№ 29
гр. Варна, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мая В. Нанкинска
Членове:Трайчо Г. Атанасов
Ерна Якова-Павлова
при участието на секретаря Невена Ст. Братоева
в присъствието на прокурора Д. Ив. И.
като разгледа докладваното от Трайчо Г. Атанасов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223100601397 по описа за 2022 година
Предмет на въззивното производство е присъдата по НОХД № 2472/21 г. на ВРС,
тридесет и седми състав, постановена на 27.07.2022 г., с което подсъдимият Д. Г. Г. е
признат за виновен по обвинението му за извършено престъпление от общ характер,
наказуемо по чл.343, ал.1, б.”Б”, пр.2 от НК и по реда на чл.78а от НК е освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание “Глоба” в размер на 1
000 лева.
За да вземе това решение първоинстанционният съд е приел в съответствие с
внесеното обвинение, че на 16.06.2019 г. в землището на с.Попович общ.Бяла, при
управление на лек автомобил “Фолксваген” с рег.№ * **** ** е нарушил чл. 8 ал.1 , чл.16
ал.1 и 20 ал.2 от ЗДвП, с което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на
Г.К.А..
Въззивното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия в
първата инстанция – адв. З. Ж. от АК - Бургас. Срещу жалбата не са постъпвали
възражения. В съдебно заседание пред въззивната инстанция адв. Ж. поддържа жалбата,
като оспорва заключенията по назначените експертизи и пледира за оправдаване на
подзащитния му. При условията на алтернативност моли за връщане на делото за ново
разглеждане в първоинстанционния съд.
Подсъдимият Г. в правото си на лична защита заявява, че не е виновен и в последната
1
си дума моли за справедливост.
Представителят на въззивната прокуратура моли жалбата да се остави без уважение.
Окръжният съд намира жалбата за неоснователна.
В хода на проведеното пред първата инстанция съдебно следствие е установено от
фактическа страна следното :
Подсъдимият Д. Г. Г. е роден на **.**.**** година в гр. *****. Същият имал
издадено СУ на МПС и е бил правоспособен водач. Работи като охранител в Бургаски
свободен университет „Асен Златаров".
На 15.06.2019 г. срещу 16.06.2019 г. през нощта подсъдимия Д. Г. Г., управлявал л.а
„Фолксваген Пасат" с per. № * **** ** в землището на с.Попович, общ.Бяла, област Варна,
на Път - 2071, от кръстовището с Главен път 1-9 към с.Попович със скорост около 52.70
км/ч. По пътно и след него на видима дистанция съизмерима с дължината на къси светлини
се движел л.а „Мазда" с per. № * **** **, управляван от св.М.Г.А. /съпруга на подсъдимия/.
Едновременно с горе посочените два автомобила по същия път, но в противоположна
посока се движел л.а. „БМВ" с per. № * **** **, управляван от св.Т.М.Т., в който пътувала
св.Г.К.А.. На около един километър от кръстовището за с.Приселци, по посока на движение
на л.а. „БМВ", водачът на л.а."БМВ" го управлявал на „дълги светлини" , а водача на л.а.
„Фолксваген Пасат" се движел на „къси светлини". Пътното платно било сухо с добра
асфалтова настилка и с добра атмосферна видимост в тъмната част на денонощието, при
условията на осветеност от автомобилните фарове. Свидетелят Т. навлязъл с управляваното
от него МПС в участък от пътното платно с лек надлъжен наклон на изкачване, поради което
не могъл да възприеме отражението на късите светлини от фаровете на лекия автомобил
„Фолксваген Пасат" в съчетание със значително по-малкия интензитет на последните,
поради техническите и конструктивни особености. В момента в който той възприел за първи
път насрещно движещия се л.а „Фолксваген Пасат", св.Т., който се движел в своята пътна
лента на движение реагирал едновременно с аварийно спиране и отклонение в дясно. При
аварийното отклонение в дясно, л.а „БМВ" излязъл с десните си колела извън пътното
платно и започнал да се „прохлузва" с дясната си странична част по страничната повърхност
на мантинелата. По същото време подсъдимия Г. навлязъл с управлявания от него л.а
„Фолксваген Пасат" в пътната лента за движение на л.а. „БМВ", на около - 0.70 метра
спрямо средата на пътното платно. Въпреки, че имал възможност да възприеме от около 150
метра приближаването на л.а. „БМВ",, той продължил движението си в средата на пътното
платно. Когато забелязал л.а. БМВ", Г. намалил скоростта на движение на управлявания от
него автомобил, без да предприеме отклоняване на свое дясно по посока на движение.
Последвал челен удар между л.а „БМВ" управляван от св. Т. и л.а. „Фолксваген Пасат"
управляван от Г. в предните леви части на автомобилите с взаимно застъпване около - 0.70
метра. Автомобилът управляван от св.Т. се отклонил наляво, където последвал втори удар в
л.а. „Мазда", управляван от съпругата на Г., св.М.Г.А., който бил в покой. От удара с
л.а."БМВ", л.а. „Фолксваген Пасат" се отместил едновременно на свое дясно и се завъртял
около вертикалната си ос в посока обратна на часовниковата стрелка. Предната част на
автомобила, силно деформирана останала на пътното платно, а задната част се установила
върху левия банкет.
Св. М.Г.А. от мобилния телефон на св. А.С. позвънила на тел. 112, за да съобщи за
2
инцидента.
На място пристигнали екипи на Пътна полиция и Спешна помощ, като
пострадалата Г.К.А., подсъдимия Д. Г. и св.Г.К.А. били транспортирани до Спешния център
на МБАЛ „Св. Анна-Варна" АД.
От заключението на назначената в хода на досъдебното производство СМЕ,
защитено от вещото лице в съдебно заседание и кредитирано от съда като обективно и
компетентно дадено се установява, че Г.К.А. в резултат на претърпяното ПТП е получила
фрактура на лява раменна кост, което е обусловило трайно затруднение в движението на
левия горен крайник за период не по-малък от 3-4 месеца – средна телесна повреда по
смисъла на чл.129 ал.1 от НК.
Бил извършен оглед на местопроизшествието, образувано било ДП № 4032/2019 г.
по описа на Четвърто РУ при ОД МВР - Варна.
При така установената фактическа обстановка съдът е извел извода за виновност
на подсъдимия Г. в престъплението за което му е предявено обвинение. За да вземе това
решение от правна страна ВРС е извел извод за извършено от страна на подсъдимия
нарушение на чл.8 ал.1 , чл.16 ал.1 и чл.20 ал.2 от ЗДвП.
Подобен извод се споделя от състава на въззевния съд с изключение на извършено
от подс.Г. нарушение на чл.20 ал.2 от ЗдвП.
По изложеното от защитата във въззивната жалба и в пледоарията по същество :
От страна на защитата на подсъдимия се извеждат множество възражения досежно
изводите на първоначалната и допълнителната АТЕ.
На тях въззивния съд не следва да се спира подробно доколкото спрямо
подсъдимия са възведени обвинения за конкретно извършени нарушения по ЗДвП и следва
да се изследва допуснати ли са тези нарушения въз основа на обективно съществуващи
данни, е не да се разсъждава както е времето за реакция на пилот от Формула едно и да се
обсъждат законите на физиката.
За конкретния случай релевантни според ВОС са възведените две обвинения – по
чл.8 ал.1 и чл.16 ал.1 от ЗДвП като първата норма задължава водачите на ППС да използват
при движението си дясната половина на пътя, а втората им забранява да навлизат в лентата
за насрещно движение, освен при изпреварване, или заобикаляне.
Обективните факти изведени при огледа на местопроизшествие съвпадащи с
констатациите на вещото лице са следните :
ширината на пътното платно на местото на удара е 4,20 м.
по посока на движение на л.а. “БМВ“ на около 0,50 м. има поставена мантинела, а в
обратна посока пътен банкет
ширината на л.а.“БМВ“ е 1,74м, а на л.а. Фолксваген“ 1,72 м. Ако се пресметне и
широчината на страничните огледала ширината и на двата автомобила става от около
1,90 м.
Горното налага извод и за човек незапознат със законите на физиката, че двата
автомобила са могли спокойно да се разминат ако всеки от тях се е движил във своята лента
за движение /4,20 /ширина на пътно платно/ - 3,80 /обща ширина на двата автомобила/ =
0,60м.- достатъчно разстояние за безопасно разминаване на автомобилите.
Други обективна находка е, че в дясно по посока на движение на л.а.“БМВ“ на 1,50
м. преди мястото на удара между двата автомобила е мястото на първоначалния удар на л.а.
3
„БМВ“ в мантинелата.
При условие, че автомобилът марка „БМВ“ се е приплъзвал по страничната
мантинела, която както по-горе бе посочено се намира на около 0,50 м. от десния ръб на
пътното платно, а зоната на съприкосновение между предните части на двата автомобила е
около 0,70 метра изводът, че съприкосновението е настъпило в лентата за движение на л.а.
„БМВ“ се налага от само себе си.
Затова и изследване на скоростта на движение и наличието или не на опасна зона не е
било необходимо доколкото с каквато и скорост да се бяха движили двата автомобила то те
била се разминали безопасно с случай, че водача на л.а. „Фолксваген“ – подс.Г. бе
управлявал автомобила си в дясната лента за движение и не бе навлизал в лентата за
движение предназначена за насрещно движещи пътно превозни средства.
Твърденията на защитата на подсъдимия за налични пътни знаци регулиращи
скоростта и евентуални други правила за движение в пътния участък в който е станало ПТП
са непотвърдени от обективни данни по делото. При извършения оглед на
местопроизшествие с приложен фотоалбум не е констатирано наличие на пътни знаци,
поради което и възраженията на защитата следва да бъдат оставени без уважение.
Основателно от ВРС не са кредитирани показанията на св.М.Г.А. – съпруга на
подсъдимия и на дъщерите му Р.Г. и Н.Г., че автомобила управляван от Д. е бил почти спрял
когато е станал удара между двата автомобила. Обстоятелството, че автомобила
„Фолксваген“ след челно – страничния удар е продължил движението си напред и е спрял
след повече от 20 метра – 26,90 до задна лява гума и 27,00 м. до предна дясна гума изключва
възможността лекия автомобил да е бил в състояние на покой, или да се е движил с
изключително ниска скорост.
По приложението на закона :
Както по-горе бе подчертано въззивния съдебен състав счита, че в пряка причинно
следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат е извършено от подс.Д. нарушение на
чл.8 ал.1 и чл.16 ал.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗдвП е обща и е свързана с
неправилен избор на скоростта на движение и несъобразяване с различните фактори
изредени в съдържанието на нормата. В случая извода на въззивния съдебен състав е, че
няма извършено нарушение при избиране на скоростта на движение от подс.Д., нито същият
е следвало да спре доколкото, ако той бе се е движил в своята пътна лента опасност за
движението не би имало.
Затова и съдът счита, че същият следва да бъде оправдан в частта на обвинението да
е нарушил чл.20 ал.2 от ЗДвП.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че ВРС е допуснал
назначаване на допълнителна САТЕ, като е предоставил възможността на защитата да
задава въпроси към експертизата. В резултат на това се е стигнало до това вещото лице да
отговаря на правен въпрос какъвто е установяване на причината за възникване на ПТП.
Отговора на този въпрос е задача на съда, който след това следва да подведе фактите под
съответната приложима правна норма. Поставянето на задачи към всяка една експертиза е
правомощие и задължение на ръководно – решаващия орган в съответната фаза на процеса,
а не на страните. Същите могат да зададат въпроси, като тяхната относимост следва да се
прецени от разследващите органи и прокурора във фазата на досъдебното производство и
съда в съдебната фаза.
По вида и размера на наложеното наказание :
4
Като е отчел наличието на обстоятелствата по чл.78А от НК ВРС правилно и
законосъобразно е освободил подсъдимия от наказателна отговорност като му е наложил
административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева в полза на Държавата.
Съдът не е наложил кумулативно предвиденото наказание „Лишаване от право да управлява
МПС“. Наложеното наказание е в минималния законовоустановен размер и въпрос за
неговата несправедливост в увреда на наказания не стои пред въззивния съд.
По изложените съображения, и след като при цялостната служебна проверка по
чл.314, ал.1 от НПК не се констатираха други основания за отмяна или изменение на
проверяваното решение, на основание чл.337 ал.1 т.2 от НПК, настоящият състав на
Окръжния съд като въззивна инстанция
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда на Варненския районен съд, тридесет и седми състав,
постановена на 27.07.2023 г. по НОХД № 2472 по описа на същия съд за 2021 г., като
приема, че подсъдимият Д. Г. Г. не е нарушил разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.
Решението не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5