършвал нарушения на авторското право на ищеца, т.к. издадените през 2013 година сборници не представлявали произведение, по смисъла на чл.3, ал.2, т.3 от ЗАПСП, предвид че при съставянето им не била проявена творческа дейност.

Тъй като ищецът не притежавал качеството „автор“ липсвало задължение името му да се обозначава при използване на произведението или при издаването му в повторен тираж.

Липсвало непозволено използване на произведения, по смисъла на ЗАПСП чрез възпроизвеждането и разпространението им, т.к. носителят на авторските права върху отделните произведения бил дал съгласието си, а т.к. ищецът не притежавал качеството „автор“, не можел да претендира за неправомерно използване на произведенията.  

Оспорва се да са настъпвали каквито и да било вреди, т.к. съгласно договора от 20.03.2013 г. между ЛХМ „Ч.“ и Фондация „Ч.“ П.Т. категорично заявявал, че се отказва от каквито и да било финансови претенции към фондацията, във връзка с издаването на сборниците „Ч.. Събрани произведения в шест тома“.

Искът за осъждане на ответниците да преустановят нарушението на авторското право на ищеца също се оспорва като неоснователен, предвид липсата на извършено нарушение.

Претендира се отхвърляне на исковете като неоснователни и присъждането на съдебно-деловодни разноски.

При условията на евентуалност се претендира присъждане на обезщетение в предвидения в закона минимум.

В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник - адвокат, чрез когото поддържа исковете и пледира за уважаването им, както и за присъждането на разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника Фондация „Ч.“ адвокатско възнаграждение.

Ответника Фондация „Ч.“ се представлява от пълномощник-адвокат, чрез когото оспорва предявените искове и пледира за отхвърлянето им, както и за присъждането на разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Ответното дружество „Рамита - 2008“ ЕООД – редовно призовано, не се представлява от законен или процесуален представител.

След  преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, съдът приема за установени от фактическа страна следните обстоятелства:

         Не се спори между страните, а и от представените от ищеца писмени доказателства се установява, че през 2013 година са били издадени от Фондация „Ч.“ – гр.Казанлък и издателство „Абагар“ – гр.Велико Търново пет от шестте тома на изданието „Ч.. Събрани произведения в шест тома“, а именно том І „Ч.. Събрани произведения в шест тома. Стихотворения, разкази, фейлетони“, том ІІ „Ч.. Събрани произведения в шест тома. Разкази.Фейлетони“, том ІІІ „Ч.. Събрани произведения в шест тома. Разкази, фейлетони, анекдоти, афоризми, миниатюри, спомени, пътеписи“, том ІV „Ч.. Събрани произведения в шест тома. Статии, изказвания, краеведски изследвания, кореспонденция“ и том V „Ч.. Събрани произведения в шест тома. Дневници“.

На заглавните страници на всеки един от сборниците е записано, че подборът и редакцията на произведенията са били извършени от П.Т..

Шестте тома от събраните произведения на Ч. са били отличени през 2013 година с наградата “Златен лъв”, присъждана за “книга или поредица он книги с оригинален замисъл или с приносен характер за българската култура, с висока стойност на текста като съдържание и стил и добро полиграфическо изпълнение.

През 2016 г. Фондация „Ч.“ – гр.Казанлък и издателство „Рамита“ – гр.Казанлък са преиздали първите два тома на шесттомника, а именно том І „Ч.. Събрани произведения в шест тома. Стихотворения, разкази, фейлетони“, том ІІ „Ч.. Събрани произведения в шест тома. Разкази. Фейлетони“, през 2017 г. са преиздали том ІІІ „Ч.. Събрани произведения в шест тома. Разкази, фейлетони, анекдоти, афоризми, миниатюри, спомени, пътеписи“, през 2018 г. - том ІV „Ч.. Събрани произведения в шест тома. Статии, изказвания, краеведски изследвания, кореспонденция“, а през 2019 г. - том V „Ч.. Събрани произведения в шест тома. Дневници, автобиографични материали“.

В заглавните страници на преиздадените в периода 2016 г. – 2019 г. сборници липсва посочване, че П.Т. е извършил подбора и редакцията.

Видно от представения от Фондация „Ч.“- гр.Казанлък устав фондацията е била учредена като юридическо лице с решение от 09.11.2010 г. на Общински съвет - Казанлък от 09.11.2010 г. , като основните й цели са изучаване, разпространение и популяризиране творчеството на писателя и художника Д.Х.Ч. – Ч.; поддържане, обновяване и развитие на Литературно-художествения музей „Ч.“ в гр.Казанлък и попълване на неговото фондово богатство; издирване и подпомагане реализацията на млади автори от гр.Казанлък и страната; пропагандиране ценностите на самобитното изкуство и култура на казанлъшкия край, а част от средствата за постигане на целите са проучване и издаване на цялото творчество на Ч. и издателска и информационна дейност за поощряване свободния обмен на идеи, знания и интелектуална собственост.

При учредяване на фондацията е било извършено учредително дарение на общински недвижим имот – Литературно-художествен музей „Ч.“ в гр.Казанлък, заедно с прилежащия му терен.

С договор за предоставяне на предпечатен материал за изданието „Ч.. Събрани произведения в шест тома“, сключен на 20.02.2013 г. между Литературно-художествен музей „Ч.“ гр.Казанлък, представляван от директора си П.Т., и Фондация „Ч.“, представлявана от председателя на управителния съвет – С.Г., ЛХМ „ Ч.“ е предоставил на Фондация „Ч.“ предпечатен материал за изданието, като е декларирал, че няма претенции към фондацията за изплащане на суми, които ще бъдат получени от продажбата и разпространението на готовия продукт.

От своя страна Фондация „Ч.“ е приела да осигури издаването на готовия продукт на няколко етапа, първият от които в тираж от петстотин комплекта, и е поела задължението да предостави на ЛХМ „ Ч.“ двадесет и пет от първите петстотин комплекта тираж и  двадесет процента от всеки последващ тираж.

С договор за съвместна дейност от 15.06.2016 г. Фондация „Ч.“ и „Рамита 2008“ ЕООД – гр.Казанлък са обединили усилията си за издаване на събраните произведения на Д.Ч.-Ч.., с цел тяхното популяризиране. Фондация „Ч.“ е предоставила на „Рамита 2008“ ЕООД правата за издаване на произведенията на Ч., а дружеството издава І том от събраните произведения на Ч. с мека подвързия, формат 60х90/16 в тираж от 1 500 броя за своя сметка, като след отпечатването предоставя на фондацията 10 % от тиража; „Рамита 2008“ ЕООД разпространява готовото издание на книгата за своя сметка, като няма право да я преиздава , както и части от нея, без знанието и изричното съгласие на фондацията, а издаването на допълнителни тиражи се уточнява с анекс между двете страни.

С анекс от 03.07.2018 г. страните са се съгласили „Рамита 2008“ ЕООД да отпечата и разпространи от 500 броя от І том от събраните произведения на Ч., като след отпечатването предостави на Фондация „Ч.“ 10 % от  тиража, което е било сторено с приемо-предавателен протокол от същата дата за предаването на 50 бр. от издадения сборник.

С договор за съвместна дейност от 01.09.2016 г. Фондация „Ч.“ и „Рамита 2008“ ЕООД – гр.Казанлък са обединили усилията си за издаване на събраните произведения на Д.Ч.-Ч.., с цел тяхното популяризиране. Фондация „Ч.“ е предоставила на „Рамита 2008“ ЕООД правата за издаване на произведенията на Ч., а дружеството издава том ІІ от събраните произведения на Ч. с мека подвързия, формат 60х90/16 в тираж от 2 000 броя за своя сметка, като след отпечатването предоставя на фондацията 10 % от тиража; „Рамита 2008“ ЕООД разпространява готовото издание на книгата за своя сметка, като няма право да я преиздава , както и части от нея, без знанието и изричното съгласие на фондацията, а издаването на допълнителни тиражи се уточнява с анекс между двете страни.

С договор за съвместна дейност от 31.01.2017 г. Фондация „Ч.“ и „Рамита 2008“ ЕООД – гр.Казанлък са обединили усилията си за издаване на събраните произведения на Д.Ч.-Ч.., с цел тяхното популяризиране. Фондация „Ч.“ е предоставила на „Рамита 2008“ ЕООД правата за издаване на произведенията на Ч., а дружеството издава том ІІІ от събраните произведения на Ч. с мека подвързия, формат 60х90/16 в тираж от 2 000 броя за своя сметка, като след отпечатването предоставя на фондацията 10 % от тиража; „Рамита 2008“ ЕООД разпространява готовото издание на книгата за своя сметка, като няма право да я преиздава , както и части от нея, без знанието и изричното съгласие на фондацията, а издаването на допълнителни тиражи се уточнява с анекс между двете страни.

С писмо от 16.03.2017 г. до председателя на Фондация „Ч.“ П.Д.Т. е заявил авторството си върху първите пет тома от сборниците с произведения на Ч. и е поискал фондацията на преустанови всякакви действия, свързани с реализацията, разпространението и продажбите на „Ч..Събрани произведения в шест тома“, както и да му предостави всички договори, споразумения и анекси на фондацията с други юридически или физически лица, свързани с издаването ,допечатките, преиздаването и разпространението на сборниците.

С договор за съвместна дейност от 12.03.2018 г. Фондация „Ч.“ и „Рамита 2008“ ЕООД – гр.Казанлък са обединили усилията си за издаване на събраните произведения на Д.Ч.-Ч.., с цел тяхното популяризиране. Фондация „Ч.“ е предоставила на „Рамита 2008“ ЕООД правата за издаване на произведенията на Ч., а дружеството издава том ІV от събраните произведения на Ч. с мека подвързия, формат 60х90/16 в тираж от 1 000 броя за своя сметка, като след отпечатването предоставя на фондацията 10 % от тиража; „Рамита 2008“ ЕООД разпространява готовото издание на книгата за своя сметка, като няма право да я преиздава , както и части от нея, без знанието и изричното съгласие на фондацията, а издаването на допълнителни тиражи се уточнява с анекс между двете страни.

От представените от Фондация „Ч.“ писмени доказателства се установява, че през 1971 г. издателство „Български писател“ е публикувало три сборника с произведения на Ч., а именно: т. І „Ч..Съчинения в три тома. Разкази и фейлетони.“, т.ІІ „Ч..Съчинения в три тома. Разкази и фейлетони.“ и т.ІІІ „Ч..Съчинения в три тома. Спомени, пътеписи, статии и бележки.“

На заглавните страници на всеки един от сборниците е записано, че подборът и редакцията на произведенията са били извършени от П.П.и С.С..

От заключението на съдебно-филологическата експертиза, което съдът кредитира изцяло, се установява, че структурата на сравняваните издания /петте сборника, издадени през 2013 година и петте сборника, издадени в периода 2016 – 2019 година/ следва една и съща концепция, използвани са едни и същи рисунки, снимки, шрифтове, дизайн на титулната страница, където основните елементи са разположени на идентични места по идентичен начин. В т.І на изданията са използвани едни и същи уводни думи на проф.д-р Н.Г.и един и същи предговор на проф.Я.М..

Подбраните произведения в сравняваните издания са идентични, като те са разпределени в идентично озаглавени раздели. Налице е незначителна разлика в броя на произведенията /общо три разлики при стихотворенията/, която може да бъде констатирана единствено при детайлно съпоставяне на съдържанието на изданията.

Подредбата на произведенията е напълно идентична, използвани са идентични рисунки, разположени непосредствено до едни и същи произведения.

Съдържанията в края на томовете и на двете издания следват една и съща концепция за изписване на заглавията предимно с главни букви, а за част от произведенията с малки букви.

Справочният апарат в сравняваните издания включва идентични информационни карета преди всяко от произведенията и идентични бележки под линия.

При така констатираната висока степен на сходство в структурата и при идентичността в подбора, подредбата, справочния апарат и шрифтовете на сравняваните издания, вещото лице заключава, че петте тома „Ч.. Събрани произведения в шест тома“, издадени от „Рамита 2008“ ЕООД в периода 2016 – 2019 година са идентични на  петте тома „Ч.. Събрани произведения в шест тома“, издадени от „Абагар“ – гр.Велико Търново през 2013 година.   

При сравнителния анализ между петте тома „Ч.. Събрани произведения в шест тома“, издадени от „Абагар“ – гр.Велико Търново през 2013 година и трите тома на „Ч.. Събрани съчинения в три тома“, издадени от „Български писател“ през 1971 година вещото лице е установило, че при съставяне на сборниците са налице различни цели, които са обусловили и различния брой произведения в тях. Наличието на едни и същи произведения с сборниците от отделните издания не е достатъчно основание да се счита, че изданието на „Абагар“ – гр.Велико Търново през 2013  е базирано в някаква степен на изданието от 1971 година, т.к. това са сборници с произведения на един и същ автор и е логично и обосновано наличието на произведенията и на двете места, още повече, че голяма част от тези произведения е била издавана в други сборници преди 1971 година.

 Различни са подходите за групирането на произведенията в раздели. В изданията „Ч.. Събрани съчинения в три тома“ от 1971 година се наблюдава обединяване в цикли на произведения от различни жанрове или селекция според „най-съществената фактология и документация“ и „голяма белетристична стойност“.

В петте тома от сборника „Ч.. Събрани произведения в шест тома“ произведенията в разделите са групирани строго по жанров и хронологичен признак, като в т.І на изданието са включени стихотворения, каквито отсъстват в изданието от 1971 година. Разликата в подхода за групиране по чисто жанров признак в единия случай или цикли с „вътрешно единство и прегледност“ в другия дава основание на вещото лице да направи извод, че жанровата подредба на петте тома от сборника „Ч.. Събрани произведения в шест тома“ не се базира върху жанровата подредба на тритомника „Ч.. Събрани съчинения в три тома“ от 1971 година.

От представеното по делото писмо с изх.№ ОС-76/06.02.2020 г. на Общински съвет-Казанлък е видно, че в деловодството на общинския съвет няма конкретни данни за наличието на авторски права върху творчеството на Ч.; няма решение, с което да са предоставяни авторски права върху творчеството на Ч., на което и да било лице, в това число и П.Т..

От представените от ищеца писмени доказателства-епикризи се установява, че от 2010 г. П.Д.Т. страда от сърдечно заболяване, захарен диабет, диабетна ретино- полиневропатия, белодробна болест и варици на долните крайници, като през м.март 2016 година за последно е бил лекуван в болнични условия заради получен мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на церебрални артерии-лека степен.

При така установените факти съдът направи следните правни изводи:

         Пред Старозагорски окръжен съд са предявени за разглеждане искове с правни основания по чл.95, ал.1 вр. чл.95а, ал.1 от Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/ и по чл.95б, ал.1 т.2 от ЗАПСП, като настоящият съдебен състав ги намира за допустими, т.к. са предявени от лице с право на иск, срещу надлежни ответници и при наличието на правен интерес за ищеца.

         Разгледани по същество, съдът намира исковете  за основателни, по следните съображения:

          Съгласно чл. 3, ал. 1, т.1 от ЗАПСП обект на авторско право е всяко произведение на литературата, науката и изкуството, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като литературни произведения, включително произведения на научната и техническата литература, на публицистиката и компютърни програми, като съгласно ал.2 т.3 обект на авторското право са и периодичните издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни, които включват две или повече произведения или материали.

Чл. 2 от Бернската конвенция за закрила на литературните и художествените произведения от 1886 г., към която България се е присъединила през 1921 г., дава легално определение на понятието „литературни и художествени произведения”, съгласно което литературно или художествено произведение е всеки продукт от научната и художествена област, независимо от начина на изразяването му.

Чл.11, ал.1 от ЗАПСП предвижда, че авторското право върху сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни принадлежи на лицето, което е извършило подбора или подреждането на включените произведения и/или материали, освен ако в договор е предвидено друго. Авторското право върху включените в такова произведение отделни части, които имат характер на произведения на литературата, изкуството и науката, принадлежи на техните автори, а съгласно ал.2 за включването на произведения или части от тях в такова произведение е необходимо съгласието на техните автори, освен ако законът не предвижда друго.

