Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260306 / 21.12.2020 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На седми декември през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Галя Ангелова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 3418 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, вр. чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1
от ЗЗД, от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Х., ул. „****” № *, представлявано от управителя Т. Р.
М.; против Т.Я.А. с ЕГН ********** и Т.С.Т. – А. с ЕГН **********,***.
Ищецът твърди, че на 26.07.2019 г. е депозирал против
ответниците заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за
сумата от 960 лв. главница, представляваща стойност на незаплатени доставени
услуги, изразяващи се във водоснабдяване, канализация, пречистване на водите и
други дейности за периода 29.07.2016 г. – 06.06.2019 г., и сумата от 115,73 лв.
обезщетение за забава от 29.08.2016 г. до 23.07.2019 г., със законната лихва
върху главницата до окончателното й изплащане и направените по делото разноски
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Искането му било изцяло
уважено по образуваното ч.гр.дело № 2172/2019 г. на ХРС, като издадена била
заповед за изпълнение срещу длъжниците, подали възражение в срока по чл.414 от ГПК. Ето защо, в законоустановения срок ищецът предявявал настоящия си иск за установяване
съществуването на вземането си против ответниците, като собственици на
водоснабден имот, находящ се на адреса им. В това си качество и по партида №
262076 ответниците били потребители на ВиК-услуги, по смисъла на Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи/Наредбата/. Такива
потребители, на основание чл.3 ал.1 от Наредбата, били собствениците и лицата,
на които е учредено право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните
обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към
едно водопроводно отклонение. Ответниците били потребители на ВиК- услуги за
битови нужди, на основание Наредбата, като продажбата им се осъществявала от
ищеца при публично известни ОУ за предоставяне на ВиК- услуги на потребителите,
одобрени от КЕВР и влезли в сила един месец след публикуването им в един местен
и един централен ежедневник, без да е необходимо приемането им от потребителите
– чл.8 от Наредбата и чл.6 ал.1 т.5 от ЗРВКУ. Процесната претенция на ищеца
произтичала от съществуващо между страните облигационно правоотношение, въз
основа на посочените ОУ. По силата им, ищецът предоставил на ответниците
услуги, изразяващи се във водоснабдяване, канализация, пречистване на водите и
други дейности за посочените имот, партида и период. Въпреки, че ищецът
изпълнил точно своите задължения, ответниците не му заплатили изцяло и в срок
стойността на предоставените му услуги, за които ищецът в посочения период им
издал ежемесечни 8 броя фактури, на обща стойност от 960 лв. за главница и
115,73 лв. за обезщетение за забава, всичко общо – 1 075,73 лв., изцяло
неизплатено. Фактурите били съставени в съответствие с нормативните изисквания.
Предвид настъпването на падежа на всяко задължение, вземанията на ищеца против
ответниците били ликвидни и изскуеми, като ответниците не ги погасили в
уговорения срок, заради което начислено им било и обезщетение за забава.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови
решение, с което да приеме за установено, че ответниците му дължат поравно
гореописаните суми за главница и обезщетение за забава, ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното й изплащане;
като ответниците бъдат осъдени да му заплатят направените по делото разноски.
