Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Никопол, 27.11.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Никополски районен съд …. наказателен състав в открито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР ТИХОЛОВ

 

при секретаря Поля Видолова и в присъствието на прокурора ____, като разгледа докладваното от съдията Т.Тихолов НАХД№232 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН

С наказателно постановление №381А/09.08.’19г. на началника на РУ на МВР-Никопол при ОД на МВР-Плевен на Н.Р.Н., ЕГН********** с адрес ****** и настоящ адрес *** на основание чл.6 от ЗБЛД във връзка с чл.80, т.5 от ЗБЛД било наложено административно наказание глоба в размер на 100лв.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателя Н., който го е обжалвал. Излагат се доводи, че издаденото НП е незаконосъобразно и в противоречие с процесуалните правила. Развиват се доводи относно номерацията и невръчване на АУАН на жалбоподателя, относно фактическата обстановка, която е изложена от АНО и във връзка с която от същия орган е прието, че от жалбоподателя е извършено нарушение, за което му е наложено административно наказание. В заключение моли съда да отмени издаденото НП или да измени размера на наложената санкция.

Жалбоподателят се е явил в съдебно заседание лично и с ангажиран защитник, който е взел становище.

         За ответника по жалбата ОД на МВР – Плевен не се е явил представител, който да вземе становище.

         РП-Никопол е била редовно призована, но не се е явил представител, който да вземе становище по жалбата.

Актосъставителят А. и свидетеля Ш. се явяват в съдебно заседание и дават показания. За изясняване на фактическата обстановка по делото в качеството на свидетели са били допуснати и разпитани К.И. и Д.С..

         Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. НП е било връчено на жалбоподателя на 30.09.2019г., което е видно от представеното заверено копие на обжалваното НП. Жалбата е била заведена в РУ-Никопол на 07.10.2019г., поради което се явява допустима и следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество, същата се явява основателна.

         Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и фактическата обстановка отразена в АУАН и издаденото НП, намира за установена следното:

         В АУАН и издаденото въз основа на него НП№381А/09.08.2019г. се сочи като установено, че на 04.08.2019г. около 04.00ч., жалбоподателят в с.В., до сградата на кметството на селото, при извършена полицейска проверка не представя документ за самоличност – лична карта или друг заместващ документ.

         Тъй като жалбата е била придружена само с копие от АУАН и НП, както и заповед №8121з-493/01.09.2014г. на Министъра на вътрешните работи, изрично с разпореждане №270/14.10.2019г. съда е изискал от РУ-Никопол цялата преписка във връзка с издаденото наказателно постановление №381А/09.08.2019г., справка има ли жалбоподателя Н.Р.Н., ЕГН********** други нарушения, за които да са му налагани наказания по ЗМвР и копие от актуална заповед, с която началника на РУ-Никопол е оправомощен да издава наказателни постановления.

         На 17.10.2019г. писмото и разпореждането на съда са връчени. В отговор с писмо рег.№305000-1740/18.10.2019г. на РУ-Никопол в НРС са получени копия от същата заповед №8121з-493/01.09.2014г. на Министъра на вътрешните работи и справка за административните мерки по ЗБДС към 17.10.2019г.

         За изясняване на фактическата обстановка по делото са били разпитани актосъстравителят А. и свидетеля Ш..

         На първо място свидетелят Ш. сочи в показанията си, че не е свидетел на нарушението. Допълва, че видял жалбоподателя в патрулния автомобил и присъствал при съставянето на АУАН на място.

         От показанията на този свидетел се установяват още няколко факта от значение за изхода на делото, а именно, че същият не е видял съставеният АУАН да се предяви за запознаване със съдържанието му на жалбоподателя, нито последния да се подписва на този АУАН. Посочва също, че за фактите отразени в АУАН бил запознат от актосъставителя, след което той му споделил, че жалбоподателят ще бъде задържан и отведен в РУ Никопол. В заключение Ш. е посочил, че по-късно станало на въпрос, че автомобилът, който жалбоподателя управлява се намира там – в с.В.. Освен това, след като жалбоподателя бил отведен в РУ-Никопол, докато се изготвяли нужните документи за задържането му, Ш. го охранявал, като в това време питал Н.Н. дали документа за самоличност е в него и последният му отговорил, че личната му карта е в колата.

На проведеното съдебно следствие актосъставителя е заявил пред съда, че няма спомени по случая.

 За изясняване на фактическата обстановка са били разпитани К.И. и Д.С..

