№ 18
гр. Пловдив, 19.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20235000500027 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№262054/24.11.2022г. от адв.Н. К. като
особен представител на Н. Н. А. против Определение №260082 от
07.11.2022г., постановено по в.гр.дело №27/2019г. по описа на Окръжен съд-
Пазарджик, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима
подадената от него молба вх.№261788/04.10.2022г. с правно основание
чл.64,ал.2 от ГПК за възстановяване на срока за обжалване с касационна
жалба на постановеното по същото дело Решение №73/11.03.2019г.
Жалбоподателят счита неправилно окръжният съд да е приел, че срокът за
касационно обжалване е започнал да тече, тъй като съобщаване на
постановеното въззивно решение не е извършено на назначения по реда на
правната помощ особен представител. По тези съображения претендира за
отмяна на обжалваното определение и за придвижване на касационната
жалба.
Ответникът по частната жалба Г. д. **“ не е подал отговор на същата.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК, изхожда от
легитимирано лице и е насочена против обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1,т.1
1
от ГПК, определение с преграждащ по-нататъшното развитие на
производството по чл.64,ал.2 от ГПК за възстановяване на срок за касационно
обжалване характер, поради което се явява допустима, а, разгледана по
същество, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:
Въз основа на искова молба вх.№1487/13.03.2018г. от Н. Н. А.,
посредством която против Г. д. **“ са предявени искове по чл.71,ал.1,т.1 и т.2
от Закона за защита от дискриминация, е било образувано адм.дело
№281/2018г. по описа на Административен съд-Пазарджик, пред който е
подадена. С постановеното по това дело Определение №399/26.03.2018г.
производството по него е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на
Районен съд-Пазарджик. Пред РС-Пазарджик е образувано гр.дело
№1157/2018г. С Определение №2289/10.09.2018г. на ищеца е предоставена на
основание чл.95,ал.2 от ГПК във връзка с чл.23,ал.3 от ЗПрП правна помощ
под формата на процесуално представителство по делото, за осъществяване
на което е назначен за особен представител с протоколно определение от
21.09.2018г. адв.Н. К.. Постановено е Решение №1351 от 19.11.2018г., с което
исковете са отхвърлени. Решението е потвърдено с Решение №73 от
11.03.2019г. по в.гр.дело №27/2019г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик.
Препис от въззивното решение е връчен лично на жалбоподателя-ищец Н. Н.
А. в З. - гр. П., където изтърпява наказание „лишаване от свобода“, на дата
13.03.2019г. Против въззивното решение не е подадена касационна жалба. С
Определение №1632/21.05.2019г. по гр.дело №1157/2018г. на Районен съд-
Пазарджик, като е констатирал, че производството е приключило с влязло в
сила решение, съдът е осъдил А. да заплати в полза на държавата по бюджета
на Националното бюро за правна помощ разноски за особен представител в
размер на 120лв. Препис от това определение е връчен лично на А. на
04.06.2019г. По негова частна жалба вх.№14566/06.06.2019г. то е отменено с
Определение №461 от 21.08.2019г. по в.ч.гр.дело №587/2019г. по описа на
Окръжен съд-Пазарджик. На датата на подаване на частната жалба А. е подал
и молба вх.№14567/06.06.2019г. по чл.303,ал.1 от ГПК за отмяна на влязлото
в сила решение на районния съд, по която е образувано гр.дело №4306/2019г.
по описа на ВКС, III гр.о. В молбата А. твърди на 04.06.2019г. да е уведомен
със съобщение, че решението на Районен съд-Пазарджик е влязло в сила, и с
това съобщение да му е станало ясно постановеното Решение №73 от
11.03.2019г. по в.гр.дело №27/2019г. на Окръжен съд-Пазарджик. Сочените от
2
него основания за отмяна са, че препис от въззивното решение
незаконосъобразно му е бил връчен в лично качество като страна в
производството, вместо на назначения му по делото особен представител, от
връчването на когото би започнал да тече срокът за обжалване, което
нередовно уведомяване да е нарушило правата му да инициира касационно
производство. С постановеното Решение №17 от 05.02.2020г. молбата за
отмяна е оставена без уважение. Въз основа на подадена от А. молба вх.
№261386/12.07.2022г. с дата 06.07.2022г., изпратена по пощата на
11.07.2022г. като заведена в администрацията на З. - гр. П. с изх.№М-
1644/08.07.2022г., за освобождаване от държавни такси и разноски и
предоставяне на правна помощ за подаване на молба за възстановяване на
срок за касационно обжалване е постановено Определение №260071 от
09.08.2022г. по в.гр.дело №27/2019г. на Окръжен съд-Пазарджик, с което
молбата е оставена без разглеждане. Това определение е потвърдено с
Определение №393 от 31.10.2022г. по в.ч.гр.дело №514/2022г. по описа на
Апелативен съд-Пловдив, в частта му относно правната помощ, тъй като на А.
вече е била предоставена по основното производство, от която той
продължава да се ползва и в производството по възстановяване на срок по
чл.64 от ГПК. С молба вх.№261788/04.10.2022г. Н. Н. А., чрез назначения му
особен представител адв.К., е поискал да бъде възстановен срока за
касационно обжалване на въззивното решение по в.гр.дело №27/2019г. на
Окръжен съд-Пазарджик, поради това, че препис от въззивното решение е бил
изпратен единствено на А., но не и на неговия особен представител, както и
поради това, че съобщението за решението изобщо не му е било връчено от
администрацията на З. - гр. П., а дори и да му е било връчено, това се е
случило след изтичане на срока за касационно обжалване, тъй като А., поради
участието му като страна по граждански и административни дела в съдилища
в други населени места, е бил превеждан в съответните затвори. С молбата са
представени касационна жалба и изложение на основанията за допускане на
касационно обжалване. С обжалваното понастоящем Определение №260082
от 07.11.2022г. съдът е приел молбата за недопустима поради просрочие като
подадена след изтичане на преклузивния едноседмичен срок по чл.64,ал.3 от
ГПК, започнал да тече най-късно на 04.06.2019г., когато молителят сам е
поддържал в производството по отмяна на влязлото в сила решение пред ВКС
да е узнал, че е пропуснал срока за касационно обжалване, по които
3
решаващи съображения е оставил молбата без разглеждане.
При така установеното настоящата инстанция намира, че молбата за
възстановяване на пропуснат срок по чл.64,ал.2 от ГПК се подава в
едноседмичен срок от съобщението за пропускането му, съгласно чл.64,ал.3
от ГПК. Така установеният от закона срок за подаване на молбата е
преклузивен, като той, според чл.64,ал.4 от ГПК, не може да бъде
продължаван. С изтичането му се погасява правото на страната валидно да
извърши пропуснатото действие по подаване на молба за възстановяване на
срок, при извършването на каквото то не се взема предвид от съда, съгласно
чл.64,ал.1 от ГПК, и подадената след изтичане на срока молба не подлежи на
разглеждане. В случая молителят А. е уведомен за пропускането на срока за
касационно обжалване на въззивното решение по в.гр.дело №27/2019г. на
Окръжен съд-Пазарджик с връченото му на 04.06.2019г. съобщение с препис
от Определение №1632/21.05.2019г. по гр.дело №1157/2018г. на Районен съд-
Пазарджик, в което е посочено, че производството по делото е приключило с
влязло в сила решение. Самият той в подадената на 06.06.2019г. молба вх.
№14567 до ВКС за отмяна на влязлото в сила решение, твърди именно на
посочената дата и при посочените обстоятелства да е узнал, че решението на
районния съд като потвърдено от окръжния е влязло в сила, поради това, че
касационна жалба не е била подадена. При това положение едноседмичният
срок за подаване на молба за възстановяване на срока за касационно
обжалване на въззивното решение е започнал да тече на 04.06.2019г. и към
датата на подаване на молбата – 04.10.2022г., а дори и към 06.07.2022г.,
когато е изготвена постъпилата в съда на 12.07.2022г. молба за правна помощ
във връзка с подаване на молбата за възстановяване на срока, същият отдавна
е бил изтекъл. Изложените в настоящата частна жалба оплаквания касаят
срока за касационно обжалване, чието пропускане и причините за това не са
предмет на разрешаване в настоящото производство, в което предмет на
разглеждане е единствено процесуалния въпрос относно спазването на срока
за подаване на молбата за възстановяване на срока за касационно обжалване
на въззивното решение и нейната допустимост. Правилно по тези
съображения молбата за възстановяване на срок като недопустима поради
просрочие е оставена без разглеждане с обжалваното определение, което
следва да се потвърди.
4
С оглед задължителните указания по Тълкувателно решение №2 от
23.06.2022г. по тълк.дело №2/2018г. на ОСГТК на ВКС, настоящото
определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Предвид изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №260082 от 07.11.2022г., постановено по
в.гр.дело №27/2019г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, с което е оставена
без разглеждане като процесуално недопустима молба вх.
№261788/04.10.2022г., подадена от адв.Н. К. в качеството му на назначен от
съда особен представител на Н. Н. А., с правно основание чл.64,ал.2 от ГПК за
възстановяване на срока за обжалване с касационна жалба на постановеното
по същото дело Решение №73/11.03.2019г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5