Решение по дело №257/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], ТЕЦ „***“, представлявано от изпълнителния директор Ч. К. С., против решение № 108 от 07.03.2024 г., постановено по АНД № 2033 по описа за 2023 г. на Районен съд – Перник.

С обжалвания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № 128 от 21.11.2023 г. на директора на РИОСВ – София, с което на „***“ АД, на основание чл. 164, ал. 1, предл. първо от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) във връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, за неизпълнение на задължението по чл. 123в, т. 2 от ЗООС, във връзка с Условие 8.3.1.2 от Комплексно разрешително (КР) № 53-Н1/2014 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околната среда и водите (ИАОС), актуализирано с решение № 53-Н1-И0-А/2021 г. на изпълнителния директор на ИАОС (по-нататък КР № 53-Н1/2014 г., актуализирано с решение № 53-Н1-И0-А/2021 г.), е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Иска съда да отмени първоинстанционния съдебен акт и да постанови друг, с който да отмени издаденото наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба – директор на РИОСВ – София, редовно уведомен за същата, в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК, не представя отговор.

В проведеното съдебно заседание касаторът – „***“ АД, редовно призован, се представлява от юрисконсулт С. С., пълномощник на изпълнителния директор на дружеството. Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи.

В проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба - директор на РИОСВ – София, редовно призован, за представител изпраща главен юрисконсулт Г. Г.. Оспорва жалбата, моли съда да остави в сила решението на първата съдебна инстанция.

В проведеното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник, намира касационната жалба за неоснователна. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

А. съд – Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК и след като на основание чл. 218 от АПК обсъди изложените в касационната жалба доводи и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия закон, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна, по следните съображения:

С НП № 128 от 21.11.2023 г. директорът на РИОСВ – София, на основание чл. 164, ал. 1, предл. първо от ЗООС във връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, наложил на „***“ АД, имуществена санкция в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева, за това, че на 03.01.2022 г., в [жк], [населено място], на площадката на ТЕЦ „***“, дружеството, в качеството си на оператор на горивна инсталация за производство на топлинна и електрическа енергия в централата е използвало неразрешен вид гориво – биомаса, в количество 160 тона, с което не е изпълнило задължението си по Условие 8.3.1.2 от КР № 53-Н1/2014 г., актуализирано с решение № 53-Н1-И0-А/2021 г., в което, в таблица 8.3.1.2, част „Преди писмено потвърждаване от РИОСВ за изпълнение на Условие 3.6“, са посочени разрешените за употреба горива в ТЕЦ „***“, а именно: за парогенератор (ПГ) № 3 – природен газ, за ПГ № 4 – въглища и брикети, за ПГ № 5 – въглища и брикети.

Нарушението е установено въз основа на получени документи с писмо вх. № 7931/25.04.2023 г. от „***“ АД – ежедневна справка за изгорените горива, изпратено в изпълнение на предписание № 86/18.04.2023 г. на директора на РИОСВ – София, дадено на дружеството във връзка с писмо вх. 6683/05.04.2023 г. на оператора, с което на РИОСВ – София, е предоставен Годишен доклад за изпълнение на дейностите, за които е предоставено КР, за 2022 г., в който доклад е отчетена употребата на 180 680 тона биомаса. В предписанието е изискано от оператора да предостави: документи (договори, приемо-предавателни протоколи, фактури, кантарни бележки и др. документи), доказващи приема на биомаса за периода 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г.; подробна ежедневна справка, от която да е видно във всеки един ден за периода 01.01.2022 г. – 31.12.2022 г., количеството използвана биомаса. Нарушението е квалифицирано като неизпълнение от страна на „Т***“ АД, на задължението по чл. 123в, т. 2 от ЗООС – да изпълнява условията на КР.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник, който с решение № 108 от 07.03.2024 г., постановено по АНД № 2033 по описа на съда за 2023 г., го е потвърдил.

За да постанови този резултат районният съд, след събиране, преценка и анализ на доказателствата, е изложил мотиви за доказаност на процесното нарушение, процесуална и материална законосъобразност на проведеното производство. Размерът на наложената за неизпълненото задължение имуществена санкция е преценен от решаващия първоинстанционен състав за правилно и справедливо определен в размер, с което биха били обслужени и целите по чл. 12 на ЗАНН.

Решението е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в касационната жалба пороци на решението, като за правилното приложения на материалния закон следи и служебно съгласно чл. 218, ал. 2, предл. 2 от АПК.

Настоящият касационен състав на А. съд – Перник намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му и след сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и допустимо, но същото е неправилно.

Макар да се споделят мотивите на районния съд за валидност, формална и процесуална законосъобразност на проведеното производство, съответно за неоснователни доводите в жалбата в този аспект, осъществяването на състава на процесното административното нарушение не е установен и доказан от събраните по делото доказателства.

Административнонаказателното обвинение е основано в данни, съдържащи се в документи, представени от оператора с писмо вх. № 6683/2023 г., в изпълнение на предписание № 86/18.04.2023 г. на директора на РИОСВ – София, изпратено на оператора с писмо изх. № 3840/18.04.2023 г. Представени са два договора с предмет: закупуване на биомаса /отпадъчна дървесина/ с дати 01.10.2021 г. и 01.03.2022 г.; 11 броя фактури с дати от 31.01.2022 г. до 30.12.2022 г., за закупуване на отпадъчна дървесина (биогориво), с получател „***“ АД, придружени с приемо-предавателни протоколи; потвърдителни бележки за периода от 03.01.2022 г. до 31.12.2022 г., в които по дати е отразявано предадено количество биогориво по транспортна лента 151 пов. от МОВ на ТЕЦ „***“; таблици, обективиращи видове изгорено гориво за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г.

Вменено на касатора е използвано, съответно изгорено на 03.01.2022 г. гориво, като вид – биомаса, в количество 160 тона, неразрешено по КР, за използване в горивната инсталация за производство на топлинна и електрическа енергия. Н. нарушителя е предявено нарушаването на Условие 8.3.1.2 от КР № 53-Н1/2014 г., актуализирано с решение № 53-Н1-И0-А/2021 г., таблица 8.3.1.2, част „Преди писмено потвърждаване от РИОСВ за изпълнение на Условие 3.6“, в което са посочени разрешените за употреба горива в ТЕЦ „***“, а именно: за ПГ № 3 – природен газ, за ПГ № 4 – въглища и брикети, за ПГ № 5 – въглища и брикети.

Не става ясно обаче по какъв начин и въз основа на какви конкретно данни, факти, съответно доказателства, административнонаказващият орган е установил и формирал заключението си за наличие на конкретно това основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на касатора. С оглед данните, съдържащи се в представените документи, изискани във връзка с предписанието на директора на РИОСВ – София, единствено обосновали административнонаказателното обвинение, респективно решението на районния съд, съставът счита, че по делото не са събрани убедителни доказателства за извършването на това вменено нарушение. Съображенията са следните:

Единствено в представените по делото нечетливи и неясни копия на таблици, именувани от актосъставителя и наказващия орган „ежедневна справка за изгорените горива“, се съдържа отбелязване относимо към дата 03.01.2022 г., и посочено количество – 160 тона, в графа „Изгорена биомаса“. Тези данни обаче не кореспондират с останалите доказателства, неотносими както към посочената датата на извършване на процесното нарушение, така към изгореното количество, а също и касателно конкретния вид на горивото.

Видно е от представените два едногодишни договора за доставка на „биомаса“ – първият, сключен на 01.10.2021 г., вторият на – 01.03.2022 г., относим към вмененото за извършено на 03.01.2022 г. нарушение на Условието по КР е само договорът от 2021 г., сключен за срок от 1 година, или до 01.10.2022 г. В цитирания договор не е уговорено конкретно количество на стоката, негов предмет. Н. свой ред представените фактури и съответните приемо-предавателни протоколи за закупуване на биогориво обхващат периоди след 03.01.2022 г. – от 31.01.2022 г. до 30.12.2022 г. В представените и приложени по делото потвърдителни бележки за периода от 03.01.2022 г. до 31.12.2022 г., в които е отразявано предадено количество „биогориво“ по транспортна лента 151 пов. от МОВ на ТЕЦ „***“, конкретно в тази, за дата 03.01.2022 г. (л. 35, гръб, от АНД), се съдържа отбелязване за предадено гориво – биогориво, но същото е в количество 280 тона. Не са представени други доказателства, включително не са събрани такива и в хода на съдебното следствие по делото пред районния съд, които да са относими конкретно към: посоченото количество гориво – 160 тона, по вид – „биомаса“, и изгарянето му на процесната дата.

Противоречиви са и данните относно вида на изгореното гориво. Административнонаказващият орган приема, че е изгорена биомаса. В документите, предоставени на директора на РИОСВ – София, се съдържа описание „биогориво“, „биомаса (отпадъчна дървесина)“, „отпадъчна дървесина (биогориво)“. В нито един документ органът не е установил вида на тази биомаса. Не са представени доказателства, както и в АУАН и НП не е извършена съответната класификация, от които без съмнение да се установи, че използваното гориво е такова, неразрешено за ползване съобразно издаденото КР, в което също не е посочено от какъв конкретно вид е разрешеното за използване гориво – брикети, които ноторно известно е, могат да бъдат продукт както от въглища, така и продукт от остатъци от обработката на дървен материал. Доколкото в условие 8.3 „Суровини, спомагателни материали и горива“ и по конкретно в 8.3.1.2. е допустимо спомагателно гориво, то поставеното условие е употребяваните при работа на инсталацията горива да не се различават по вид и да не превишават съответните количества. Такива изводи липсват както в акта поставил начало на административно наказателното производство, такива липсват и в наказателното постановление.

С оглед изложеното съставът счита, че по делото не са събрани убедителни и достатъчни, относими конкретно към състава на процесното нарушение доказателства, поради което установената от районния съд фактическа обстановка не води на извод, че касаторът е осъществил вмененото му нарушение.

Наред с горното, дори да се приеме, че на процесната дата е извършено изгаряне на неразрешено по вид гориво, противоречивите, а и недостатъчни данни относно изгореното количество препятстват проверката за съразмерност на наложената имуществена санкция в размер на 20 000 лв., което е два пъти повече от нормативно предвидения минимален размер на санкцията от 10 000 лв.

Предвид горното обжалваното решение е неправилно. Решението следва да бъде отменено. Характерът на допуснатите нарушения, свързани с пропуски в доказателствената дейност в хода на административнонаказателното производство и в производството пред съда не позволява връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, тъй като дори да е възможно приобщаването на доказателства за нарушение, извършено на 03.01.2022 г., с оглед и спецификата му, такива биха обусловили изменение на административнонаказателното обвинение, на фактите, срещу които е гарантирано правото на защита от самото начало на административнонаказателното производство, което е недопустимо във фаза след предявяване на АУАН. Поради това съдът ще реши делото по същество, като отмени атакуваното решение и отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящия касационен състав на А. съд – Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 108 от 07.03.2024 г., постановено по АНД № 2033 по описа за 2023 г. на Районен съд – Перник, като В. Н.:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 128 от 21.11.2023 година на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – София, с което на „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], на основание чл. 164, ал. 1, предл. първо от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) във връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, за неизпълнение на задължението по чл. 123в, т. 2 от ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.