         Тези двама свидетели излагат различни факти от тези, посочени в АУАН.

         На първо място в показанията си пред съда свидетеля И. сочи, че излязъл от заведението, в което се намирали с жалбоподателя и свидетеля С., като жалбоподателя, след като излезли започнал да вика след С.: «Д., Д.!». Сочи, че след това жалбоподателя отишъл до едно дърво, където уринирал, а малко след това чул, че един от полицаите извикал към жалбоподателя: «Н., ела тук!». И. допълва, че поради уринирането, жалбоподателя не могъл веднага да отиде при полицаите.

         В показанията си пред съда свидетеля С. сочи, че жалбоподателя живее в с.Д. и дошъл на празника личния си автомобил джип «***», тъмно зелен на цвят. Допълва, че автомобила на жалбоподателя бил спрян близо до патрулните автомобили на полицаите, на около 10 метра, на същата страна на улицата.

         И. и С. са категорични в показанията си, че жалбоподателя веднага бил арестуван, бил свален на земята от полицаите, които му сложили белезници, изправили го и го качили в патрулния автомобил. Нито един от двамата свидетели не е видял жалбоподателя да отправя някакви неприлични думи или да извършва действия към полицаите. Нито един от тях не е чул полицаите да искат от жалбоподателя документи за самоличност. И на двамта свидетели е известно, че колата на жалбоподателя била паркирана на същата страна на улицата, на 10 метра от патрулните автомобили.

Показанията на четиримата свидетели съда кредитира и обсъжда със събраните по делото писмени доказателства, тъй като те отразяват личните впечатления на свидетелите за изложените от тях факти.

         Установеното от съда се подкрепя от събраните писмени доказателства, а именно НП №381А/09.08.2019г.; Заповед №8121з-493/01.09.2014г. на ОД на МВР-Плевен; АУАН бл.№030487/2019г.; справка за актуалното състояние на трудовите договори на жалбоподателя към дата 15.10.2019г.; справка за административни мерки по ЗБДС; писмо от РП-Никопол за заведени преписки и досъдебни производства относно жалбоподателя Н.;*** за задграничните пътувания на жалбоподателя.

         С оглед изложеното съдът намира, че на проведеното съдебно следствие по категоричен начин не се установи дали жалбоподателя е имал документи за самоличност, искани ли са за проверка, представил ли ги е, съобщил ли е, че се намират в лекия му автомобил или не и в крайна сметка дали личните му документи са се намирали в този автомобил.

         Това обаче не влияе на заключението на съда, че при издаването на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като в обстоятелствената му част, АНО не е обсъдил въпроса за маловажност на случая с оглед приложение на чл.28 от ЗАНН.

Преценката за маловажност следва да бъде направена конкретно и аргументирано, във връзка с констатирано административно нарушение и не отменя задължението на наказващия орган да извърши преценка на всички обстоятелства, смекчаващи и отегчаващи отговорността при определяне размера на санкцията, която следва да отговаря на тежестта на нарушението. В наказателното постановление не са изложени мотиви относно наличието на основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН по отношение на нарушителя, както и по какъв начин е определена степента на обществена опасност на нарушението му, дали са налични смекчаващи и отегчаващи административно наказателната му отговорност обстоятелства и в какво съотношение са същите за наложения по висок от минималния размер на глобата. Непроизнасянето по тези въпроси се отразява на правото на защита на нарушителя, който не би могъл да организира цялостно защитата си, което е съществено процесуално нарушение по смисъла на закона и води до отмяна на наказателното постановление.

В случая е следвало да намери приложение чл.82 от ЗБЛД, който предвижда че за маловажни нарушения на този закон се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН или се налага "глоба" до 20.00 лева от упълномощените за това длъжностни лица.

При тези обстоятелства наложеното наказание на жалбоподателя в размер на 100 лева, на основание чл.80, т.5 от ЗБЛД се явява несъответно за приетото нарушение на  чл.6 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/ с оглед маловажност на случая, при което наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО наказателно постановление №381А/09.08.’19г. на началника на РУ на МВР-Никопол при ОД на МВР-Плевен, с което на Н.Р.Н., ЕГН********** с адрес ****** и настоящ адрес *** на основание чл.6 от ЗБЛД във връзка с чл.80, т.5 от ЗБЛД било наложено административно наказание глоба в размер на 100лв.

         РЕШЕНИЕТО на съда може да се обжалва или протестира в 14 дневен срок от съобщението до страните пред ПлАдмС.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: