Решение по дело №634/2020 на Административен съд - Варна

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№........................................... 2020г.,  гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV касационен състав,

в открито заседание на осемнадесети юни 2020г., в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН

                                                                                                    РОМЕО СИМЕОНОВ

 

            при секретаря Светлана Стоянова,

с участието на прокурора Александър Атанасов

            като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,

к.адм. дело № 634 по описа на съда за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.217, ал.2, изр. трето и сл. от Административнопроцесуалният кодекс /АПК/ вр. чл.63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на „България Ер“ срещу Решение № 116/23.01.2020г. постановено от XХІІ състав на ВРС по нахд № 5265/2019г., с което е потвърдено Наказателно постановление № № 110/05.11.2019 г., издадено от Б.Р.К., началник на ГПУ – Летище Варна при РДГП – Аерогари, ГДГП – МВР.

Касаторът, в касационната жалба моли за отмяна на въззивния акт и постановяване на нов, с който да бъде отменено НП.

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален представител в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

 

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 116/23.01.2020г. постановено от XХІІ състав на ВРС по нахд № 5265/2019г.. С оспореният съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № № 110/05.11.2019 г., издадено от Б.Р.К., началник на ГПУ – Летище Варна при РДГП – Аерогари, ГДГП – МВР, с което на Авиокомпания „България Ер“ АД на основание чл. 51 ЗЧРБ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за това, че на 29.09.2019 г. около 12,44 ч. в гр. Варна на ГКПП – Аерогара Варна при проверка, осъществена на граничен контрол за влизане в Република България на пътниците, превозени с полет FB 6618 на Авиокомпания „България Ер“ АД от гр. Тел Авив до гр. Варна, е установено, че е превозен пътник, за който се изисква виза за влизане и пребиваване в Република България – гражданин на Русия -  S.M, род. на *** г., представил обикновен паспорт на Русия № ***, издаден на 28.01.2014 г. и валиден до 28.01.2024 г. Превозвачът не е установил наличието на валидна виза или разрешение за пребиваване, каквито се изискват за лицето съгласно Приложение № 1 от Регламент (ЕС) № 2018/1806 на ЕП и Съвета от 14.11.2018 г. и е извършил услугата, превозвайки пътника по линията на Тел Авив – Варна - нарушение по чл. 20, ал. 1, т. 1  ЗЧРБ вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ.

 

За да постанови оспорения съдебен акт, районният съд е приел следната фактическа обстановка:

            Авиокомпания „България Ер“ АД осъществява дейност като въздушен превозвач на пътници и организира полети на пътници от и към Република България.

            На 29.09.2019 г. около 12.44 ч. на летище Варна пристигнал полет на Авиокомпания „България Ер“ АД от гр. Тел Авив, Израел до гр. Варна. След слизане на пътниците, същите били подложени на входящ граничен контрол от служители на ГПУ-Летище Варна.

            При проверка на пътника S.M, роден на *** г., същият представил обикновен паспорт на Русия № ***, издаден на 28.01.2014 г. и валиден до 28.01.2024 г. Пътникът бил отклонен за повторна проверка от В.И, на длъжност командир на отделение при ГКПП Аерогара – Варна при ГПУ Летище Варна, която установила, че в паспорта на пътника няма поставена виза, допускаща влизането и пребиваването му на територията на Република България.

            На 23.10.2019 г. г-жа И съставила срещу „България Ер” АД акт за установяване на административно нарушение по чл. 20, ал. 1, т. 1 вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ.

            Екземпляр от АУАН е бил връчен на представител на дружеството, който възразил срещу неговата законосъобразност.       В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са постъпили възражения, като на 05.11.2019 г. началникът на ГПУ – Варна издал обжалваното наказателно постановление.

            Съдът приел, че АУАН и НП са съставен/издаден от компетентни органи в предвидените форма и срок, поради което извел извод, че НП е валиден акт, годен за съдебна проверка.

   Съдът посочил, че разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т.1 ЗЧРБ регламентира задължение за превозвача преди да извърши услугата да установи наличието и валидността на документа за пътуване и на визата, когато такава се изисква. В Приложение І, т.1 от Регламент (ЕС) 2018/1806 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 година, директно приложим в Република България, са посочени всички държави, гражданите на които трябва да притежават виза при преминаване на външните граници на държавите – членки, измежду които е и Русия. Съдът приел, че от доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че на процесната дата превозвачът не е изпълнил задължението си преди да извърши превозната услуга да установи наличието на редовни документи за пътуване, сред които и валидна виза или разрешение за пребиваване за пътника S. M.

   Съдът направил извод за правилно ангажиране на отговорността на Авиокомпания „България Ер“ АД.

   Съдът цитирал разпоредбата на чл. 51 ЗЧРБ, съгласно която превозвач, който не изпълни задълженията си по чл. 20, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв. за всяко превозвано лице и посочил, че административнонаказващият орган е наложил санкция в минималния размер от 2000 лв., поради което направил извод, че не следва да обсъжда смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН.

Въззивният съд изложил мотиви във връзка с възраженията на дружеството в следния смисъл:

Разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ съдържа изброяване на условията за влизане или транзит през страната, като въвежда задължения за чужденците, които влизат или преминават транзитно през територията на Република България, а не за превозвача, но доколкото в случая препращането към нея не е ограничило правото на защита на жалбоподателя - същият е бил запознат с фактите, въз основа на които е формулирано обвинението, допуснатата неточност не може да се приеме за съществена и водеща до опорочаване на административнонаказателното производство.

В наказателното постановление е посочена нарушената разпоредба - чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ. И актосъставителят, и административнонаказващия орган са направили препратка към Регламент (ЕС) 2018/1806 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 година, посочвайки нормативната разпоредба, съгласно която лицето, посочено в АУАН и НП, е следвало да има валидна виза - Приложение І, т.1 от Регламент (ЕС) 2018/1806 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 година и направил извод, че не е налице твърдяното във въззивната жалба нарушение на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН.

Съдът намерил за неоснователно възражението, че пътникът не е преминал външна граница и посочил, че Израел не е държава – членка на Европейския съюз, поради което и съдът намира, че не следва да обсъжда останалите доводи на въззивното дружество относно необходимостта за притежаване или не на виза при преминаване на вътрешни граници.

По изложените съображения съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. 

 

 

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо -  постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.

Фактическата обстановка установена от решаващия съдебен състав е обоснована от събраните в хода на административнонаказателното производство и съдебното обжалване доказателства. Изводите на въззивният съд за съставомерност на нарушението са обосновани от събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства.

При правилно установена фактическа обстановка решаващият състав на ВРС е постановил съдебен акт несъответен на материалния закон.

Касационната инстанция намира, че от фактическата обстановка установена от АНО и възприета от съда мястото на извършване на нарушението не е на територията на Р България или на територията на български самолет, поради което към спора следва да бъде приложена разпоредбата на чл.4 от ЗАНН. Пътниците съгласно НП са превозени от гр. Тел Авив, Израел до гр. Варна, Р България. Съгласно посочената в НП като нарушена разпоредба в приложимата към дата на превоза редакция на чл. 20, т.1 от ЗЧРБ, превозвач, който превозва по суша, по въздух или по вода до и/или от Република България чужденци, преди да извърши услугата, е длъжен да установи наличието и валидността на документа за пътуване и на визата, когато такава се изисква, както и дали същите съдържат явни преправки, зачертавания, заличавания, добавки и други в данните, следи от подмяна на снимката, както и дали изображението на снимката позволява установяване на самоличността на притежателя. Анализът на цитираната разпоредба съобразен с фактите по спора налага извод, че извършването на услугата е започнало на територията на гр. Тел Авив, Израел и, че нарушението е започнато и довършено преди извършването на услугата, т.е. на територията на друга държава. Към конкретното нарушение приложима както вече беше посочено е разпоредбата на чл.4 от ЗАНН. Съгласно тази разпоредба ЗАНН  и другите закони и укази, в които са предвидени административни наказания, се прилагат за всички административни нарушения, извършени на територията на Република България, на български кораб или самолет и по отношение на български граждани, извършили административни нарушения в чужбина, наказуеми по българските закони, ако засягат интересите на нашата държава. Анализът на цитираната разпоредба налага извод, че за да бъде наказуемо по българските закони конкретното деяние следва да са налице положителните императивно изискуеми предпоставки на чл.4 от ЗАНН. Тези предпоставки са следните: 1. административните нарушения да са извършени на територията на Република България, на български кораб или самолет и 2. административните нарушения да са извършени от български граждани в чужбина, наказуеми по българските закони, ако засягат интересите на нашата държава.

От фактите установени от АНО се налага извод, че не е налице първата предпоставка – нарушението не е извършено в Р България, на български кораб или на самолет. Касационната инстанция констатира, че в НП са формирани само изводи относно съставомерността на нарушението, но не са изложени конкретни данни, от които да се установят фактите – място на извършване и лице, което е извършило нарушението, за да може съда да извърши проверка за относимост и приложимост на разпоредбата на чл.4 от ЗАНН към деянието. Относимите към възможността за налагане на административно наказание за извършено в чужбина административно нарушение факти не могат да бъдат установявани в хода на съдебното оспорване.

На изложените съображения касационната инстанция намира, че решението като постановено при неправилно приложение на материалния закон следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменено НП.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предложение второ от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 116/23.01.2020г. постановено от XХІІ състав на ВРС по нахд № 5265/2019г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № № 110/05.11.2019 г., издадено от Б.Р.К., началник на ГПУ – Летище Варна при РДГП – Аерогари, ГДГП – МВР, с което на Авиокомпания „България Ер“ АД на основание чл. 51 ЗЧРБ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.