Нормата на чл.6 от ЗАПСП предвижда оборима презумпция, съобразно която до доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, копия или екземпляри от него и/или техните опаковки, като презумпцията се отнася и за авторството върху сборници.

В конкретния случай петте тома на сборниците „Ч.. Събрани произведения в шест тома“, издадени от „Абагар“ – гр.Велико Търново през 2013 година според настоящия съдебен състав представляват обект на авторско право, т.к. съставянето им е резултат от творческата дейност на техния съставител, изразяваща се в групиране на отделните произведения в сборниците по жанров и хронологичен признак.

В този смисъл съдът не възприема възражението на ответника Фондация „Ч.“, че в случая се касае за механична дейност по събиране на произведения, т.к. групирането на отделните произведения в сборниците следва идейната концепция за обединяването им в зависимост от жанра, а подредбата на самите произведения в отделните сборници е в зависимост от времето на създаването им от техния автор –Д.Ч.-Ч...

Обстоятелството, че в сборниците е събрано цялото известно творчество на Д.Ч.-Ч.., което съставителят е обединил и групирал в отделните томове съобразно жанра на отделните произведения и тяхната хронология, не може да обоснове извод за липсата на проявена при съставянето на сборниците творческа дейност.

Извършването на тази дейност неимоверно изисква проявяването на интелектуална дейност, а не е проява на някакви формални действия или процедура, поради което съдът приема, че сборниците представляват литературни произведения, създадени в резултат на положен от техния автор творчески труд по събирането, подбора и подреждането по определен начин на всички известни произведения на Д.Ч.-Ч...

Тъй като по делото е безспорно установено, че в изданията на сборниците от 2013 година П.Т. е обозначен като лицето извършило подбора и редакцията, то на основание чл.6 от ЗАПСП следва да се приеме, че той е техният автор.

В този смисъл неоснователно е възражението на ответника Фондация „Ч.“, че П.Т. не е обозначен като автор, а като лице извършило подбор и редакция, т.к. той няма как да бъде означен като автор, предвид че събраните в сборниците произведения са на  Д.Ч.-Ч...

Освен това изразът „подбор и редакция“  представлява обичаен начин по смисъла на чл.6 от ЗАПСП за означаване на авторството на съставно литературно произведение, в чието съдържание са включени творби на друг автор или автори.

Неоснователно е и възражението, че П.Т. не е извършил подбора на произведенията в сборниците в лично качество, а като представител на ЛХМ „Ч.“, където да е работил в колектив.

Представеният като доказателство договор от 20.03.2013 г., сключен между ЛХМ „Ч.“ и Фондация „Ч.“ не опровергава категорично презумпцията за авторството на сборниците, т.к. единствено удостоверява, че музеят е предоставил на фондацията предпечатен материал за изданието „Ч.. Избрани произведения в шест тома“.

Какво обаче е било съдържанието на предпечатния материал и напълно идентично ли е то със съдържанието на процесните пет сборника, както  и кои са били лицата, които са го подготвили, не е доказано при условията на пълно доказване.

Неоснователно е и възражението, че П.Т. не е получил съгласие на носителя на авторските права върху произведенията, включени в сборниците, т.к. по делото остана недоказано твърдението, че Община Казанлък е носител на авторските права върху произведенията на Д.Ч.-Ч.., включени в издадените през 2013 година пет тома на „Ч.. Избрани произведения в шест тома“.

В тази връзка следва да се имат предвид разпоредбите на чл.32 от ЗАПСП и чл.33 от ЗАПСП, съобразно които след смъртта на автора авторското право преминава върху неговите наследници по завещание и по закон съгласно Закона за наследството и се наследява до изтичане на срока на времетраенето му, а ако авторът няма наследници или наследниците починат преди изтичането на срока на времетраене, авторското право преминава върху държавата, която го упражнява до изтичане на срока чрез Министерството на културата.

С оглед на това ответната фондация следваше да докаже, че Община Казанлък е придобила по завещание авторските права върху произведенията на Д.Ч.-Ч.., за да е необходимо нейното съгласие П.Т. да включи произведенията на покойния автор в сборниците, но такова доказване не бе проведено, а напротив – с представеното писмо от Общински съвет Казанлък е удостоверено, че в деловодството на общинският съвет липсват конкретни данни за наличието на авторски права върху творчеството на Ч..

По изложените съображения съдът намира, че ищецът П.Д.Т. е автор на процесните пет тома от на „Ч.. Избрани произведения в шест тома“, издадени през 2013 година от издателство „Абагар“ – гр.Велико Търново, като със създаването на литературните произведения за него са възникнали редица неимуществени и имуществени права.

По силата на разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗАПСП авторът на произведението има правата да иска признаване на неговото авторство върху произведението; да иска името му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на произведението; да иска запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него, както и на всяко друго действие, което би могло да наруши законните му интереси или личното му достойнство; да променя произведението си, ако с това не се нарушават права, придобити от други лица.

По силата на чл.18 от авторът на произведението има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица, като то може да се изразява във възпроизвеждането на произведението и разпространението сред неограничен брой лица на оригинала или екземпляри от произведението.

Съгласно чл.19 от ЗАПСП авторът има право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване на същия вид.

От доказателствата по делото е установено, че за периода 2016 - 2019 г. двамата ответници са преиздали процесните пет тома от на „Ч.. Избрани произведения в шест тома“, чийто автор е П.Д.Т., като І том е преиздаден в тираж от 2 000 бр., ІІ том – 2 000 бр., ІІІ том - 2 000 бр., т.ІV – 1 000 бр.

Съгласно заключението по назначената съдебно-филологическа експертиза поради констатираната висока степен на сходство в структурата и при идентичността в подбора, подредбата, справочния апарат и шрифтовете на сравняваните издания, вещото лице заключава, че петте тома „Ч.. Събрани произведения в шест тома“, издадени от „Рамита 2008“ ЕООД в периода 2016 – 2019 година са идентични на  петте тома „Ч.. Събрани произведения в шест тома“, издадени от „Абагар“ – гр.Велико Търново през 2013 година.

Установено е, че в преиздадените сборници липсва посочване, че подборът и редакцията на произведенията е била извършена от П.Т., както и че не е налице съгласието на ищеца за издаването и разпространението им, респ. не му е било платено възнаграждение.

Ето защо съдът намира, че Фондация „Ч.“ и „Рамита-2008“ ЕООД са нарушили правата на П.Т. по чл.15, ал.1, т.2 и т.4 от ЗАПСП, чл.18, ал.1 от ЗАПСП и чл.19 от ЗАПСП, съгласно които авторът има право да иска признаване на своето авторство, както и да иска името му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на произведението; да разрешава ползването /възпроизвеждането и разпространението/ на произведението си от други лица и да получава възнаграждение за всеки вид използване и за всяко ново използване.

Разпоредбата на чл.95 от ЗАПСП предвижда, че който наруши авторско право, дължи обезщетение на носителя на правото или на лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване.

Обезщетението се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението, а при определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението.

Съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото.

По силата на чл.95а, ал.1 т.1 от ЗАПСП когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да иска като обезщетение от петстотин до сто хиляди лева, като конкретният размер се определя по преценка на съда при условията на чл.95, ал.3 и ал.4.

Съгласно чл. 95б, ал.1 т.2 от ЗАПСП когато произведение бъде използвано в нарушение на разпоредбите на този закон носителят на правото може да иска преустановяване на неправомерното използване.

В конкретният случай П.Д.Т. има право на обезщетение за причинените му от непозволеното използване на произведенията му неимуществени и имуществени вреди, което съдът следва да определи по реда на чл.95а, ал.1 т.1 от ЗАПСП.

В конкретният случай следва да се има предвид, че ищецът е претърпял неимуществени вреди изразяващи се в засягане на честта и достойнството му, отрицателни емоции, изживени душевни терзания, обида и унижения от нарушаване на правата му да бъде признат за автор на произведенията, авторството му да бъде обозначено чрез изписване на името му, като нарушенията се отнасят до пет отделни литературни произведения и са били извършени в сравнително продължителен период от време от 2016 г. до 2019 г., като след месец март 2017 година тези нарушения са продължили въпреки изричното му противопоставяне.

Следва да бъдат съобразени и обстоятелствата, че към момента на причиняване на вредите от непозволеното използване на произведенията му П.Т. е бил със силно влошено здравословно състояние, т.к. е страдал от сърдечно заболяване, захарен диабет, диабетна ретино- и полиневропатия, белодробна болест и варици на долните крайници и след прекаран мозъчен инфаркт, както и че неговите произведения - сборници са били отличени през 2013 година с литературна награда „Златен лъв“.

Безспорно е също така, че в резултат на непозволеното използване на произведенията му ищецът е претърпял и имуществени вреди, т.к. не е получил полагащото му се възнаграждение за всеки вид използване и за всяко използване.

В случая по делото липсват доказателства за конкретния размер на пропуснатите ползи от ищеца, както и за конкретния размер на реализираните доходи от неправомерното използване на произведенията от нарушителите.

В този смисъл при определяне на размера на обезщетението съдът следва да отчете доказаните факти, че в нарушение на авторските права на П.Т. Фондация „Ч.“ и „Рамита-2008“ ЕООД са преиздали общо 7 000 бр. от първите четири тома на „Ч.. Събрани произведения в шест тома“, от които 6 300 бр. „Рамита-2008“ ЕООД е имала правото да разпространи в търговската мрежа, а останалите 700 бр. са били предадени на Фондация „Ч.“.

Отчитайки разпоредбата на чл.95, ал.4 от ЗАПСП съобразно която съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото, приложима и в хипотезата на чл.95а, ал.1 т.1 от ЗАПСП, настоящият съдебен състав счита, че като критерий при определяне на обезщетението следва да се отчете предвидената му по закон не само чисто обезщетителна функция, но и такава целяща индивидуална и генерална превенция.

Ето защо съдът приема, че справедливото обезщетение за причинените на П.Д.Т. от неправомерното използване на произведенията му неимуществени и имуществени вреди следва да бъде определено в общ размер на 26 000,00 лв., или обезщетение за неимуществени вреди от 13 000,00 лв. и обезщетение за имуществени вреди от 13 000,00 лв., поради което предявеният частичен иск следва да бъде уважен изцяло.

Като неоснователни съдът намира възраженията на Фондация „Ч.“ поради липсата на доказани претърпени от ищеца неимуществени и имуществени вреди.

Доказването на релевантните за спора факти е съвкупност от процесуалните действия на съда и на страните, насочени към разкриване на обективната истина, а предмет на доказване са фактите от действителността и връзките между тях, като с помощта на житейския опит, правилата от отделните клонове на науката, професиите, изкуството и техниката се разкриват връзките между отделните факти.

По този начин и без необходимостта от нарочни доказателства, посредством логически извод може да се разкрива наличието на явленията в действителността.

Именно поради това, при наличието на нарушаване на неимуществени и имуществени права на ищеца като автор на литературни произведения, извън съмнение е налице и обстоятелството, че за П.Т. са произтекли неимуществени вреди, които следва да бъдат репарирани.

Несъмнено за ищеца са произтекли и имуществени вреди от нарушаването на авторските му права, т.к. най-малкото е бил лишен от правото да получи възнаграждение по реда на чл.47 т.3 от ЗАПСП, дължимо при сключен издателски договор, в размер на 15 % от цената на дребно на всеки продаден екземпляр от произведението.

Искът по чл. 95б, ал.1 т.2 от ЗАПСП също се преценява от съда за основателен.

По делото бе установено, че П.Д.Т. е автор на петте тома на сборниците „Ч.. Събрани произведения в шест тома“, както и че в нарушение на авторските му права Фондация „Ч.“ и „Рамита-2008“ ЕООД са използвали неговите произведения.

Ето защо ответниците следва да бъдат осъдени да преустановят нарушенията, изразяващи се във възпроизвеждане и разпространение на преиздадените в периода 2016 г. – 2019 г. пет тома на сборниците „Ч.. Събрани произведения в шест тома“.

Относно разноските:

При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски, като с оглед на представените от него доказателства за реално направени такива за заплащането на държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, следва да му се присъдят съдебно-деловодни разноски в размер на 2 430,00 лв.

В присъдените разноски не следва да се включат сумите от 40,00 лв. -  надплатена държавна такса и 300,00 лв. – депозит за вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза, т.к. същите подлежат на възстановяване на страната по реда на чл.82 от ГПК.

За неоснователно съдът намира възражението на ответника Фондация „Ч.“ за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, което е в размер на 1 000,00 лв., т.к. счита, че същото е съобразено както с броя и цената на отделните предявени искове, така и с действителната фактическа и правна сложност на делото.

 

Водим от изложените мотиви и на основание чл.235, ал.3 от ГПК Старозагорски окръжен съд

                                                         Р  Е  Ш  И:

 

           ОСЪЖДА на основание чл. 95а, ал.1 вр. чл.95, ал.1 от Закона за авторското право и сродните му права Фондация „Ч.“, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: гр.Казанлък, ул.“Трапезица“ № 6, представлявана от законния си представител: Борис Кърчев – председател, и „Рамита-2008“ ЕООД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: гр.Казанлък, ж.к.“Васил Левски“ бл.20, вх.В, ет.5, ап.30, представлявано от законния си представител: Михаил Тодоров Попов – управител да заплатят солидарно на П.Д.Т., ЕГН – **********, с адрес: *** сумата от 26 000,00 лв. /двадесет и шест хиляди лева/, представляваща сбор от обезщетения от по 13 000,00 лв. /тринадесет хиляди лева/ за причинените му неимуществени и имуществени вреди от нарушаване на авторските му права по чл.15, т.2 и т.4 от ЗАПСП, чл.18, ал.1, т.1 и т.2 от ЗАПСП и чл.19, ал.1 от ЗАПСП, което е предявено частично от обезщетение в пълен размер от 100 000,00 лв., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от датата на предявяване на иска -14.10.2019 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 95б, ал.1 т.2 от Закона за авторското право и сродните му права Фондация „Ч.“, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: гр.Казанлък, ул.“Трапезица“ № 6, представлявана от законния си представител: Борис Кърчев – председател, и „Рамита-2008“ ЕООД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: гр.Казанлък, ж.к.“Васил Левски“ бл.20, вх.В, ет.5, ап.30, представлявано от законния си представител: Михаил Тодоров Попов – управител да преустановят нарушенията на авторските права на П.Д.Т., ЕГН – **********, с адрес: ***, изразяващи се във възпроизвеждането и разпространението на екземпляри от първите пет тома на сборниците „Ч.. Събрани произведения в шест тома“, преиздадени в периода 2016 – 2019 година, а именно том І „Ч.. Събрани произведения в шест тома. Стихотворения, разкази, фейлетони“, том ІІ „Ч.. Събрани произведения в шест тома. Разкази, фейлетони“, том ІІІ „Ч.. Събрани произведения в шест тома. Разкази, фейлетони, анекдоти, афоризми, миниатюри, спомени, пътеписи“, том ІV „Ч.. Събрани произведения в шест тома. Статии, изказвания, краеведски изследвания, кореспонденция“ и том V „Ч.. Събрани произведения в шест тома. Дневници, Автобиографични материали“

          ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от Граждански процесуален кодекс Фондация „Ч.“, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: гр.Казанлък, ул.“Трапезица“ № 6, представлявана от законния си представител: Борис Кърчев – председател, и „Рамита-2008“ ЕООД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: гр.Казанлък, ж.к.“Васил Левски“ бл.20, вх.В, ет.5, ап.30, представлявано от законния си представител: Михаил Тодоров Попов – управител да заплатят солидарно на П.Д.Т., ЕГН – **********, с адрес: *** сумата от 2 430,00 лв. /две хиляди четиристотин и тридесет лева/ - съдебно-деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция.

 

         Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивски апелативен съд.

                                                                 

                                                                                         

                                                                        

                                                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

                                                                                   /Ат.Атанасов/