№ 19129
гр. София, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20251110119231 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 411
от Кодекса на застраховането /КЗ/.
Образувано е по искова молба на ЗАД „АРМЕЕЦ“, с ЕИК: *********,
срещу ЗАД „ОЗК Застраховане“, с ЕИК: *********, с която се иска да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1/
сумата от 1072.49 лева, представляваща незаплатен от ответника на ищеца
остатък от пълния размер на изплатено застрахователно обезщетение от
ищеца на трето лице по застраховка „Каско на МПС“ – по щета №
10320030100321, възлизащ на общо 1814.48 лева /от които 15 лева
ликвидационни разноски/ и 2/сумата от 393. лева – обезщетение за забава за
периода от 13.01.2022 г. до 13.01.2025 г. /три години преди датата на
заявлнието/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК – 14.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 2026/2025 г. на СРС. Претендират се и разноски.
В исковата молба се твърди, че на 13.01.2020 г. на ул. Атанас Дуков в гр.
София е настъпило ПТП между л.а. марка „БМВ“, с рег. № ВР **** ВН и л.а.
марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег. № СВ **** АН. Твърди се, че водачът на
л.а. марка „БМВ“ при движение по пътното платно не спазвал достатъчно
дистанция, поради което ударил в задната му част спрял пред пешеходна
пътека, за да пропусне пешеходец, л.а. марка „Дачия“ като така му причинил
щети.
За станалото ПТП водачите съставили ДКП, съгласно който вина за ПТП
1
имал водачът на л.а. марка „БМВ“ – Н.Г..
Увреденият л.а. марка „Дачия“ бил собственост на „Вас про
инженеринг“ ООД и досежно същия била сключена застраховка „Каско на
МПС“ при ищцовото дружество ЗАД „АРМЕЕЦ“ – съгласно полица №
0306Х0493617/23.07.2019 г. със срок на действие от 04.08.2019 г. до 03.08.2020
г. Поради това и след ПТП собственикът на л.а. марка „Дачия“ се обърнал към
ищеца и била образувана щета под № 10320030100321. Вследствие на удара
л.а. марка „Дачия“ получил увреждания по багажник и задна броня. Ремонтът
бил възложен на автосервиз „Омникар ауто“ ЕООД като стойността на
вредите била определена по фактура № **********/19.03.2020 г. на 1799.48
лева. Сумата била заплатена на сервиза на 08.04.2020 г., с платежно
нареждане. Ищецът реализирал и ликвидационни разноски от 15 лева.
На следващо място се твърди, че от своя страна л.а. марка „БМВ“ имал
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при
ответното дружество към датата на ПТП. Доколкото ищецът заплатил
стойността на щетите на увреденото лице, то се твърди, че в негова полза
възникнало вземане срещу застрахователя на виновния водач – за сумата от
1799.48 лева, както и 15 лева ликвидационни разноски. Поддържа се, че
ищецът поканил ответника да му заплати процесната сума, но последният не
признал претенцията изцяло, съответно извършил частично плащане – до
сумата от 741.99 лева с вкл. ликвидационни разноски.
С тези аргументи се иска претенцията да бъде уважена.
С исковата молба са представени: ДКП за ПТП, заявление за изплащане
на обезщетение, полица № 0306Х0493617/23.07.2019 г. Каско на МПС и ОУ
към нея, документи на водач на МПС, справка за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, опис заключение, възлагателно писмо,
фактура, калкулации, приемо предавателен протокол, доклад, платежно
нареждане, регресна покана, документ за плащане и снимков материал.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото, е постъпил писмен отговор, в който предявеният иск се оспорва
изцяло по размер. В тази връзка на първо място ответникът изрично посочва,
че не оспорва обстоятелството, че л.а. марка „БМВ“ е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното
дружество към датата на ПТП. Не се оспорва и механизмът на ПТП, нито
плащането от страна на ищеца към увреденото лице / в случая към сервиза/.
Ответникът посочва, че не оспорва и обстоятелството, че увреденият л.а.
„Дачия“ е имал застраховка „Каско“ при ищцовото дружество към датата на
ПТП, както и че той като застраховател по ГО на виновния водач е получил
покана за доброволно плащане.
Ответникът обаче посочва, че негови експерти също са прегледали
документацията на ищеца по процесната щета, в която връзка и счита, че
размерът на вредите е неправилно определен. Уточнява, че според него
размерът на действително претърпените вреди възлиза на 741.99 лева – които
са изплатени на ищеца ведно с ликвидационни разноски от 15 лева.
Претенцията на ищеца до пълния предявен размер не била удовлетворена от
2
дружеството ответник, доколкото била завишена експертната оценка – като не
били съобразени средни пазарни цени и овехтяване на автомобила и частите.
На последно място се твърди, че част от отстранените по л.а. „Дачия“
щети не били в причинна връзка с процесното ПТП.
С тези аргументи се иска отхвърляне на претенцията. Претендират се
разноски за юрисконсулт.
По делото е допусната и приета съдебно автотехническа експертиза с
вх. № 273242/13.08.2025 г.
В проведеното на 07.10.2025 г. съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца изразява становище за уважаване на иска. Представя
списък на разноските / обективиран в протокола/.
Ответникът, редовно призован, изпраща представител, който изразява
становище за отхвърляне на претенциите. Излага доводи, с които оспорва, че
уврежданите на вратите по пострадалия автомобил е в причинна връзка с
процесното ПТП. Представя списък на разноските.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 2516/23.01.2025 г. по
ч.гр.д. № 2026/2025 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжника.
Страните по делото не спорят, а и от представените писмени
доказателства /застрахователна полица № 0360Х0493617 /27.03.2019 г.
„Каско“ / се установява, че относно л.а. марка ,,Дачия“, модел ,,Докер“ с рег.
№ СВ **** АН, собственост на „Вас про инженеринг“ ООД, е налице
имуществена застраховка „автокаско“ при ищцовото дружество със срок на
действие от 04.08.2019 г. – 03.08.2020 г. – за сумата от 12000 лева при премия
от 725.50 лева, платима еднократно.
Липсва спор / а и от проверка за сключена застраховка „Г.О.“/ и че от своя
страна л.а. марка ,,БМВ“, с рег. № ВР **** ВМ собственост на Н.Г. имал
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при
ответното дружество, валидна към 14.06.2019 г. до 13.06.2020 г.
Страните не спорят и че на 13.01.2020 г. около 12.20 часа, двата
автомобила се намирали в гр. София, на ул. Атанас Дуков, когато между тях
настъпило ПТП.
Съгласно представения по делото двустранен констативен протокол за
ПТП /ДКП/ от 13.01.2020 г. ПТП настъпило около 12.20 часа като двата
автомобила се движили в една лента и посока по ул. Атанас Дуков. Поради
наличие на пешеходна пътека и пешеходец на нея водачът на л.а. марка
,,Дачия“, модел ,,Докер“ с рег. № СВ **** АН спрял, за да пропусне
последния. В този момент обаче зад него се движел л.а. марка ,,БМВ“, с рег. №
ВР **** ВМ, чийто водач поради несъобразена скорост и неспазване на
3
достатъчно дистанция не могъл да спре безопасно при възникналото
препятствие и така ударил със своята предна част задната част на л.а. марка
,,Дачия“, модел ,,Докер“ като му причинил щети.
Водачът на л.а. „БМВ“ е подписал протокола за превозно средство „А“ –
виновен за ПТП, а водачът на л.а. „Дачия“ – за превозно средство „Б“ –
невинен за ПТП водач.
Предвид настъпилото ПТП и нанесените щети по л.а. марка „Дачия“ по
делото липсва спор, че в ищцовото дружество била образувана щета №
10320030100321/13.01.2020 г.
Видно от опис на претенция от 13.01.2020 г. при автомобил марка
„Дачия“, са увредени: задна броня, която подлежи на ремонт и боядисване;
ляв и десен УСПОК задна броня, които подлежат на подмяна; средна подпора
задна броня, който подлежи на ремонт и боядисване и задни лява и дясна
товарни врати, които подлежат на ремонт и боядисване. В опис по претенция
от 11.06.2020 г. обаче задната лява товарна врата е вписана не за ремонт, а за
подмяна и боядисване.
Посочените операции са възложени на сервиз „Омникар ауто“ ООД –
като са извършени за сумата от 1799. 48 лева с ДДС – видно от фактура №
**********/19.03.2020 г.. Съгласно калкулация и опис на извършените
дейности задната лява товарна врата на увредения автомобил е подменена.
Автомобилът е предаден отремонтиран с протокол, а сумата от 1799. 48 лева
с ДДС е заплатена на сервиза с платежно нареждане от 08.04.2020 г. / л. 27 от
делото/.
Предвид плащането дружеството ЗАД „АРМЕЕЦ“ се е обърнало към
ответното дружество ЗАД „ОЗК Застраховане“, като застраховател на
виновния водач по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. В тази връзка и ищецът отправил регресна покана до
ответника за заплащане на сумата от 1814.48 лева – формирана от стойността
на щетите и сумата от 15 лева ликвидационни разноски. От ответното
дружество обаче последвало само частично плащане – до сумата от 741.99
лева – на 08.06.2020 г. В тази връзка и останала неплатена сумата от 1072.49
лева.
На последно място по делото е изготвена съдебно автотехническа
експертиза с вх. № 273242/13.08.2025 г.
Видно от заключението по същата на 13.01.2020 г. около 12.20 часа, в гр.
София, л.а. „БМВ“, с рег. № ВР **** ВН се движи по ул. Атанас Дуков, където
водачът реализира ПТП с намиращия се пред него и спрял на пешеходна
пътека л.а. „Дачия“ с рег. № СВ **** АН. Съгласно протокола за ПТП в същия
в обстоятелствената част било отразено, че за л.а. „ БМВ“ ПТП настъпва в
задна част на друго МПС при движение в една посока и в една лента. Относно
л.а. „Дачия“ е вписано, че ПТП настъпва също при движение в една лента и
една посока.
В резултат от ПТП лек автомобил „Дачия“ претърпял щети: задни врати и
задна броня. Предвид възприетия механизъм на ПТП всички посочени щети
се намират в пряка и причинно - следствена връзка с настъпилото на
4
13.01.2020 г. произшествие в гр. София и с изложеното в схемата на ПТП от
ДКП.
В тази връзка според експертизата стойността за възстановяване по
средни пазарни цени възлизала на 1855,34 лева. Обичайните ликвидационни
разноски са между 15 лева и 25 лева. Към датата на ПТП увреденият
автомобил бил в експоатация от 4 години и пет месеца, поради което не е
изследван въпросът за използване на алтернативни части без включена
стойност от официален сервиз. На последно място в експертизата е отразено,
че като вид, степен и характер всички увреждания по л.а. „Дачия“ могат да
настъпят по механизма на процесното ПТП.
В съдебно заседание вещото лице сочи, че по делото няма данни л.а.
„Дачия“ да е участвал в друго ПТП между датите на двата описа на щетите.
Уточнява, че първоначално при първия оглед обичайно застрахователят
посочвал по-ниска степен на увреждане на детайлите. Едва при по -обстоен
оглед в сервиз можело да се установи каква е степента на уврежданията.
Поддържа, че в процесния случай дори от наличните по делото снимки на
увредения автомобил следва категоричен извод, че задната лява врати е
увредена в такава степен, че подлежи на подмяна.
Експертизата не е оспорена от страните като в.л. е отговорило на
поставените допълнителни въпроси, а повторна експертиза не е искана.
Поради това и доколкото липсват данни за заинтересованост на вещото лице
съдът намира, че експертизата следва да бъде кредитирана.
По отношение на размера на обезщетението за забава между страните
липсва спор досежно същия, а и при изчисление с онлайн калкулатор съдът
установи съвпадение в стойността.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Искът за главница е с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от
ЗЗД, а за обезщетение за забава с правно основание по чл. 86 от ЗЗД вр. с чл.
124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземанията на ищеца към
ответника за заплатено на трето лице обезщетение по застраховка „Каско на
МПС“, за което е издадена заповед № 2516/23.01.2025 г. по ч.гр.д. №
2026/2025 г. по описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е
депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Това е наложило даване на
указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В
тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен
ред в исково производство.
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже: 1) наличие на
валидно сключен застрахователен договор към момента на застрахователното
събитие – по застраховка „Каско“ между него и увреденото лице; 2) наличие
на валидно сключен застрахователен договор към момента на
5
застрахователното събитие – по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ между ответното дружество и причинителя на вредата; 3)
настъпване на самото застрахователно събитие и механизма на същото; 4)
уведомяване на застрахователя по „Каско“ за настъпването на събитието в
срок; 5) установяване на размера на щетата, чието възстановяване се дължи; 6)
заплащане на обезщетение в същия размер на увреденото лице и 7) наличие на
твърдените предпоставки за ангажиране на регресната отговорност на
виновния водач спрямо неговия застраховател по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ – а именно, че ПТП е
настъпило по изключителна вина на водача, застрахован при ответника. По
иска за обезщетение за забава ищецът следва да докаже поставяне на
ответното дружество в забава.
При установяване на така посочените факти в тежест на ответника е да
установи твърдените от него обстоятелства, които обуславят липсата на
регресни права спрямо него.
В настоящия случай по делото липсва спор, че увреденият л.а. марка
„Дачия“, модел „Докер“ е имал имуществена застраховка „Каско“ при ищеца –
към датата на ПТП. Липсва спор и че л.а. „БМВ“ е имал задължителна
застраховка „Г.О. на автомобилистите“ при ответното дружество – към датата
на ПТП. На следващо място по делото липсва спор и относно датата на
застрахователното събитие – а именно 13.01.2020 г., както и относно мястото
на настъпване на същото – в гр. София, при движение на двата автомобила по
ул. Атанас Дуков.
Категорично се установява и механизмът на ПТП /като същият поначало
не е спорен между страните/, а именно, че ударът настъпва при
последователно движение на двата автомобила в една посока и една лента –
като л.а. „Дачия“ спира поради пешеходна пътека, когато е ударен в задната си
част от движещия се зад него л.а. марка „БМВ“.
От събраните по делото доказателства категорично се установи, че ПТП е
с леки материални щети като и двата автомобила са можели да се предвижват
на собствен ход след ПТП.
Поради това и съгласно експертизата и доказателствата по делото между
двата автомобила настъпило съприкосновение, което причинило ниски по
интензитет щети на л.а. марка „Дачия“. Претенцията за възстановяването им е
подадена своевременно, поради което и при ищеца е образувана щета. От
САТЕ и писмените доказателства по щетата се установяват вида на щетите по
л.а. марка „Дачия“ – задни врати и задна броня.
Установява се и че същите са оценени на 1799.48 лева, която сума е
заплатена от ищеца за собственика на увредения автомобил – на сервиз
„Омникар ауто“ ООД, при който е извършен ремонт на л.а. „Дачия“.
Според експертизата стойността на възстановяване на вредите в
действителност възлиза на 1855,34 лева. В посочената част САТЕ не е
оспорена от страните – като стойност на ремонт/подмяна на съответните
6
детайли.
На последно място по делото липсва спор, че именно водачът на л.а.
марка „БМВ“ е виновен за настъпване на ПТП – доколкото се е движил с
несъобразена скорост според пътните условия и при не осигуряване на
достатъчно дистанция с предния автомобил – нарушение на чл. 20, ал. 1 и ал. 2
от ЗДвП / които гласят, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват, както и че при избиране
скоростта на движението да се съобразяват със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението/.
В тази връзка и основният спорен по делото въпрос е относно това дали
всички описани увредени детайли по л.а. марка „Дачия“ са вследствие на
процесното ПТП и в частност дали задната лява врата е била увредена в
степен, налагаща нейната „подмяна“ – доколкото между двата описа на ищеца
са изминали няколко месеца.
С оглед доказателствения материал по делото съдът намира, че всички
увредени детайли по л.а. марка „Дачия“ са в причинна връзка с процесното
ПТП и механизма на същото. Посоченият извод следва от приетата по делото
САТЕ и разясненията на в.л., което сочи, че видно дори от снимковия материал
по делото задната лява врата на л.а. „Дачия“ е огъната в достатъчна степен, че
да е необходима подмяната й. Освен това, както отбелязва и в.л. ответникът не
ангажира никакви данни по делото увреденият автомобил да е участвал в
друго ПТП между датите на двата описа – т.е. между процесното ПТП и
периодът на извършване на ремонта.
Доколкото ответникът е платил извънсъдебно 741.99 лева, то и остава
дължима сумата то 1072.49 лева /1814.48 лева – 741.99 лева/. Поради това и
исковата претенция е основателна до заявения размер от 1072.49 лева.
Исковата претенция за обезщетение за забава също е основателна в
пълния си размер – като възражение за давност от ответника не е въведено, но
така или иначе периодът на обезщетението е съобразен с приложимата
спрямо лихвите три годишна давност. Стойността на обезщетението се
потвърджава от лихвен калкулатор.
Доколкото се претендира законна лихва за забава от датата на
заявлението това искане също е основателно и следва да бъде уважено.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
7
Искане за разноски са направили и двете страни:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 2026/2025 г. на СРС
/заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
на общо 79.31 лева, от които 29.31 лева държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение. Предвид изхода на делото сумата от 79.31
лева следва да бъде присъдена изцяло.
По разноските в производството по гр.д. № 19231/2025 г. по описа на
/исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
на 29.31 лева държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение /
определено от съда в минимален размер/ и 500 лева възнаграждение за вещо
лице. Предвид изхода на делото и сумата от 629.31 лева следва да бъде
присъдена изцяло.
Предвид изхода на делото разноски на ответната страна не се дължат.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЗАД „ОЗК Застраховане“, с ЕИК:
********* и адрес на управление: гр. София, ул. Света София № 7, ет. 5
ДЪЛЖИ на ЗАД „АРМЕЕЦ“, с ЕИК: ********* и адрес на управление: гр.
София, ул. Стефан Караджа № 2, следните суми: 1/ сумата от 1072.49 лева,
представляваща незаплатен от ответника ЗАД „ОЗК Застраховане“ на ищеца
ЗАД „АРМЕЕЦ“ остатък от пълния размер на изплатено застрахователно
обезщетение от ищеца на трето лице по застраховка „Каско на МПС“ – по
щета № 10320030100321, възлизащ на общо 1814.48 лева /от които 15 лева
ликвидационни разноски/ и 2/сумата от 393 лева – обезщетение за забава за
периода от 13.01.2022 г. до 13.01.2025 г. /три години преди датата на
заявлнието/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК – 14.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 2026/2025 г. на СРС
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“, с ЕИК: ********* и адрес на
управление: гр. София, ул. Света София № 7, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ЗАД „АРМЕЕЦ“, с ЕИК: ********* и адрес
на управление: гр. София, ул. Стефан Караджа № 2, сумата от общо 79.31
лева – разноски в производството по ч.гр.д. № 2026/2025 г. на СРС и сумата от
629.31 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство по
гр.д. № 19231/2025 г. на СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
8
СЛЕД влизане на решението в сила, изисканото ч. гр. д. № 2026 по
описа за 2025 г. на Софийски районен съд да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9