№ 286
гр. Стара Загора , 09.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501404 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл.122, във връзка с чл.118 от ГПК и
чл.410 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по повдигнат спор за подсъдност
между Старозагорския районен съд и Радневския районен съд с определение
№ 75/13.04.2021г., постановено по ч.гр.дело № 1655/2021г., по описа на РС-
Раднево. РС-Раднево твърди в същото определение, че не е компетентният
съд, който следва да разгледа възникналия правен спор и заявлението за
издаване на съдебна заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и счита, че
делото следва да бъде изпратено на надлежния и компетентен РС-Стара
Загора.
Подробни съображения и доводи са изложени в определението на РС-
Раднево, с което е повдигнат и спора за подсъдността.
Окръжен съд – Стара Загора, след като обсъди събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид
становищата и доводите на двата първоинстанционни съда – Радневския РС и
Старозагорския РС, намери за установено следното:
Първоинстанционното гр.дело с № 379/2021г., по описа на РС-Раднево,
първоначално е образувано по описа на РС-Стара Загора /съответно като ч.гр.
1
дело с № 1655/2021г./ по писменото заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. № 743 от 09.04.2021 г. на РС-Стара Загора
от молителя „С.Н.“ ЕООД срещу длъжника земеделския производител Л.С.Г.,
за главницата в размер на 216 лв., дължима по два броя фактури за доставка
на семена.
С определение под № 75 от 13.04.2021 г., постановено по ч.гр.д. №
1655/2021 г. по описа на РС-Стара Загора, състав на РС-Стара Загора е
прекратил производството по делото и е изпратил служебно същото на РС-
Раднево по правилата за подсъдността на основание чл. 118, ал. 2 ГПК във вр.
чл. 411, ал. 1 ГПК, като се е мотивирал с това, че е налице хипотезата на чл.
411, ал. 1 от ГПК, според който компетентен да издаде заповедта за
изпълнение в това число и по чл.410 от ГПК е районния съд по настоящия
адрес на потребителя-длъжник, а при липсата на настоящ адрес, по
постоянния адрес на потребителя /като РС е приел, че именно такъв е
настоящия случай и че длъжника има качеството но потребител/.
Старозагорският окръжен съд, в настоящия съдебен състав намира, че
делото е подсъдно като първа инстанция на Старозагорския районен съд, в
съдебния район в който се намира постоянния адрес на длъжника Г., а не на
Радневския районен съд, поради следните съображения:
Съдебният състав на РС-Стара Загора е извършил съответната служебна
справка от НДБ за постоянния и настоящия адрес на длъжника, като от
същата е видно, че постоянният му адрес е в ***, а настоящия адрес е в ***
Направил е извода, че в случая е потребителски спор и съгласно чл. 411, ал. 1
ГПК и поради това заявлението следвало да се подаде до съда, в чийто район
се намира настоящият му адрес.
Настоящият въззивен съдебен състав не споделя правните изводи на
първоначално разглеждащия делото съд, а именно РС-Стара Загора, че в
случая се касае за потребителски спор, тъй като изрично в заявлението е
посочено, че длъжникът е в качеството си на земеделски производител.
Независимо, че длъжникът е физическо лице, същият е длъжник като
земеделски производител. Съгласно специалната разпоредба на § 1, т. 1 от
Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/
„Земеделски производители“ са физическите и юридическите лица, които
2
произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или животинска
продукция. Касае се за търговска дейност в стопански отрасъл, нуждаещ се от
специална законодателна защита, поради което е налице и нормативна база,
защитаваща земеделските стопани и производители - ЗПЗП. Земеделските
производители подлежат на задължителната регистрация по законов ред, като
съгласно Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър
на земеделските стопани в чл. 3, ал. 1 посочва, че на регистрация подлежат
юридически лица, еднолични търговци и физически лица, навършили 18
години, които стопанисват земеделска земя и/или осъществяват производство
на земеделска продукция. Тоест касае се за дейност не за лично ползване, а
за търговска дейност в определен бранш /растениевъдство и
животновъдство/.
Съгласно § 13, т. 1 от ЗЗП „Потребител“ е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо
лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на
своята търговска или професионална дейност. Качеството „Потребител“ може
да е и всяко физическо лице, което ползва услугите, изрично посочени в
закона като потребителски /например чл. 2, ал. 2 КЗ/. Цялата нормативна база
изключва качество на потребител на физическите лица, действащи за
осъществяване на търговска или професионална дейност по принцип.
Съгласно нормативната база земеделските производители - физически
лица осъществяват професионална и търговска дейност в сферата на
земеделието и животновъдството, което изключва възможността те да
имат качеството „потребители“ по смисъла на ЗЗП, с оглед липсата на
изрична разпоредба в специален закон, придаваща им такова качество.
Поради това и настоящият съдебен състав намира, че в случая длъжникът е
земеделски производител, претенцията е за доставка /търговска продажба/ на
семена, което изключва качеството на потребител на длъжника, съответно
следва местната подсъдност да се предяви по постоянен адрес на длъжника,
както е сторено със заявлението и това е именно компетентния РС-Стара
Загора.
Възникналият между тези районни съдилища спор за определянето на
местната подсъдност на делото следва да се разреши от компетентния
3
Старозагорския окръжен съд, защото в неговия съдебен район се намира
последният отказал да го разгледа, а именно РС-Раднево (чл. 122, ал.1, изр. 2
ГПК).
Поради гореизложените подробни съображения и доводи Старозагорският
окръжен съд, в настоящия съдебен състав счита, че делото е подсъдно като
първа инстанция на Старозагорския районен съд, в съдебния район на който
се намира постоянния адрес на длъжника Г., но в качеството му на
земеделски производител по смисъла на ЗПЗП, а не на Радневския районен
съд, тъй като делото следва да се разгледа по постоянния адрес на длъжника-
земеделски производител Л.Г. към момента на завеждане на заявлението за
издаване на съдебна заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, а именно
09.04.2021г., като към този момент длъжника е бил с постоянен адрес в ***, и
към настоящия момент също е с този постоянен адрес.
Налага се извода, че делото следва да бъде изпратено на компетентния за
разглеждането му съд, а именно РС – Стара Загора.
На основание чл. 122 от ГПК, настоящият съдебен състав счита, че
определението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване с
частна жалба, тъй като не се прегражда по-нататъшния ход на делото и не е
предвиден специален ред за обжалване на това определение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ като компетентен да разгледа първоинстанционното гр.дело
с № 379/2021г., по описа на РС-Раднево, първоначално образувано по описа
на РС-Стара Загора /съответно като ч.гр. дело с № 1655/2021г./ по писменото
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. № 743
от 09.04.2021 г. на РС-Стара Загора от молителя „С.Н.“ ЕООД срещу
длъжника земеделския производител Л.С.Г., за главницата в размер на 216
лв., дължима по два броя фактури за доставка на семена, а именно Районен
съд – Стара Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
4
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5