Определение по дело №234/2020 на Административен съд - Добрич

                                     О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№……………………/30.06.2020г., гр.Добрич

                                                                                                         

          ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА

                                                                                                                              

          като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 234 по описа на съда за 2020 г., намира следното :

 

           Производството по делото е по реда на чл.88, ал.3 от АПК, във вр. чл.117, ал.5 от КСО и е образувано по подадена чрез пълномощник жалба от “Пролет” ЕООД, със седалище и адрес на управление : град Добрич, ул. “Антон Стоянов” № 6, ЕИК *********, представлявано от П.П.Я., срещу решение № 13/07.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Добрич, с което на основание чл.117, ал.3 от КСО е оставена без разглеждане жалбата му срещу разпореждане № 51042438/26.07.2019 г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО при ТП на НОИ – Добрич. В жалбата се излагат доводи за неправилност на акта и се иска неговата отмяна. Твърди се, че обжалваното по административен ред разпореждане не е надлежно връчено на представляващ на дружеството, поради което неправилно директорът на ТП на НОИ - Добрич е приел, че жалбата срещу него е просрочена. Сочи се, че служител с имена С.И.не е известен на дружеството, а дори да има такъв служител, то той не попада в кръга на лицата, имащи право да получават такава кореспонденция. При връчването не са изискани и представени доказателства от страна на лицето, получило съобщението, че той е в трудови правоотношения с дружеството.                                        

          Ответникът по делото – директорът на ТП на НОИ – Добрич, не изразява становище по основателността на жалбата.   

 Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на доказателствата по делото, намира следното :

 Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу годен за обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.

 Разгледана по същество, тя е частично основателна.

 С разпореждане № 51042438 от 26.07.2019 г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО при ТП на НОИ – Добрич декларираната злополука с вх.№ 5102435 от 22.07.2019 г. от осигурителя “Пролет” ЕООД, станала с Ц.К.К., ЕГН **********, на 16.07.2019 г., е приета за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО.

 Срещу това разпореждане е подадена жалба с вх. № 1012-24-75/10.03.2020 г. от „Пролет“ ЕООД до директора на ТП на НОИ – Добрич с оплаквания за нищожност или алтернативно унищожаемост на обжалвания акт.  

 С обжалваното в настоящото производство решение № 13/07.04.2020 г. директорът на ТП на НОИ – Добрич е оставил без разглеждане жалбата по съображения, че е просрочена. В мотивите към решението е посочено, че според приложената по преписката обратна разписка обжалваното разпореждане е получено от служител на дружеството на 30.07.2019 г. В чл.117, ал.2 от КСО е определен 14-дневен срок за обжалване на разпорежданията по чл.60, ал.1 от КСО, който е изтекъл на 13.08.2019 г., а жалбата е подадена на 10.03.2020 г.        

Видно от данните по административната преписка, разпореждане № 51042438/26.07.2019 г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО е изпратено на жалбоподателя с препоръчано писмо с обратна разписка и е получено на 30.07.2019 г. от лице с имена “С.И.”, което се е подписало върху известието за доставяне като “Леон”.

Съгласно приложена по делото справка от персоналния регистър при НОИ длъжностното лице, получило разпореждането, е А.И.Л. с ЕГН **********, който от 01.04.2017 г. е назначен на длъжност “пазач” в дружеството.

В подкрепа на това е и представената по делото служебна справка от “Български пощи” ЕАД, ОПС - Добрич с изх.№ 11-01-272-1/25.06.2020 г., съгласно която пощенската пратка е доставена на 30.07.2019 г. на адреса на дружеството на С.И.– портиер в “Пролет” ЕООД. От приложеното към справката извлечение от описа на препоръчаните пратки от 30.07.2019 г. е видно, че в него се е разписало същото лице, което в последната графа е поставило подпис с името “Леон”.      

На 18.11.2019 г. е подадена молба от управителя на “Пролет” ЕООД до директора на ТП на НОИ с вх. № 5101-24-35≠2/18.11.2019 г., в която е посочено, че на 29.10.2019 г. в офиса на дружеството е получена искова молба с предмет на иска – обезщетение за вреди от трудова злополука. В приложенията към исковата молба фигурирало и процесното разпореждане по чл.60, ал.1 от КСО. При извършена справка било установено, че това разпореждане не е връчено надлежно на представляващ на дружеството, поради което е поискано да се извърши надлежно връчване на акта на управителя или на упълномощено от него лице по адреса на управление на дружеството.

В отговор на молбата директорът на ТП на НОИ – Добрич е изпратил писмо с изх. № 5101-24-35≠3/22.11.2019 г., с което е уведомил управителя на “Пролет” ЕООД, че разпореждането на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО е връчено по надлежния ред на адреса на управление на дружеството при спазване на изискванията на чл.60, ал.3 от КСО, чл.61, ал.2 от АПК, чл.42, ал.1 от ГПК. Пощенската пратка е доставена на служител на дружеството съгласно правилото на чл.50, ал.3 от ГПК, поради което не са налице основания за повторното връчване на акта.    

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна :

Предмет на разглеждане в настоящото производство е решение на директора на ТП на НОИ, с което е оставена без разглеждане като просрочена жалба срещу разпореждане по чл.60, ал.1 от КСО. Тъй като в КСО няма предвидена хипотеза относно недопустимите за разглеждане от ръководителя на съответното ТП на НОИ жалби, приложение следва да намери регламентацията на чл.88, ал.1 от КСО.      

Оспореното решение е издадено от компетентен орган съгласно чл.117, ал.1 и ал.3 от КСО, в необходимата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е законосъобразно по същество в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата относно искането за унищожаемост на разпореждането.

Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.3 от КСО разпореждането по чл.60, ал.1 от КСО се изпраща на осигурения и на осигурителя/предприятието ползвател, а съгласно чл.117, ал.2, т.2 от КСО разпорежданията за признаване или непризнаване на злополуката за трудова по чл.117, ал.1, т.2, б.“г“ от КСО подлежат на обжалване в 14-дневен срок от получаването им. КСО не съдържа особени правила за връчването на административните актове. Поради това приложими са разпоредбите на АПК и субсидиарно на ГПК, в които изрично е предвидена възможността връчването да се извърши по пощата.   

От данните по делото се установява по категоричен начин, че обжалваното разпореждане е надлежно връчено по пощата на адреса на управление на “Пролет” ЕООД на 30.07.2019 г. Разпореждането е изпратено с препоръчано писмо с обратна разписка, което е получено от работник на дружеството - А.И.Л., назначен на длъжността “пазач” по трудов договор от 01.04.2017 г. Действително в известието за доставяне и в описната книга обр. № 242 е посочено името С.И., но от данните за заеманата длъжност на получателя и положения върху двата документа подпис с името “Леон” може да се направи несъмнения извод, че пощенската пратка е връчена именно на лицето А.И.Л. и некоректното изписване на имената му не е съществен пропуск, водещ до нередовно съобщаване на акта. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че разпореждането не е надлежно съобщено, защото не е връчено на представляващ на дружеството, както и защото служителят, получил писмото, не попада в кръга от лицата, имащи право да получават такава кореспонденция. Нито в чл. 61 от АПК, в действащата му редакция към датата на съобщаването на акта, нито в ГПК, нито в специалния ЗПУ и приетите в негово изпълнение Общи правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети се съдържат подобни изисквания. Единственото изискване е връчването на пратката да бъде извършено на вписания в регистъра адрес на управление на юридическото лице на служител или работник, който е съгласен да я приеме, което в случая е сторено. Не може да се сподели оплакването в жалбата, че при връчването не са изискани и представени доказателства от страна на лицето, получило писмото, че е в трудови правоотношения с “Пролет” ЕООД, защото препоръчаната пощенската пратка се доставя срещу подпис и документ за самоличност и пощенският служител няма задължение да изисква други документи, удостоверяващи качеството или длъжността на лицето, получило пратката, още по-малко пък доказателства за трудовите му правоотношения с дружеството - получател. С оглед на това следва да се приеме, че процесното разпореждане е надлежно съобщено на “Пролет” ЕООД на 30.07.2019 г. и 14-дневният срок за обжалването му е изтекъл на 13.08.2019 г. (работен ден), поради което подадената на 10.03.2020 г. жалба с искане за неговата унищожаемост се явява просрочена, както правилно и законосъобразно е преценил и директорът на ТП на НОИ – Добрич.                

Дори и да се приеме, че е налице някаква нередовност на връчването по пощата и срокът за обжалване не е започнал да тече от този момент, от данните по делото е видно, че дружеството – жалбоподател е узнало за акта на 29.10.2019 г., когато според собствените му твърдения, обективирани в жалбата по административен ред и в молбата за извършване на нова процедура по съобщаване и кредитирани от съда като признание на неизгодни за страната факти и обстоятелства, е получил препис от разпореждането като част от приложенията към искова молба, с която е предявен иск за заплащане на обезщетение за вреди от трудова злополука. В съдебната практика се приема, че е допустимо с оглед на осуетяването на злоупотреба с процесуално право срокът за упражняване на потестативното право на жалба да се обвърже с момента на узнаване за акта стига той несъмнено да води до извод, че заинтересованото лице се е запознало с факта на издаването на акта и с неговото съдържание, каквато е и целта на съобщаването по чл. 61 АПК. В молбата, с която е поискал да му бъде връчен повторно актът, жалбоподателят сам е приложил копие от разпореждането, което недвусмислено сочи, че той е узнал за съдържанието на постановения акт на 29.10.2019 г. и от този момент е могъл да го обжалва в определения в чл.117, ал.2 от КСО 14-дневен срок, който е изтекъл на 12.11.2019 г. (работен ден). Следователно, дори и в този случай жалбата от 10.03.2020 г. се явява просрочена като подадена извън законоустановения срок.    

С пропускането на преклузивния срок на обжалване се погасява правото да се иска отмяна на акта като незаконосъобразен. Поради това правилно административният орган е оставил без разглеждане жалбата в частта й, в която се претендира унищожаемост на разпореждането по чл.60, ал.1 от КСО, приемайки че е налице процесуална пречка за разглеждането й по същество, и жалбата срещу решението в тази му част следва да бъде отхвърлена като неоснователна.              

Неправилно обаче административният орган не е разграничил частта от оспорването, с която се претендира нищожност на акта, и е оставил без разглеждане жалбата в тази й част. Съгласно чл.149, ал.5 от АПК нищожността на административните актове може да се претендира без ограничение във времето. Действително тази разпоредба се съдържа в правилата за съдебно обжалване, но тя важи и при оспорването по административен ред, аргумент за което и е разпоредбата на чл.97, ал.1 от АПК, според която в правомощията на по-горестоящия административен орган е да обяви оспорения пред него административен акт за нищожен. Следователно незаконосъобразно административният орган е отрекъл допустимостта на жалбата в частта й, в която се иска нищожност на акта, и я е оставил без разглеждане в нейната цялост. Неправилното прилагане на материалния закон е основание за отмяна на обжалваното решение в тази му част и връщане на преписката на административния орган за произнасяне по същество на жалбата в частта й относно твърдяната в нея нищожност на разпореждането по чл.60, ал.1 от КСО.     

С оглед на характера и предмета на настоящото производство е недопустимо да се обсъждат доводите в жалбата относно незаконосъобразността на разпореждането.        

Страните не са претендирали разноски по делото, поради което и съдът не се произнася по дължимостта им.                                                

          Така мотивиран и на основание чл. 88, ал.3 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

          ОТМЕНЯ решение № 13/07.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Добрич, В ЧАСТТА, в която е оставена без разглеждане жалбата на “Пролет” ЕООД, със седалище и адрес на управление : град Добрич, ул. “Антон Стоянов” № 6, ЕИК *********, представлявано от П.П.Я., в частта й относно искането за нищожност на разпореждане № 51042438/26.07.2019 г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО при ТП на НОИ – Добрич.

ИЗПРАЩА делото като преписка на директора на ТП на НОИ – Добрич за произнасяне по същество по жалба с вх.№ 1012-24-75/10.03.2020 г. на „Пролет“ ЕООД, гр.Добрич, В ЧАСТТА, в която се претендира нищожност на разпореждане № 51042438/26.07.2019 г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО при ТП на НОИ – Добрич.   

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Пролет” ЕООД, със седалище и адрес на управление : град Добрич, ул. “Антон Стоянов” № 6, ЕИК *********, представлявано от П.П.Я., срещу решение № 13/07.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Добрич В ЧАСТТА, в която е оставена без разглеждане жалбата му в частта относно искането за унищожаемост на разпореждане № 51042438/26.07.2019 г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО при ТП на НОИ – Добрич.                          

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                                                        Административен съдия :