Р Е Ш
Е Н И
Е №260195
гр.Кюстендил, 30.09.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Окръжен
съд-гр.Кюстендил, гражданско отделение, първи състав, в открито съдебно заседание на първи юни, две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ СТАМОВА
ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
при секретаря: Вергиния Бараклийска,
след като
разгледа докладваното от съдия В.Джонева в.гр.д.№610/2020г.
по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава
Двадесета „Въззивно обжалване“,
чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е
образувано по подадени от Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ)
„Св.Иван Рилски“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.Дупница ул.„Св.Георги“ №2, чрез пълномощника адв.В.Т. от АК-София, както
следва:
- частна
жалба с вх.№261553/10.12.2020г., против решение №260024 от 25.09.2020г. на
Районен съд-Дупница по гр.д.№933/2020г. по описа на съда, в частта, в която е прекратено, като недопустимо, производството по
делото по предявения от МБАЛ „Св.Иван Рилски“ ЕООД, с ЕИК ********* срещу
Община Сапарева баня, БУЛСТАТ ********, с адрес: гр.Сапарева баня,
ул.„Германея“ №1, представлявана от кмета К.Г., иск с правно основание чл.422
от ГПК във вр. с чл.92 и чл.86 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение
на ответната община, че същата дължи на ищеца сума в размер на 248.40 лева, представляваща неустойка за забавено плащане,
предмет на издадената по ч.гр.д.№631/2020г. по описа на РС-Дупница заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, обезсилена с определение от 10.06.2020г.,
постановено по същото дело, и
- въззивна жалба с вх.№261798/16.10.2020г.,
против решение №260024 от 25.09.2020г. на Районен съд-Дупница по
гр.д.№933/2020г. по описа на съда, в
частта, в която е отхвърлен, като неоснователен, предявения от МБАЛ
„Св.Иван Рилски“ ЕООД, с ЕИК ********* срещу Община Сапарева баня, БУЛСТАТ
********, с адрес: гр.Сапарева баня, ул.„Германея“ №1, представлявана от кмета К.Г.,
иск с правно основание чл.92 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 40.91 лева, представляваща разликата между неустойката,
присъдена с издадената по ч.гр.д.№631/2020г. по описа на РС-Дупница заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, обезсилена с определение от 10.06.2020г.,
постановено по същото дело, и пълния размер на дължимата неустойка.
В частната
жалба се прави оплакване за неправилност на решението, в прекратителната му
част и се претендира отмяната му. Счита се, че въпреки наличието на постановено
по заповедното производство определение, с което заповедта за изпълнение е била
обезсилена, исковият съд е следвало да констатира, че същото е недопустимо, тъй
като е било постановено в нарушение на принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес. Сочи се, че заповедният съд е обезсилил заповедта за
изпълнение, позовавайки се на хипотеза на чл.414а ал.4 от ГПК, без такава
реално да е била налице, поради отсъствие на подадено възражение по чл.414а
ал.1 от ГПК, а на общо такова по чл.414 от ГПК. Сочи се, че независимо от
постановеното обезсилване, за заявителя е съществувала правната възможност,
предвидена в чл.414а ал.5 от ГПК, да предяви в срок иск по чл.422 от ГПК,
поради което с подадената искова молба, по която е било образувано
гр.д.№933/2020г. на РС-Дупница, тази възможност е била реализирана. В този
смисъл се счита за неправилна преценката на ДнРС за недопустимост на
установителния иск, като се цитира практика на съдилища, в посока, че пропускът
на заявителя да подаде становище и обезсилването на заповедта не са пречка
същият да предяви иск за вземането си по чл.422 от ГПК. Моли се след отмяна на
решението в тази му част да се укаже на първоинстанционния съд да се произнесе
по същество по предявения иск по чл.422 от ГПК.
Във
въззивната жалба срещу решението на ДнРС в отхвърлителна му част, се прави
оплакване за неправилност на атакувания акт, претендира се отмяната му,
уважаване на предявения иск и присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции. Изразява се несъгласие с извода на районния съд, че не било ясно
кога съответните фактури са били предявени за плащане на Община Сапарева баня,
тъй като с исковата молба, наред с представените 10 броя фактури и 10 броя
платежни нареждания, били представени и приети по делото и 10 броя обратни
разписки, от които била видна и датата на получаване на всяка фактура, като в
табличен вид във въззивната жалба са посочени датите на получаване на всяка
една. Тези дати, според жалбоподателя, удостоверявали и настъпването на падежа
на всяко едно от задълженията, поради което съдът се е произнесъл, без да
обсъди в пълнота събрания в хода на съдебното дирене доказателствен материал.
В рамките на
законоустановените срокове, не са постъпили отговори на двете жалби от
насрещната страна - Община Сапарева баня.
ОС-Кюстендил
намери, че подадените частна и въззивна жалби са допустими, като подадени в срок,
от страна, която има право на жалба и срещу подлежащи на въззивен контрол
съдебни актове.
РС-Дупница е
бил сезиран с искова молба, подадена от МБАЛ „Св.Иван Рилски“ ЕООД-гр.Дупница
против Община Сапарева баня, с която са били предявени два иска – 1/ иск по
реда на чл.422 ал.1 от ГПК за установяване съществуване на вземане на ищеца за
сума в размер на 248.40 лева, представляваща дължима неустойка за забавено
плащане на суми, дължими от Община Сапарева баня по сключени с ищеца договори
за предоставяне на медицински услуги, съответно от 01.09.2017г., 01.09.2018г. и
02.09.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
до окончателното изплащане, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№631/2020г.
по описа на ДнРС, и 2/ иск за осъждане и признаване (според формулировката в
исковата молба), че ответникът дължи на ищеца сумата от 40.91 лева,
„представляваща разликата в претендираната неустойка от обявеното в Заявлението
по чл.410 от ГПК и претендираната с настоящата искова молба неустойка за
забавено плащане“.
Установява
се по делото, че на 11.05.2021г. МБАЛ „Св.Иван Рилски“ ЕООД-гр.Дупница е подало
против Община Сапарева баня заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, по което е било образувано ч.гр.д.№631/2020г. по описа на
РС-Дупница. Същото е имало за предмет сума в размер на 248.40 лева – дължима
неустойка за забава изпълнението по договори за предоставяне на медицински
услуги от 01.09.2018г. и от 02.09.2019г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението до изплащането. Претендирани са и разноски.
На
12.05.2020г. е издадена заповед за изпълнение за исканите суми, която е била
връчена на длъжника на 19.05.2020г.
На
27.05.2020г. длъжникът, чрез пълномощник, е подал възражение по чл.414 от ГПК,
в която е заявил изрично, че не дължи сумите по заповедта за изпълнение.
На
03.06.2020г. на заявителя е било връчено съобщение, с указание за възможността
за изразяване на становище по възражението в 3-дневен срок от съобщаването в
хипотезата на чл.414а от ГПК и с предупреждение за последиците от неподаване на
становище. Такова не е било депозирано и с определение от 10.06.2020г.
заповедният съд е обезсилил, на основание чл.414а ал.4 от ГПК издадената заповед
за изпълнение и е прекратил производството по делото. Съобщението за така
постановения съдебен акт е връчено на заявителя на 22.06.2020г.
На
03.07.2020г. МБАЛ „Св.Иван Рилски“ ЕООД-гр.Дупница е подал посочената по-горе
искова молба.
С
обжалваното решение ДнРС е прекратил производството по делото в частта относно
иска, предявен по реда на чл.422 от ГПК за установяване съществуване на
вземането по заповедното производство, приемайки, че искът е недопустим, поради
постановеното обезсилване на заповедта за изпълнение, както и е отхвърлил иска
за сумата от 40.91 лева.
С определение №260089/09.02.2021г.
въззивният съд, след като е намерил, че исковата молба страда от нередовности,
които следва да бъдат отстранени, с оглед обезпечаване решаването на спора, е
оставил исковата молба, подадена от МБАЛ „Св.Иван Рилски“ ЕООД-гр.Дупница, без
движение, като е указал на ищеца, че в 1-седмичен срок от датата на получаване
на препис, следва в писмена молба до съда, с 1 брой препис за ответника, да
изложи ясни и конкретни твърдения относно редица обстоятелства, в това число и сумата
от 40.91 лева, търсена като неустойка, как е формирана – по кои договори, респ.
по кои фактури е била начислена, върху какви суми, за колко дни забава, т.е. да
поясни от какво произтича т.нар. „разлика“, която счита, че сумата съставлява и
да посочи ясно какво е естеството на искането към съда, касаещо сумата от 40.91
лева – за осъждане на ответника да му я заплати или за признаване за установено
по отношение на ответника, че му я дължи. Съдът е предупредил ищеца, тук
жалбоподател, за последиците от неизпълнение на дадените указания. Съобщението,
ведно с препис от определението, са връчени на ищеца на 22.02.2021г., като в
дадения срок не са предприети никакви действия от страна на дружеството.
Като
съобрази горното, ОС-Кюстендил намира от правна страна следното:
1/
Подадената частна жалба е основателна и следва да се уважи, като решението в
прекратителната му част бъде отменено и делото – върнато на районния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия, поради следното:
Правото на
иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение,
съществува при наличието освен на общите, но и на специални процесуални
предпоставки за надлежното му упражняване. По силата на чл.422 ал.1 и чл.415
ал.1 от ГПК, предявяването на установителния иск е ограничено с преклузивен
едномесечен срок, който тече от връчване на заявителя на указанията на съда по
чл.415 ал.1 от ГПК да предяви иска с оглед на подаденото от длъжника възражение
срещу заповедта за изпълнение. Следващата предпоставка за допустимостта на
установителния иск по чл.422 от ГПК е свързана със съществуването на оспорена
от длъжника заповед за изпълнение, чиято изпълнителна сила се стабилизира след
установяване със сила на пресъдено нещо, че вземането, предмет на заповедта за
изпълнение, съществува.
В общата
хипотеза, когато въпреки изпратеното му съобщение за подаденото от длъжника
възражение против заповедта за изпълнение, длъжникът не представи доказателства
да е предявил иск и заповедта за изпълнение бъде обезсилена, заявителят губи
правото да предяви иска за установяване на вземането, тъй като поради
липсващата правна възможност да се стабилизира заповедта за изпълнение за него
е отпаднал правния интерес от съдебното установяване на вземането. В подобна
хипотеза исковото производство подлежи на прекратяване като недопустимо.
В случая
обаче, районният съд е постановил неправилен прекратителен акт, доколкото не е
съобразил, че заповедният съд е обезсилил заповедта за изпълнение, прилагайки
нормата на чл.414а ал.4 от ГПК и не е отчел, че чл.414а ал.5 от ГПК в подобни
случаи въвежда изключение от общото правило, като предоставя възможност на
заявителя, който е пропуснал да подаде становище в дадения му тридневен срок да предяви иск за цялото вземане по
реда на чл.422 от ГПК. Или – обезсилването на заповедта за изпълнение в
хипотезата на чл.414а ал.4 от ГПК, за разлика от това по чл.415 ал.5 от ГПК, не
лишава заявителя от правото на иска за установяване на вземането.
Като
не е съобразил дадената от законодателя в тази хипотеза защита на заявителя и е
прекратил производството по делото в частта по иска по чл.422 от ГПК, районният
съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени. До този
извод би се достигнало и на плоскостта на разсъждения относно погрешното
естество на дадените на заявителя от заповедния съд указания – наместо за
възможността за предявяване на иск по чл.415 ал.1 т.1 от ГПК – за становище по
чл.414а ал.3 от ГПК, като тук следва да се има предвид, че искът при това е
предявен в месечен срок от датата на получаване на погрешните указания.
При
връщане на делото, районният съд ще следва да прецени редовността на исковата
молба в тази й част, с оглед наличието или липсата на яснота как е формиран
общият размер на исковата сума.
2/
Решението, в отхвърлителната му част, касаеща сумата в размер на 40.91 лева
следва да бъде обезсилено като постановено
по нередовна искова молба.
Както се
посочи по-горе, по разгледания от ДнРС иск всъщност в исковата молба се съдържа
само петитумна част, която при това е неясно заявена - за осъждане и
признаване, че ответникът дължи на ищеца сумата от 40.91 лева, „представляваща
разликата в претендираната неустойка от обявеното в Заявлението по чл.410 от ГПК и претендираната с настоящата искова молба неустойка за забавено плащане“.
Според т.4
от Тълкувателно решение №1 от 17.07.2001г. на ВКС, която не е загубила
действието си и след приемане на действащия ГПК, в какъвто смисъл е приетото в
т.5 на ТР №1 от 2013г. на ОСГТК на ВКС, разрешение, въззивният съд и при
условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято
дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, и
следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на
исковата молба, за да обезпечи постановяване на решение по спора. С посоченото
ТР се приема, че когато за първи път се констатира нередовността на исковата
молба пред въззивния съд, той я оставя без движение с указание на ищеца да я
отстрани, като при неизпълнение първоинстанционното решение се обезсилва и
производството по делото прекратява.
В приложение
на посоченото, КнОС остави исковата молба без движение и даде указания на
ищеца, жалбоподател във въззивното проозводство да посочи в определен срок в
писмена молба сумата от 40.91 лева, търсена като неустойка, как е формирана –
по кои договори, респ. по кои фактури е била начислена, върху какви суми, за
колко дни забава, т.е. да поясни от какво произтича т.нар. „разлика“, която
сумата съставлява и да посочи ясно какво е естеството на искането към съда,
касаещо сумата от 40.91 лева – за осъждане на ответника да му я заплати или за
признаване за установено по отношение на ответника, че му я дължи.
В дадения
срок указанията не бяха изпълнени, като страната е предупредена, че в този
случай, решението на районния съд в съответната част ще бъде обезсилено, а
производството по делото – прекратено.
Съгласно
т.7 на ТР
№2/2004г. на ОСГТК на ВКС, което е запазило значението си и при
действието на ГПК от 2007г.,
когато пред въззивния съд, са констатирани нередовности на исковата молба и
същите не са били отстранени в дадения срок, съдът се произнася с решение в
открито заседание с призоваване на страните, като обезсилва решението на
долустоящата инстанция и прекратява производството, постановявайки съдебно
решение, тъй като в този случай произнасянето на въззивния съд е по
основателността на подадената жалба.
Доколкото
в случая, в рамките на дадения срок нередовностите не са отстранени и ищецът е
надлежно уведомен за последиците от това му процесуално бездействие, налице са
предпоставки за прилагане на обсъденото по-горе разрешение, съдържащо се в
задължителната за съдилищата съдебна практика.
Съдът не
дължи произнасяне по разноските.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение №260024 от 25.09.2020г. на Районен съд-Дупница
по гр.д.№933/2020г. по описа на съда, в частта, в която е отхвърлен, като
неоснователен, предявения от МБАЛ „Св.Иван Рилски“ ЕООД, с ЕИК ********* срещу
Община Сапарева баня, БУЛСТАТ ********, с адрес: гр.Сапарева баня,
ул.„Германея“ №1, представлявана от кмета К.Г., иск с правно основание чл.92 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 40.91 лева,
представляваща разликата между неустойката, присъдена с издадената по
ч.гр.д.№631/2020г. по описа на РС-Дупница заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, обезсилена с определение от 10.06.2020г., постановено по същото дело, и
пълния размер на дължимата неустойка и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази му част.
ОТМЕНЯ решение №260024 от 25.09.2020г. на Районен съд-Дупница
по гр.д.№933/2020г. по описа на съда, в частта, имаща характер на определение,
в която е прекратено, като недопустимо, производството по делото по предявения
от МБАЛ „Св.Иван Рилски“ ЕООД, с ЕИК ********* срещу Община Сапарева баня, БУЛСТАТ
********, с адрес: гр.Сапарева баня, ул.„Германея“ №1, представлявана от кмета К.Г.,
иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.92 и чл.86 от ЗЗД, за
признаване за установено по отношение на ответната община, че същата дължи на
ищеца сума в размер на 248.40 лева, представляваща неустойка за забавено плащане,
предмет на издадената по ч.гр.д.№631/2020г. по описа на РС-Дупница заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, обезсилена с определение от 10.06.2020г.,
постановено по същото дело, и ВРЪЩА делото
на Районен съд-Дупница за продължаване на съдопроизводствените действия,
съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.