МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД 1709/2009г. ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
От Варненска окръжна прокуратура по отношение на
подсъдимия Б.А.М. ***, е било
възведено обвинение за престъпление по чл. 199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.18
ал.1 от НК за това, че на 09.11.2008 г., в гр. Варна, при условията на опасен
рецидив, направил опит да отнеме чужди движими вещи - сребърен синджир на стойност десет лева и парична сума от десет лева,
всичко на обща стойност 20 лева, от владението на Х.И. Вълков, с намерението противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила и деянието е
останало недовършено по независещи от волята му причини.
ПРОИЗВОДСТВОТО ПРОТЕЧЕ ПО РЕДА НА
ГЛАВА 27 ОТ НПК.
На
основание чл.70 ал.1 т.7 от НПК съдът в съдебно заседание назначи на подсъдимия
служебен защитник.
В пледоарията си по съществото на делото
представителят на ВОП поддържа така възведеното обвинение, моли съда да признае
подсъдимия за виновен и да му наложи наказание лишаване от свобода около
минималния размер на предвидената в закона санкция.
Разпитан пред съда подсъдимия
не признава вината си. В последната си дума моли да бъде оправдан.
Служебният защитник на М. пледира за постановяване
на оправдателна присъда.
Преценявайки събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 09.11.2008г. св.Хр.Вълков пристигнал в гр.Варна
от с.Енево, обл.Варна и отишъл в ОЗ-Варна, където изпълнявал наложените му
пробационни мерки. След като изпълнил задължението си, около 14.00ч. св.Вълков тръгнал пеш, посока центъра. В района на Автогара Варна в близост до канала, той бил
приближен от подс.М., който му подсвирнал. Свидетелят се обърнал и видял, че подсъдимия го вика и отишъл при
него. Подс.М. му поискал цигара и свидетеля му дал; след това М. поискал един лев, свидетелят
му дал и това. Очевидно подс.М. останал незадоволен и тръгнал след свидетеля,
като продължил да му иска пари.
Вълков му казал, че има цяла банкнота
от десет лева и предложил да отидат да
я развалят, за да му даде два лева. Тогава подс.М. разпоредил на
свидетеля да му даде тези десет лева, но
получил отказ, при който М. хванал свидетеля отзад за гушата, като го обгърнал
с ръка и го съборил на земята. Започнал
да души Вълков, като му искал парите. Опитал се да вземе и синджира от врата на
свидетеля, но успял само да го скъса,
защото през това време към тях се приближил полицейски автопатрул на I
РУ при ОД на МВР Варна. Свидетелят извикал за помощ. Тогава М. пуснал пострадалия и побягнал. Не успели да го заловят.
Полицейските служители обменили информацията по случая с техни колеги и със
свидетеля и установили, че издирваното от тях лице е било преследвано и от
други техни колеги и е известно от криминалния
контингент. На извършеното разпознаване
по снимки посочил без колебание като извършител подс.М..
Видно от назначената по делото СПЕ, М. страда от
Синдрома на зависимост към хероина. Към момента на извършване на деянието е бил
в състояние да разбира свойствата и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, като
може да носи наказателна отговорност.
Видно от назначената по делото съдебно оценителна експертиза стойността на
вещите, който М. е направил опит за отнеме от Х. Вълков са на
обща стойност 20 лева.
Горната фактическа обстановка се установява от събрания по делото
доказателствен материал: самопризнанието на подсъдимия в с.з.; всички
доказателства от ДП – разпитите на свидетелите; заключенията на назначените СПЕ
и СОЕ; материалите от предварителното производство: съобщение за извършено
престъпление от общ характер, свидетелство за съдимост, протоколи за
разпознаване, както и писмените доказателства, приобщени по НПК.
Изброените по-горе доказателства са пълни и непротиворечиви, подкрепят се
и взаимно се допълват и водят до несъмнения и единствен извод за виновност на
подс.М..
Пред вид изложеното от фактическа страна съдът
достигна до следните правни изводи:
След преценка на коментираните доказателства,
релевантни по делото, по отделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл.16 от НПК,
съдът призна за ВИНОВЕН подсъдимия Б.А.М. *** в това, че на 09.11.2008г., в гр.
Варна, при условията на опасен рецидив, направил опит да отнеме чужди движими
вещи - сребърен синджир на стойност десет
лева и парична сума от десет лева, всичко на обща стойност 20 лева, от
владението на Х.И. Вълков, с намерението
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието е останало недовършено по независещи от
волята му причини, поради което и на основание чл. 199 ал.1 т.4 вр. чл.198
ал.1 вр. чл.18 ал.1 и чл.58 вр. чл.55 от НК му наложи наказание от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА при СТРОГ режим.
От обективна страна: изпълнителното деяние е осъществено с действие –
подсъдимия нападнал пострадалия с намерение да отнеме вещите му, използувайки
сила.
Субектът на престъплението е пълнолетно, вменяемо лице, видно от СПЕ.
От субективна страна – деянието е извършено с пряк умисъл – подсъдимия е
съзнавал общественоопасният му характер, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и ги е искал.
За да наложи наказанието съдът се съобрази със степента на обществената
опасност на деянието (висока) и дееца (висока), както и със задължителната
разпоредба на чл.58а от НК.
Квалификацията по т.4 на
чл. 199 ал.1 от НК се определя от предходната съдимост на подсъдимия. Видно от приложената по делото справка за съдимост на М. е многократно осъждан за кражби и грабежи. С присъда по НОХД 3049/06г. на ВРС, XXII състав, влязла в законна сила на 17.12.2007г, М. е
признат за виновен за престъпление по чл. 195 ал.1 от НК, и
му е наложено наказание „лишаване от
свобода" за срок от 3 месеца при общ режим. Наказанието е изтърпяно на 14.04.2008г, като сроковете по чл. 30 не са изтекли.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съда приема предходните осъждания на подсъдимия,
невлияещи на квалификацията.
За смекчаващи отговорността обстоятелства съда прие младата възраст
на подсъдимия; съжалението за извършеното, както и обстоятелството, че деянието
е останало недовършено.
Съгласно горното съдът определи наказанието при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, считайки че така ще се изпълнят целите на чл.36 от НК. Подсъдимият ще бъде изолиран за достатъчно дълго време от обществото, през
което ще има възможност да подложи на преценка поведението си и да го насочи в
разумна посока - към спазване на законите. Същевременно наказанието ще има и
генерален ефект, повлиявайки с размера и строгостта си останалите членове на
обществото, възпирайки ги от извършване на противоправни деяния.
С присъдата бе постановено подсъдимия да заплати направените по делото
разноски в полза на ВОС.
Водим от изложените съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ :