О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер І-2136 07.11.2019 година град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, на седми
ноември две хиляди и деветнадесета година, в закрито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Пламена Върбанова
2. мл.с. Марина Мавродиева
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от младши съдия Марина
Мавродиева въззивно гражданско дело № 1691 по описа за 2019 г. на Окръжен съд
Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 435 и сл. от
ГПК.
Производството е образувано по постъпила
жалба от Г.В.В. ЕГН ********** понастоящем в затвора в гр. Плевен Vгр. срещу
изпълнителни действия на ДСИ при РС Бургас Таня Михова по изп.д. № 619/2017г.
по описа на ДСИ при РС Бургас за вдигне на наложен запор и за освобождаване и
връщане на сумата в размер на 143 лева. Твърди, че на 08.10.2019г. разбрал, че личната
му затворническа сметка била блокирана за сума в размер на 143 лева, а от
инспектор социални дейности научил, че сумата е запорирана от ДСИ Таня Михова при
РС Бургас и дължи сума в размер на 833,20 лева. Не бил получавал покана за
доброволно изпълнение, нито съобщение за наложения запор. Запорът бил наложен
върху получаваната от него сума от 100 до 150 лева месечно, която получавал като
помощ-дарение от неговото семейство и близки за задоволяване на първични нужди,
каквито затворът не осигурявал. Не работил по вина на администрацията и нямал
доходи да заплати дължимата сума. Счита, че пощенския запис, представляващ
помощ - дарение за сума в размер на 100 до 150 лева на основание чл. 446а, ал.
1 и ал. 2 ГПК е несеквестируем. Намира за неправилно налагането на запор към
затвора като трето задължено лице, тъй като нямало право да се разпорежда с
неговата лична сметка, не се касаело за вземане за труд и не следвало да се
прилага чл. 507 и чл. 508 ГПК, това били пари на близките му, предоставени му
за задоволяване на нужди от първа необходимост. Моли да се спре изпълнението, да
се вдигне наложения запор и да се освободи и върне сумата в размер на 143 лева.
Моли да бъде освободен от заплащане на държавна
такса като представя декларация за материално и гражданско състояние на
основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Декларира, че е в затвора от 9 години, няма доходи
и не получава средства от имущество, не получава заплата, издръжка, пенсия, наеми,
печалба от търговски дружества.
Представя се договор за дарение от
02.03.2019г.
Препис от жалбата е връчен на взискателя
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), което е депозирало писмено
становище, с което оспорва жалбата.
Постъпили са мотиви от съдебния
изпълнител, който намира жалбата за неоснователна. Съдебния изпълнител
представя копие на изп.д. № 619/2017г.
Делото е докладвано на 07.11.2019г. като
след преценка на доводите в жалбата, въз основа на закона и събраните по делото
доказателства, Бургаският окръжен съд намира следното:
Производството по изпълнителното дело е
образувано по молба на взискателя Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,
депозирана на 12.09.2017г. за събиране на вземанията по изпълнителен лист №
260/16.05.2017г.
Съгласно представения изпълнителен лист,
издаден по адм.д. № 1623/2015г. по описа на Административен съд Бургас длъжникът
Г.В. е осъден да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ сумата
в размер на 595 лева - разноски.
На 02.10.2017г. на Г.В. е връчена покана
за доброволно изпълнение на задължението по изпълнителния лист като е уведомен,
че към 13.09.2017г. дължи общо сумата в размер на 808,40 лева (л.22).
По делото (л.23) е постъпила писмена
молба от длъжника, с която потвърждава, че на 02.10.2017г. е получил покана за
доброволно изпълнение на задължението и моли за разсрочено плащане. На
30.10.2017г., длъжникът е получил съобщение, че има възможност да спре
изпълнението, ако внесе 30% от дълга и се задължи писмено да внася по 80 лева
на месец.
Изпратено е запорно съобщение на
13.09.2017г. до Затвора гр. Ловеч, от който е постъпил отговор от 30.10.2017г.,
че лицето не работи и не получава трудово възнаграждение.
На 05.02.2019г. е постъпила молба от взискателя
за извършване на нови справки и за установяване на имущество на длъжника като е
посочено, че понастоящем е в затвора в гр. Плевен и се моли да се наложи запор
върху парични постъпления от негови близки и роднини, както и трудови
възнаграждения.
На 19.02.2019г. е изпратено запорно
съобщение до затвора в гр. Плевен като е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, както и на всички суми за лично ползване в касата
на Затвора в Плевен. Няма данни длъжникът да е уведомен за изпратеното запорно
съобщение.
На 08.10.2019г. от затвора в Плевен е
постъпила сума в размер на 143,02 лева, която е разпределена по пера от
съдебния изпълнител.
На 11.10.2019г. е постъпила молба от
пълномощник на длъжника за погасяване на дълга като е платена сума в размер на
691,30 лева.
На 11.10.2019г. до затвора Плевен е
изпратено съобщение за вдигане на наложения на 19.02.2019г. запор. Съобщението е получено на 15.10.2019г. (л.
60).
С разпореждане от 17.10.2019г. съдебният
изпълнител е постановил приключване на изпълнителното производство поради пълно
издължаване.
С оглед на изложеното жалбата е подадена
от страна, която има интерес да обжалва – длъжник в изпълнителното производство.
По молбата за освобождаване от държавна такса за подаване на жалба съдът следва
да посочи, че възможността за освобождаване от заплащането на държавна такса е
регламентирана от закона като изключение от общото правило, че за съдебните
производства се внасят държавни такси. Освобождаването от заплащане на държавна
такса и разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК е привилегия, предвидена в
полза на физическите лица - страни в гражданския процес, които с оглед на
своето здравословно, семейно или материално състояние не разполагат с
достатъчно парични средства, за да изплатят изцяло или отчасти дължимите за
водене на делото държавни такси и разноски. Преценката за наличие на
основанието по цитираната по-горе разпоредба е винаги конкретна и обусловена от
съобразяване на примерно изброените в чл. 83, ал. 1, т.1 – т. 6 от ГПК законови
критерии (доходи на лицето и на неговото семейство, притежавано имущество,
семейно положение и здравословно състояние, възраст и трудова заетост), както и
други специфични обстоятелства, въз основа на които съдът прави извод дали с
оглед размера на дължимата такса страната обективно е в състояние да я заплати
без особени затруднения и без да бъде лишена от парични средства, необходими за
задоволяване на нормалните житейски потребности. В случая съдът намира, че
молбата за освобождаване от заплащане от държавна такса за подаване на жалба е
основателна като се изхожда от обстоятелството, че жалбоподателят е в затвора,
същият е декларирал, че е в затвора от 9 години, няма доходи и не получава
средства от имущество, не получава заплата, наеми, печалба от търговски
дружества, т.е. същият спада към лимитиран кръг от хипотези, които водят до
извода за обективно състояние на липса на средства и затова съдът го
освобождава от заплащане на държавна такса в размер на 25 лева (чл. 16 от
Тарифа за държавните такси, които се събират по ГПК) за жалба пред БОС срещу
действията на съдебния изпълнител.
Разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК
изчерпателно изброява действията на съдебния изпълнител, които подлежат на
обжалване от длъжника като т. 2 предвижда възможност да се обжалва насочването
на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Съгласно т. 1
на ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС несеквестируемостта на паричните вземания е
забрана да ги събира друг, освен длъжникът. Запорът на вземането, като
изпълнително действие, не подлежи на самостоятелно обжалване. На обжалване
подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Срокът за
обжалване при насочване на изпълнението върху парично вземане от трето задължено
лице е едноседмичен и започва да тече от връчването на
съобщението за наложения запор върху изцяло несеквестируемо или друго вземане,
върху които не се допуска принудително изпълнение, а когато запорът не е
съобщен на длъжника – от узнаването, че третото задължено лице е платило на
съдебния изпълнител и поради това отказва да плати на длъжника. Няма данни
запорното съобщение до Затвора - Плевен да е връчено на длъжника, поради което
следва да се приеме, че същият е узнал за наложения запор на 08.10.2019г.,
когато сумата е била преведена по сметка на съдебния изпълнител и същият
посочва тази дата в жалбата. Жалбата е подадена на 11.10.2019г., поради което е
подадена в предвидения в чл. 436, ал. 1 ГПК едноседмичния срок. Същата обаче
съдебният състав намира за недопустима, поради липса на правен интерес. Запорираното
вземане на длъжника е преведено от Затвора - Плевен по сметка на съдебния
изпълнител, който е извършил разпределение на сумата в полза на взискателя и в
същото време в деня на подаване на жалбата – 11.10.2019г. цялото задължение по
изпълнителното дело е заплатено по сметка на съдебния изпълнител. Съдебният
изпълнител е разпределил постъпилите суми и е постановил приключване на
изпълнителното дело като служебно са вдигнати наложените запори. До Затвора в
Плевен е изпратено съобщение за вдигане на запора, получено от администрацията
на 15.10.2019г.
Предвид посоченото към момента
изпълнителното производство е приключило, длъжникът няма вземане, върху което да
е наложен запор и за него липсва интерес от обжалване насочването на
изпълнението по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК. Предвид недопустимост на
жалбата и приключилото изпълнително производство липсва интерес и от спиране на
производството.
По изложените съображения съдът намира,
че жалбата е недопустима поради липса на правен интерес за длъжника и следва да
бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
По изложените съображения и така мотивиран
Бургаският окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСВОБОЖДАВА Г.В.В. ЕГН ********** от
внасяне на държавна такса в размер на 25 лева за подадена от него жалба срещу
изпълнителни действия на ДСИ при РС Бургас Таня Михова по изп.д. № 619/2017г.
по описа на ДСИ при РС Бургас за вдигне на наложен запор и за освобождаване и
връщане на сумата в размер на 143 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от Г.В.В.
ЕГН **********, понастоящем в затвора в гр. Плевен Vгр., срещу
изпълнителни действия на ДСИ при РС Бургас Таня Михова по изп.д. № 619/2017г.
по описа на ДСИ при РС Бургас за вдигне на наложен запор и за освобождаване и
връщане на сумата в размер на 143 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Г.В.В.
ЕГН ********** за спиране на производството по изп.д. № 619/2017г. по описа на
ДСИ при РС Бургас.
ПРЕКРАТЯВА производството по
в.гр.д. № 1691/2019 г. по описа на БОС.
Определението може да се обжалва с
частна жалба пред Апелативен съд Бургас в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.мл.с.