Р Е Ш Е
Н И Е
№145
град Велико Търново, 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, трети касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
при участието на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Светлана
Иванова като разгледа
докладваното от съдия Калчев касационно
НАХД №10109/2021 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за нарушенията и наказанията
/ЗАНН/.
Образувано е
по касационна жалба на ***Н. Н. от ВТАК като пълномощник на П.Й.Х. ***, срещу
Решение №157 от 23.03.2021 г. по НАХД №143/2021 г. по описа на Районен съд – Велико
Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление №35-0001163 от
30.12.2020 г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
Плевен.
Касаторът
счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като са допуснати
съществени нарушения в хода на административнонаказателното производство при
съставяне на АУАН и НП. Като конкретен порок изтъква, че обжалваното НП не
съдържа точно и пълно изписване на нарушената правна норма, с което е нарушена
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН и е накърнено правото на
защита на санкционираното лице. На следващо място твърди, че деянието, описано
в АУАН и НП, не е доказано и не е съставомерно. С оглед изложеното моли за
отмяна на решението на ВТРС ведно с потвърденото наказателно постановление.
Претендира за присъждане на сторените разноски пред двете съдебни инстанции.
В съдебно
заседание касаторът лично и чрез процесуалния си представител поддържа
касационната жалба. Касаторът възразява срещу фактическата обстановка,
установена от районния съд и в частност изразява несъгласие със свидетелските
показания.
Ответникът по
касационната жалба – Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Плевен, не
изпраща представител. Директорът на РД „Автомобилна администрация“ – Плевен оспорва
жалбата като неоснователна в представено писмено становище.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.
Жалбата е
подадена от надлежна страна – участник във въззивното производство, в законния
срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл.
63, ал. 2 от ЗАНН административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда
предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението,
но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира
касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно,
допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:
С Решение №157
от 23.03.2021 г. по НАХД №143/2021 г. по описа на Районен съд – Велико Търново
е потвърдено Наказателно постановление №35-0001163 от 30.12.2020 г. на директора
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Плевен, с което на П.Й.Х.
за нарушение на чл. 40, изр. 1 от Наредба №34 от 06.12.1999 г. на МТ на
основание чл. 105, ал. 1 от Закона да автомобилните превози /ЗАвтП/ му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00 лева.
От фактическа
страна ВТРС е приел за установено от съвкупния анализ на събраните по делото
гласни и писмени доказателства, че на 16.12.2020 г. около 9:55 ч. на
кръстовището на ул. „Любен Каравелов“ с ул. „Никола Габровски“, срещу входа на
подземен паркинг, престоява с цел изчакване на пътници лек таксиметров
автомобил „Тойота Аурис“ с peг. №***, обозначен като работещ с открит знак „Такси“, без табела „Не
работи“ и с включен електронен таксиметров апарат с фискална памет, с
разрешително №397/31.12.2020 год. на „Дилян-ПХ“ ЕООД. При извършена проверка от
контролни органи на РД „Автомобилна администрация“ – Плевен водачът П.Й.Х. представил
пътна книжка, съдържаща пътни листи, но пътният лист за деня – 16.12.2020 г.,
не бил попълнен изцяло съгласно изискванията на Наредба №34/1999 г. на
министерството на транспорта за извършване на таксиметров превоз на пътници. Проверяващите
приели, че Х. не попълва редовно и точно пътна книжка серия ВТ №3 от 26.02.2020
г. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 40, изр. първо от Наредба №34
от 06.12.1999 г. на МТ за таксиметровите превози на пътници и срещу водача бил съставен
АУАН №280264 от 16.12.2020 г. При връчването на АУАН Х. вписал възражение, че в
момента на проверката не е попълнена пътната книжка поради неработене на
фирмата. Въз основа на установеното административнонаказващият орган е издал НП
№35-0001163 от 30.12.2020 г., което е потвърдено от ВТРС.
За да
постанови този резултат въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и НП
не са допуснати процесуални нарушения и същите притежават всички необходими
реквизити. Изложил е мотиви, че от обективна страна е извършено вмененото
нарушение на чл. 40, изр. 1 от Наредба №34 от 06.12.1999 г., тъй като при
извършената проверка водачът не е представил на контролните органи редовно и
изрядно попълнен пътен лист за деня. Направен е извод, че извършеното нарушение
не представлява маловажен случай, тъй като не представлява по-лек от
обикновените подобни случаи и не се установяват смекчаващи вината обстоятелства.
Наложеното наказание е в предвидения в чл. 105, ал. 1 от ЗАвтП фиксиран размер.
Изложени са мотиви, че необосновано се твърди неправилно приложение на санкционната
норма на чл. 105, ал. 1 от ЗАвтП вместо чл. 93, ал. 1 от ЗАвтП. Посочено е, че
чл. 93, ал. 1 от ЗАвтП регламентира задължението на водача да притежава редовно
издадени от съответната институция документи, а не касае документа, който
следва водачът да оформи и попълни сам, поради което и предвидената санкция за
нарушение по чл. 93, ал. 1 от ЗАвтП е в голям размер – 2000 лева. Мотивирано, въз
основа на установените факти, са отхвърлени възраженията, че в момента на
проверката Х. не е извършвал таксиметров превоз, поради което не е осъществил и
състава на претендираното нарушение. Оплакването, че административно наказващият
орган не е описал нарушените разпоредби също е прието за неоснователно,
доколкото в АУАН се съдържа пълно изписване на наименованието на нормативния
акт, а в НП – номерът, датата на издаване и издателя. Извършена е преценка, че
правото на защита на санкционираното лице не е нарушено.
При така установеното от
правна и фактическа страна, настоящата инстанция намира, че при постановяване
на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. Въз
основа на събраните в хода на административнонаказателното и съдебното
производство доказателства, се установява, че фактическата обстановка по делото
е правилно и в пълнота изяснена от районния съд. Решаващият състав е извършил
пълен и цялостен анализ на събраните доказателства, като е направил обосновани
изводи досежно осъществяване от касатора на състава на соченото в НП
административно нарушение и наличието на законовите предпоставки за ангажиране
на отговорността му, които изцяло се споделят от настоящия състав.
По отношение на
оплакванията, касаещи факти и обстоятелства, при които е извършено нарушението,
както и предвид изявлението на касатора в съдебно заседание пред настоящата
инстанция относно достоверността на събраните от въззивната инстанция гласни
доказателствени средства, следва да се подчертае, че такива възражения не са
били направени в производството пред въззивния съд, съответно доказателства в
тази насока не са били ангажирани. Предвид това същите са преклудирани, поради
което не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство. По смисъла на чл. 220 от АПК, вр. чл.
63 от ЗАНН касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон
въз основа на фактите, установени от районния съд. Настоящият състав намира за
обосновани от доказателствата по делото фактическите установявания, извършена е
адекватна преценка на доказателствения материал и е посочено кои доказателства
се ценят и защо. Фактът, че касаторът не споделя обоснованите от тях фактически
и правни изводи не съставлява повод за отмяна на постановения съдебен акт. Освен
това твърденията на касатора не намират опора в доказателствата по делото.
Разпоредбата на чл. 40,
изр. 1 от Наредба №34/06.12.1999 г. на МТ за таксиметров превоз на пътници /Наредбата/
е поместена в Раздел VII „Организация
на таксиметровите превози“ и според относимата й редакция водачът е длъжен да
попълва редовно и точно пътната книжка. Доказано е по делото, че на 16.12.2020
г. касаторът е престоявал с таксиметровия си автомобил, приведен
в работно състояние с открит знак „Такси“, без табела „Не работи“, изчаквайки пътници, с работещ електронен таксиметров
апарат с фискална памет и светещ в зелено светлинен индикатор. Същият се е
намирал на място, където са престоявали в режим на готовност и други
таксиметрови автомобили. По смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 5 от Наредбата управление
на таксиметров автомобил е налице, когато той е обозначен със знак „Такси“, светещ през
тъмната част на денонощието, на който на бял фон с черни букви е изписано „Такси“, като знакът
„Такси“ трябва да
бъде трайно закрепен по време на работа върху покрива на автомобила, или
специално монтирано за целта устройство.
По аргумент от чл. 46, ал. 1 от Наредбата в относимата редакция в случай, че
автомобилът не е работил като такси или е бил преустановил работата си
/независимо поради каква причина, включително поради временно прекратена
дейност на превозвача, както твърди касатора/ водачът е следвало да постави на
предното стъкло вдясно на автомобила табела по образец „Не работи“ и да свали
или закрие с калъф знака „Такси“. Законът не изисква да се превозва пътник, за
да се приеме, че е налице управление на таксиметров автомобил, тъй като съгласно
чл. 36, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредбата таксиметровият автомобил може да бъде
нает в по-късен момент от таксиметрова стоянка, обозначена с пътен знак „Такси“
или от незабранените с пътни знаци или маркировка места за престой и паркиране.
На практика паркирането на автомобила на стоянка или на място за престой означава,
че водачът е започнал работа. Продължителността на интервала, в който се
изчаква клиент, не води до прекъсване или преустановяване на работния процес. Обстоятелството,
че касаторът е изчаквал на място, което не е определено за паркиране на
таксита, няма отношение към съставомерността на процесното нарушение, а би било
повод за ангажиране на отговорността му за друго такова.
Предвид изложеното липсва
логична причина да се приеме защитната теза на касатора, че не е извършвал
таксиметров превоз към момента на извършване на проверката. Извод в обратен
смисъл не могат да обосноват и представените пред въззивната инстанция писмени
доказателства – декларации за регистрация на самоосигуряващо се лице за
прекъсване и съответно за възобновяване на дейността и копие от пътен лист
№22/27.11.2020 г. Респективно правилно районният съд е приел, че в случая е
налице управление на таксиметровия автомобил, което от своя страна ангажира Х. с редовното и точно
попълване на пътната книжка, която съгласно т. 1 от Приложение №12 към чл. 31,
ал. 1, т. 5 от Наредбата е основен документ за отчитане и контрол на работата с
лек таксиметров автомобил и съдържа 100 пътни листа. След като е представил
непопълнен пътен лист №23, то несъмнено водачът не е водил редовно и точно
книжата си, поради което деянието правилно е квалифицирано от
административнонаказващия орган под разпоредбата на чл. 40, изр. 1 от
Наредбата.
Задължението за редовно и
точно попълване на пътната книжка е вменено именно на водача, поради което
правилно същият е наказан за неизпълнението му на основание чл. 105, ал. 1 от
ЗАвтП. Според санкционната норма за нарушения на този закон и на подзаконовите
нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за
превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага
наказание глоба или имуществена санкция в размер на 200 лв. Наредба № 34/99 г.
е издадена на основание на чл. 7, чл. 16 и чл. 24 от Закона за автомобилните
превози и по своята същност е подзаконов нормативен акт по неговото прилагане. Ето
защо, административнонаказващият орган не е допуснал нарушение, като се е
позовал на санкционната норма на чл. 105, ал. 1 от ЗАвтП.
Неоснователно се поддържа
и възражението за нарушено право на защита на санкционираното лице поради
непълно и неточно изписване на нарушената разпоредба. Обозначаването
в НП на
нормативния акт, съдържащ нарушената разпоредба като „Наредба №34
от 06.12.1999 г. на МТ“
без изписване на пълното му наименование „Наредба
№34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници“ не
представлява съществено нарушение на изискването по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Очевидно с
посочването на номера, датата и органа, издал наредбата, в необходимата и
достатъчна степен е конкретизиран нарушения подзаконов нормативен акт. Освен това, на основание чл. 19, ал. 1
от Наредбата, като водач на таксиметров автомобил, Х. следва да е положил
успешно изпит по модулите, определени в приложение №7а, което предполага, че е
запознат с относимата към дейността му нормативна уредба, вкл. с процесната
Наредба, която е сред основните актове, уреждащи материята и следва да я разпознава
и да съблюдава спазването й.
Вярно е,
че правоприлагането не може да почива на предположения, но в случая всички
задължителни реквизити и елементи от императивно регламентираното нормативно
съдържание на наказателното постановление са обективирани по надлежния начин и не е
необходимо да бъдат извличани по пътя на формалната или правната логика или по
тълкувателен път, както необосновано твърди касаторът. В издаденото НП подробно е описана установената
фактическа обстановка, посочена е конкретно приетата за нарушена разпоредба,
като помежду им има пълно съответствие.
Правната квалификация на
отразените фактически констатации в АУАН определя рамките, в които санкционираното
лице упражнява правото си на защита още при започване на административнонаказателното
производство. От този момент то се защитава срещу фактическите и правни
констатации, залегнали в АУАН, където безспорно наименованието на наредбата е
пълно и точно и още при образуването на административнонаказателното
производство на нарушителя е станало известно в какво нарушение е обвинен.
Настоящият състав не установи правото на защита на касатора да е било
накърнено, напротив той се е възползвал в пълна степен от процесуалните
възможности да реализира защитата си.
При така
изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от
пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход
на делото на касатора не следва да се присъждат разноски, а ответникът по
касация не е претендирал такива.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№157 от 23.03.2021г. по НАХД №143/2021г. по описа на Районен съд – Велико
Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.