РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1692/7.10.2020г.
гр.Пловдив, 07 . 10 . 2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на двадесет и девети септември през
две хиляди и двадесета година, в състав :
Административен
съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното
от съдията адм.д.№ 1683/2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното :
И.М.И.,*** обжалва Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-1030-001093/09.05.2020г.
на Началник Група, сектор ПП при ОД МВР-Пловдив, изразяваща се във временно спиране
от движение на МПС до отстраняване на неизправността.
Оспорената заповед се счита за
немотивирана и незаконосъобразна, тъй като актосъставителят
не е взел предвид представен от жалбоподателя Изпитвателен
протокол № 07327019 – 15 от 07.02.2007г., издаден на предходния собственик по
отношение Т.А. Рено Мастер с рег.№ ****, рама № ****. Заявено е, че след закупуване на
автомобила от И., същият представил в срок всички необходими документи в КАТ –
Пловдив, вкл. изпитвателния протокол за изменение на
конструкцията. По неизвестни за жалбоподателя причини – в талона не е
отбелязано за промяната в конструкцията, като са останали старите параметри.
Ведно с това е посочено, че актосъставителят
неправилно е възприел, че автомобила е предназначен за Специален автомобил –
пътна помощ, тъй като предназначението му е единствено и само за лични нужди,
без да се предоставят услуги с него и няма никакви видими белези за такъв.
Изтъкнато е, че при описание на фактическата обстановка има съществено несъответствие
в датата на нарушението – в издадено наказателно постановление е отразена дата
09.05.2020г., а от АУАН не става ясно на коя дата е съставен поради
зачерквания, поправки и противоречие в датите – на едно място е 09.05.2020г.,
на друго с поправка 08.05.2020г. Поискана е отмяна на заповедта.
Ответникът – Началник Група, сектор ПП
при ОД МВР-Пловдив оспорва жалбата в писмено становище /л.15/. Счита заповедта
за законосъобразна, издадена от компетентен орган, с фактическа обстановка и
мотиви. Заявено е възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение – при
уважаване на жалбата.
Окръжна прокуратура-Пловдив не участва
в съдебното производство.
1. Жалбата е подадена в срока по
чл.149 ал.1 АПК. Съобщаване на акта е извършено посредством разписка за
получаване на 25.06.2020г., удостоверяване за което се съдържа в заповедта, л.17
гръб . Жалбата е регистрирана в деловодството на АС - Пловдив на 10.07.2020г.,
но е подадена на 08.07.2020г. – клеймо върху пощенски плик. Оспорващото лице е
адресат на ограничителен акт, поради което жалбата е подадена при наличие на
правен интерес.
Към страните са
отправени указания по доказателствата и доказателствената
тежест при насрочване на делото /л.10/ и се съобразява задължението им да
съдействат за установяване на истината /чл.171 ал.3 АПК/.
Оспорващото лице представи и по делото са приети заверени
преписи на : Изпитвателен протокол № 07327019-15 от
07.02.2007г., изд. от Технотест – изпитвателна
лаборатория, с обект на изпитване – Товарен автомобил Рено Мастер с рег.№ ****
и рама № ****, преустроен в автомобил Специален – платформа за превоз на лек
автомобил, с цел на изпитването – проверка на извършеното преустройство и
резултати от изпитването – „Отговаря на техническите изисквания” и заключение –
„Автомобил специален платформа за превоз на лек автомобил „Рено Мастер” с регистрац. № **** и рама № ****, пълна маса 3500кг.,
собствена маса 2 520кг. и 2+1 места, съответства на техническите изисквания и
може да бъде представен за пререгистрация съгласно Наредба I – 45 на МВР.”,
л.28; заявка № 19 от 07.02.2007г. до Технотест – изпитвателна лаборатория по отношение описания в изпитвателния протокол автомобил, ведно с данни за номер на
двигател – ****, л.30; свидетелство за регистрация – част I с информация за
собственик на автомобила – И.И., рег.№ ****, номер на
рама - ****, номер на двигател - ****, Товарен автомобил, л.29.
1.1. Обжалваната заповед е издадена
на основание чл. 171 т.2 б.“А“ ЗДв.П, съгласно което
правно основание : „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки : т.2 временно спиране от
движение на пътно превозно средство, б.“А“ /изм.
- ДВ, бр. 54 от 2010г./ до отстраняване на неизправността, когато пътното
превозно средство е технически неизправно, включително и когато съдържанието на
вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над установените норми или
конструкцията му е изменена без съответното разрешение;”.
От фактическа страна административния акт е основан на
АУАН № АА383689/09.05.2020г., съставен от ст.полицай И.П. – към ОД МВР-Пловдив,
сектор Пътна полиция, според констатациите в който : На 09.05.2020г. около
10.20ч., в гр.Карлово на бул.Освобождение – при кръстовището с ул.Теофан Райнов, като водач на МПС – Рено Мастер с рег.№ ****,
И.И. управлява личния си автомобил, като при
проверката автомобила е с изменение на конструкцията, „като е монтирана лебедка
и е конструиран в специален автомобил – Пътна помощ”. Водачът представя Изпитвателен протокол № 07327019-15 от 07.02.2007г. за Т.А.
с рег.№ СА1399КА. Правната квалификация е по чл.146 ал.1 ЗДв.П
: „Изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и
индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън
държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, се извършват при
условия и по ред, определен с наредба
от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.”.
Със Заповед № 317з-391/06.02.2017г., Директор ОД
МВР-Пловдив е оправомощил длъжностни лица от ОД
МВР-Пловдив да налагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки
/ПАМ/ по чл.171 т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 б”а” и т.6 ЗДв.П,
сред които началници на групи в сектор Пътна полиция – I, т.7 /л.21/. Представена е и Заповед
от 07.05.2020г. на Министъра на вътрешните работи, за преназначаване на
ст.инспектор М.М. на ръководна длъжност Началник на
група в сектор пътна полиция при ОД МВР – Пловдив, по отношение персонален
издател на оспорената заповед.
1.2. Няма спор относно факта на собственост върху МПС,
описано в АУАН и в заповедта.
2. На основание чл.168 ал.1 АПК съдът дължи проверка за
законосъобразност на оспорения административен акт на всички основание по
чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на възраженията, заявени от оспорващото
лице.
Съгласно чл. 23 ЗАНН, случаите, когато могат да се
налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното
приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон
или указ и в частност според чл. 171 ЗДв.П
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по
този закон.
Освен основание за реализиране на административнонаказателна
отговорност по ЗАНН,
АУАН е доказателствено средство, с което са
констатирани обстоятелствата, послужили като основание за налагане на
принудителната административна мярка по реда на АПК. АУАН е част от
административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и
съдържа фактическите обстоятелства по смисъла на чл. 59 т. 4 пр. 1 АПК –
цитиран е в обстоятелствената част на заповедта, вкл. се ползва с доказателствена сила по см. на чл.189 ал.2 ЗДв.П. Последното не означава, че установените факти не
подлежат на опровергаване. За целта е предвидена възможността за съдебно
оспорване на ПАМ, тъй като заповедта за налагането й е самостоятелен
административен акт и съгл. чл.170 ал.1 АПК : „Административният орган и лицата,
за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят
съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на
законовите изисквания при издаването му.”. При съдебно оспорване на
индивидуален административен акт – органът издател е равнопоставена
страна в процеса и дължи доказване на приетите от него за установени факти, въз
основа на които е приложил съответното правно основание.
2.1. В случая заповедта за налагане на ПАМ е основана на
фактическа констатация – допуснато от собственика движение по пътищата на ППС с
изменена конструкция без съответното разрешение, произтичаща от посоченото в
обстоятелствената част на административния акт – монтирана лебедка, автомобилът
е конструиран в специален автомобил – пътна помощ. По отношение представения от
водача изпитвателен протокол отсъстват съображения за
непризнаването му за относимо доказателство във вр. с изменената конструкция, но резултатът от проверката
отрича възприемане на протокола като документ, въз основа на който
преустройството е проверено със заключение за съответствие с техническите
изисквания и възможност за пререгистрация.
Предвид изложеното се съобрази, че нормата на чл.146 ал.1
ЗДв.П препраща към Наредба № Н-3 от 18.02.2013г. за
изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и
индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън
държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство. Съгл. чл.3 ал.1 от
цитираната наредба : „Изменение в конструкцията на ППС е: 1. всяка процедура по
промяна в техническите данни на ППС, посочени в свидетелството му за
регистрация или в конструктивни или технически характеристики на ППС, които са
заложени от производителя по време на неговото производство или които са били
одобрени по реда на наредбата; 2. добавянето на системи, компоненти, отделни
технически възли и оборудване.”.
Отсъства спор за допустимо извършено преустройство на
автомобила, в съответствие със заключението от изпитвателния
протокол. Жалбоподателят твърди, че при промяна на собствеността на МПС е
представил всички необходимо документи за удостоверяване промяната на
конструкцията. Регистрационният номер на МПС е променен, а номерацията на рама
и двигател е идентична в заявката до Технотест, изпитвателния протокол и Първа част на талона. В талона
автомобилът е отразен като Товарен автомобил. В тази вр.,
констатацията при проверката е за монтирана лебедка и специален автомобил –
пътна помощ спрямо заключението в изпитвателния
протокол за съответствие на „Автомобил специален платформа за превоз на лек
автомобил” с техническите изисквания. Тук се отбелязва, че отсъства отразена
фактическа установеност по отношение лебедката – да е за пътна помощ.
Удостовереното преустройство на автомобил – Товарен
автомобил Рено Мастер в Автомобил специален – платформа за превоз на лек
автомобил, попада в обхвата на чл.3 т.1 от Наредба № Н-3 от 18.02.2013г. В
оспорения административен акт няма обосновка по отношение направеното изменение
на конструкцията на МПС и неизпълнение на регламентираните изисквания в глава Втора,
раздел II "Процедура за изменение в конструкцията на регистрирани пътни
превозни средства" от Наредба № Н-3 от 18.02.2013г. От приетия по делото изпитвателен протокол се установява, че извършеното
преустройство на автомобила съответства на техническите изисквания, което е индиция за спазена процедурата за изменение на
конструкцията на лекия автомобил. В реда на изложеното е било необходимо
административният орган да съпостави данните от представения при проверката изпитвателен протокол – за „Автомобил специален платформа
за превоз на лек автомобил”, с фактическата установеност за специален автомобил
– пътна помощ, както и да разграничи разрешена промяна в конструкцията и
регистрация/пререгистрация по реда и условията на Наредба № I – 45, с арг. от чл.35 от Наредба №
Н-3 от 18.02.2013 г.: „Когато изменението в конструкцията на ППС
води до промяна в данните, посочени в свидетелството за регистрация, се
прилагат изискванията на глава втора,
раздел II от Наредба № I-45 от 2000 г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркетата,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства (обн., ДВ, бр. 31 от
2000 г.; посл. изм., бр. 67 от 2012 г.).”. Това обстоятелство
обаче не попада в хипотезата "изменение на конструкцията без съответното
разрешение", като материалноправна предпоставка
за прилагане на ПАМ по чл. 171 т. 2
б. "а" ЗДв.П. Отразяването в
СРМПС на направените изменения в конструкцията на автомобила, се свързва с
регламентирания в Наредба № I-45/ 2000г. регистрационен режим на измененията в
конструкцията на ППС, когато същите водят на промяна на данните, посочени в
СРМПС. Действително, твърдението на жалбоподателя за представяне в КАТ на
всички необходими документи при смяната на собствеността не е доказано
посредством проверка в КАТ към съответната дата, но дори да не е подадено
заявление за промяна в регистрацията на лек автомобил - промяна на регистрираните
данни за превозното средство, това не води до извод, че направеното изменение
на конструкцията на МПС е без съответното разрешение. Тоест, не е допустимо поради
неизпълнението на задължението по чл. 14 и сл. от
Наредба № I-45 от 24.03.2000г. във вр. с чл. 35 от
Наредба № Н-3 от 18.02.2013г., да се презюмира,
че изменението в конструкцията на регистрирано превозно средство е извършено
без да са спазени изискванията на Наредба № Н-3 от 18.02.2013г.
За обосноваване на извод, че
изменението на конструкцията на притежавания от жалбоподателя лек автомобил е
направено без съответното разрешение, е било необходимо и да се установи липса
на удостоверение за изменение в конструкцията, издадено по реда на наредбата по
чл. 146 ал. 1
ЗДв.П и на удостоверение за първоначална
проверка на уредбата, издадено по реда на наредбата по чл. 148 ал. 1
ЗДв.П, каквито документи са се изисквали
за промяна в регистрацията при изменение на данните за превозното средство
съгласно чл. 15 ал. 1
т.8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. /в приложимата редакция на
разпоредбата/. В случая отсъстват данни за проверка и установяване на
посочените относими обстоятелства в хода на
административното производство, в нарушение на чл.35 АПК. В реда на изложеното
следва извод за необоснованост на оспорената заповед, издадена при отсъствие на
предпоставка от приложената правна норма.
Проверката за законосъобразност на акта обхваща правни и
фактически основания с приоритет на второпосочените.
Според теорията, съществено е нарушението, което създава вероятност за
неистинност на фактите, които органът е счел за установени и които са от
значение за издаване на разпореждането. Данните по делото водят до извод в тази
насока, тъй като задължението за обосноваване на административния акт от
фактическа страна е за органа – издател, който в конкретния случай не е
обосновал волята си в съответствие с доказателствата.
2.2. Във вр. с възражението в
жалбата за различни дати в АУАН и в заповедта, следва да се има предвид, че прилагането
на ПАМ не съставлява административнонаказателна
санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН и на НК. Съобразява се самостоятелността на производството по
прилагане на ПАМ по отношение на административно наказателната или
наказателната отговорност на водача за допуснати нарушения на ЗДв.П.
Вярно е твърдението за поправка на дата в АУАН, но тя касае дата на връчване,
като дата на извършване на нарушението е 09.05.2020г. Същата е посочена и в
оспорената заповед, като не се твърди действителната дата да е друга. В тази
насока се отбелязва, че не е пропуск в заповедта, но е съществен пропуск в АУАН
за административно-наказателно производство – отсъствието на посочена конкретно
нарушената разпоредба от подзаконовия нормативен акт – Наредба № H-3 от
18.02.2013г. на МТИТС, тъй като нормата на чл.146 ал.1 ЗДв.П
е бланкетна /с арг. от ТР №
2/2002 г. на ОСНК на ВКС – т. 4. 1 : "в постановлението за привличане
задължително следва да се посочи и приложимата норма от особената част на НК, а
когато наказателната норма е бланкетна или
препращаща, се налага да се посочат допълнително и нарушените други правни
разпоредби".
Изложеното обосновава извод за основателност на жалбата.
Мотивиран
така и на основание чл.172 ал.5 пр.2-ро вр. с ал.1 ЗДв.П, съдът
Р Е Ш И :
Отменя Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-1030-001093/09.05.2020г. на Началник Група, сектор
ПП при ОД МВР-Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен съдия :