Р Е Ш
Е Н И Е
№………………/ .06.2019 г.
гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав, в публично заседание
на пети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Анелия Груева,
като разгледа докладваното от съдията т. дело № 756 по описа за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание
чл. 26, ал. 3, т. 4 от ЗМГО, вр. чл. 124, ал. 4, изр. второ от ГПК.
Ищецът - „Сдружение
за защита на легалното разпространение на програми – Т.Р.П.“, ЕИК *******, сочи,
че е организация за осъществяване на дейност в частна полза, вписано в
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с Решение № 1/20.05.2014 г. по
ф.д. № 253/2014 г. на Софийски градски
съд и с предмет на дейност: „предприемане на всички необходими и допустими по
закон действия за постигане на целите, за които е учредено, посредством
предвидените в неговия устав средства, в това число и дейности по подпомагане
на членовете за установяване на законосъобразност при разпространението на
телевизионни програми и аудио-визуални произведения до крайните потребители“.
Излага, че, считано от датата на регистрация, осъществява своята дейност,
използвайки съкратеното наименование „Т.Р.П.“, включително и в своята
кореспонденция, по начини и до степен,
че да се свързва
с дейността на сдружението.
Поддържа, че сдружението е участвало на най-големия форум в страната в областта на медиите, проведен в периода 4-7 юли 2014 г. в курорта „Албена“, където е представено с наименованието си „Т.Р.П.“ и чрез презентация,
както и че на 08.08.2014 г. във вестник
„Капитал“ е била публикувана статия „Нова битка в телевизионната
война“, в която е споменато учредяването на сдружението и наименованието му „Т.Р.П.“. Ищецът посочва, че на 17.12.2014
г. е подал
заявки за регистрация, а на
21.01.2016 г. са регистрирани
следните негови две марки: словна марка „Т.Р.П.“ с рег. № 92673 за услуги
в класове
16, 35, 38, 41, 42 и 45 и комбинирана марка „terapro“ с рег. № 92674 за същите
класове. Сочи, че близо месец
след провеждане на медийния форум и около 3 дни след датата на публикацията във вестника,
на 12.08.2014г. ответникът „М.ф.“
АД подал заявка за регистрация на словна марка „Т.Р.П.“,
регистрирана с рег. №
99501 за класове 35, 38, 41, 42 и 45.
Ищецът твърди, че ответникът е действал
недобросъвестно при подаване на заявката, тъй като представител на ответното дружество – членът на съвета на директорите С.Р.М., който се сочи да е едноличен собственик на капитала и управител на друго търговско дружество, осъществяващо дейност по разпространение на телевизионни програми, бил запознат
с регистрацията на ищцовото
сдружение и с използваното от него на съкратеното наименование „Т.Р.П.“,
тъй като е присъствал на споменатия форум в периода 4-7 юли 2014
г., и защото вестник „Капитал“ е водещ български вестник и е най-влиятелният икономически седмичник с голяма аудитория, до която е достигнало
оповестяването на съкратеното
наименование и лого на ищеца. В допълнение се твърди, че ясна индикация за заимстване на марката
на ищеца е обстоятелството,
че регистрираната марка на
ответника също
е словна и е изписана графично по същия начин чрез специфично
съчетание от главни и малки букви.
Ищецът посочва, че ответникът е подал искане за заличаване на двете марки на
сдружението „Т.Р.П.“, тъй като неговата марка била по-ранна, което обстоятелство, наред с
гореизложеното, поражда правен интерес от предявяване на настоящия
положителен установителен иск за установяване,
че ответникът
е действал недобросъвестно при подаване на заявката за регистриране на словна
марка „Т.Р.П.“, на основание чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО. Сочи, че недобросъвестността на
заявителя „М.ф.“ АД се изразява в неговото знание, че заявеният словесен знак се ползва от
друг търговски субект в търговската му дейност преди и по време на заявяването.
Ответникът „М.ф.“
АД намира исковете
за недопустими. Поддържа,
че след като ищецът е притежател на регистрирани марки, той няма качеството
„действителен притежател на
марка“ по смисъла на чл.26,
ал.5 от ЗМГО и по тази причина
не е надлежна страна по предявения иск. В допълнение поддържа, че ищецът не е търговец, че няма данни да е използвал твърдяната марка в търговска дейност и изобщо да я е използвал реално във връзка с дейността
си. По тази
причина ползване на марката по смисъла на ЗМГО липсва, от което следва и липса на легитимация на ищеца по предявения иск. По същество
ответникът счита исковете
за неоснователни, като поддържа,
че подадена от ищеца опозиция срещу регистрацията на марката с рег. № 99501 е била
отхвърлена от Патентното ведомство като неоснователна с мотиви, че не е доказано по-ранният,
нерегистриран знак да е бил действително използван в търговската дейност на
ищеца. Освен това
оспорва твърденията, че към момента на провеждане на форума 4-7 юли 2014 г. и към датата на подаване
заявлението за регистрация на марка (12.08.2014 г.) С.М.да е бил
член на съвета
на директорите, както и представляващ ответното дружество. Навежда твърдения относно различно
смислово значение на словесното съчетание „Т.Р.П.“, което индикира
професионалната насоченост на дейността, осъществявана от ответното дружество.
В срока по чл. 372, ал.
1 ГПК, ищецът депозира становище, с което оспорва направените с отговора на
исковата молба твърдения. Излага, че към датата на провеждане на форума Mediamixx 2014 С.М.е бил в правна и фактическа
връзка с ответното дружество. Изтъква, че разпоредбите на ЗМГО са приложими по
отношение на физически и юридически лица, както търговци, така и нетърговци,
като не установява изискване регистрираната марка да бъде използвана в
търговската дейност на съответното лице. Спори ответникът да е използвал своята
регистрирана словесна марка в търговската си дейност, по смисъла на закона.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК, във връзка с
наведените доводи от ищеца и становището на ответника, намира следното от
фактическа страна:
Ищецът е сдружение с нестопанска цел,
вписано в регистъра на ЮЛНЦ, воден от Софийски градски съд, с решение № 1 от
20.05.2014 г. на VI - 9 с-в, по ф.д. № 253/2014 г., пререгистрирано в РЮЛНЦ с
ЕИК ******* на 19.06.2018 г., с наименование „Сдружение за защита на легалното
разпространение на програми“ (препис от решението по делото – стр. 13-14 по
делото и справка в РЮЛНЦ по партидата на сдружението). Предметът на дейност на
сдружението е следният: Предприемане на всички необходими и допустими по закон
действия за постигане на целите на Сдружението посредством предвидените в този
Устав средства, в това число и дейности по: подпомагане на членовете за
установяването на законосъобразност при разпространението на телевизионни
програми и аудио-визуални произведения до крайните потребители; осъществяване
на постоянен мониторинг на пазара на разпространение на телевизионни програми и
аудио-визуални произведения за случаи на предполагаемо незаконно
разпространение на телевизионни програми и аудиовизуални произведения, като за
осъществяване на определените в Устава цели Сдружението може да извършва
допълнителна стопанска дейност, която е свързана с предмета на дейност на
Сдружението и не е забранена от закона.
Целите, които сдружението си поставя,
са: установяване на законосъобразност на пазара за разпространение на
телевизионни програми и аудио-визуални произведения („услугите") до
крайните потребители на територията на Република Б. чрез преодоляване на
практиките за незаконосъобразно разпространение на телевизионни програми и
аудио-визуални произведения и укриване на реалния брой абонати на Услугите;
подпомагане дейностите по информиране на потребителите и на участниците на
пазара на разпространение на Услугите за случаите на незаконно разпространение
на телевизионни програми и аудио-визуални произведения; сигнализиране на всички
компетентни органи за случаите на неизпълнение на законови изисквания за
осъществяване на дейността, предвидени в приложимото законодателство (ЗЕС, ЗРТ,
ЗАПСП и пр.).
За постигане на целите по чл. 4
Сдружението използва всички позволени от закона средства, в това число:
представлява и защитава в съответствие с действащото законодателство
обединените интереси на членовете си пред органите на законодателна,
изпълнителна, съдебна власт, както и пред други административни органи, и пред
съответните техни администрации; представлява и защитава обединените интереси
на членовете си пред местни, чуждестранни и международни организации и други
юридически лица; съдейства на членовете си, както и на местни и чуждестранни
физически и юридически лица за преустановяване на практиките за незаконно
разпространение на телевизионни програми и аудио-визуални произведения;
популяризира дейността на Сдружението и неговите членове и допринася за повишаване
на обществения им престиж чрез разработване и провеждане на информационни
активности, включително и на чужди езици; участва в разработването на планове,
програми и стратегии за борба с незаконното разпространение на телевизионни
програми и аудио-визуални произведения; осъществява контакти с всички
компетентни органи, като предлага промени и/или допълнения в нормативни актове
- наредби, закони и др., и участва в публични дискусии и работни групи във
връзка с промени в нормативната уредба; осъществява непрекъснат мониторинг за
наличие на случаи на предполагаемо незаконно разпространение на телевизионни
програми и аудио-визуални произведения; сигнализира компетентните органи за
случаи на предполагаемо незаконно разпространение на телевизионни програми и
аудио-визуални произведения и ги подпомага в дейността им по установяване,
санкциониране и превенция на незаконното разпространение на телевизионни
програми и аудио-визуални произведения; в съответствие с реда и условията за
защита на конкуренцията, предвидени в приложимите нормативни правила в тази
област, подпомага членовете на Сдружението във връзка със спазването на
правилата за защита на конкуренцията в областта на разпространението на
телевизионни програми и аудио-визуални произведения; подпомага доброволното
уреждане на спорове между членовете си; осъществява изследователски,
образователни и помощни програми и инициативи, организира и провежда дискусии,
симпозиуми, срещи, "кръгли маси" и др., вкл. с международно участие;
организира и провежда собствени и по поръчка на трети лица анкети, тестове,
сондажи, експертни оценки в областта на осъществяването на електронни съобщения
и разпространението на телевизионни програми и аудио-визуални произведения,
свързани с целите на Сдружението; привлича и осъществява професионални контакти
със специалисти и експерти от страната и чужбина за подпомагане на неговата
дейност; при нужда създава работни групи, консултативни органи, съвети и други
структури за решаване на конкретни въпроси от дейността на Сдружението; събира
и обработва от членовете си информация, свързана с целите на Сдружението, която
не представлява търговска тайна и чието събиране и обработката не е забранено
от закона и правилата на лоялната конкуренция.
От приложения препис от УАС се
установява, че по партидата на сдружението във периода 2014 г. - 2018 г. са
извършвани още 3 бр. вписвания на обстоятелства, касаещи правното положение на
юридическото лице с нестопанска цел.
Ищецът „Сдружение за защита на легалното
разпространение на програми“ представи по делото (стр. 17 – 27) заверен препис
от негов устав, като в чл. 2 от същия, под наименование на сдружението, е
посочено: „Сдружение за защита на легалното разпространение на програми“, със
съкратено наименование “Т.Р.П.”, като е посочено как изглежда
наименованието на английски език, което включва и съкратен вариант TeRaPro.
От представения препис не се установява, обаче, дали това е първоначално
вписаният устав или същият е впоследствие изменян с последващите вписвания на
обстоятелства по партидата. Освен това, налице е разминаване между фигуриращото
в представения препис от устава и първоначално вписаното с решението на регистърния съд наименование на сдружението (стр. 14-16), в
частта, в която е направено уточнение относно съкратения му вид, а именно: „Т.Р.П.“.
Такова отбелязване липсва в решението от 20.05.2014 г. на СГС за регистрацията
на сдружението.
Установява се, че на 17.12.2014 г. със заявка № **********N ищецът „Сдружение за защита на
легалното разпространение на програми“ е заявил за регистрация в Патентното
ведомство на Република Б. индивидуална словна марка: “Т.Р.П.” в класове по Ницската
класификация: № 16., № 35., № 38., № 41., № 42. и № 45., която марка е
регистрирана на 21.01.2016 г. под № 00092673, което е видно от представена по
делото справка от 18.04.2018 г. (стр. 28 - 30 по делото). На същата дата, със
заявка № **********N,
ищецът е заявил за регистрация в Патентното ведомство на Република Б.
индивидуална комбинирана марка: „terapro” в същите класове, регистрирана на
21.01.2016 г. под № 00092674 (стр. 31-34 по делото).
По делото бе представена и справка (стр.
35- 37 от делото), от която се установява, че със заявка № **********N от 12.08.2014 г. ответникът „М.Ф.“
АД, е заявил за регистрация пред Патентно ведомство на Република Б.
индивидуална словна марка “Т.Р.П.” в класове по Ницската
класификация: № 35., № 38., № 41., № 42. и № 45, която марка е регистрирана на
19.10.2017 г. под № 00099501. Срещу заявката е подадена опозиция от страна на
ищеца „Сдружение за защита на легалното разпространение на програми“ с правно основание чл. 38б, ал. 1, т.1, вр.
чл. 12, ал. 6 от ЗМГО. Опозицията е отхвърлена от Опозиционния съвет при ПВ,
тъй като същият счел, че означението „Т.Р.П.“ е използвано за идентифициране на
сдружението и неговата дейност, но не и като идентификатор на предоставяни
услуги на трети лица, поради което не са налице условията за основателност на
опозицията, съгласно чл. 12, ал. 6 ЗМГО, а именно – нерегистрираната марка да е
използвана в търговската дейност на територията на страната. Съветът счел, че
договорът за изготвяне на лого може да се приеме за индикатор за подготовка за
използване на марката, като доказателства за реалното ѝ ползване
липсвали. Това решение е потвърдено с решение № 69/27.04.2017 г. на
Председателя на патентното ведомство със същите мотиви, като е добавил, че
дейността на сдружението е предопределена от неговите цели, а именно –
удовлетворяване интересите на членовете – телевизии, кабелни и сателитни
оператори, за борба с незаконните практики и нелоялната конкуренция в областта
на разпространението на телевизионно съдържание, като не е доказано, че
членовете на сдружението са потребявали услуги,
означени с марката, нито, че такива услуги са предлагани публично на пазара
(стр. 145-152 по делото).
Представени са и 2 бр. писма от Директор
дирекция „Правни дейности и спорове“ при Патентно ведомство на Република Б.
(стр. 38-60 по делото), с които представителят по индустриална собственост на
ищеца „Сдружение за защита на легалното разпространение на програми“ се
уведомява, че на 20.06.2017 г. от страна на ответника „М.Ф.“ АД е постъпило
искане за заличаване регистрацията на регистрираните от ищеца словесна и
комбинирана марки, и му се дава възможност да направи възражение срещу
заличаването ѝ. По делото няма данни да е налице произнасяне с
окончателен акт по направените опозиции.
По делото е представена и статия на
сайта на в. „Капитал“ от 08.08.2014 г., в която
сдружението – ищец е посочено под наименование „Т.Р.П.“ (стр. 66 - 68 по
делото). В статията е описана бъдещата дейността на сдружението, насочена към
ограничаване на пиратстването – излъчване на телевизионни програми без
съответно заплащане и деклариране на по-малък брой абонати, с цел заплащане на
по-ниска такса на телевизията. Представен е и препис от сключен между ищеца „Сдружение за защита на легалното
разпространение на програми“(Т.Р.П.), в качеството му на възложител, договор за
изработка на лого, съдържащ наименованието „TERAPRO” от 20.06.2014 г. и Е.С.Н.,
в качеството му на изпълнител.
Като веществено доказателство по делото
е приет и видеозапис на материален носител – компактдиск, със запис на панел:
„Хоризонтите на платения телевизионен бизнес в Б.“, проведен на форума Mediamixx 2014 в периода 04.06 – 07.06.2014 г. в Албена.
Във връзка със записа, по делото е
прието и заключение на съдебно- техническа експертиза.
При изготвяне на заключението вещото
лице сочи, че е използвало софтуер („Exiftool-11.26” от 21.02.2019 г.) който
чете и визуализира цялата т.нар. „meta data“ в даден файл, която съставлява служебна информация за
основната информация - в случая видео файл. Съгласно заключението, на представения от ищеца компактдиск е
записан един брой файл с видео и аудио съдържание, озаглавен „MediaMixx 2014 Ден 3 част 7 Хоризонтите на платения
телевизионен бизнес в Б..mр4“, с размер 1293 MB, с формат MP4 v2 [ISO
14496-14], и с резолюция от 1280x720 пиксела. При анализа на файла, от начина
на заснемане на видеото, и тъй като картината е стабилизирана и няма трептения
във вертикална или хоризонтална посока, вещото лице е направило извод, че при
заснемането е използвана видео-фото камера. От изведените чрез използвания от
вещото лице софтуер данни за файла, записът е направен на дата 2014:06:05 в
17:20:27 ч. и продължителността му е 1:52:48 часа. В отговор на въпроса дали
записът е манипулиран, вещото лице е извършило визуален преглед на файла,
вследствие на което е констатирало, че не са налице следи от манипулация на
съдържанието (следи от прекъсване, наслагване на други изображения,
нехомогенност на картината и пр.), като то е автентично и отразява действително
заснета ситуация. В експертното заключение е изрично упоменато, че след
изготвяне на записа, от 3:30 минута до 51:30 минута, в долната част на екрана,
допълнително е добавена пояснителна цветна рамка, съдържаща следните надписи:
„Хоризонтите на платения телевизионен бизнес в Б.“, „Съвместен панел на АДТП,
БАККО и клуб ***“, „Участници: С.Г., Т.А.Г.Д.Р., БАККО Я.И., АДТП В.Г., ТВ Клуб
***“. Отбелязано е, че този надпис (каре с пояснения) е направен с допълнителна
видеообработка, която не променя заснетото от
камерата събитие. Установено е, че има информация за тайм-код
на записа, като това са: Media Time Scale — 44100 Hz и Audio Sample Rate
- 44100 Hz, които са използвани за синхронизация
между видео и аудио записа. Прието е, че памет (хард диск), на която е записан
видеоматериала, е била налична в записващото устройство. Качеството на
видеозаписа е установено да е високо - 1280x720 пиксела (размер 16:9) – или още
с наименование 720р, HD Ready или Standard HD, като
ясно и отчетливо се виждат лицата на заснетите хора, които са в залата, в
близост от няколко метра от камерата. Съгласно представеното заключение,
записът, приложен към делото, предоставя възможност да бъдат идентифицирани
еднозначно почти всички от заснетите участници в конференцията, като е прието,
че предоставеният файл е годен за осъществяване на идентификационно изследване,
видео-техническа експертиза или разпознаване от свидетели на заснети хора в
конференцията. Наред с това, според даденото заключение, ясно и отчетливо се
чува и разпознава гласът на говорещия, поради наличието на озвучителна уредба и
микрофон, които са използвани, поради което качеството на аудиозаписа
също е високо.
При извършеното изследване на
вещественото доказателство, вещото лице Х.Й. е установило, че на видеозаписа,
лого (картинка), представляващ стилизиран надпис „TeRaPro“,
се появява в 48:33 минута на екран, изобразен на слайд от прожектирана
презентация. Съгласно същото, графичното изображение „TeRaPro“ се наблюдава 13
секунди и поради движение на камерата, се закрива напълно от добавения статичен
надпис (описан по-горе) в 48:45, като от 50:30 минута логото „TeRaPro“ отново
се вижда изцяло за 3 секунди, като после бива отново закрит от карето с
пояснения, отново поради движение на камерата във вертикална посока (надолу).
Констатирано е, че слайдът от презентацията, съдържащ графично лого „TeRaPro“,
се сменя в 51:23 минута от видеото, като от този момент, считано до 52:42, на
екрана се визуализира слайд, в който фигурира надпис с букви „(Т.Р.П.)“. От
52:42 минута от видеото до 52:53 минута слайдът от презентацията се сменя отново,
като се виждат два надписа „Т.Р.П.“ - изписани на кирилица. Според вещото лице,
видеозаписът не предоставя възможност да се прочете изцяло текстът на червен
фон, но надписът „(Т.Р.П.)“ е видим, според вещото лице Й.. На други места от
41 минута до 53 минута на записа графично лого „TeRaPro“, надпис с букви „Т.Р.П.“
не се виждат или споменават като наименование. Според заключението, финалните
думи на говорещия по микрофона за посочения интервал, представен в 41-ва минута
като адвокат В.С., са следните: „Мисля,
че говорих твърде много, за което се извинявам. И още един път благодаря за
дадената ми възможност да представя „Т.Р.П.“ - организацията за легално
разпространение на програми и аудио-визуални произведения.“
За установяване на твърдението, че
ответникът е бил запознат с дейността на ищеца и с наименованието, под което
той е развивал същата, тъй като е развивал дейност на същия пазар, ищецът „Сдружение
за защита на легалното разпространение на програми“ представи по делото и доказателства, че
дружеството „Н.Б.“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала се твърди да е
законният представител на ответното дружество, е регистрирано в публичния
регистър на Съвета за електронни медии, като предприятие, разпространяващо
програми (стр. 74 – 104 по делото), както и препис от писмо от организатора на
проведения през 2014 г. фестивал в Албена с наименование „Mediamixx”. Съгласно изложеното в писмото,
според данните на организатора, С.М., сочен от ищеца за представител на
ответника „М.Ф.“ АД и „Н.Б.“ ЕООД, е бил в публиката на ден 3 от фестивала, на
който е проведен панел с наименованието „Хоризонтите на платения телевизионен
бизнес в Б.“. В писмото е посочен и линк към видео, заснето по време на панела,
и качено в платформа за споделяне на видео съдържание, от което, според
организатора, е видно, че С.М.е взел участие сред публиката по време на панела.
По делото са представени дружествен
договор (стр. 192) на дружеството „Н.– Б.“ ООД.
При служебна справка на основание чл.
26, ал.3 от ЗТРРЮЛНЦ и чл. 154 от ГПК в Търговски регистър при Агенция по
вписванията по партидата на дружеството „Н.– Б.“ ООД се установява, че
представеният от ищеца учредителен акт на това дружество не е актуалния към
август 2014 г., поради което е ирелевантен за спора.
Същевременно обаче, доколкото се касае
за общоизвестни факти , видно от отбелязванията по
партидата на дружеството се установява, че в релевантния период – 20.05.2014
г. - 12.08.2014 г. С.Р.М. е бил един от
съдружниците в дружеството, но не е бил
негов управител.
Предмета на дейност и дружеството „Н.– Б.“
ООД е: доставка на информационни услуги по собствена или наета кабелна мрежа, ремонт
и поддръжка на компютърни системи и мрежи, изграждане и експлоатация на
информационни мрежи, строителство на подземни канални и кабелни мрежи,
проектиране на инструментална екипировка и метални форми, производството и
продажбата им, импресарска дейност в страната и
чужбина, покупка на стоки и други вещи с цел препродажба в първоначален,
преработен и обработен вид, продажба на стоки от собствено производство,
търговско представителство и посредничество, комисионни сделки, сделки с интелектуална собственост и информационни услуги и
други дейности в областта на компютърните и информационни технологии.
Съдът няма да обсъжда изложените
твърдения и приложени доказателства за участие на лицето С.М.в трето дружество
- „Н.- Б.“ ЕООД, тъй като твърденията затова, с оглед обосноваване на предходно
знание у изпълнителни органи на ответника за използваната марка от ищцовото сдружение, са направени след изтичане на преклузивните срокове.
След справка по партидата на ответното
дружество „М.Ф.“ АД в ТРРЮЛНЦ се установява, че С.М.е вписан като член на СД на
„М.Ф.“ АД на 25.08.2015 г. въз основа на решение от извънредно ОСА, проведено
на 18.08.2015 година.
Това се установява и от представения протокол
от извънредно общо
събрание на акционерите на „М.Ф.“ АД от 18.08.2015 г. (стр. 142-143 по делото).
След описаните в протокола взети от общото събрание решения, е направена
забележка, че Общото събрание на акционерите на „М.Ф.“ АД е уведомено, че С.М.,
в качеството му на член на Съвета на директорите, притежава целия капитал от
дружествата „Н.-Б.“ ЕООД, „Н.-Б.“ ЕООД, „А.-Н.“ ЕООД и „Т.и.“ ЕООД.
За установяване на обстоятелствата по
участие на С.М.на проведения през 04 - 07 юни 2014 г. медиен форум, в частност
по представената от ищеца презентация, както и, че сдружението се е представило
с наименованието „Т.Р.П.“, по делото е разпитан свидетелят Любомир Аладжов,
работещ като главен експерт в дирекция „Авторско право и сродни му права, към
Министерство на културата, чиито показания подлежат на внимателна преценка и с
оглед правилото на чл. 172 ГПК.
Свидетелят излага, че работи в
Министерство на културата от 2007 г., като през 2010 г. е съставял актове за
нарушение на ЗАПСП на дружествата „Н.– Б.“ ООД и „Н.- Б.“ ООД. Твърди, че е участвал във фестивала
Mediamixx
в Албена през 2014 г., като е посетил презентация, изнесена от В.С., с която
последният представил новосъздаденото сдружение „Т.Р.П.“. Излага, че е виждал С.
нееднократно, като по време на презентацията
зад
него бил поставен голям екран със сменящи се слайдове, на които се виждало
надпис „Т.Р.П.“ с голяма буква на всяка сричка, като уточнява, че първата буква
на всяка сричка била главна - Т, Р и П. Не помни конкретния текст на
презентацията, но си спомня, че са били представени целите на сдружението,
което, съгласно изложеното, било антипиратско сдружение. Сочи, че в някой от
ъглите на всеки от слайдовете от презентацията, било изписано и наименованието
„Т.Р.П.“, като не си спомня точно кой ъгъл. При предявяване на документ, на
който е изписана регистрираната от ищеца марка, свидетелят заявява несигурност,
относно това, дали изглеждал по този начин надписа на презентацията.
Свидетелят сочи, че познава С.М., като
го е виждал няколко пъти във връзка с извършени проверки от страна на
Министерство на културата в офиси на негови фирми, находящи се в гр. Русе, при
които той му се е представял като съдружник в проверяваните дружества. Твърди,
че помни същият да е идвал и лично в Министерство на културата, придружавайки
управителя на някое от дружествата. Поддържа, че е видял С.М.на същата
презентация, като същият седял няколко реда пред свидетеля.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Предявен е иск за установяване на факт с
правно значение, е предвиден в закона (чл. 26, ал. 3, т. 4 от ЗМГО).
Съгласно практиката на ВКС (решение №
195 от 31.01.2018 г. по т. д. № 370/2017 г., ТК, І ТО на ВКС) допустимостта на
иска по чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО се определя като се изхожда от общите
предпоставки за допустимост на установителните искове (чл. 124, ал. 1 ГПК) -
наличие на правен интерес и надлежна процесуална легитимация, отнесени към
специалните изисквания на ЗМГО.
За да се приеме, че е налице у ищеца
правен интерес от предявяването на иск за недобросъвестност при заявяването на
търговска марка, той следва да е обоснован в исковата молба с твърдения, че
лицето е действителен притежател на права върху знак, който в противоречие с
добрите нрави и добросъвестната търговска практика е заявен и регистриран от
ответника като негова търговска марка.
Доводите за действително притежание на
марката ищецът следва да извежда от твърдения за фактическо ползване на знака в
търговската му дейност, даващо му право да заяви знака за регистрация, чрез
която да получи защита по ЗМГО, което право обаче не може да бъде упражнено,
поради наличието на недобросъвестно извършена вече от ответника регистрация на
този знак като негова търговска марка. Правният интерес е обоснован именно от
липсата на защитени от закона по надлежния ред, но защитими такива, по-ранни
материални права, която защита не може да бъде осъществена, поради осуетяващи я
недобросъвестни действия на ответната страна.
Действително, в конкретния случай, след
регистрацията на славната марка на ответника (заявка 12.08.2014 г., дата на
регистрация 19.10.2017 г.), по отношение на която се твърди, че същият е
действал недобросъвестно, ищецът също е регистрирал словна марка „Т.Р.П.“ и
комбинирана марка “terapro” (заявка
17.12.2014 г., регистрация 21.01.2016 г.), като и марките на ищеца и марката
на ответника в релевантния момент по чл. 235 от ГПК (05.02.2019 г.) не са
заличени, съответно регистрацията им не е отменена.
Тъй като са налице две словни марки,
които следва да се сравнят, Съдът намира, че е в неговата компетентност да
обоснове извод за пълна идентичност на двете словни марки „Т.Р.П.“ на ищеца
(рег. номер 00092673) и на ответника (рег. номер 00099501), тъй като и двете
марки се изписват по идентичен начин на български език, поради което и не е
необходим допълнителен анализ на фонетично или визуално сходство, за който
анализ да са необходими специални знания. Марките са регистрирани и при почти
пълно съвпадане на класове услуги, за които се отнасят (разликата е само, че
марката на ищеца обхваща и услуги клас 16 – печатни материали, печатни
публикации и пр.). В допълнение следва да се отбележи, че тъй като се касае за
словни марки, начинът на изписване на марката е ирелевантен
за правата на защита. Налице е идентичност и в смислово отношение между
комбинираната марка на ищеца „terapro“ и словната марка на
ответника, тъй като произнасянето на български език и на двете е по идентичен
начин. И комбинираната марка е
регистрирана за същите класове, както и двете словни марки (разликата с марката
на ответника е, че комбинираната марка обхваща и услуги клас 16 – печатни
материали, печатни публикации и пр.).
Съдът прави сравнение между марките, тъй
като ищецът сам основава претенцията си, че регистрираната от него (от ищеца) по-късно
от ответника търговска марка, е марката, на която ищецът е бил „действителен
притежател“ по смисъла на ЗМГО към момента на подаване на заявката от ответника
– 12.08.2014 година и именно по отношение на тази марка ответникът е действал
недобросъвестно при подаване на заявката.
Видно и от данните по делото, към
релевантния момент по чл. 235 от ГПК, са висящи производства пред Патентното
ведомство за заличаване на марките на ищеца, инициирани от ответника, като
основанието е чл.12, ал.1, т.2 вр ал.2, т.2 от ЗМГО, т.е основаващи се на
наличието на по-ранна марка, регистрирана от ответника. Следователно, за ищеца
е налице правен интерес да предявява настоящия установителен иск, независимо,
че е притежател на регистрирана по-късно словна търговска марка „Т.Р.П.“ за
същите класове, като марката на ответника, тъй като неговата регистрация е
уязвима с оглед датата на заявяване на регистрацията на ответника – 12.08.2014
г., т.е четири месеца преди датата на заявката за регистрацията на марката на
ответника (17.12.2014 г.), следователно марката на ищеца е правно незащитена в
периода преди 17.12.2014 година. Именно в настоящото производство ще се
установи дали е налице недобросъвестност на ответника към датата на подаване на
заявката за регистрацията на неговата търговска марка – 12.08.2014 г., когато
марката на ищеца е правно незащитена.
Аргумент за допустимост на производство
в настоящия случай е и принципът на приоритет на по-ранната марка, който е
основополагащ както в националното, така и в общностното право, посочено и в решение
№ 115 от 03.10.2017 г. по т. д. № 1719/2016 г., ТК, І ТО на ВКС. Съгласно
цитираното решение на ВКС, доколкото чл. 8 § 1 вр. чл. 41 § 1 б. „а“ от Регламент
/ЕО/ № 207/2009 на Съвета относно марката на Общността предвижда (аналогично в
чл. 38б вр. чл. 12, ал. 1 от ЗМГО) възможност за притежателя на по-ранна
регистрирана марка да подаде опозиция срещу регистрацията на последваща идентична или сходна марка за идентични или
сходни стоки или услуги в определен срок след публикуването на заявката, като в
случай, че такова възражение не е направено от притежателя на по-ранната марка
и по-късно заявената марка бъде регистрирана, той разполага с правото да поиска
от Службата последната да бъде обявена за недействителна или да предяви
насрещен иск за обявяването на недействителността й в съдебно производство за
нарушение, образувано срещу него, съгласно чл. 53 § 1 б. „а“ от Регламента (подобно
на правомощието по чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗМГО). В случай, че и това право не бъде
упражнено, притежателят на по-ранната марка разполага с иск за нарушение, с
който да забрани използването на по-късната марка - чл. 54 от Регламента, аналогично
на чл. 27, ал. 1 от ЗМГО, допускащ паралелно съществуване на двете марки, респ.
изгубване на правата за противодействие на притежателя на по-ранната марка
срещу по-късната марка, само в случай, че последният е търпял използването на последващата марка в продължение на пет последователни
години и то, ако заявяването й е било добросъвестно. Други ограничения на
правото върху регистрирана марка в полза на трети лица, притежаващи права върху
последваща такава, не са предвидени нито в
Регламента, нито в националното законодателство. Правото на притежателя на
по-ранната марка да забрани използването на по-късно регистрираната такава,
независимо от използването на останалите възможности за противопоставяне,
предвидени в Регламента, е признато и в практиката на Съда на Европейските
общности в решение от 21.02.13 г. по дело С-561/11, образувано по преюдициално запитване по повод колизия между две марки на
Общността. В решението е изложено съображение, че предоставяната от чл. 9 § 1
от Регламента защита на по-ранната марка би била значително отслабена в случай,
че възможността да бъде забранено чрез иск използването на по-късната марка е
поставена в зависимост от провеждането на отделна процедура по обявяване на последващата марка, притежавана от трето лице, за
недействителна. Поради това и прието, че изключителното право на притежателя на
марка на Общността да забрани използването в процеса на търговия на идентични
или сходни на марката му знаци на всяко трето лице по смисъла на чл. 9 § 1 от
Регламент /ЕО/ № 207/2009 на Съвета, обхваща и третите лица, които притежават последваща марка
на Общността, без да е необходимо предварително установяване на
недействителността на последната марка.
Следователно, налице е правен интерес у
ищеца да предяви настоящия иск, тъй като същият, макар и да е носител на
правата по регистрирана словна марка, същата е по-късно регистрирана, т.е касае
се за последваща марка, съгласно изложеното по-горе, поради
което и правата на ищеца върху тази марка са в колизия с правата на ответника,
като притежател на по-ранно регистрирана идентична словна марка за същите
класове.
За основателността на предявения иск
следва да се установят следните предпоставки: 1) ищецът е „действителен
притежател“ по смисъла на чл. 26, ал.5, т.2 от ЗМГО на регистрирана от
ответника марка към момента на подаване на заявката за регистрация от
ответника; 2) ответникът има регистрирана
марка, чиято регистрация не е била заличена; 3) при подаване на заявката ответникът е действал
недобросъвестно.
Понятието за „действителен притежател“
по смисъла на чл. 26, ал.5, т.2 от ЗМГО е разяснено в цитираното решение на ВКС
- решение № 195 от 31.01.2018 г. по т. д. № 370/2017 г., ТК, І ТО на ВКС,
според което като „действителен притежател“ по смисъла на чл. 26, ал. 5, т. 2
на посочената разпоредба следва да се счита този, който реално ползва в
търговската си дейност незащитен от него за територията на страната знак,
извършвайки действия (със стоки и услуги), с които се афишира като притежател
на търговска марка, без юридически да е признат за такъв.
Недобросъвестността като правна
категория, предпоставя знание у лицето подало
заявление за регистрация на един знак като търговска марка, че този знак се
ползва от друг търговски субект в търговската му дейност и чрез използването на
знака /а не упражнявайки правата върху вече регистрирана своя марка/ това лице
е наложило на пазара свои стоки или услуги (посочено и в цитираното решение №
195 от 31.01.2018 г. на ВКС, ТК).
Критерии относно съдържанието на
понятието "недобросъвестност" по смисъла на ЗМГО са известността на по-ранната
търговска марка, идентичност или сходство в съдържанието на двете марки, съотв. на стоките, за които са защитени, поведението на
заявителя преди и след подаването на заявката за регистрация от гледна точка на
знанието за съществуване на по-ранна идентична или сходна марка, ползваща се с
правна закрила, включително и намерението да се увреди друго лице при
недобросъвестното заявяване за регистрация на търговска марка.
Ищецът сочи, че е използвал словното
означение „Т.Р.П.“ в периода от 20.05.2014 г. (от момента на своята регистрация
по ЗЮЛНЦ, тъй като съкратеното наименование на сдружението се сочи, че
представлява словната търговска марка, недобросъвестно регистрирана от
ответника) до 12.08.2014 г. (момента на подаване на заявката от ответника за
регистрацията на неговата словна марка) за собствена индивидуализация, т.е като
наименование на сдружението и чрез това като нерегистриран знак за означаване
на предоставените услуги, включени в предмета му на дейност, съответно на
допълнителна търговска дейност, на трети
лица.
В конкретния случай Съдът намира, че не
е нужен анализ дали и доколко наименованието на едно сдружение с нестопанска
цел се ползва със същата закрила като фирмата, под която един търговец
осъществява дейността си по смисъла на чл. 8 от Парижката конвенция за закрила
на индустриалната собственост (така и съгласно регламентацията на чл. 7 и чл. 11 от ТЗ), предвид
регламентацията на чл.7 от ЗЮЛНЦ (в посочения текст защитата е само относно
наименованието на друго юридическо лице с нестопанска цел), тъй като
претенцията на ищеца се основава на твърдения за предходно ползване на
наименование на сдружението като търговска марка, което го прави „действителен
притежател“ на тази марка по смисъла на чл. 26 от ЗМГО преди нейната формална
регистрация.
Именно от тези твърдения следва да се
изхожда и при преценка основателността на претенцията – дали ищецът е предлагал
на пазара през исковия период стока/услуга с марка „Т.Р.П.“, която да служи за
гаранция за произхода на тези стоки/услуги и да ги отличава от еднородни такива
на други лица, тъй като съгласно легалното определение на чл. 9 от ЗМГО марката
е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези
на други лица и може да бъде представен графично, и нейната основна цел е да
гарантира произхода на стоките/услугите, които се предоставят под тази марка.
На първо място, следва да се отбележи,
че ищецът е юридическо лице - сдружение с нестопанска цел в частна полза. Като
такова, неговите основни цели са посочени в устава му, и са свързани най - общо
с подобряване защитата на интересите на носителите
на авторски права при разпространяването на аудиовизуални произведения,
телевизионни програми чрез общи усилия на всички участници на пазара на тези
продукти и активни мерки за регулация, чрез сътрудничество между носителите на
права и държавните органи. Сдружението е
предвидено да извършва и допълнителна стопанска дейност, за подпомагане на
основаната му нестопанска дейност (т.е дейност, от която не се реализира
печалба).
По делото не бе доказано от ищеца, чиято
е доказателствената тежест, в кой момент след първоначалната си регистрация същият
е включил като част от наименованието си и съкращението „Т.Р.П.“, вкл. и че
това е станало преди 12.08.2014 година. Следователно, не се доказа по делото,
че в релевантния период това съкращение
е било част от наименованието на сдружението, за да може да се обосновава
твърдение, че именно чрез манифестиране на самото сдружение с неговото
наименование се налага и търговската марка.
По делото не бяха ангажирани и доказателства,
че каквито и да е било услуги, които хипотетично биха се включвали в
разрешената за сдружението допълнителна стопанска дейност, свързани с основния
му предмет на дейност (съдействие за подобряване на правната рамка за закрила
на авторските права при излъчване на телевизионни програми), са били
предоставяни на което и да е трето лице в релевантния период и то под марката „Т.Р.П.“.
Този период от време е изключително
кратък (20.05.2014 г. – 12.08.2014 г.), за да се приеме, че в него един правен
субект би могъл да се наложи на който и да е пазар, и да добие такава
известност в този икономически сектор, че да може да се заключи, че всеки един
друг правен субект, който извършва търговска дейност в същия сектор, какъвто безспорно
е ответникът, знае или поне трябва да знае за неговото съществуване и за
дейността, която извършва.
Не се установи и освен публикацията във
вестник Капитал и участието в посочения медиен фестивал в Албена, по какъвто и
да е друг начин съществуването на сдружението в този период да е било
манифестирано пред трети лица.
Възлагането на трето лице да изработи
лого на сдружението, макар и да е индиция за възможно очакване да се започне
използване на марката по смисъла на ЗМГО, не сочи на обратен извод, доколкото
касае вътрешно организационни процеси, а не предлагане на определени дейности
под посочената търговска марка.
Не бяха ангажирани доказателства, че е
налице друга външна проява, която би могла да се включи в понятието за „реално
ползване“ по смисъла и на чл. 13, ал.2 от ЗМГО, съотв.
чл.19, ал.2 от ЗМГО.
За да е налице реално използване на
марката трябва ползването й да се осъществява в съответствие с основната й
функция - да гарантира на потребителите идентичност на произхода на стоките, за
които е регистрирана, като им позволи без вероятност от объркване да
разграничат тези стоки от такива с друг произход. Реалното ползване на марката
се установява въз основа на фактите и обстоятелствата по случая, включително
характеристиките на икономическия сектор и на съответния пазар, естеството на
защитените с марката стоки, както и мащаба и честотата на използване.
Дори и да се приеме, че чрез
публикацията във вестник Капитал от 08.08.2014 г. ищцовото
сдружение е придобило известност пред неограничен кръг субекти, дори и да се
допусне, че това са представители на ответното дружество, които в този момент
са формирали волята му, това оповестяване не е свързано с предлагане на
стоки/услуги на пазара, а с оповестяване създаването на самата организация и
разгласяване на нейните цели, които са изцяло в сферата на наблюдения на
телевизионния пазар, с цел мониторинг на спазване на авторските права при
излъчване на телевизионни програми, видно от съдържанието на публикацията. Не
се осъществява реклама на платени услуги, които да се осъществяват под марката
„Т.Р.П.“. Поради това не може да се приеме, че чрез тази публикация ищцовото сдружение е индивидуализирало предлагани от него услуги
под търговската марка „Т.Р.П.“. По тези съображение и манифестирането в
публичното пространство на новоучреденото сдружение на фестивала Медиамикс в Албена, вкл. и словното обозначаване чрез
съкратеното наименование Т.Р.П., което се установи чрез изслушаната съдебна видео-техническа
експертиза, не сочи на извод за действия за предлагане на платени услуги на
пазара, за който е регистрирана и марката на ответника.
Следователно, не се установи ищецът да е
„действителен притежател“ на процесната марка към момента на подаване на
заявлението за регистрация от ответника.
Поради това и искът следва да се
отхвърли като недоказан.
За пълнота следва да се отбележи, че не
се установява и твърдяната недобросъвестност от страна на ответното дружество.
Недоказана остана връзката между посоченото лице С.М.и ответното дружество в
процесния период (20.05.2014 г. – 12.08.2014 г.). Поради това и е ирелевантно дали същият е бил на посочения медиен фестивал.
Относно
разноските по делото
С оглед този изход на
делото, на ответника се дължат направените разноски по представения списък в
размер на общо *** лева – 1000 лева - за
депозит за вещо лице и 1000 лева – за възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното и на
основание чл. 235 от ГПК, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Сдружение за з. на л. р. на п.
– Т.Р.П.“, ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***, адв.
А.Т. срещу „М.ф.“ АД, ЕИК **********, съдебен адрес: ***, адв.
А.Ж. иск с правно основание чл. 26, ал. 3, т. 4 от Закона за марките и географските
означения за признаване за установено по отношение на „Сдружение за з. на
легалното разпространение на програми – Т.Р.П.“, ЕИК *******, че „М.ф.“ АД, ЕИК
********* е действал недобросъвестно при подаване до Патентното ведомство на
Република Б. на заявка с № 2014133612N/12.08.2014 г. за регистрация на марка „Т.Р.П.”,
словна, регистрирана с рег. № 00099501 на Патентното ведомство на Република Б..
ОСЪЖДА
„Сдружение
за защита на легалното разпространение на програми – Т.Р.П.“, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление ***, адв. А.Т. ДА
ЗАПЛАТИ Н А „М.ф.“ АД, ЕИК *******, съдебен адрес: ***, адв.
А.Ж. на основание чл. 78 от ГПК сумата от *** лева – разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: