№ 7
гр. Горна Оряховица, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, III СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветелина Св. Цонева
при участието на секретаря Вероника П. Петрова
като разгледа докладваното от Цветелина Св. Цонева Гражданско дело №
20214120101525 по описа за 2021 година
Предявеният иск е с правно основание чл. 26,ал.1 ЗЗД
Постъпила е искова молба от С. П. П., ЕГН **********2, с постоянен адрес с. К., общ.
С., обл. В.Т., ул. *** чрез пълномощника адв. М.М. от АК - Пловдив против „Файненшъл
България" ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. ***, бул.
***, ***, представлявано от П.Б.Д..
Ищецът С. П. П. е страна по Договор за паричен заем Axi Credit № ******, подписан
с „Аксес Файнанс" ООД, съгласно който, същата трябва да върне сумата по кредита, която
се явява сума от 352.17 лева, при сума на получаване 300.00 лева, при ГПР 49.01%, годишен
лихвен процент- 40.00%, при срок на кредита от 9 месеца. Във връзка с договор за заем №
****** г-жа П. сключва с ответното дружество "Файненшъл България" ЕООД, Договор за
предоставяне на поръчителство № ******, по силата на който трябва да заплати на
"Файненшъл България" ЕООД сумата от 133.11 лева, платими разсрочено на вноски, всяка
от която в размер на 14.78 лева, като общото задължение по договора за заем и по
допълнително сключения във връзка с него Договор за предоставяне на поръчителство №
****** , с "Файненшъл България" ЕООД е в размер на 485.28 лева.
Ищцовата страна счита, че са налице пороци, обуславящи нищожността на Договор за
предоставяне на поръчителство № ******, сключен между С. П. П. и "Файненшъл
България" ЕООД, поради противоречие с добрите нрави /чл.26, ал. 1 от ЗЗД/ и поради това,
че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от
ЗПК, както по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, чиято невалидност моли да бъде прогласена.
Излага следните съображения за това:
На първо място, Договор за възлагане на поръчителство е нищожен като
противоречащ на добрите нрави и неравноправен по смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП, тъй като
сумата която се претендира чрез него в размер на 133.11 лева е в размер на половината от
сумата на отпуснатия кредит в размер на 300.00 лева. По този начин безспорно се нарушава
принципа на еквивалентност и добросъвестност.
1
На следващо място, Договор за предоставяне на поръчителство № ****** е нищожен
като противоречащ на добрите нрави и неравноправен по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП,
тъй като сумата, която се претендира чрез него в размер на 133.11 лева не е включена в
годишният процент на разходите. В договора за заем, ГПР е в размер на 49.01 %, а чрез
включването на възнаграждението предвидено по Договор за предоставяне на
поръчителство № ****** в размер на 133.11 лева, действителният годишен процент на
разходите би бил различен от посочения размер, с което потребителят е въведен в
заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на заема.
Не е установен механизма, по който е изчислен този процент и по-конкретно какви други
разходи освен възнаградителна лихва са включени в него. Също така, предвидената сума в
Договор за предоставяне на поръчителство № ****** в размер на 133.11 лева е скрит
добавък към възнаградителната лихва и като такава е следвало да бъде включена в
годишния лихвен процент и в годишния процент на разходите съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК.
Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорката да се заплаща
поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с
ПМС№426/2014г.
Ищецът твърди, че има нарушение и на Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от
05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в
българското законодателство с § 13 а, т. 9 от ДР на ЗЗП. Съгласно чл. 3 от Директива 93/1
З/ЕИО неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и
които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. В
Директива 93/1 З/ЕИО е регламентирано, че не се счита за индивидуално уговорена клауза,
която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да
влияе на нейното съдържание, каквито безспорно са съдържащите се в Договор за
предоставяне на поръчителство № ******.
Ищецът твърди, че компетентен да разгледа настоящия спор, спрямо разпоредбата на
чл. 113 от ГПК е Районен съд - Горна Оряховица.
Представят се писмени доказателства.
Претендират се разноски.
Моли да се постанови съдебно решение, с което да се установи наличието на
пороците, обуславящи нищожност на процесния договор, чиято невалидност да бъде
прогласена.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от ответното дружество
"Файненшъл България" ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
ж.к. ***, бул. ***, ***, представлявано от П.Б.Д. чрез процесуален представител ст. юрк.
М.К..
Ответникът счита предявения иск за процесуално допустим, но изцяло
неоснователен. Възразява срещу искането на ищеца целият Договор за възлагане на
поръчителство да бъде обявен за недействителен, както и срещу исканията отделни негови
клаузи да се обявяват за нищожни.
Счита, че претенциите на ищеца са напълно неоснователни и следва да бъдат изцяло
отхвърлени.
Не оспорва фактическите твърдения на ищеца относно сключения Договор за
предоставяне на гаранция № ****** ( наричан в ИМ „Договор за възлагане на
поръчителство").
Оспорва всички останали фактически твърдения, обосновали претенциите на ищеца
2
досежно обявяване нищожността на процесния Договор и заплащане на сумата от 133.11
лева.
По тези съображения ответникът моли съда да отхвърли исковите претенции като
неоснователни и недоказани и да присъди на „Файненшъл България" ЕООД направените в
хода на делото съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, включително и
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 300.00 лева.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
По делото е безспорно установено сключения Договор за предоставяне на гаранция
№ ****** ( наричан в ИМ „Договор за възлагане на поръчителство").
Изпълнявайки договореностите, ищецът по Договор за паричен заем Axi Credit №
******, подписан с „Аксес Файнанс" ООД, сключва с ответното дружество "Файненшъл
България" ЕООД, Договор за предоставяне на поръчителство № ******, по силата на който
трябва да заплати на "Файненшъл България" ЕООД сумата от 133.11 лева, платими
разсрочено на вноски, всяка от която в размер на 14.78 лева, като съдът счита, че така
уговореното възнаграждение за поръчителя като клауза, на които се основават тези
претенции са нищожни. Съображенията за това са следните:
Сключеният между страните ДП от 28.05.2021г. е нищожен поради противоречие
с добрите нрави, на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. С поставянето на практически неизпълними
условия за предоставяне на обезпечение по кредита, длъжникът съзнателно е доведен до
необходимостта да сключи възмезден договор за предоставяне на поръчителство,за него
единствения възможен начин да получи кредит е сключването на договор за възмездно
поръчителство.Т. е. разграничаването на вземанията по двата договора за кредит и
предоставяне на поръчителство е само формално.
С него, срещу поетото от задължение за поръчителство по процесния договор за
потребителски кредит ответникът се е задължил да заплати възнаграждение на поръчителя.
Защитата на потребителя като икономически по- слаб субект е принцип проведен в редица
правни норми на националното законодателство, както и в специалния Закон за защита на
потребителите. Тъй като в чл. 145, ал. 2 от ЗЗП законодателят е възприел разрешението, че
съответствието между цената и предоставената стока или услуга не може да бъде предмет на
преценка за неравноправност, съдът счита, че приложение следва да намерят общите
правила, установени в ЗЗД..
Съгласно постоянната практика на ВКС противоречие с добрите нрави е налице,
когато сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала,
когато се нарушава правен принцип, който макар и да не е изрично формулиран
законодателно, спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от
действащото право. Понятието "добри нрави" предполага известна еквивалентност на
насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение,
водещо до нищожност на сделката. Преценката за нищожност поради накърняване на
добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора. Вярно е, че чл. 9 от ЗЗД предвижда свобода на договарянето, позволяваща на
двете страни да направят конкретна преценка относно необходимостта от насрещните
3
престации и тяхната взаимна еквивалентност, но все пак тази свобода се рамкира от
приложимите към правоотношението законови разпоредби и от "добрите нрави".
Нарушаването на императивно поставените корективи води до нищожност на сделката.
В случая кредитоискателят е икономически по- слабият субект на
правоотношението, за когото практически липсва каквато и да било свобода да договаря
условията, при които да му предостави поръчителство. В същото време поръчителят по
договора, който е и икономически по- силният субект, разполага и със защитата на чл. 143,
ал. 1 от ЗЗД, която му дава възможност да иска от длъжника главницата, лихвите и
разноските, които е платил, както и законна лихва върху платените суми от датата на
плащането. Т. е. поетия от поръчителя риск при предоставянето на поръчителство е напълно
покрит от предвидената законова защита, а размерът на уговореното възнаграждение за
предоставянето на поръчителство, е абсолютно необоснован и несъответен на този риск.
По изложените съображения съдът приема, че договорът за предоставяне на
поръчителство от 28.05.2021г. г. сключен между и ищецът е нищожен на според чл. 26, ал.
1 от ЗЗД – поради противоречие с добрите нрави.
Ответникът следва да заплати на ищеца направените в исковото производство
разноски в размер на 350 лева, като размерът на адв. възнаграждение от 300 лева, не
надвишава законовия минимум.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. чл. 26, ал. 1, ЗЗД, сключения между С. П. П.,
ЕГН **********2, с постоянен адрес с. К., общ. С., обл. В.Т., ул. *** и „Файненшъл
България" ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. ***, бул.
***, ***, представлявано от П.Б.Д., Договор за предоставяне на поръчителство № ****** от
28.05.2021г. като противоречащ на добрите нрави.
ОСЪЖДА Файненшъл България" ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. С., ж.к. ***, бул. ***, ***, представлявано от П.Б.Д. ДА ЗАПЛАТИ на С. П.
П., ЕГН **********2, с постоянен адрес с. К., общ. С., обл. В.Т., ул. *** направените в
исковото производство разноски в размер на 350 лева .
Препис от решението да бъде връчен на страните.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
4
5