№ 392
гр. К., 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СТЕЛА В. Г.
при участието на секретаря МАРИАНА Т. МАТАНОВА
като разгледа докладваното от СТЕЛА В. Г. Гражданско дело №
20235510100754 по описа за 2023 година
В исковата си молба ищецът, чрез пълномощника си адв.А.С. твърди,
че на ***г. в село С., общ. П., сключил с ответницата М. Б. П. договор за заем
за сумата 9 500,00 лева, която същия ден й предоставил в брой. Заемната сума
следвало да му бъде върната до ***г., когато е падежът на задължението.
Твърди, че описаното заемно правоотношение било установено в
нарочен писмен договор, подписан от ищеца и ответницата на ***г.
Получаването на заемната сума била удостоверена в писмена разписка,
подписана отново от двамата.
Сочи, че заемната сума не му била върната на датата на падежа, а и три
години по-късно, през месец януари 2023г. подал Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано
частно гражданско дело №34/2023г. по описа на PC К.. Издадена била Заповед
№28 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу която
ответницата подала възражение.
Моли съда, да постанови решение, с което да признае за установено
спрямо ответника М. Б. П. с ЕГН **********, с адрес с. С., общ. П., ул. ***, че
същата му дължи сумата 9 500,00 лева - невърната заемна сума по договор за
заем от ***г., с падеж на задължението - ***г., ведно със законната лихва
върху претендИ.ата главница, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 в съда до окончателното изплащане на задължението. Претендират
направените в двете производства разноски и представят банкова сметка,
открита на името на ищеца: ***. В съдебно заседание исковата молба се
поддържа от адвокат А. С., която моли съда да уважи предявения иск като
основателен и доказан Подробни съображения излага в писмена защита по
делото.
1
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор ответника М. Б. П.,
чрез пълномощника й адвокат М.С., в който изразявастановище, че
предявеният иск е допустим, но е неоснователен. Възразява, че не е налице
валиден договор за паричен заем.
Твърди, че процесният договор е нищожен, поради противоречие на
закона, евентуално поради заобикалянето му, нищожен поради накърняване
на добрите нрави, както и поради това, че липсва съгласие.
Сочи, че процесният договор в условие на евентуалност е унищожаем .
Доверителката й М. П. не е получавала сумата, посочена в договора. Същата е
сключила този договор под заплахите на ищеца, че ще я съсипе, ще унищожи
бизнеса й, ще спре продукцията й, че ще превърне живота й в ад, няма кой да я
пази и т.н. довели доверителката ми до основателен страх и принудили я да
подпише процесния договор, както и още шестнадесет еднотипни договора
само и само да се отърве от агресията и заплахите на ищеца. Във всички
договори е посочена сума от 9500 лв., за да се осуети доказването и липсата на
реално предаване на парични средства (плащане на заемната сума),
твърдейки, че са платени в брой. Целта на изготвяне и подписване на подобни
договори е била съвсем различна от основанието, формално вписано в тях. По
нито един от договорите не са предавани от ищеца С. Х. С., респективно не са
получавани от доверителката ми пари в заем. Към момента на подписването
му, ответницата е разполагала с достатъчно лични средства и е нямала
никаква нужда от допълнително такива, нито има логична причина да
подпише всички тези договори. Нещо повече, чрез търговското си дружество
ответницата редовно е изпълнявала поръчки на ищеца, за които самият той е
плащал големи суми, като видно от приложените доказателства, това се е
случвало в същия период, през който уж тя била взела заеми от ищеца.
Твърди, че поводът за подписването на този и всички останали договори
бил влошаването на отношенията между страните и желанието на ищеца да
продължава да държи под контрол и в подчинено положение ответницата, тъй
като тя знаела достатъчно обезпокоителни факти за бизнеса му, които не
желаел да стават известни на трети лица. Отделно от горното - поради
силното желание на С. С. да гарантира продължаването на търговските
взаимоотношения между страните (в частност да ползва услугите на ***то
дружество на М. П.). И не на последно място - държал и да накаже П.. защото
го е напуснала. Така през ***г. поради преустановяване на личните, служебни
и бизнес отношения между страните, в един ден са изготвени и сключени
договори ..за заем" както следва:
договор за заем от 03.03.201 8г. с падеж ***г. за 9500 лева;
договор за заем от 23.03.***г. с падеж 23.03.2020г. за 9500
лева;
договор за заем от 15.04.***г. с падеж 15.04.2020г. за 9500
лева;
договор за заем от 20.04.***г. с падеж 20.04.2020г. за 9500
лева;
договор за заем от 28.05.***г. с падеж 28.05.2020г. за 9500
лева;
2
договор за заем от 08.06.***г. с падеж 08.06.2020г. за 9500
лева
договор за заем от 18.06.***г. с падеж 18.06.2020г. за 9500
лева
договор за заем от 15.07.201 8г. с падеж 15,07.2020г. за 9500
лева
договор за заем от 05.08.***г. с падеж 05.08.2020г. за 9500
лева
договор за заем от 16.09.***г. с падеж 16.09.2020г. за 9500
лева
договор за заем от 01.10.***г. с падеж 01.10.2020г. за 9500
лева
договор за заем от 21.10.***г. с падеж 21.10.2020г. за 9500
лева
договор за заем от 12.11.***г. с падеж 12.11.2020г. за 9500
лева
договор за заем от 21.11.***г. с падеж 21.11,2020г. за 9500
лева
договор за заем от 01.12.201 8г. с падеж 01,12.2020г. за 9500
лева
договор за заем от 1 8.12.***г. с падеж 18.12.2020г. за 9500
лева
договор за заем от 28.12.***г. с падеж 28.12.2020г. за 9500
лева
Общата стойност на паричните средства по договорите възлиза на 161
500 лева. Тази сума, нито дори част от нея, не е получавана от М. П.. Излага
подробни съображения относно фактите и обстоятелствата, довели до
настоящия спор, а именно: Страните живеели на семейни начала от *** г. до
***г., като раздялата им през ***г. била тежка, с много скандали и натиск от
страна на ищеца. Отношенията им в края на връзката се усложнили и
обтегнали максимално. Ищецът поддържал любовна връзка с друга жена, но
когато ответницата разбрала и поискала да го напусне, ищецът реагирал
крайно остро и агресивно както по отношение на нея, така и по отношение на
близките й. Независимо, че сам той имал връзка с друга жена от доста време,
която криел, когато ответницата заявила, че го напуска, проявил непоносима
ревност към нея и се опитал да я принуди с всякакви средства да остане при
него. Проявил обсебващо, ескалиращо и плашещо поведение, като обвинявал
доверителката ми, че си има любовник.Освен в личен план, през онези години
страните били и бизнес партньори. С. С. бил и все още е собственик и
управител на Д. ЕООД, а М. П. през 2014г. регистрирала дружеството Д.
ЕООД, за производство на козметични продукти. Двете дружества били в
трайни търговски взаимоотношения, отделно П. работела в комплекса на
ищеца и му била доверено лице. Ответницата, тъй като имала позиции в Т.,
изнасяла продукти (предимно розово масло) от фирмата на ищеца, които
реализирала в Т. и това бил доста печеливш бизнес за ищеца. През 201 7г.
3
ищецът казал на ответницата, че в И. могат да намерят евтино розово масло и
понеже ароматът на И.ското масло бил много хубав, ако внасят от там щяло да
върши на ищеца чудесна работа за неговото производство. Ответницата
отишла в И. и намерила две фирми, с които се уговорила да купува масло от
тях. Взела и предоставила мостри на ищеца, които той одобрил. След това
проучила как стои въпросът с вноса на стоки от И. към Б. законно. Оказало се,
че било забранено, „имало ембарго” и че единственият вариант да се внесе
масло от И. в Б. бил през Т., тоест необходима им била *** фирма, която да
влезе в делови отношения с И.ските фирми и да издаде съответните фактури.
По искане на ищеца ответницата трябвало да регистрира търговско дружество
в Т. с цел покупка и внос в Б. на розовото масло от И., а и за да се разрасне
търговията. Ответницата се съгласила, отишли заедно в Т. и с помощта на
роднини на ответницата и приятели на ищеца, регистрирали дружество. През
м.Октомври 2017г. М. П. чрез търговското дружество в Т. сключва договори за
доставка на розово масло с двете търговски дружества от И., за да изпълни
поръчката на С. С.. Ищецът превежда към ***то дружество на ответницата
60000 евро, с които ***то дружество плаща авансово на И.ските дружества.
Общата стойност по двата договора, съответно по фактури, била 108000 евро.
Извършено било частично авансово плащане по договорите в размер 70% към
едната и 50% към другата И.ска фирма. И.ските производители, според
уговореното с ответницата, доставили маслото директно към дружеството на
ищеца в Б. и той поискал да се плати остатъка от цената. По това време за
ужас на ответницата активите на ***то дружество, в това число останалата
част от парите, предназначени за покупката на розовото масло, които дал
ищецът, били присвоени от счетоводителя на ***то й дружество и негови
помагачи, включително нотариус, който заверявал неистински документи.
След като установила измамата, ответницата предизвикала одит на фирмата
си, ангажирала адвокати и сезирала съответните служби в Т.. Били образувани
съдебни производства в Т.. Към момента има висящо дело, като са привлечени
под отговорност съответните виновни лица в Т.. Междувременно П., за да не
изпадне в недобросъвестно поведение спрямо И.ските си партньори, изтеглила
свои лични спестявания и с тях платила остатъка от задължението към
И.ските доставчици. Докато се точило делото в Т., П. поС.но пътувала между
Б. и Т., като считала, че има подкрепата на ищеца, в това число финансова
предвид създалата се ситуация. С. заявявал многократно, че държи на ***та й
фирма и бизнесът в Т., тъй като бил много изгоден за него. Дори по негово
настояване назначили първия братовчед на любовницата на ищеца (към онзи
момент ответницата не знаела това обстоятелство) за директор след като
предишният бил обвинен и отстранен за присвояване на средствата на
дружеството. По това време и по-конкретно на 25.08.***г. сутринта ищецът
казал на ответницата, че отива в С. на преглед и нямало да се върне. Към 13,00
часа й се обадил по телефона да пита какво прави. Започнал да й говори колко
я обича и че не може без нея. Малко след като приключил разговора с него, на
ответницата се обадила жена, за да й каже на кой адрес да отиде, за да види
къде се срещат ищецът с любовницата му. П. изпаднала в шок, но все пак
отишла на посоченото място. Впоследствие разбрала, че ищецът поддържал
любовна връзка с друга жена от доста време. Позвънила му и му казала какво
е видяла и че го напуска. Личните им отношения за нея приключили, но се
наложило още известно време ответницата да работи с ищеца, предвид
4
направените поръчки, предстоящи доставки и др. свързани с общия им бизнес.
Тя използвала неговия цех за производство на продуктите си. Двете им
дружества в Б. взаимно изпълнявали поръчки една на друга, като предимно
ответницата произвеждала козметични продукти за ищеца. Отделно,
ответницата била на трудов договор в дружеството на ищеца и се грижела за
производството в цеха за розово масло, но и не само. През цялото време след
като го напуснала ответницата трябвало да се съгласява с всичко, което
ищецът поиска, защото знаела възможностите и позициите му, както и че
откаже ли или му противоречи, няма да е добре за нея. Добре познавала и
„другото му лице" и на какво е способен когато му противоречиш. Твърди, че
просто щял да я съсипе както физически и емоционално, така и икономически,
предвид свързаният им бизнес, познанствата и финансовите си възможности.
В крайна сметка отношенията ескалирали до нетърпимост. Ищецът заявил, че
ще прекрати договора й и че не бил длъжен да й плаща осигуровки, с което тя
веднага се съгласила. Той обаче, настоявал да продължат бизнеса си заради
добрите търговски връзки на П. в Т.. П. дори му предложила да му прехвърли
***то си дружество, само и само да я остави на мира и да се измъкне от него.
Относно тормозът, на който е била подложена доверителката й
представя нейното лично изложение:
......По това време уговарях сделка с клиент от Х. за покупка на
козметични продукти. Наложи се да отида в Х., върнах се на 25.01.20/9 г.
Започнах да правя сериозна подготовка за производство, тъй като имах
поръчка от Х. и в същото време трябваше и да осигуря поръчките на С..
Един ден, мисля, че беше в началото на февруари *** г., не си спомням
ден и дата, проведохме разговор като ми каза: „Имаш ли да ми казваш нещо? -
в смисъл от рода дали съм му изневерявала и т.н. На въпроса, който ми зададе
за изневяра отговорих, че все още не съм. Тогава той започна да се ядосва и да
ме притиска сякаш искаше да му кажа „Да изневерих!". Усетих, че си търси
причини.
„Ти, вика, наясно ли си. че след като не искаш да останеш да работиш с
мен или при мен като мой служител, животът ти извън комплекса ще е ад,
няма да има кой да те пази, няма да имаш гръб, сещаш се за какво говоря!
После продължи - Ще спра продукцията ти, няма да може да я продаваш
никъде! Всичките ти продукти ще бъдат свалени от моя сайт. Явно избираш да
превърнеш живота си в ад!”.
Попитах го какво цели, защо ми говори тези неща?! Той отговори - „
Просто те предупреждавам какво би ти се случило! ".
След това ми каза: „Знаеш много добре, за да имаш фирма и продукти
всичко това АЗ съм го направил, също така и отварянето на фирмата в Т.
знаеш, че тя си е моя!".
Страхувах се да оспорвам, защото щеше да се ядоса още повече, а и в
този момент бях в производство - подготвях износ за Х.. Продукцията се
изготвяше в неговия цех. Отделно ми беше дал аванс за продукти, които да му
приготвя, затова просто си премълчах и се съгласявах с всичко, в противен
случай щеше да се случи това, което описах по-горе. Естествено, не беше
вярно казаното от него, тъй като аз съм му била дясна ръка за всичко и
основния принос за реализИ.ето на продуктите и печалбата беше мой.
5
Отговорих, за да престане да ме тормози, че нямам нищо против да
отидем в Т. и да му прехвърля фирмата и че тази фирма не ме интересува. Той
продължи, че по делото сумата, за която съдим нарушителите била негова,
което изобщо не е вярно, тъй като това е мой бизнес. Независимо от това,
отново казах: Ок, няма проблем вземай всичко!
Тогава той поиска да му подпиша договор, за да бъде сигурен понеже
фирмата е на мое име, да не би да го излъжа, а и да се подсигури, че след като
приключи делото в Т. и след като получа сумата ще му я предам. За мой ужас
и на това се съгласих - да му дам собствените си пари, но страхът ми беше
голям.
Като чу, че се съгласявам, каза, че на следващия ден ще извика А.
счетоводителя на Д., за да подготви договор, който да подпиша. На другия ден
се събрахме и вместо уговорката ни. каза на А. да изготви договор за заем за
сумата 160 000 лв.. Обсъдиха подробностите как да го напише.
Счетоводителят започна да изготвя договора. Докато чакахме С. излезе за
малко от стаята. Възползвах се от момента да кажа на А., че реално тези 160
000 лв., които му казва С. да опише, аз няма да получа, нито пък съм ги
получила вече. А. се изненада как така няма да ги взема.'? Отговорих, че С.
счита, че всичко мое е негово, а аз се съгласявам с всичко, за да се отърва и да
не ми навреди още повече! В този момент видях през прозореца, че С. се
връща. Помолих А. да мълчи, че идва С. и че после ще му обясня.
Като цяло имах добри отношения с А., той много ме уважаваше. До
някъде се успокоявах, че има свидетел, че пари не се броят, тоест, че нищо за
което съм се подписала всъщност не съм взела, а съм била принудена да ги
подпиша тези договори, за да не ме унищожи. Имаше сериозен риск и да ми
обърка поръчката за Х., а това беше много важно за мен и бъдещето ми.
Честно казано в деня дори не прочетох какво пише на тези договори. След
като ги подписахме, С. каза на А. - „Подписаха се тези договори, но все пак
нека да си провериш сметките - колко точно са трансферИ.и за Т. и ако има
грешка ще коригираме сумата.
На същия ден по-късно, вече осъзнала какво съм направила, тичам в
банката, за да установя точната сума. На следващия ден отидох при С. и му
казвам да извика А., защопю тази сума, която ме накара да подпиша, далеч не
отговаря на пари, които съм трансферирала към ***та фирма. На това той
отговори „Свърши моето момиче, вече се подписа нищо няма да се коригира.
След това извика снаха ми и й каза - „Ако ми кажеш дали М. ми е
изневерила когато ходихте заедно в Т., ще останеш на работа, ако ме излъжеш
ще те прекратя. Снаха ми отговори, че няма такова нещо. При което още на
следващия ден С. я уволни. Малко преди това без причина уволни и брат ми,
който също работеше в комплекса. След два дни обаче, ми звъни и отново ме
извика в комплекса. Пак започна да ме тормози с въпросите дали съм му
изневерила. Бях шокИ.а и се чудих какво да правя. Накрая, за да ме остави на
мира и да спре да ме тормози му казах, че съм му изневерила щом това иска
да чуе.
В този момент С. побесня съвсем! Веднага се обади в цеха да прекратят
незабавно производството ми. Заповяда ми незабавно да изнеса от цеха целия
си багаж. Поиска да му върна колата (тя беше закупена на негово име).
6
Заплаши, че ще прати хора в склада ми, който се намира в с.Г. да вземат всичко
от там и че сега вече да чакам и да съм сигурна, че ще ме съсипе! Също,
заплаши, че ще прати хора в магазина ми в П. всичко да вземат и от там.
Започнах да го моля да не прави това - не мога изведнъж да прекратя
производството, казвам, имам износ за Х., имам да изпълня твои поръчки
също. На което той се изкрещя, че не го интересува и ще ме унищожи.
На 18.03.*** г. ангажирах микробуси, за да изнеса всичко мое от цеха
както нареди С.. На 19.03.***г. ми изпрати негови работници в моя склад, за
да разглобят и вземат парното ми отопление. На един от работниците му,
който се казва А., представих фактури, че това, което искат да вземат, не са на
С. неща, а са на фирмата ми и че са закупени от моята фирма. А. видя
фактурите и се обади на С., на което С. отговори: Щом има фактури не ги
вземайте, вземете това, за което няма фактури. След около седмица ми
изпрати негови работници и в магазина в П.. Един от работниците беше
отново А.. Каза, че С. е наредил да вземат всичко.
В рамките на месец, С. уволни още 8 човека, които са поддържали добри
отношения с мен или защото след напускането ми тези хора продължиха да
имат добри отношения с мен. В момента всички останали работници се
страхуват да контактуват с мен, защото и тях ще уволни без каквато и да
причина.
Тормозът не спря до тук, а продължи и в личен план. Изпратил писмо по
негов работник да го предаде на дъщеря ми, в което обяснява, че съм имала
връзка със сина му и то от 2012 г.. Целта му беше да ми развали отношенията
с дъщеря ми. Обадих се на сина му като го помолих да поговори с баща си.
Синът му на свой ред ми каза, че С. го извикал и му казал, че аз съм казала на
С., че съм имала връзка с него. Така опита да развали и отношенията ми със
сина му, тъп като със сина му също имахме добри бизнес-възможности да
работим заедно.
Един ден технологът на Р. ми се обади и ми каза, че е получил запитване
от настоящата половинка на ищеца за моите сапуни, които произвеждам при
тях. Помолих го да ми изпрати техния имейл, конто е от 14.06.*** г. Така
виждам, че госпожата е изпратила снимки на моите сапуни и се представя в
имейл като подизпълнител на Д.. Заедно с дъщерята на ищеца били
регистрирали дружество ,,Д. ООД, за което аз не знаех. В имейла описва, че
иска от моите сапуни без кутии, вероятно да заблуждават моите клиенти. По-
късно и моите партньори в Т. ми изпращат тяхна фактура поради недоумение.
Обаждат ми се и ме питат защо фирмата е с това име „Д. ", не била ли Д.?!
Търговските ми партньори просто се объркаха. Обяснявах, че целта на С. е да
прекрати моите отношения с тях.... "
Твърди, че от изложението на доверителната й, ищецът не само я е
заплашвал, възбудил и поддържал продължителен период у нея основателен
страх, че ще я унищожи, че ще я съсипе, че няма гръб, който да я пази и т.н..
но и действително предприел сериозни действия против нея както в личен
план, така и по отношение елиминИ.е на бизнеса й.
От изложеното става ясно, че за подписването на процесния договор с
подобно съдържание не е имало съгласие на страните, поради което правя
възражение за недействителност на договора и моля съдът да го прогласи за
7
нищожен.
Сочи, че е налице системен тормоз и психическата принуда с директни
заплахи от ищеца към ответницата, като тук заплахата би причинила
основателен страх в ответницата. Видно от действията на ищеца, довели до
сключване на процесния договор, същите са причина да уплашат ответницата
до такава степен, за да вземе тя решение за сключване на крайно увреждаща я
сделка. Съществено е, че без агресивното и манипулативно поведение на
ищеца, НЕ би се стигнало да сключване на този договор. Тоест, налице е пряка
причинно-следствена връзка между заплахите и сключването на процесния
договор, като в резултат бил постигнат неправомерен резултат. Заплахата била
виновно неправомерно поведение, което накърнява личните свободи и като
такова то осъществява състава на деликт.
Ето защо, в условие на евентуалност прави възражение, че договорът е
унищожаем. Заплахите и натискът срещу доверителката й продължавали и
към настоящия момент. Факт бил, че ищецът образувал това първо дело, с
което иска икономически и психически да сринел доверителката й.
Моля, съдът в този случай да прогласи договорът за унищожаем. При
уважаване на възраженията ни за прогласяване на нищожност, респективно в
условие на евентуалност на унищожаемост на процесния договор, моли съдът
да вземе под внимание, че ответницата П. НЕ била получавала каквито и да
било пари по този договор, а и била принудена да подпише невярно свое
изявление.
Моли съда, да постанови решение, с което да отхвърли предявените от
ищеца С. С. искове, като неоснователни и недоказани, както и да прогласи
процесния договор за нищожен, евентуално за унищожаем. Претендират
разноски. В съдебно заседание палномощника на ответницета адвокат М. С.
моли съда да отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан.
Съображения излага в писмена защита по делото.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към делото ч.гр.дело № 34/2023г. по описа на
Районен съд - К., на основание чл.410 ГПК съдът е издал заповед за
изпълнение № 28/11.01.2023г., по силата на която ответницата М. Б. П. е
осъдена да заплати на ищеца С. Х. С. сумата от 9 500 лева главница, явяваща
се заемна сума по договор за паричен заем от ***г. и законна лихва върху
главницата считано от 09.01.2023г. до изплащане на вземането, както и 1 120
лева разноски по делото. Посочено е, че вземането произтича от следните
обстоятелства : На ***г. кредиторът С. Х. С. е предоставил на длъжника М. Б.
П. в заем и в брой сумата от 9 500 лева, която сума М. Б. П. е следвало да
върне на ***г., когато е падежът на задължението. Сумата по договора за зеем,
получена от длъжника не е върната
В срока по чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника
М. Б. П., че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение по
ч.гр.дело № 34/2023 г. по описа на Районен съд – К., което е обусловило
правния интерес на ищеца от завеждане на настоящия специален
8
установителен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК.
Видно от представения и приет като доказателство по делото, договор за
заем от ***г. заемодателят предоставя в собственост на заемателя сумата от
9 500 лева. Посочено е, че заемната сума се предава на заемателя на ***, от
която дата са счита сключен договора за заем. Съгласно чл.3 от договора
предаването на заемната сума се извършва в брой, като настоящия договор
служи за разписка. В чл.4 от договора е уговорен и падеж, а именно
заемателят дължи връщане на заемната сума в срок от две години считано от
***г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
А. С. Р., Ж. А. Я. и С. С. В..
Свидетелят Р. заявява, че познава С. от началото на 90 – те, а М.
познавал откакто започнал да работи в „Д.“. През ***г. започнал работа в „Д.“.
„Преди това обслужвахме „Д.“ през моята счетоводна фирма“. Виждал бил
договора, тъй като той го съставил. Договорът бил съставен в село С. в офис
„Д.“ в присъствието на С. С. и М. П.. Видял П. да подписва договора.
„Нямаше други лица в помещението освен аз, М. и С. С.“. Срещата
продължила около два, три часа. При подписването на договора не е имало
принуда „нещо необичайно също“. Договора за заем бил декларИ. от страна
на С. С. в НАП. В НАП се декларирало лицето на което се предоставя сумата,
но не и самите договори. Заявява, че е изготвил около 15 – 17 договора за
заем по поръчка на заемодателя С. С. и е присъствал при подписването на
всички. Знаел, че П. и С. имали между фирмени отношения.
От показанията на свидетелката Я. се установява, че познава С. от ***г.
„Бях работник при него“. От ***г. М. и С. живеели заедно. „Когато М. разбра
за изневярата реши да си тръгне. Мисля, че беше 2017г. - ***г.“. Твърди, че
след като се разделили С. започнал да заплашва М., че ще и отнеме фирмата,
ще съсипе производството. Заявява, че имали износ за Х. и „М. трябваше да
даде продукти“. Тогава С. наредил да се изнесат всички неща на М. от цеха.
Същия ден отишли в цеха на М. в Г.. „Там С. изпрати хора да вземат всичко,
което мисли, че е негово“. Заявява, че М. имала магазин в П. и по поръчка на
С. същите хора взели всичко от магазина. Не знаела М. да е сключвала
договори със С.. „Тя си имаше достатъчно пари във фирмата“. Заявява, че
веднъж, когато С. извикал М. и тя отишла с нея, но седяла отвън, тъй като С.
не е допуснал. Изчакала М. отвън към половин, един час. Когато М. излязла
била притеснена. „Държеше документи, на които имаше подписани суми,
които той я беше принудил да подпише, и тя каза, че от страх се е принудила
да ги подпише“. Твърди, че М. излязла само с документи без чанта с пари.
Когато излязла била много притеснена и започнела да плаче. М. не била се
оплаквала от натиска на С. „освен на мен и на брат си“. Сочи, че в началото С.
заплашвал М. по телефона, “че ще я съсипе, че ще и вземе фирмата“. Твърди,
че бизнесът на М. се развивал добре.
Свидетелят В. познавал М. от ***г. „дистрибутирах нейната козметика“.
С. не го познавал. Бил посредник по една сделка с клиент от Х.. Оставало един
два дни да завършат производството „и той нареди да се спре незабавно
производството и да се изхвърлят всички багажи на П.. С. беше наредил“.
Твърди, че имало и други затруднения. Той направил приблизителна фирма до
нейното име, за да се бъркат клиентите и започнал да произвежда сходни на
9
нейната козметика продукти. Присъствал, в магазина на М. в П., когато дошли
техници, които били изпратени, за да свалят оборудване, ел. табла, крушки.
Към момента П. имала място със С. в С., което било заградено от него Твърди,
че „той я изгони от фабриката. Това станало без предупреждение, незабавно“.
Сходните имена на фирмите обърквали клиентите и М. била много
разтревожена и уплашена. От М. знаел, че бизнесът и не върви добре.
Присъствал бил на телефонен разговор в който той и казал, че ще й затвори
фирмата, „ако излезе от комплекса живота й ще стане ад и че няма да може да
се оправи сама. Това мисля, че е в началото на ***г.“. Не знаел М. да е
подавала жалби или сигнали.
По делото е назначена съдебно – комплексна експертиза, която е
депозирала писмено заключение неоспорено от страните, което съдът
възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. Обект на
изследването са : процесния договор Договор за заем от ***г. за 9,500лв.
между заемодател С. Х. С. ЕГН ********** и заемател М. Б. П. ЕГН
********** както и Договор за заем от 23.03.***г. за 9,500лв., Договор за заем
от 15.04.***г. за 9,500лв., Договор за заем от 20.04.***г. за 9,500лв., Договор за
заем от 28.05.***г. за 9,500лв., Договор за заем от 08.06.***г. за 9,500лв.,
Договор за заем от 18.06.***г. за 9,500лв., Договор за заем от 15.07.***г. за
9,500лв., Договор за заем от 05.08.***г. за 9,500лв., Договор за заем от
16.09.***г. за 9,500лв.,Договор за заем от 01.10.***г. за 9,500лв., Договор за
заем от 21.10.***г. за 9,500лв., Договор за заем от 12.11.***г. за 9,500лв.,
Договор за заем от 21.11.***г. за 9,500лв., Договор за заем от 01.12.***г. за
9,500лв., Договор за заем от 18.12.***г. за 9,500лв., Договор за заем от
28.12.***г. за 9,500лв. От заключението се установява, че подписите обект на
изследването, положени от С. Х. С. в Договорите за заем, са изпълнени с
химикална паста с еднакви физикооптични свойства. посочено е, че подписите
обект на изследването, положени от М. Б. П. в Договорите за заем, са
изпълнени с химикална паста с еднакви физикооптични свойства, различни от
подписите на С. Х. С.. Вещото лице сочи, че всички листове, на които са
отпечатани Договорите за заем обект на изследването, са с еднакъв размер,
еднаква дебелина, както и във физикооптични свойства (степен на белота,
поглъщане и отражение в условия на възбудена флуорисценция, както и
структурни белези - облачност и морфология на повърхността).В
заключението е посочено още, че всички подписи обект на изследването, са
положени от страните в процеса. Най вероятно подписите обект на
изследването, са положени в периода: за С. Х. С. - ***г. и за М. П. 2015г. -
2020г., съгласно представения сравнителен материал.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи :
Съгласно чл.240 ЗЗД заемът за потребление е договор, с който
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетите суми или вещи от същия
вид, количество и качество. По правната си същност този договор е реален,
неформален и едностранен.
Елементите на фактическия състав на договора за заем се установяват в
10
разпоредбата на чл.240 ал.1 ЗЗД, която съдържа определение на този вид
съглашение. От даденото в тази разпоредба определение е видно, че договорът
за заем е реален договор. Реален е и договорът, чийто фактически състав
включва освен съгласие на страните и предаване на вещите, които са негов
предмет. Следователно елементите от фактическия състав на договора за заем
са: първо – съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на
заемателя на парична сума и второ – предаване на тази сума от заемодателя на
заемателя. Доказателствената тежест за пълно и главно доказване на така
установените елементи от фактическия състав на договора за заем носи
ищецът, защото той извлича търсената от него изгода от доказване на сключен
договор за заем с ответника и неизпълнено договорно задължение на
последния.
От представения по делото договор за заем от 03.03.2028 г. съдът
намира, че между ищеца от една страна, като заемодател и М. Б. П. от друга,
като заемополучател е възникнало облигационно правоотношение по договор
за заем по смисъл на чл.240 ЗЗД. В договора за заем е посочено, че
заемополучателят се задължава да върне на заемодателя сумата от 9 500 лева в
срок до от две години считано от ***г. т.е до ***г. В договора е посочено, че
ответникът е получил заемната сума на ***г. като предаването на заемната
сума се извършва в брой, като настоящия договор служи за разписка /лист 4 от
делото/. От заключението на неоспорената съдебно – комплексна експертиза
се установи, че подписите положени в процесния договор за заем от ***г. са
положени от страните. Следователно налице са основните елементи на
договора за потребителски заем, установени в чл.240 от ЗЗД, поради което
съдът счита, че ответника М. Б. П., дължи връщане на получената сума в
размер на 9 500 лева.
Съдът намира направеното възражение от пълномощника на
ответницата адвокат С. за нищожност на договора за неоснователно по
следните съображения :
Съгласно чл.26, ал.1 от ЗЗД нищожни са договорите, които
противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които
накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити
наследства.
Съгласно ал.2 но чл.26 от ЗЗД нищожни са и договорите, които имот
невъзможен предмет, при които липсва съгласие, предписана от закона форма,
основание, както и приводните договори. Основанието се предполага до
доказване на противното.
Процесния договор за заем от ***г. е сключен при взаимно съгласие на
страните и няма невъзможен предмет. Това се установява от заключението на
комплексната експертиза и от разпита на свидетеля Р.. Съдът кредитира
изцяло показанията на свидетеля Р., тъй като същите се непосредствени,
логични, безпрротиворечиви и се подкрепят от заключението на комплексната
експертиза. На следващо място договора е сключен в изискуемата от закона
форма писмена, основание. По делото не са ангажИ.и доказателства
процесния договор за заем да е привиден. От гореизложеното се налага
извода, че договора не е нищожен.
В процесния случай от събраните и приети по делото писмени и гласни
11
доказателства не се установи дадения заем да протоворичи на закона или да
заобикаля. Нещо повече процесният договор за заем не накърннява по
никакъв начин добрите нрави.
Относно възраженията за унищожаемост на договора.
Съгласно разпоредбата на чл.27 от ЗЗД унищожаеми са договорите,
сключени от недееспособни или сключени от техен представител без спазване
изискванията, установени за тях, както и договорите сключени при грешка,
измама, заплашване или крайна нужда. Измамата е основание за унищожение
на договора, когато едната страна е била подведена от другата да го сключи
чрез умишлено въвеждане в заблуждение – чл.29, ал.1 от ЗЗД.
Ответницата е пълнолетна и дееспособна.
За да е налице унищожаемост на сделка поради измама, страната следва
да е сключила договора след дадена и поддърЖ. от съконтрахента невярна
представа за правните последици на договора. От показанията на свидетеля Р.
се установява, че е бил с ответницата, при подписването на договора за заем.
От неговите показания се установява „Нямаше други лица в помещението
освен аз, М. и С. С.“. От неговите показания се установява, че ответника е
отишъл доброволно в офис „Д.“, село С.. Съдът не кредитора показанията на
свидетелката Я., че не е видяла М. да излиза от офиса с пари, тъй като същите
противоречат на заключението на комплексната експертиза от, което се
установява, че подписа в договора за заем от ***г. е изпълнен от ответницата
М. Б. П.. В настоящия случай, ответницата не ангажира доказателства, от
които да се установи, че физическото и психическото й съС.ие да е било
такава, че да е могла да бъде заблудена относно последиците на извършената
сделка.
По делото не са събрани каквито и да е било доказателства, че
ответницата е била въведена умишлено в заблуждение, за да сключи
договорът за заем. Тъкмо напротив от събраните по делото гласни
доказателства се установява, че поведението й е било насочено към
сключване на договор за заем с ищеца. Не се установи по безспорен начин, че
у ответницата е предизвикана погрешна представа, която не съответства на
действителността. Съдът приема, че ответницата не само е осъзнавала каква е
сделката, но дори е получила насрещна престация. Липсват доказателства, че
съС.ието на заблуждение е предизвикано умишлено, съзнателно.
От разпита на тримата свидетели по делото безспорно се установи, че
отношенията между страните по спора са продължило повече от двадесет
години. Относно твърдението на пълномощника на ответницата, че спрямо
нея е упражнена принуда при подписването на договора съдът намира същото
за неоснователно. От показанията на свидетеля Р. се установи, че е присъствал
при подписването на договора „Договорът е съставен в село С., офис „Д.“ в
присъствието на С. С. и М. П.. Нямаше други лица в помещението освен аз, М.
и С. С.. Видях П. да подписва договора за заем. Не, действие по принуда не
съм видял, нещо необичайно също. Не мога да кажа, докато съм там и тримата
сме били заедно и не е имало условия или действия за заплаха или притискане.
Предполагам, че срещата продължи около 2,3 часа.“ Свидетелите Я. и В. не са
очевидци при подписването на договора, нито на отправени конкретни
заплахи или принуда към ответницата. В тази им част показанията им са
12
опосредени, тъй като преразказват казаното от ответницата М. П. От
показанията на свидетелката Я. „…че ще и отнеме фирмата, ще съсипе
производството. Държеше документи, на които имаше подписани суми който
той я беше принудил да подпише, и тя каза, че от страх е принудила да ги
подпише“. Свидетелят В. твърди „Присъствал съм на телефонен разговор, в
който той казва, че ще й затвори фирмата; ако излезе от комплекса живота й
ще стане ад и че няма да може да се оправя сама. Това мисля, че е в началото
на ***г. Аз лично съм и съдействал, но тя беше уплашена да подаде сигнали.
Не знам да е подавала жалби и сигнали“ В тази им част показанията на
свидетеля не се непосредствени, а се градят основно на разказаното му от
ответницата и ги прави неубедителни и оправдава недоверието, с което съдът
се отнася към тяхната достоверност в тази им част. На следващо място
свидетеля В. не е очевидец на подписването на процесния договор. Не познава
ищеца и не е свидетел на отправени конкретни заплахи от ищеца към
ответницата. От показанията на свидетелите Я. и Велчев не се установява, че
процесния договор за заем е подписан в следствие на заплаха. Нито един от
свидетелите не твърди, че ответницата е трябвало да подпише договора за
заем, защото в противен случай ищецът ще предприеме някакви
неправомерни и/или негативни действия спрямо нея. При съвкупната
преценка на свидетелските показания може да се направи извод за личен спор
между страните по повод на изневяра и прекратяване на бизнес отношения, но
не и на конкретна заплаха отправена към ответницата за физическото и
психическото й здраве довели до подписването на процесния договор. От
гореизложеното се налага извода, че договора не е унищожаем.
Представените други договори за заем от една страна са ирелевантни за
предмета на настоящия спор. От друга страна доказват съгласието на страните
за създаване на заемни правоотношения. В този смисъл е и заключението на
комплексната експертиза, от която се установява, че подписите положени в
договорите за заем са изпълнени от страните по делото.
Твърдението, че ищецът е държал ответницата в подчинение чрез
подписаните договори е невярно и нелогично. От една страна не са твърди, за
какво точно е била подчинена ответницата е била подчинена, а от друга страна
каква е била заплахата, ако не се подчини на волята на ищеца. По делото няма
ангажИ.и доказателства ответницата да е сезирала полицията и/или
прокуратурата.
По делото не са представиха доказателства за връщане на сумата от 9
500 лева. представляваща предоставена в заем сума, поради което съдът
намира, че предявения иск срещу М. Б. П. по договор за заем от ***г. е
основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението иска – 09.01.2023г.
По изложените съображения съдът счита, че предявения иск като
основателен и доказан следва да бъде уважен.
По отношение на претендИ.ите от страните разноски, съдът възприема
следното :
В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за
съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк.дело № 4/2013 г., на Общото събрание на Гражданска и Търговска
13
колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производства, включително и когато не изменя разноските по издадена
заповед за изпълнение. Принудителното събИ.е на разноските се извършва,
въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния
иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 от ГПК от съда в исковото производство.
Съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на
разноски, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска, както следва: в заповедното производство - в размер
на 1 120 лева представляващи държавна такса и възнаграждение за един
адвокат с ДДС, както и в настоящото производство - в размер на 215.20 лева,
представляващи държавна такса и депозит за свидетел.
Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен
случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В
настоящия случай и двете страни са представили списък на разноските.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по
отношение на М. Б. П., ЕГН ********** с поС.ен адрес село С., община П.,
улица *** и настоящ адрес град П., булевард *** съществуването на
вземането на С. Х. С., ЕГН **********, с адрес село С., община П., улица ***
за сумата 9 500 лева, явяваща се заемна сума по договор за заем от *** г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.01.2023 г. до
изплащане на вземането, за изпълнението на което парично задължение е
издадена в полза на С. Х. С. с п.а против М. Б. П. с п.а. заповед за изпълнение
№ 28/11.01.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.дело № 34/2023 г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА М. Б. П., ЕГН **********, с поС.ен адрес село С., община
П., улица *** и настоящ адрес град П., булевард *** да заплати на С. Х. С.,
ЕГН ********** с адрес село С., община П., улица ***, сумата от 1 120 лева,
представляваща разноски по частно гражданско дело № 34/2023 г. по описа на
Районен съд – К..
ОСЪЖДА М. Б. П., ЕГН ********** с поС.ен адрес село С., община
П., улица *** и настоящ адрес град П., булевард *** да заплати на С. Х. С.,
ЕГН ********** с адрес село С., община П., улица ***, сумата от 215.20 лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
14
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
15