РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Горна Оряховица , 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимира И. Николова-Петрова
при участието на секретаря Милена Г. Димитрова
като разгледа докладваното от Красимира И. Николова-Петрова Гражданско
дело № 20204120101199 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Искове с правно основание чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД.
Ищецът Н. В. Ц. с ЕГН **********, с адрес: град Г.О ул..., чрез пълномощник –
адвокат Н.К. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че ищецът е потребител на електрическа
енергия за битови нужди, като захранването с електрическа енергия до недвижимия имот на
ищеца е прекъснато поради забавеното плащане на месечната сметка за ток. Твърди, че на
потребителя е обяснено, че за да бъде възстановено захранването с ел. енергия до
недвижимия имот, е необходимо да бъдат заплатени просрочените задължения, както и
такса за възстановяване преноса на електрическа енергия в размер на 19 лв. Служителите на
електроразпределителното дружество указали на ищеца, че плащането на таксата се явява
задължителна предпоставка да му бъде възстановено ел. захранването, като ответното
дружество издало фактура № ТП **********/10.02.2020г. за начисляване на наказателната
такса. Заявява, че отново поради закъсняло плащане на ежемесечната сметка за ток,
електроразпределителното дружество е прекъснало снабдяването с ел.енергия до
недвижимия имот на ищеца, като отново е начислило такса в размер на 19 лв. с фактура №
ТП **********/28.05.2020г. Твърди, че ищецът е заплатил двете такси в общ размер на
38,00 лв. Счита, че не дължи на „Енерго - Про Продажби" АД сумата от 38,00 лв., начислена
му като такси за възстановяване на захранването с електрическа енергия, както и че същата
е заплатена без основание.
1
Счита, че формалните основания за начисляване на такси за възстановяване преноса на
електрическа енергия от страна на „Енерго - Про Продажби” АД следва да бъдат търсени в
актуалните общи условия на дружеството, и след като с Решение № 798/20.01.2017г.,
постановено по АД № 3069/2016г. на ВАС, са отменени ОУПЕЕ, одобрени с Решение №
ОУ-06/21.07.2014г. на ДКЕВР, към настоящия момент приложение намират ОУДПЕЕЕ на
„Енерго - Про Продажби” АД, одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР. Твърди,
че в посочените Общи условия изначално липсва текст, който да дава право на „Енерго -
Про Продажби” АД да начислява и да изисква плащане на такси, като предпоставка за
възстановяване на доставката на електричество. Счита, че условията и редът за
възстановяване на прекъснато електрическо захранване са посочени в чл.21 от ОУ, като
съгласно ал.1, „когато прекъсването е по вина на потребителя, снабдяването се възстановява
след като последния заплати на ,,Енерго-Про Продажби” АД и „ЕРП Север” АД всички
направени разходи за прекъсване и за възобновяване на снабдяването, т.е. не е предвидена
възможност за начисляване на такса за възстановяване на прекъснатото електрическо
захранване, каквото изискване е имало в чл.37,ал.1 от отменените ОУПЕЕ, одобрени с
Решение № ОУ-06/21.07.2014 г. на ДКЕВР. Твърди, че липсват причини едностранно
начислената такса в размер на 19,00 лв. за възстановяване на електрическото захранване да
бъде схващана като разход по смисъла на чл.21,ал.1 от действащите ОУ, тъй като тази такса
е предварително и презумптивно определена, без да бъдат съобразени действителните
разходи, осъществени по повод прекъсването или възобновяването на електрическото
захранване. Посочва, че така ответното дружество е въвело една наказателна такса, чието
заплащане противозаконно се вменява като задължение за потребителите, за да могат
последните да упражняват правото си да получават доставка на електрическа енергия.
Счита, че клаузата на чл.21 от Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Енерго - Про Продажби” АД, одобрени с Решение ОУ-
061/07.11.2007г. на ДКЕВР, противоречи на чл.122-124 от ЗЕ, в които са уредени хипотезите
на преустановяване снабдяването с електрическа енергия от енергийните предприятия.
Твърди, че посочената клауза е неравноправна по смисъла на чл.143,т.2 от ЗЗП, тъй като
ограничава правата на потребителите, произтичащи от закон. Счита, че липсва законова
регламентация относно дължимост от страна на потребителя на допълнителни такси или
възстановяване на разходи, които предприятието евентуално е направило или би направило
по повод изпълнение на това му законово и договорно задължение за възстановяване на
електрическото захранването. Заявява, че единственото условие, поставено от закона
относно възстановяването на захранването, е да са отпаднали причините наложили неговото
прекъсване. Посочва, че в случая потребителят е отстранил причините, довели до
преустановеното доставяне на електрическо захранване, поради което не е следвало да му се
начислява и изисква допълнителна такса на възстановяване на доставката на електричество.
Счита, че дори действително да се извършени някакви разходи от доставчика във връзка с
възстановяване на снабдяването с електрическа енергия, неплащането на същите не може да
бъде условие за отказ да се възстанови снабдяването на клиента с електрическа енергия.
2
Заявява, че при наличието на договорни отношения между потребителя и доставчика, при
уреждане на спорните отношения по повод конкретната хипотеза, трябва да има както
доказано неизпълнение на договорно задължение и виновно поведение на конкретния
потребител, така и доказани по вид и размер разходи за енергийното предприятие, които да
бъдат заплатени. Посочва, че ако начисляваната от „Енерго - Про Продажби” АД такса за
възстановяване на електрическо захранване е в предварително определен размер на
разходите за „прекъсване и за възобновяване на снабдяването", то това би означавало, да
бъде дадена свободата на икономически по-силната страна да изисква авансово
(предварително) заплащане на разходи - и то, не на реално реализирани, а на едностранно и
произволно определени по размер. Заявява, че така клаузата на чл.21 от ОУ ДПЕЕЕ поставя
електроснабдителното дружество в господстващо положение спрямо потребителя, поради
което същата е неравноправна по смисъла на чл.143,т.18 от ЗЗП, доколкото предоставя
възможност на доставчика едностранно да определя обезщетение за вреди, поради
включване и изключване на снабдяването, без същите да бъдат доказвани по какъвто и да
било начин.
Твърди, че „Енерго - Про Продажби” АД няма каквито и да било правомощия да
извършва действия по електропреносната мрежа, вкл. да прекъсва и възобновява
снабдяването, поради което такса за възстановяване на електрозахранването не му се следва.
Цитира разпоредбите на чл.20,ал.1, чл.14,т.2 от ОУ ДПЕЕЕ, като формира твърдение, че
„Енерго-Про Продажби” АД изначално по никакъв начин не е ангажирано с фактическото
прекъсване и възобновяване на снабдяването с електричество, които действия обичайно се
извършват от друго дружество - „Електроразпределение Север" АД, и съответно - таксата за
възстановяване преноса на електрическа енергия в размер на 19,00 лв. е посочена в
Ценоразпис на услуги предлагани от „ЕРП Север” АД, с който ищецът не е бил запознат,
нито се е съгласявал. Поради това твърди, че „Енерго-Про Продажби” АД изначално не е
извършило никакви разходи във връзка с прекъсване и възобновяване на снабдяването с
електрическа енергия до процесния недвижим имот, доколкото тези дейности са
осъществени от друго юридическо лице - „ЕРП Север" АД, при което процесната сума от
19.00 лв. е начислена и събрана от „Енерго-Про Продажби” АД неоснователно.
Счита, че в случая с осъществен фактическият състав на чл.55,ал.1 от ЗЗД, тъй като още
при самото получаване на сумата от 19,00 лв. е липсвало основание за преминаване на блага
от имуществото на потребителя в това на „Енерго-Про Продажби” АД, поради което
последното дължи възстановяване на недължимо заплатената му сума. Цитира съдебна
практика : Решение № 125/07.08.2015г. по т. д. № 990/2015г. на ВКС, Решение №
3232/15.07.2019г. по гр. д. № 4992/2019г. на РС Варна, Решение № 3278/16.07.2019 г. по гр.
д. № 6437/2019г. на РС Варна, и др.).
Моли съда да постанови решение, с което да осъди „Енерго - Про Продажби” АД, с
ЕИК *********, да заплати на Н. В. Ц. с ЕГН ********** сумата от 38,00 лв.,
представляваща сбор от начислени и събрани без основание суми по фактура № ТП
3
**********/10.02.2020г. и фактура № ТП **********/28.05.2020г., по банкова сметка в
„Първа инвестиционна банка” АД с IBAN : BG97FINV91501117460787, BIC: FINVBGSF.
Моли съда да присъди в полза на ищеца направените съдебни разноски съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание, ищецът Н. Ц., чрез процесуалния си представител – адв. Н.К. от
ВТАК, поддържа исковата молба. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да
уважи предявения иск и да му присъди разноски.
Ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление град Варна, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс – Г, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, представлявано от всеки двама от П. С. С., Я.М.Д. и Д.К.Д.
чрез процесуалния си представител – адв. А.М. от ВТАК, депозира писмен отговор на
исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Ответникът заема становище, че искът е
допустим. Оспорва иска като неоснователен изцяло. Твърди, че ищецът е дължал заплащане
на общата сума в размер на 38.00 лв., представляваща такса за експресно възстановяване на
електрозахранването на прекъснат за неплатена енергия потребител. Посочва, че ищецът е
потребител на ел.енергия за обект в гр. Г.О. ул.. Заявява, че на 20.01.2020г. от ответното
дружество е издадена фактура № ********** на стойност 164,57 лв. за ползвана, измерена с
годно средство за измерване и отчетена електрическа енергия за обекта на ищеца, като
срокът за плащане на фактурата е 10.02.2020г., а фактурата е заплатена едва на 03.06.2020г.
Твърди, че по тази причина ответното дружество е изпратило предупреждение за прекъсване
на захранването на обекта на ищеца, същият е включен в списък за прекъсване на
захранването. Заявява, че снабдяването на ищеца с електрическа енергия действително е
било прекъснато. Посочва, че сумата по просрочената фактура е заплатена от него едва на
03.06.2020г., когато са заплатени и 38 лв. за възстановяване на подаването на електрическа
енергия. Твърди, че абонатът е включен в списък за възстановяване на електрозахранването,
което е извършено. Заявява, че абонатът е дължал сумата 38 лв., представляваща такса за
възстановяване на електрозахранването на прекъснат за неплатена енергия потребител.
Заявява, че правото на ответното дружество да преустанови и временно снабдяването с
електрическа енергия на крайните клиенти произтича от текста на чл.123 от ЗЕ, при
неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия,
включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички
дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия. Посочва, че изцяло в
съответствие с изискванията на чл.123 и чл.124 от ЗЕ, в Общите условия на ответното
дружество, които са публикувани на сайта на дружеството с адрес : https://www.energo-
pro.bg/uploads/files/2018/2018-07_Obshti_uslovia_Sales_2007_final_replaced%20ERPN.pdf, са
уредени условията за прекъсване и възстановяване на електроснабдяването от „Енерго-Про
Продажби” АД при неизпълнение на задълженията на потребителя. Заявява, че съгласно
чл.20 от Общите условия, „Енерго-Про Продажби” АД има право да поиска от
„Електроразпределенпе Север" АД да прекъсне или ограничи снабдяването с електрическа
енергия, в случай, че битов потребител в срок от 10 дни и стопански потребител в срок от 3
4
дни не изпълни което и да е свое задължение, произтичащо от тези ОУ или от подписаните
допълнителни споразумения между страните, включително при забава в плащането на
дължимите суми. Счита за прието, че в тези случаи „Енерго-Про Продажби” АД следва да
изпрати до потребителя писмено предизвестие, съдържащо предупреждение, че ако в
определения срок не последва изпълнение или допуснатото нарушение не бъде отстранено,
ще последва прекъсване или ограничаване снабдяването с ел. енергия. Заявява, че според
чл.21,ал.1 от ОУ „Енерго-Про Продажби” АД изисква от „ЕРП Север” АД възстановяване на
снабдяването с ел. енергия след отпадане на основанията за прекъсването. Твърди, че когато
прекъсването е по вина на потребителя, снабдяването се възстановява след като последният
заплати на „Енерго-Про Продажби” АД и „ЕРП Север” АД всички направени разходи за
прекъсване и за възобновяване на снабдяването. Посочва, че „Енерго-Про Продажби” АД
възлага на „Електроразпределение Север” АД възстановяване на прекъснатото
електроснабдяване след изпълнението на всички условия за възстановяването. Сочи също,
че според чл.44 от ОУ, цените за допълнителните услуги, предоставяни от „Енерго- Про
Продажби” АД, се определят от ,,Енерго-Про Продажби" АД и се публикуват в интернет
страницата и Центровете за обслужване на клиенти в срок от 14 дни преди влизането им в
сила. Твърди, че действащият към процесния период ценоразпис за допълнителните услуги,
предоставяни от „Енерго-Про Продажби” АД е публикуван на интернет страницата на
ответното дружество на адрес – https://www.energo-pro.bg/bg/Ceni-na-dopalnitelnr-uslugi-
Bitovi-klienti. Заявява, че в случая ищецът е във виновно неизпълнение на задължението си
за своевременно заплащане на дължими суми във връзка със снабдяването му с
електрическа енергия, като дължима от него цена на ел. енергия не е заплатена в срок.
Счита, че това обуславя правото именно на ответното дружество да прекъсне снабдяването
на процесния обект с електрическа енергия, след като отправи до абоната предизвестие,
каквото действително е отправено от страна на ответното дружество. Твърди, че виновното
неизпълнение на задълженията на абоната за своевременно заплащане на консумираната от
него ел. енергия обуславя и правото на „Енерго-Про Продажби” АД да възстанови
прекъснатото електроснабдяване на ищеца, едва след заплащане на всички направени
разходи за прекъсване и за възобновяване на снабдяването, като цената на въпросната
услуга е определена в обявения ценоразпис на дружеството и възлиза на сума в размер на 38
лв. Заявява, че по тази причина заплащането на тази сума от страна на ищеца не е лишено от
основание, както и услугата - възстановяване на прекъснатото електрозахранване, е
извършена. Твърди, че клаузите, касаещи заплащането на тази сума, не са недействителни
поради неравноправност по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Излага съображения. Счита, че
предявеният иск е изцяло неоснователен и като такъв следва да се отхвърли, а на ответника
бъдат присъдени всички сторени в производството разноски.
В съдебно заседание, ответникът, чрез пълномощника си – адв. А.М. от ВТАК,
поддържа писмения отговор. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да отхвърли
предявения иск и да му присъди разноските по делото.
5
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Безспорни в настоящото производство са фактите, че ищецът Н.Ц. е клиент и абонат на
„Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна по партида, заведена с кл. № ********** и аб. №
**********, за обект на потребление с адрес : град Г.О. ул..., съгласно договор за продажба
и доставка на ел. енергия.
Безспорни са и фактите, че на абоната е прекъснато захранването с ел. енергия за
горепосочения обект на потребление поради неплащане в срок от страна на ищеца на сума
за начислена цена на ел.енергия по фактура № **********/20.01.2020г., на стойност 164,57
лв., издадена от ответното дружество за същия обект на потребление.
Съдът е приел за безспорни и фактите, че ищецът е заплатил на 03.06.2020г. на „Енерго-
Про Продажби” АД сумата от 19.00 лв. по издадената от него фактура № ТП
**********/10.02.2020г., както и сумата от 19.00 лв. по издадената от него фактура № ТП
**********/28.05.2020г., с основание : „такса възстановяване на захранването
(електромер)”.
Посочените по-горе факти се установяват и от приетите писмени доказателства -
заверени преписи от фактура № ТП **********/10.02.2020г., фактура № ТП
**********/28.05.2020г., протокол за монтаж/демонтаж на електромер № М 5114037 от
05.10.2017г., справка за потреблението през последните 12/24/36м, извлечение фактури и
плащания от 10.09.2020г., извлечение от сметка към дата 14.09.2020г., фискални бонове от
03.06.2020г. към фактура № ТП **********/10.02.2020г. и фактура № ТП
**********/28.05.2020г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :
Предявените искове с правно основание чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД са допустими.
Разгледани по същество, предявените искове се явяват основателни и доказани.
Съдът приема за доказани твърденията на двете страни, че между тях е налице
облигационна връзка, възникнала по силата на договор за доставка и продажба на ел.
енергия, като ищецът е потребител на ел. енергия за битови нужди, по смисъла на
§1,т.41б,б.”а” от ДР на Закона за енергетиката, по партида, заведена с кл. № ********** и
аб. № **********, за обект на потребление с адрес : град Г.О. ул... Въз основа на приетите
по делото писмени доказателства (заверени преписи от протокол за монтаж/демонтаж на
електромер № М 5114037 от 05.10.2017г., справка за потреблението през последните
12/24/36м, извлечение фактури и плащания от 10.09.2020г., извлечение от сметка към дата
14.09.2020г., и др.), в случая се обосновава извод, че по силата на сключения между тях
договор ответникът е предоставял на ищеца, който е ползвал ел. енергия в горепосочения
6
обект на потребление, при редовно извършен отчет, съответно - за ищеца Ц. е възникнало
задължение, по силата на сключения с ищцовото дружество договор за продажба на
ел.енергия, да плати цената на реално доставената му от ответното дружество и ползвана от
него ел. енергия в обект на потребление в град Г.О. ул.., при условията и по начина,
визирани в договора. Безспорни между страните са фактите, че поради неплащане в срок от
страна на ищеца на сума за начислена цена на ел.енергия по фактура №
**********/20.01.2020г., на стойност 164,57 лв., е прекъснато захранването с ел. енергия на
горепосочения обект на потребление.
Спорен и подлежащ на установяване в настоящото производство е фактът налице ли е
основание за начисляване от ответното дружество и за заплащане от ищеца на сумата от
19.00 лв. по издадената от него фактура № ТП **********/10.02.2020г., както и сумата от
19.00 лв. по издадената от него фактура № ТП **********/28.05.2020г., на соченото от
„Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна - „такса за възстановяване на захранването с
ел.енергия (електромер)”.
Хипотезите, в които операторите на електропреносните и електроразпределителните
мрежи имат право да прекъсват подаването на ел. енергия, са изрично регламентирани в
нормите на чл.122 – чл.124 от ЗЕ. Съгласно чл.123,ал.1 от ЗЕ, доставчиците от последна
инстанция, общественият доставчик, крайните снабдители, производителите и търговците
на електрическа енергия имат право да преустановят временно снабдяването с електрическа
енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задължения по договора за продажба на
електрическа енергия, включително при неизпълнение на задължението за своевременно
заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия.
Правото за временно преустановяване на снабдяването с електрическа енергия не може да се
реализира в почивен или празничен ден, както и в деня, който го предшества. Според
чл.123,ал.4 от ЗЕ, сроковете на предизвестията и другите условия за временно
преустановяване на снабдяването се уреждат в договорите за продажба на електрическа
енергия, съответно в общите условия, а разпоредбата на чл.124 от ЗЕ повелява, че
енергийното предприятие възстановява снабдяването и/или присъединяването на клиентите
след отстраняване на причините, довели до преустановяването им.
По настоящото дело страните не спорят, че Общи условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби” АД и Общи условия на договорите за
пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „ЕРП Север” АД,
съществуват. В тази връзка, обаче, основателни се явяват доводите на ищцовата страна, че
облигационните отношения между страните не могат да се регулират от Общите условия,
влезли в сила на 07.09.2014г., тъй като с влязло в сила съдебно решение 798/20.01.2017г. по
адм. дело № 3068/2016г. по описа на ВАС, IV колегия, е отменено Решение № ОУ-
06/21.07.2014г. на ДКЕВР, с което са одобрени цитираните Общи условия, в чл.37,ал.1 от
които ОУ е предвидено, че „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна изисква от „Енерго-Про
Мрежи“ АД /”Електроразпределение Север” АД/ възстановяване на преноса на ел. енергия
7
след отпадане на основанията за прекъсването, като продажбата се възстановява, след като
клиентът заплати на дружеството цена съгласно ценоразпис, в която са включени всички
направени разходи за прекъсване и възстановяване на продажбата на ел. енергия. При това
положение, в случая би следвало да намерят приложение Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия мрежи на „Енерго-Про Продажби” АД/, одобрени с
Решение № ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР, в чл.20,ал.1 от които е предвидено, че „Енерго-
Про Продажби” АД има право да поиска от „Електроразпределение Север” АД да прекъсне
или ограничи снабдяването с електрическа енергия, в случай, че битов потребител в срок от
10 дни и стопански потребител в срок от 3 дни не изпълни което и да е свое задължение,
произтичащо от тези ОУ или от подписаните допълнителни споразумения между страните,
включително при забава в плащането на дължимите суми, но само след като ответното
дружество изпрати до потребителя писмено предизвестие, съдържащо предупреждение, че
ако в определения срок не последва изпълнение или допуснатото нарушение не бъде
отстранено, ще последва прекъсване или ограничаване снабдяването с ел. енергия. Според
чл.21,ал.1 от цитираните ОУ, „Енерго-Про Продажби” АД изисква от „ЕРП Север” АД
възстановяване на снабдяването с ел. енергия след отпадане на основанията за прекъсването,
като когато прекъсването е по вина на потребителя, снабдяването се възстановява след като
последният заплати на „Енерго-Про Продажби” АД и „ЕРП Север” АД всички направени
разходи за прекъсване и за възобновяване на снабдяването. В ценоразпис на услуги,
предлагани от „ЕРП Север” АД, в сила от 16.12.2019г. /приложен на л.41 от делото/, е
предвидено, че за услугата възстановяване на преноса и достъпа до
електроразпределителната мрежа от електромер, прекъснат поради неплащане, дължимата
цена е в размер на 19 лв., а за услугата за експресно възстановяване снабдяването на клиент,
прекъснат за неплатена ел. енергия, от електромер, дължимата цена е в размер на 38 лв., като
плащането на тези такси е условие за извършване на услугите.
Настоящият съдебен състав споделя доводите на ищцовата страна, че в случая липсва
законова регламентация относно дължимост от страна на потребителя на допълнителни
такси и възстановяване на разходи, които предприятието е направило или би направило по
повод изпълнение на задължението му за възстановяване на ел. захранването, произтичащо
както от закона /чл.123-124 от ЗЕ/, така и от договора му с потребителя на ел.енергия.
Единственото условие, поставено от закона - чл.124 от ЗЕ, за възстановяване на
снабдяването и/или присъединяването на клиентите от енергийното предприятие, след
отстраняване на причините, довели до преустановяването им, е да са отпаднали причините,
наложили това прекъсване. В този смисъл, дори и принципно предприятието да реализира
разходи по тази дейност, то предварителното им заплащане от страна на потребителя не
може да служи като основание за отказ от изпълнение на вмененото му от закона
задължение да възстанови снабдяването на клиента с ел.енергия. Наличието на договорни
отношения между потребителя и доставчика на ел. енергия налага при уреждане на такъв
вид спорни отношения, по повод реализиране договорната отговорност на потребителя за
вреди, да има както доказано виновно неизпълнение на договорно задължение на
8
конкретния потребител, така и доказани по вид и размер разходи за енергийното
предприятие, които да бъдат заплатени. В случая тези разходи са едностранно определени от
предприятието и то презумптивно само по размер. Наред с изложеното, ответникът не
оспорва фактите, че фактически дейността по възстановяване се осъществява от
„Електроразпределение Север“ АД, а това обуславя извод за изначална неопределеност по
вид на разходите, които „Енерго-Про Продажби” АД реализира за тази дейност. Съгласно
практиката на ВКС, клауза, която позволява на предприятието да изисква предварително
заплащане на суми за възстановяване на снабдяването, а и да определя едностранно техния
размер, е неравноправна на основание чл.143,т.18 от ЗЗП, защото предоставя възможност на
доставчика едностранно да определя обезщетение за претърпени вреди, поради включване и
изключване на снабдяването /в този смисъл е Решение № 125/07.08.2015г. по т.д. №
990/2015г. на ВКС, I т.о./. Клаузите в ОУ, цитирани по-горе, за заплащане на такса за
възстановяване на ел. захранването, противоречат на разпоредбите на чл.122-124 от ЗЕ, като
с тях се ограничават правата на потребителя, произтичащи от закона. В тази връзка,
възраженията, изложени от ответника, че виновното неизпълнение на задълженията на
абоната за своевременно заплащане на консумираната от него ел. енергия обуславя и
правото на „Енерго-Про Продажби” АД да възстанови прекъснатото електроснабдяване на
ищеца, едва след заплащане на всички направени разходи за прекъсване и за възобновяване
на снабдяването, като цената на въпросната услуга е определена в обявения ценоразпис на
дружеството и възлиза на сума в размер на 19 лв., респ. представлява основание ответното
дружество да задържи процесните такси, е неоснователно, тъй като е налице противоречие
със закона на въведеното от ответното дружество изискване за предварително заплащане на
такси за възстановяване на ел. снабдяване като условие същото да бъде извършено. В
противоречие със закона е и възможността на ответното дружество едностранно и без да
изчисли конкретни разходи за всеки отделен случай на възстановяване, да задължава
потребителя да заплати такси за възстановяване в максималния допустим размер, като
икономически обосновани разходи за услугите на електроразпределителните дружества.
Предвид изложеното дотук, съдът приема, че клаузата на чл.37,ал.1 ОУ на ДПЕЕЕМ на
„Енерго-Про Мрежи” АД, влезли в сила на 07.09.2014г., - отменени, както и клаузата на
чл.21,ал.1 от цитираните ОУ на ДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби” АД, са неравноправни по
смисъла на чл.143,ал.2,т.2 и т.18 от ЗЗП, защото ограничават правата на потребителя,
произтичащи от закон, и предоставят възможност на доставчика едностранно да определя
дължимост на обезщетение за претърпени вреди, поради включване и изключване на
снабдяването. Същевременно, доколкото тези клаузи не са уговорени индивидуално, те се
явяват нищожни и на основание чл.146 от ЗЗП /Решение № 125/07.08.2015г. по т.д. №
990/2015г. на ВКС, I т.о./.
С оглед нищожността на цитираните клаузи от ОУ, платената от ищеца сума от 19.00
лв. по издадената от ответника фактура № ТП **********/10.02.2020г., както и платената от
потребителя сума от 19.00 лв. по издадената от ответното дружество фактура № ТП
**********/28.05.2020г., на соченото от „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна основание :
9
„такса за възстановяване на захранването с ел.енергия (електромер)”, се явяват дадени от
ищеца и получени от ответното дружество без основание, поради което подлежат на
връщане съобразно чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД.
Предвид изложеното дотук, съдът приема, че са налице предпоставките на
чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД в настоящия случай, поради което ищцовата претенция се явява
основателна и следва да бъде уважена в пълния предявен размер, като „Енерго-Про
Продажби” АД гр. Варна бъде осъдено да върне на ищеца Н. В. Ц. общата сума от 38 лв.,
платена от ищеца без основание на 03.06.2020г., по издадените от ответника фактура № ТП
**********/10.02.2020г. и фактура № ТП **********/28.05.2020г., двете начислени по
партида, заведена с кл. № ********** и аб. № **********, за обект на потребление с адрес :
град Г.О. ул..., с основание : „такса възстановяване на захранването (електромер)”.
Предвид изхода по настоящото дело, основателна се явява и следва да бъде уважена
претенцията на ищеца ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 50 лв.,
представляваща направените по делото разноски за платена държавна такса.
При този изход на делото, съдът намира за основателна претенцията на адвокат Н. И. К.
от ВТАК, като процесуален представител на ищеца, за присъждане в негова полза на
дължимото адвокатско възнаграждение съобразно чл.38 от Закона за адвокатурата и
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Налице са
предпоставките, визирани в чл.78,ал.1 от ГПК, в процесния случай, а наред с това ищецът
Н.Ц. е упълномощил редовно адвокат Н. И. К. от ВТАК да го представлява по настоящото
дело и последният е реализирал надлежно и в пълен обем процесуалното представителство в
съдебното производство. Видно от приложеното по делото адвокатско пълномощно от
17.08.2020г. и договор за правна защита и съдействие от 17.08.2020г., в същите е
удостоверено, че упълномощаването е по реда на чл.38,ал.1,т.2 от ЗА /безплатна адвокатска
помощ на материално затруднени лица/. Съгласно чл.38,ал.2 от ЗА, в случаите по ал.1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, и съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36,ал.2 и осъжда
другата страна да го заплати. Поради това, съдът следва да осъди ответника по делото да
заплати на адвокат Н. И. К. от ВТАК адвокатско възнаграждение, определено на основание
чл.38,ал.2 във вр. ал.1,т.2 във вр. чл.36,ал.2 от ЗА и чл.7,ал.2,т.1 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в размер на 300 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
10
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : гр. Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, ВАРНА ТАУЪРС - Г, представлявано от всеки двама от членовете на УС
: П. С. С., Я.М.Д. и Г.К., ДА ЗАПЛАТИ на Н. В. Ц. с ЕГН **********, с адрес: град Г.О.
ул.., СУМАТА от 38,00 лв. /тридесет и осем лева/, получена без основание на 03.06.2020г.
при плащане на сумата от 19.00 лв. по фактура № ТП **********/10.02.2020г., както и
сумата от 19.00 лв. по фактура № ТП **********/28.05.2020г., двете начислени по партида,
заведена с клиентски № ********** и абонатен № **********, за обект на потребление с
адрес : град Г.О. ул..., с основание : „такса възстановяване на захранването (електромер)”, по
банкова сметка в „Първа инвестиционна банка” АД с IBAN : ...
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г,
представлявано от всеки двама от членовете на УС : П. С. С., Я.М.Д. и Г.К., ДА ЗАПЛАТИ
на Н. В. Ц. с ЕГН **********, с адрес: град Г.О. ул.., СУМАТА от 50 лв. /петдесет лева/,
представляваща направените по делото разноски за платена държавна такса, по банкова
сметка в „Първа инвестиционна банка” АД с IBAN : ...
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г,
представлявано от всеки двама от членовете на УС : П. С. С., Я.м.Д. и Г.К., ДА ЗАПЛАТИ
на адвокат Н. И. К. от Адвокатска колегия град Велико Търново, със служебен адрес и
адрес за призоваване : град Горна Оряховица, ул. „..*, СУМА в размер на 300 лв. /триста
лева/, представляваща адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38,ал.2 във
вр. ал.1,т.2 във вр. чл.36,ал.2 от Закона за адвокатурата и чл.7,ал.2,т.1 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно на
уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от
връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
11