Ответниците представят общ отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок, като оспорват исковата претенция изцяло
като неоснователна по основание и размер. Те не били потребители, по смисъла на
цитираните от ищеца Наредба и ОУ, като нямали открита партида при него. Не били
уведомявани за претендираните задължения, нито от ищеца им били издадени и
връчени фактури за това. Не им бил известен и начинът, по който са направени
отчетите. Процедурата по отчитането била изцяло опорочена и не било
изразходвано твърдяното количество вода. Нямало основание за приложение на
останалите хипотези на ОУ при липса на отчет. Т.к. на ответниците не било
известно, кога са възникнали задълженията, независимо от представените фактури,
те правят възражение за изтекла погасителна давност за всички вземания преди
26.07.2016 г. Оспорват и акцесорния иск, т.к. не били изпаднали в забава и
нямали покана за изпълнение. Оспорват представените по делото фактури по
основание и размер, както и като неотносими към предмета на спора. Ответниците
се представляват от адвокат – пълномощник, който в открито съдебно заседание и
в допълнителни писмени становища по делото поддържа отговора на исковата молба
изцяло. Допълнително възразяват, че искът се
явявал неоснователен по причина, че ищецът претендирал доставени и потребени
количества вода в периода 29.07.2016 г. – 06.06.2019 г., за които не се събрали доказателства по
делото, а с процесните фактури бил начислен период, считано от 05.01.2016 г.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Като писмено доказателство по делото се представиха и приеха
Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Хасково, одобрени от ДКЕВР с решение
№ ОУ- 09 от 11.08.2014 г., т. 47; чиито съответно относими към настоящия правен
спор части – съдът ще коментира по-долу в настоящите си мотиви. Ищецът е издал
на името на Т. В. Ж. процесните 8 броя фактури с кл.код 123223, по партида № 262/76
за обект на адрес в гр. Х., ул. „******“ № **********; а именно:
-
фактура № **********/29.07.2016 г. за периода 05.01.2016 г. – 02.07.2016 г., за 34
куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 102 лв., с краен срок за плащане 28.08.2016
г.;
-
фактура № **********/30.09.2016 г. за
периода 02.07.2016 г. – 04.09.2016 г., за 17 куб.м. вода, на обща
стойност с ДДС 51 лв., с краен срок за плащане 30.10.2016 г.;
-
фактура № **********/31.10.2016 г. за периода 04.09.2016
г. – 04.10.2016 г., за 8 куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 24 лв., с краен
срок за плащане 30.11.2016 г.;
-
фактура № **********/31.05.2017 г. за периода 04.10.2016
г. – 04.05.2017 г., за 43 куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 129 лв., с краен
срок за плащане 30.06.2017 г.;
-
фактура № **********/06.03.2018 г. за периода 04.05.2017
г. – 01.03.2018 г., за 33 куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 99 лв., с краен
срок за плащане 05.04.2018 г.;
-
фактура № **********/07.06.2018 г. за периода 01.03.2018
г. – 04.06.2018 г., за 84 куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 252 лв., с краен
срок за плащане 07.07.2018 г.;
-
фактура № **********/03.05.2019 г. за периода 04.06.2018
г. – 03.05.2019 г., за 93 куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 279 лв., с краен
срок за плащане 02.06.2019 г.; и
-
фактура № **********/06.06.2019 г. за периода 03.05.2019
г. – 06.06.2019 г., за 8 служебни куб.м. вода, на обща стойност с ДДС 24 лв., с
краен срок за плащане 06.07.2019 г.
На посоченият във фактурите адрес на имота, ответниците са били редовно
призовани както в настоящото производство, така и по заповедното такова. Имотът
на този адрес те за закупили на 07.07.2008 г., видно от представената от ищеца
справка по лице в Служба по вписванията – Хасково за периода 01.01.1992 г. –
11.03.2020 г. на името на ответника по персонална партида № 16197. Продавач по
сделката е била В. Т. Ж.
По искане на ищеца и предвид ответните възражения, съдът назначи и изслуша
комплексна съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение
приема като компетентно и безпристрастно дадено. От извършените проучвания, в
т.ч. при оглед на водомера в процесния имот, вещите лица са установили, че за
имота при ищеца била открита партида на абоната Т. В. Ж. с № 262/76. По тази партида в банята на
апартамента бил монтиран водомер с посочени фабричен номер и номер на холендъра. Същото СТИ било отчитано от
инкасатор в карнети, в т.ч. отчетени срещу подпис 312 куб.м. вода и служебно
начислени 8 куб.м. вода, всичко общо 320 куб.м. вода. За тези количества,
отнасящи се за периода 05.01.2016 г. – 06.06.2019 г., били издадени процесните 8
броя фактури в периода 29.07.2016 г. – 06.06.2019 г. на обща стойност 960 лв., в
т.ч. цена на доставената вода, цена на отвеждане на отпадъчни води и цена за
пречистване. Експертизата сочи, че В. Т. Ж., продала имота на ответниците, го е
придобила от Т. В. Ж. При ищеца не било подавано заявление за промяна в
титуляра по процесната партида. Процесният имот бил водоснабден и присъединен
към водопроводната мрежа на ищеца, с монтирано СТИ с първа метрологична
проверка през 2008 г., с периодичност на последващите проверки на 5 години,
като ищецът не представил на експертизата документи за техническа изправност
или за премината метрологична проверка. Посоченото потребено количество вода
било отчетено от инкасатор по показанията на водомера, отчитащ доставената вода
от ищеца на абоната, и записано в карнети, данните по които съответствали с
тези по фактурите, от които - срещу подпис 312 куб.м. вода и служебно начислени
8 куб.м. вода, всичко общо 320 куб.м. вода. Това се установява и от данните на
самите карнети, представени по делото от ищеца по искане на ответниците. Процесните
отчетени количества вода били остойностени правилно по цените, определени от
ДКЕВР, и по методиката за това, както и според ОУ. При проверка в
счетоводството на ищеца се е установило, че сумите по процесните фактури не
били заплатени. За процесния период 05.01.2016 г. – 06.06.2019 г. за
предоставяне на услуги – доставка на вода, пречистване и отвеждане на канални
води били издадени процесните 8 фактури, като данните по тях изцяло
съответствали на показанията по карнетите, последователно и в хронологичен ред.
При разпита си в открито съдебно заседание, вещото лице – инженер сочи, че
служебно начислените куб.м. вода били определени на база ОУ, според средното
количество консумирана вода от предходните месеци, като водомерът не бил
откраднат и не бил повреден.
За процесното си вземане против ответниците, ищецът в настоящото
производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК на 26.07.2019 г., изпратено по пощата, постъпило в съда на 29.07.2019
г., въз основа на което е образувано производство по ч.гр.дело № 2172/2019 г.
на ХРС. По това дело и въз основа на твърденията по заявлението, идентични с
тези по настоящия иск - със заповед № 1061/30.07.2019 г. е разпоредено, длъжниците
– ответниците в настоящото производство да заплатят на кредитора – ищецът
сумите от по 480 лв. главница и 57,87 лв. лихва за забава от 29.08.2016 г. –
23.07.2019 г., всеки един от тях, и законната лихва върху главницата от
29.07.2019 г. до изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски
в размер на 25 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение;
дължими за неизпълнение на задължение за заплащане на цената на услуги по
водоснабдяване, канализация, пречистване на водите и други ВиК-услуги по
съществуващо помежду им облигационно правоотношение, базирано на публично
известни ОУ за предоставяне на ВиК- услуги на потребителите на ищеца като
ВиК-оператор, надлежно приети и оповестени по чл.8 от Наредба № 4/14.09.2004 г.
и одобрени от ДКЕВР, на основание чл.6 ал.1 т.5 от ЗРВКУ, имащи значение на
сключен между страните договор относно имот на длъжника с открит партиден номер
262076, за което са издадени фактури за периода 29.07.2016 г. – 06.06.2019 г. В
законоустановения за това срок са постъпили възражения по чл.414 от ГПК от
длъжниците, че не дължат изпълнения на вземанията по заповедта, предвид на
което на 02.10.2019 г. заявителят е получил указания, да предяви иск за
установяване на вземането си, което той е сторил в срок с настоящата искова
молба от 04.11.2019 г., изпратена по пощата на 31.10.2019 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявения иск:
Преди всичко, съдът счита предявения иск за допустим,
като подаден в законоустановения за това в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, срок и от надлежна активно легитимирана за това
страна. Разгледан по същество, същият се явява основателен и доказан. Безспорно
е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“, по смисъла на чл.198о ал.1 от
Закона за водите, и като такъв предоставя ВиК-услуги
срещу заплащане на територията на гр. Хасково, където се намира и процесният
имот с адрес в гр. Х., ул. *************“ № *********. По
категоричен начин по делото се установи, че през процесния период на отчитане на водата 05.01.2016 г. – 06.06.2019 г. именно ответниците са били съсобствениците на
този имот, което не се и оспорва от тях. От представената справка в
Агенцията по вписванията се установява, че те са го закупили на 07.07.2008 г. Първото възражение на ответниците е, че те
не били потребители, по смисъла на цитираните от ищеца Наредба и ОУ, т.к. като
нямали открита партида и процесните фактури не били издадени на тяхно име.
Същото съдът намира за изцяло неоснователно. Съгласно чл.3 ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредба № 4/,
потребители на услугите ВиК са: собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни
води /т.1/; и собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост
/т.2/. В аналогичен смисъл са и разпоредбите на чл.2 ал.1 т.1 и 2 от ОУ на
оператора. Ето защо, и предвид коментираните по – горе доказателства по делото,
следва да се приеме, че ответниците имат качеството на потребители на
предоставяните от ищеца ВиК услуги за процесния съсобствен им имот. С оглед
изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при
ОУ за получаване на ВиК услуги, по силата на чл.8 ал.1 от Наредба № 4, като за
възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален
договор между страните. Със самия факт на присъединяване към водопроводната
система на ищеца потребителят е обвързан от ОУ на дружеството. ОУ са влезнали в
сила, като според ал.4 от същия текст, аналогичен на чл.71 ал.2 от ОУ, в срок
от 30 дни след влизането им в сила потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното предприятие заявление, в което да предложат
различни условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни,
че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу ОУ. Ето защо, съдът
приема, че между страните по делото през процесния период от време е налице
договорно отношение по продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за
питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно Наредба № 4 и ОУ на ищеца. Основното задължение на ищеца, като ВиК-
оператор по това правоотношение е разписаното в чл.42 ал.1 т.1 от Наредба № 4 –
да снабдява потребителите с вода с питейни качества при равни условия, с
икономически обосновани разходи за доставката й до имотите им, което задължение
се съдържа и в чл.7 т.1 от ОУ, както и задължението му да отвежда и/или
пречиства отпадъчните води. От събраните по делото доказателства по категоричен
начин се установи, че ищецът е изпълнявал това си основно задължение за водоснабдения
процесен имот на ответниците. Изразходваните количества питейна вода се отчитат
по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора и/или в
имотите на потребителите, в тяхно или на техен представител присъствие, който с
подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета /чл.22
и чл.23 ал.4 от ОУ, вр. чл.32 ал.1 от Наредба № 4/. В настоящия случай от
събраните писмени доказателства /фактури и карнети/ и от заключението на комплексната експертиза се установи, че за процесния
период 05.01.2016 г. – 06.06.2019 г. потребеното количество вода
е било отчетено от инкасатор по показанията на водомера, отчитащ доставената
вода от ищеца на абоната, и записано в карнети, данните по които съответствали
с тези по фактурите, от които - срещу подпис 312 куб.м. вода и служебно
начислени 8 куб.м. вода, всичко общо 320 куб.м. доставена и консумирана вода, което съвпада с изчислените количества вода
по процесните осем фактури на обща стойност от 960 лв. с ДДС. Относно размера на задължението съдът намира, че следва да бъдат
съобразени данните за отчета на потреблението в процесния имот, съдържащи се в
карнетния лист, имащ качеството на частен свидетелстващ документ, който се
ползва с формална доказателствена сила по отношение на подписалата го страна. Ответниците
не оспорват, че надлежно са подписали същите. Но за удостоверителната сила на
карнетния лист не е налице изрично условие, подписът да е положен от титуляра
на партидата, а е възможно това да бъде направено от лице находящо се на
адреса, което се намира там в момента на извършване на отчета. В последния
случай, не е необходимо изрично упълномощаване на подписалото от името на
абоната лице, тъй като не се касае за извършване на правни действия, а за
потвърждаване на фактическите констатации на инкасатора относно показанията на
водомера. Нещо повече, както се посочи, изразходваните количества питейна вода
се отчитат по водомер, в присъствието на потребителя или на негов представител,
който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в
отчета /чл.22 и чл.23 ал.4 от ОУ, вр. чл.32 ал.1 от Наредба № 4/. Процесните отчетени количества вода са били остойностени
правилно по цените, определени от ДКЕВР, и по методиката за това; но са
останали незаплатени от ответниците на ищеца. Ето защо, предявеният главен иск
следва да се уважи изцяло, така както е предявен. В тази връзка, съдът намира
за изцяло неоснователно ответното възражение, че искът следвало да се отхвърли,
т.к. те нямали открита партида за имота и процесните фактури не
били издадени на тяхно име. Действително, тези факти са налице и не са спорни -
за имота при ищеца е била открита партида на абоната Т. В.Ж. с № 262/76 и на негово име
са издадени процесните фактури. Същите обаче са по причина на проявено от
страна на ответниците като потребители на ищцовите услуги бездействие, което
следва да е в тяхна тежест. Както се посочи, те са закупили имота още през 2008
г. от В. Т. Ж., която го е придобила от Т.В.Ж. Така за период от близо 10
години, ответниците не са предприели действия по промяна партидата за този си
имот. Такова задължение те имат, по силата на чл.61 ал.1 от ОУ – в 30-дневен
срок от датата на промяна на собствеността. По отношение на ответното възражение, че искът се явявал
неоснователен по причина, че ищецът претендирал доставени и потребени
количества вода в периода 29.07.2016 г. – 06.06.2019 г., за които не се събрали доказателства по
делото, а с процесните фактури бил начислен период, считано от 05.01.2016 г. –
преди всичко следва да се съобрази моментът на това им възражение. Същото бе
направено в настоящото производство за пръв път на 04.12.2020 г., едва с
последното писмено становище на ответниците по делото, имащо съдържанието на
писмена защита, депозирано преди последното открито съдебно заседание по
делото. В този смисъл, това им възражение се явява ако не преклудирано, на
основание чл.133 от ГПК, то в разрез с основното положение в гражданския
процес, изискващо добросъвестност при упражняване на процесуалните права от
страна на всеки от участниците в съдебното производство /чл.3/, както и в
разрез със състезателното начало в същия процес /чл.8/. Дори и да не се
споделят тези съображения на съда по допустимостта на посоченото ответно
възражение, същото се явява изцяло неоснователно, разгледано по същество. Както
в заповедното, така и в настоящото исково производство, тезата на ищеца е, че
ответниците не са му заплатили ВиК-услугите, за които са били издадени
процесните 8 броя фактури в периода 29.07.2016 г. – 06.06.2019 г. на обща
стойност 960 лв. Същата бе изцяло доказана в настоящия процес, в т.ч. че тези
фактури касаят отчетен период 05.01.2016 г. – 06.06.2019 г., предвид
гореизложените съображения на съда и анализа на събрания по делото
доказателствен материал.
Ето, защо предявеният главен иск като основателен и
доказан следва да се уважи изцяло за претендираната сума от 960 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК 26.07.2019
г. до окончателното изплащане. Липсват възражения, че тази сума е дължима именно
поравно от двамата ответника.
Относно акцесорния иск, според
чл.33 ал.2 от ОУ, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях ВиК- услуги в 30–дневен срок след датата на фактуриране.
Доколкото падежът на главното задължение е определен и на основание чл.84 ал.1
от ЗЗД, длъжникът изпада забава след изтичането му. В тази връзка неоснователно
е ответното възражение за ненастъпил падеж, поради неполучаване на изрична
покана за изпълнение. Плащане, както се посочи в случая липсва, при което
ответниците са изпаднали в забава и то на сочените от ищеца дати. Според чл.40
ал.1 изр.2 от Наредба № 4 и чл.44 от ОУ, при неизпълнение в срок на
задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на
ВиК-оператора обезщетение в размер на законната лихва по чл.86 ал.1 от ЗЗД,
считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на
дължимата сума по сметка на оператора. В този смисъл и предвид датите на
издаване на процесните фактури, ответникът е изпаднал в забава на датата, следваща съответния падеж, посочен във
всяка от фактурите, първата от които дати на забава съвпада с претендираната от
ищеца – 29.08.2016 г. Считано от тези дати и до 25.07.2019
г., включително, той дължи обезщетение за забава на ищеца. Посочената крайна
дата на обезщетението за забава е датата, предхождаща подаването на заявлението
по чл.410 от и началния момент на присъждане на законната
лихва върху главницата. Ищецът
обаче претендира обезщетението до по-ранна крайна дата 23.07.2019 г., което
следва да бъде съобразено от съда /чл.6 ал.2 от ГПК/. В този смисъл, доказан в
своето основание е и акцесорният иск, но по делото не се събраха достатъчно
доказателства за размера му, доколкото експертизата е изчислявала обезщетения
за забава, считано от ирелеватни начални дати. Предвид на това и на основание
чл.162 от ГПК съдът го определи по своя преценка и с помощта на https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html ,
върху всяка от главниците по осемте фактури поотделно и за горепосочените съответни периоди на забава /считано съответно
от 29.08.2016 г., 31.10.2016 г., 01.12.2016 г.,
01.07.2017 г., 06.04.2018 г., 08.07.2018 г., 03.06.2019 г. и 07.07.2019 г./, а именно в общ размер на 121,31 лв. /включващ
съответно сумите от 30 лв., 14,11 лв., 6,45 лв., 26,98 лв., 13,04 лв., 26,67
лв., 3,95 лв. и 0,11 лв./ Доколкото обаче акцесорният иск е предявен за
по-малката сума от 115,73 лв., същият следва да се уважи изцяло в този размер.
Най-сетне, неоснователно се явява
и ответното възражение за частично погасяване на предявените искове по давност,
а именно за периода преди 26.07.2016 г. Несъмнено, и по
отношение на иска за главницата и по отношение на иска за обезщетението за
забава - приложима кратката тригодишна давност по чл.111 б. „в“ от ЗЗД, тъй като се касае за задължения за периодични плащания и за
лихви. В този смисъл е и задължителната
съдебна практира по Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно чл.114 ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо, като в конкретния случай изискуемостта на вземанията по процесните фактури е настъпила с изтичане на посочения в ОУ срок. Както се посочи, според чл.33 ал.2 от ОУ, потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК- услуги в 30–дневен срок след
датата на фактуриране. Първата от процесните фактури е издадена на 29.07.2016
г., с падеж на 28.08.2016 г., а началната дата на обезщетението за забава е
29.08.2016 г. Спрямо тези дати подаденото заявление по чл.410 от ГПК на
дата 26.07.2019 г., изпратено по пощата, постъпило в съда на
29.07.2019 г. – се явява в рамките на цитирания давностен срок.
Предвид т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. №
4/2013 г., на ОСГТК на ВКС, отговорността на ответника за деловодните разноски
на ищеца в заповедното и в настоящото производство следва да се реши с
настоящия съдебен акт, при съобразяване на разпоредбите на чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК. Предвид изцяло уважения иск, ответниците следва да бъдат
осъден да заплатят на ищеца поравно деловодни разноски в общ размер на 916,36 лв.
/или по 458,18 лв. от всеки/, от които за заповедното производство – 25 лв. за
държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, а за настоящото
производство - 175 лв. за държавна такса, 300 лв. за вещи лица и 366,36 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.Я.А. с ЕГН ********** и Т.С.Т. – А. с ЕГН **********,***; ДЪЛЖАТ
ПОРАВНО на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Х.,
ул. „***” № *, представлявано от управителя Т. Р. М.; неизпълнени парични
задължения за плащане на ВиК-услуги, предоставени за техен имот на адреса им, за
който на името на Т.В. Ж. е била
открита партида с номер 262076 или 262/76; а именно – за главница сумата от
общо 960 лв. /или по 480 лв. от всеки/, включваща
неизплатени суми по общо 8 броя фактури, издадени в периода 29.07.2016 г. – 06.06.2019 г.; ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението 26.07.2019 г. до окончателното
изплащане; както и обезщетение за забава в общ размер от 115,73 лв. /или 57,86 от единия и 57,87 от
другия/, начислено върху всяка от
дължимите суми по фактурите за периода 29.08.2016 г. - 23.07.2019 г.;
за които суми е издадена заповед № 1061
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 30.07.2019 г. по
ч.гр.дело № 2172/2019 г. на ХРС.
ОСЪЖДА Т.Я.А. с ЕГН ********** и Т.С.Т. – А. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ ПОРАВНО на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД с ЕИК ********* СУМАТА от общо 916,36 лв. /или по 458,18 лв. от
всеки/ за деловодни
разноски за заповедното и за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково
в 2-седмичен срок от връчването му на страните – по електронна поща на адвокатите им, като им се изиска незабавно потвърждение на получаването, а при липса на
такова – делото да се докладва.
СЪДИЯ :/п/не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар:Г.С.