Р Е Ш Е Н И Е
№
град Добрич, 23.07.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Добрички районен съд, гражданско
отделение, четвърти състав, на двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета
година, в публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател: Татяна Лефтерова-Савова
Секретар: Сибел Бедел
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело № 4950 по описа за 2018г. и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано
въз основа на искова молба на „Aгенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „***,
чрез пълномощник - юрисконсулт, с която
против М.Е.М., ЕГН **********,***, са предявени искове по реда на чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК, за признаване за установена дължимостта сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №2270/05.10.2018 г. по ч.гр.д.
№3950/2018 г. по описа на ДРС, а именно: 500,00
лева, представляваща главница - дължима сума по Договор за заем CrediHome №1181-10173031/13.10.2017г., сключен между „Микро Кредит” АД и М.Е.М., вземането по който е прехвърлено
от „Микро Кредит” АД на ищеца, съгласно Приложение №1
от 09.02.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
16.01.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 01.10.2018 г. до
окончателното плащане; 75,64 лева,
представляваща договорна възнаградителна лихва,
начислена за периода от 23.10.2017 г. до 25.06.2018 г.; 108,00 лева, представляваща сума за допълнителни услуги по договор
за допълнителни услуги, за периода от 23.10.2017 г. до 25.06.2018 г.; 297 лева, представляваща
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги, за периода от
23.10.2017 г. до 25.06.2018 г.; 19,83
лева, представляваща обезщетение за забава по договор за заем, начислено за
периода от 24.10.2017 г. до 01.10.2018 г.; 13,96
лева – обезщетение за забава по договор за допълнителни услуги, начислено
за периода от 24.10.2017 г. до 01.10.2018 г. Претендират се сторените разноски
в заповедното и в исковото производство.
Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права:
Налице е валидно облигационно
правоотношение между длъжника и „Микро Кредит” АД,
възникнало въз основа на сключени между тях договори - Договор за заем CrediHome №1181-10173031/13.10.2017 г. и Договор за
допълнителни услуги към договор за заем, от 13.10.2017 г. Заемодателят е
изпълнил поетото договорно задължение, като е предоставил в заем на заемателя сума в размер на 500 лева, при насрещното
задължение на ответника да върне заетата сума, ведно с договорна възнаградителна лихва в размер на 75,64 лева, на 36 равни
седмични погасителни вноски, всяка в размер на 15,99 лева. Падежът на първата
погасителна вноска е 23.10.2017 г., а крайният падеж е 25.06.2018 г. С подписване на Приложение №1 от 09.02.2018
г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г., „Микро Кредит” АД прехвърля на ищеца вземането си по
договора за заем от 13.10.2017 г. и договора за допълнителни услуги.
По сключения Договор за допълнителни
услуги към Договор за заем CrediHome
№1181-10173031/13.10.2017 г. „Микро кредит“ АД предоставя
на ответника пакет от допълнителни услуги, при насрещното задължение на
ответника да заплати пакетна цена в размер на 108 лева, платима също на 36
равни седмични погасителни вноски, всяка от които в размер на 3 лева. „Микро кредит“ АД, действащ като застрахователен посредник
предоставя на ответника финансиране и разсрочване на сключена с
посредничеството му застраховка „Защита“ към ЗК „Уника
Живот“ АД, с условия по застрахователната полица. Твърди се, че заемополучателят се е задължил да върне на заемодателя
платената от последния застрахователна премия в размер на 297 лева, на 36 равни
седмични вноски, всяка в размер на 8,25 лева, платими считано от 23.10.2017г.
Начислени са обезщетения за забава, като
по договора за заем, същото е в размер на 19,83 лева, за периода от 24.10.2017
г. до 01.10.2018 г., както и 1396 лева – по договора за допълнителни услуги, за
периода от 24.10.2017 г. до 01.10.2018 г. Крайният срок на договора за заем е
25.06.2018 г., поради което, същият не е обявяван за предсрочно изискуем.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил
задълженията си за заплащане на дължимите погасителни вноски, поради което
ищецът подава заявление, образувано в ч.гр.д. №3950/2018 г. по описа на ДРС,
като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№2270/05.10.2018 г. Заповедта е връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя е указано, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, на
когото лично е връчен препис от исковата молба, не представя писмен отговор на
същата. В съдебно заседание страните не се явяват, не се представляват. С молба
по делото, ищецът моли за уважаване на предявените искове.
Добричкият районен съд, като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявените искове черпят правно
основание от разпоредбите на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.
чл. 240 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД вр. чл.84, ал.1 ЗЗД и чл.99 ЗЗД.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в
разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявените положителни установителни
искове, в тежест на ищеца е да докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираното вземане, в т.ч., че е налице валидно
възникнало правоотношение между страните, елемент от съдържание, на което е
задължението на ответника да престира
определена/определяема парична сума на сочените от ищеца основания, при
неизпълнението на това задължение от страна на ответника.
Въз основа на заявление на ищеца за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е образувано №3950/2018 г. по
описа на ДРС, като по същото е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 2270/05.10.2018. Със заповедта е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора, следните
суми: 500,00 лева, представляваща главница - дължима сума по Договор за заем CrediHome №1181-10173031/13.10.2017г., сключен между „Микро Кредит” АД и М.Е.М., вземането по който е прехвърлено
от банката на ищеца, съгласно Приложение №1 от 09.02.2018 г. към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаването на заявлението - 01.10.2018 г. до
окончателното плащане; 75,64 лева, представляваща договорна възнаградителна
лихва, начислена за периода от 23.10.2017 г. до 25.06.2018 г.; 108,00 лева,
представляваща сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги,
за периода от 23.10.2017 г. до 25.06.2018 г.; 297 лева, представляваща
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги, за периода от
23.10.2017 г. до 25.06.2018 г.; 19,83 лева, представляваща обезщетение за
забава по договор за заем, начислено за периода от 24.10.2017 г. до 01.10.2018
г.; 13,96 лева – обезщетение за забава по договор за допълнителни услуги,
начислено за периода от 24.10.2017 г. до 01.10.2018 г.
В заповедното производство длъжникът не
е установен на постоянния и настоящия му адрес. Връчване на издадената заповед
по месторабота не е извършено, доколкото при извършени служебни справки не е
установено ответникът в настоящото производство да се е намирал във валидно
трудово правоотношение. След указание от заповедния съд, ищецът предявява
исковете за установяване на вземанията си, в едномесечен срок от съобщаването.
От представените по делото писмени
доказателства - Договор за заем CrediHome
№1181-10173031/13.10.2017 г. и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome №1181-10173031/13.10.2017 г., се установява, че
между „Микро Кредит“ АД и ответника е възникнало
облигационно правоотношение, като заемодателят е предал на заемателя
сума в размер на 500 лева, срещу задължението на последния да върне заетата
сума, както и договорна възнаградителна лихва, в
размер на 75,64 лева, на 36 равни седмични вноски, всяка в размер на 15,99
лева, с дата на първо плащане – 23.10.2017 г. и краен падеж – 25.06.2018 г.
Фиксираният годишен лихвен процент по заема е в размер на 40,68 %, а годишният
процент на разходите на заема е 50%. Съгласно договора, с подписването на
последния, заемателят удостоверява, че е получил от заемателя заетата сума.
Видно от Договор за допълнителни услуги
към заем CrediHome №1181-10173031/13.10.2017 г.,
заемодателят предоставя на ответника пакет от допълнителни услуги, при
насрещното задължение на последния да заплати пакетна цена в размер на 108
лева, на 36 равни седмични погасителни вноски, всяка от които в размер на 3
лева. Със същия договор, „Микро кредит“ АД, действащ
като застрахователен посредник предоставя на ответника финансиране и
разсрочване на сключена с посредничеството му застраховка „Защита“ към ЗК „Уника Живот“ АД, при задължение на ответника да върне на
заемодателя платената от него застрахователна премия в размер на 297 лева, на
36 равни седмични вноски, всяка в размер на 8,25 лева, платими считано от
23.10.2017 г.
Ищецът представя по делото Общи условия
към Договор за заем CrediHome от 01.01.2017 г., видно, от които с полагане на подписа си, на
всяка страница, ответникът приема същите.
От представен по делото Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 16.01.2015 г. между „Микро Кредит“ АД и „Агенция за контрол на събиране на
вземания“ ООД /правоприемник, на което
дружество се явява ищецът/ и приложение
№ 1 от 09.02.2018 г. към договора за цесия, където под № 157 е вписано
вземането срещу ответника, се установява, че на 09.02.2018 г. заемодателят е
прехвърлил на ищеца вземането си, което има срещу М.Е.М..
Ищецът е упълномощен от цедента да уведоми всички длъжници
по договорите, по които вземанията са прехвърлени, по силата на сключения
договор за цесия – обстоятелство, което се установява от представен по делото
препис от пълномощно.
По делото са приложени 2 бр. уведомление
за цесия /от дати 14.02.2018 г. и 13.11.2018 г./, изпратени от ищеца, действащ
като пълномощник на цедента до ответника, като видно
от представените доказателства, уведомлението е изпратено до адреса, посочен от
ответника в договора за заем.
Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня,
когато то е съобщено на последния от предишния кредитор. Законът не указва в
каква форма следва да бъде извършено съобщаването, но то следва да достигне до
длъжника. Договорът за цесия, както и уведомленията до ответника за извършената
цесия по чл.99, ал.3 ЗЗД, са приложени към исковата молба и са надлежно връчени
на последния лично, поради което най-късно на датата на връчване на исковата
молба, ответникът е уведомен за сключения договор за цесия. Налице е
задължителна практика на ВКС, обективирана в Решение
№ 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, съгласно,
която цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава,
когато изходящото от цедента уведомление е връчено на
длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил
иска си за изпълнение на цедираното вземане.
Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да
бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното
производство по предявен иск за установяване дължимостта
на прехвърленото вземане, следва да се приеме за валидно извършено.
Съгласно заключението на изготвената по
искане на ищеца, съдебно-счетоводна експертиза, прието от съда като обективно и
компетентно, общото задължение на ответника към ищеца, по Договора за заем и
Договора за допълнителни услуги към договора за заем, възлиза на сума в размер
на 980,64 лева, от които: 500 лева – главница по Договор за заем; 75,64 лева –
лихва с договорен фиксиран лихвен процент – 40,68 %; 108 лева – пакет
„Преференциално обслужване” и 297 лева – застраховка защита с пакет „Премиум живот”, като по задълженията не е извършено
плащане. Според вещото лице, общата стойност на обезщетенията за забава, за
периода от 24.10.2017 г. до 03.10.2018 г. възлизат на сума в размер от 54,38
лева, от които: лихви по договор за заем – 29,68 лева и по договор за
допълнителни услуги – 24,70 лева.
Претенцията на ищеца за заплащане на
главница по договора за заем е в размер на 500 лева, а за договорна лихва –
75,64 лева. Тези размери съвпадат изцяло с размерите посочени и от вещото лице.
По делото не се представиха доказателства за недължимост
на вземането или за неговото погасяване, поради което искът за заплащане на
главница в размер на 500 лева и договорна възнаградителна
лихва в размер на 75,64 лева, начислена за периода от 23.10.2017 г. до
25.06.2018 г. се явява основателен и като такъв, следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл.19 от Общи условия към Договор за заем CrediHome
от 01.01.2017 г., при забава в плащанията на дължима
погасителна вноска, заемополучателят дължи лихва за
забава върху дължимата, но неизплатена сума, в размер на законната лихва,
считано от датата на забава до окончателното погасяване на задълженията към
заемодателя. Ищецът претендира заплащане на обезщетение в размер на 19,83 лева,
начислено за периода от 24.10.2017 г. до 01.10.2018 г. Доколкото
основателността на акцесорното вземане е предпоставено от основателността на главното задължение, то
предвид установената основателност на главния иск, то основателен се явява и
искът за заплащане на обезщетение за забава. Вещото лице е определил по-висок
размер на дължимото обезщетение, но съдът уважава иска в размера, посочен в
исковата молба, респективно в издадената заповед по чл.410 ГПК.
На отхвърляне обаче подлежат исковете за
установяване дължимостта на следните суми: 108,00
лева, представляваща сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни
услуги, за периода от 23.10.2017 г. до 25.06.2018 г.; 297 лева, представляваща
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги, за периода от
23.10.2017 г. до 25.06.2018 г.; 13,96 лева – обезщетение за забава по договор
за допълнителни услуги, начислено за периода от 24.10.2017 г. до 01.10.2018 г.
От представените по делото писмени
доказателства не може да се направи категоричен извод, че освен задълженията по
договор за заем, с договора за цесия, на ищеца са прехвърлени и задълженията на
ответника по договор за допълнителни услуги. Видно от Приложение №1 от
09.02.2018 г., срещу името на ответника са извършени записвания на цифри, като
само по отношение на първите две – „500” и „75,64”, предвид посочената дата –
13.10.2017 г., може да се предположи, че се отнасят до договора за заем.
Отделно от горното, по делото не се събраха каквито и да е доказателства за
реално извършени „допълнителни услуги”. Какви са тези допълнителни услуги,
извършени ли са от ищеца, както и защо ответникът дължи заплащането им, не се
установи по делото. Не се установи и наличие на заплатена от страна на
заемодателя, в полза на ЗК „Уника Живот” АД,
застрахователна премия, в размер на 297 лева. От представена Застрахователна
полица за застраховка „Защита” №МС320141181-10173031 не може да се изведе
категоричен извод, че застрахователна премия изобщо е платена и че същата е
платена от заемодателя. Съгласно Общи положения – чл.1, т.7 от полицата,
застрахователната премия е определената в застрахователната полица сума, която
застрахованият заплаща на застрахователя. Застрахован е ответникът, като в
текста на застрахователната полица никъде не е упоменато, че застрахователният
посредник заплаща застрахователната премия или че вече е заплатил същата.
Последният е ползващо лице, което при настъпване на застрахователно събитие,
има право да получи застрахователната сума или част от нея, но не и платец на
застрахователната премия. При горните доводи, съдът намира предявените искове
за установяване дължимостта на следните суми: 108,00
лева, представляваща сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни
услуги, за периода от 23.10.2017 г. до 25.06.2018 г.; 297 лева, представляваща
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги, за периода от
23.10.2017 г. до 25.06.2018 г.; 13,96 лева – обезщетение за забава по договор
за допълнителни услуги, начислено за периода от 24.10.2017 г. до 01.10.2018 г.,
за изцяло неоснователни, поради което същите подлежат на отхвърляне.
В съгласие с т. 12 от ТР № 4/2013 от
18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство.Съразмерно на уважената част от исковете, на ищеца се следват
сторените от него разноски в заповедното производство, в общ размер на 44,02
лева.
С оглед изхода от спора, съразмерно на
уважената част от исковете и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
сторените от него съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, в общ
размер на 220,12 лева, от които: 44,02 лева – държавна такса; 88,05 лева –
депозит за вещо лице, както и 88,05 лева - юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.37 ЗПП вр. чл.25, ал.1
НЗПП.
Разноски в полза на ответника не се
дължат, тъй като същият не претендира такива.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по реда на чл.415, ал.1 ГПК, че М.Е.М., ЕГН **********,***, дължи на „Aгенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. С., бул. „***, сумите, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №2270/05.10.2018 г. по
ч.гр.д. №3950/2018 г. по описа на ДРС, а именно: 500,00 лева, представляваща главница - дължима сума по Договор за
заем CrediHome №1181-10173031/13.10.2017г., сключен
между „Микро Кредит” АД и М.Е.М., вземането, по който
е прехвърлено от „Микро Кредит” АД на ищеца, съгласно
Приложение №1 от 09.02.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 16.01.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 01.10.2018 г.
до окончателното плащане; 75,64 лева,
представляваща договорна възнаградителна лихва,
начислена върху главното задължение, за периода от 23.10.2017 г. до 25.06.2018
г. и 19,83 лева, представляваща
обезщетение за забава по договор за заем, начислено за периода от 24.10.2017 г.
до 01.10.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„Aгенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „***, против М.Е.М., ЕГН **********,***,
по реда на чл.415 ГПК, искове за установяване на вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №2270/05.10.2018 г.
по ч.гр.д. №3950/2018 г. по описа на ДРС, а именно: 108,00 лева,
представляваща сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги,
за периода от 23.10.2017 г. до 25.06.2018 г.; 297 лева, представляваща застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги, за периода от 23.10.2017 г. до 25.06.2018 г. и 13,96 лева – обезщетение за забава по
договор за допълнителни услуги, начислено за периода от 24.10.2017 г. до
01.10.2018 г.
ОСЪЖДА М.Е.М., ЕГН **********,***
да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „***, сумата от 44,02 лева, представляваща
сторените разноски по ч.гр.д. №3950/2018 г. по описа на ДРС и 220,12 лева –
разноски в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд Добрич, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: