№ 193
гр. София, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело
№ 20231001000060 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „Топлофикация София“
ЕАД срещу решение № 2861 от 21.10.2022г. по т.д. № 4058/2022г. по описа на
Софийски градски съд, ГО, I - 19 с-в, с което е уважен предявения от
„КСТРОЙ“ ЕООД срещу „Топлофикация София“ ЕАД иск по чл. 137, ал. 2
ЗЕ за сумата от 88 765 лв. - дължима цена за ползване на съоръжението за
присъединяване към топлопреносната мрежа и абонатна станция за
присъединяване на сграда - етажна собственост, находяща се в УПИ V-751,
кв. 34, местност „Лагера“, гр. София, с административен адрес – гр. София,
бул. „ Цар Борис III“ № 116, за периода от 25.10.2015 г. до 25.10.2020 г., ведно
със законната лихва от 28.10.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, частична претенция, при пълен заявен размер от 100 000 лв., и
на основание чл. 78 ал.1 от ГПК са присъдени в полза на ищеца разноски за
сумата от 7 150,60 лв. Жалбоподателят поддържа първоинстанционното
решение да е неправилно предвид постановяването му в нарушение на
материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Излага макар чл. 137,
ал. 2 ЗЕ да предвижда топлопреносното предприятие да заплаща цена за
1
ползване на изградените от клиенти съоръжения, то ищецът, получавайки
претендираната от него сума, да би се обогатил неоснователно, доколкото би
бил нарушен основен принцип в правото, че никой не може да черпи права от
собственото си неправомерно поведение. Сочи ищецът да не е представил
необходимите документи за изкупуване на изградените съоръжения в по-
кратки срокове, а претендираната сума да би била далеч по - малка, ако
ищецът бе изпълнил задълженията си. Поддържа и понастоящем ищецът да
не е представил всички изискуеми документи за изкупуването на
съоръженията. Излага ищецът и да не доказва да е собственик на
съоръженията. Оспорва вписването му в разрешението за ползване да може да
бъде тълкувано като доказателство в тази насока. Сочи правото на
собственост да не може да бъде установявано и с договора за
присъединяване, доколкото последният има друг предмет – поемане на
задължение за изграждане на съоръженията. Поддържа да не могат да бъдат
кредитирани и изводите на СТЕ в тази насока, доколкото с последното се
посочват договор и фактури с неясен изпълнител на възложени дейности по
изграждане на съоръженията. Сочи съобразно разпоредбата на § 4, ал. 4а ПЗР
на ЗЕ в случаите, в които сделката по изкупуване не е осъществена и няма
обоснован отказ за изкупуване, енергийното предприятие да е длъжно да
плаща наем, но в срок от три месеца след покана от собствениците. Оспорва
такова искане да е отправяно по отношение на процесните съоръжения, на
което основава и възражението си да не дължи претендираното от ищеца
обезщетение за ползване на процесните съоръжения. По тези доводи моли за
отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което искът да
бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира присъждане на разноски по
делото. Прави възражение за прекомерност на заплатения от насрещната
страна адвокатски хонорар.
Въззиваемата страна, „КСТРОЙ” ЕООД, оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Поддържа първоинстанционното решение да е постановено
при правилно приложение на материалния закон и да е обосновано. Излага от
събраните по делото доказателства да се установява да е изпълнил точно
задълженията си по изграждане и предаване за ползване на ответника на
процесните съоръжения за присъединяване към топлопреносната мрежа.
Оспорва като неотносими всички възражения на ответника относно стоящото
извън предмета на спора правоотношение по изкупуване на съоръженията.
2
Независимо от това поддържа и да е представил всички необходими
документи за сключването на договор за изкупуване на съоръженията от
ответника, включително е изготвена оценка на съоръженията за определяне
на цената, на която същите следва да бъдат изкупени, но независимо от това
ответникът не изпълнява задължението си и не сключва договор за
изкупуването им. Поддържа нормата на чл. 137, ал. 2 ЗЕ да обезпечава
интереса на ищеца, който е изградил съоръженията със собствени средства,
като последните се ползват от ответника, който неоснователно отказва да ги
изкупи. Оспорва възраженията на ответника, че не се доказва ищецът да е
собственик на изградените съоръжения, като противни на събраните по
делото доказателства – писмени и заключение по СТЕ. По изложените
доводи моли за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на
разноски по делото.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка
за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а
за правилността му единствено на въведените в жалбата основания и при
съобразяване правилното приложение на императивните материалноправни
норми.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Решението е правилно, а поддържаните в жалбата на ответника доводи
неоснователни, по следните мотиви:
Съобразно очертания с исковата молба предмет на спора ищецът е
предявил иск по чл. 137, ал. 2 ЗЕ с искане ответникът да бъде осъден да му
заплати цена за ползване на изградените от него като клиент и съгласувано с
ответното топлопреносно предприятие съоръжения по присъединяване на
клиенти за битови нужди – топлопровод, съоръжения към него и абонатна
станция, за сграда на адрес гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 116, за периода
25.10.2015г. до 25.10.2020г.
Към исковата молба е представен, неоспорен от ответника, договор №
1136/19.07.2012г., озаглавен „Предварителен договор за изграждане и
присъединяване на енергиен обект към топлопреносната мрежа на
„Топлофикация София“ ЕАД“. Видно от съдържанието на договора страните
по делото са постигнали съгласие с него да уредят отношенията си във връзка
3
с изграждане на нов енергиен обект и присъединяването на сградата, която ще
бъде построена в УПИ II 734,753, кв. 34, м. Лагера, София, към
топлопреносната мрежа.
С чл. 7 от договора страните са постигнали съгласие изпълнителят
„КСТРОЙ“ ЕООД да изгради за своя сметка „строежа“, дефиниран в чл. 2
като присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатна
станция, съгласно техническите изисквания по предварителното проучване и
утвърдените проекти.
С изречение второ на същата клауза от договора страните изрично са
разписали волята им до прехвърляне на правото на собственост върху
съоръженията на „Топлофикация София“ ЕАД техен собственик да е
изпълнителят „КСТРОЙ“ ЕООД.
От представените по делото разрешение за строеж № Б –
57/04.11.2010г. по описа на Столична община, становище изх.№ РЗМ –
16/21.02.2011г. от „Топлофикация София“ ЕАД и разрешение за ползване №
ДК – 07-ЮЗР – 108/14.04.2011г., се установява ищецът „КСТРОЙ“ ЕООД да е
изпълнил задълженията си по договора като на негово име като инвеститор е
издадено разрешение за строежа, предмет на договора, строежът е изпълнен
съобразно изискванията на топлопреносното предприятие – изрично признато
от ответника с горецитираното становище, и обектът е въведен в
експлоатация и ползването му е разрешено на 14.04.2011г.
Изпълнението на задълженията на ищеца по процесния договор и
изграждането на съоръженията за присъединяване за негова сметка се
установява и от приетото заключение по СТЕ, неоспорено от страните, което
удостоверява и осчетоводени разходи на ищеца по изграждане на
съоръженията.
Ответникът не спори въведеното в експлоатация съоръжение да се
ползва от него като доставя до ползвателите в изградената сграда в УПИ II
734,753, кв. 34, м. Лагера, София, топлинна енергия. Съобразно неоспореното
заключение по СТЕ „Топлофикация София“ ЕАД реално ползва чрез пренос
на топлинна енергия процесните съоръжения от 09.11.2011г. В съставения от
служители на ответника документ – Становище за оценка на обект изх.№ К -
1203/07.04.2016г. по деловодната система на „Топлофикация София“ ЕАД, е
отразено процесните съоръжения да са в експлоатация от ответното
4
дружество, считано от м.04.2011г.
Гореустановената по делото обстановка покрива фактическия състав на
нормата на чл. 137, ал. 2 ЗЕ, съобразно която изграждането на съоръженията
по присъединяване на клиенти на топлинна енергия за битови нужди -
присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната
станция, може да се извършва от клиентите след съгласуване с
топлопреносното предприятие. В този случай законът предвижда задължение
за топлопреносното предприятие да заплаща цена за ползване на
съоръженията, изградени от клиентите.
В конкретния случай ищецът след съгласуване с „Топлофикация
София“ ЕАД, доказано с представения договор и останалите писмени
доказателства, изгражда съоръженията за присъединяване към
топлопреносната мрежа на новопостроена сграда на адрес гр. София, бул.
„Цар Борис III” № 116, които съоръжения ответникът като топлопреносно
предприятие ползва през процесния период – 25.10.2015г. до 25.10.2020г., и
на основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ, действаща норма към целия период на
отношенията между страните, дължи заплащане на цена за ползването в
утвърдения с Методика на ДКЕВР по протокол 24 от 04.02.2008г. размер, или
за сумата 88 765 лв./изчислена с неоспореното заключение по СТЕ/.
Възраженията по жалбата на ответника досежно недоказано право на
собственост върху съоръженията са неясни. На първо място, самият закон
предвижда в хипотезите, когато съоръженията са изградени от
клиент/клиенти, същите да са тяхна собственост след изграждането им и
впоследствие с договор да следва да бъдат прехвърлени в собственост на
топлопреносното предприятие – чл. 137, ал. 3 ЗЕ. На второ място, аналогична
клауза са включили в процесния договор от 19.07.2010г. и страните по спора,
като в чл. 7 изрично са посочили, че ищецът като изградил съоръженията за
своя сметка ще е техният собственик при построяването им. Следва да бъде
добавено и че ЗЕ е предвидил специални правила досежно правото на
собственост върху съоръженията за присъединяване към топлопреносната
мрежа, отличавайки последните от хипотезата на общи части на сградата
етажна собственост, предвид на което и вписването, наред с ищеца на други
етажни собственици в разрешението за ползване № ДК – 07-ЮЗР –
108/14.04.2011г. на сградата на адрес гр. София, бул. „Цар Борис III” № 116,
5
не променя извода относно притежаваните от ищеца права върху изградените
от него присъединителни съоръжения.
Неоснователни са и поддържаните с жалбата на ответника възражения
за недължимост на претендираната цена за ползване по причина на
недобросъвестност в поведението на ищеца.
С нормата на чл. 137, ал. 3 ЗЕ се предвижда собствеността върху
съоръженията, изградени от клиенти, да се прехвърля в срок от три години на
топлопреносното предприятие. Видно от представеното на л. 13 от
преписката заявление ответникът е сезиран с искане на 12.10.2011г. от
представляващия ищеца за започване на процедура за изкупуване на
изградените присъединителни съоръжения – присъединителен топлопровод,
съоръженията към него и абонатна станция, за сградата на адрес гр. София,
бул. „Цар Борис III” № 116. Към заявлението са представени документи,
описани в тринадесет пункта, които покриват изброените в приложимата
разпоредба на чл. 31, ал. 3, т. 1 - т. 5 от Наредба 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването/отм./. Ответникът е заявил общи оспорвания да не са
представени от ищеца необходими документи като нито с писмения отговор
на исковата молба, нито с въззивната жалба е посочил конкретен документ,
който ищецът е длъжен да представи, но не е представил и по тази причина
процедурата по изкупуване на съоръженията да не е приключила. При
изричното насрещно изявление на ищеца, че е представил всички изискуеми и
искани от него документи, ответникът не доказва в процедурата по горното
сезирало го заявление да е изисквал от ищеца документи, които последният
да не е представил. Напротив, от приложеното по делото становище за оценка
на обект, изходящо от служители на ответника, се установява през м.
04.2016г. да е определена от ответника цената, на която следва да бъдат
изкупени процесните съоръжения, но договор не е сключен и понастоящем.
Предвид гореустановеното възраженията на ответника за
недобросъвестно поведение на ищеца, от което последният недопустимо
черпи права, остават недоказани и при уредената в закона доказателствена
тежест за въвелата възраженията страна, същите следва да бъдат счетени за
неоснователни.
Неприложима е цитираната с жалбата на ответника норма на § 4, ал. 4а
от ПЗР на ЗЕ. Законовата разпоредба, видно от диспозицията на ал. 1 на
6
същата в редакцията и за целия период от влизането в сила на закона и
понастоящем, урежда отношенията по изкупуване на енергийните обекти и
съоръжения, представляващи елементи от съответната преносна или
разпределителна мрежа, които към момента на влизането в сила на този закон
трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, но са
собственост на трети лица. Процесните съоръжения не са „заварени“ – не са
изградени преди влизането на закона в сила на 13.12.2003г., предвид на което
и преходната разпоредба на § 4 от ПЗР на ЗЕ не намира приложение към
отношенията по повод на тяхното изграждане, ползване и изкупуване.
Приложима е действалата към датата на изграждането им и понастоящем
норма на чл. 137, ал. 2 ЗЕ, която по горните мотиви на съда признава
претендираното от ищеца с исковата молба право.
По тези доводи и предвид достигането до еднакви крайни изводи на
двете инстанции обжалваното решение следва на основание чл. 272 ГПК да
бъде потвърдено.
При този изход на спора ищецът има право на разноски пред САС на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Доказва разноски за представляването му от
адвокат в размер на сумата 7 000 лв. Насрещната страна поддържа
немотивирано възражение за прекомерност на уговорения адвокатски
хонорар, което съдът намира, че с оглед предмета на делото, поддържаните
възражения и извършени от адвоката процесуални действия не следва да
уважава.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2861 от 21.10.2022г. по т.д. №
4058/2022г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I - 19 с-в.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, ДА
ЗАПЛАТИ НА „КСТРОЙ” ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата 7 000 лв. – разноски по делото пред САС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8