Р E Ш Е Н И Е
№ 19
гр.Плевен, 08.01.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
декември две хиляди и двадесета
година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура-Плевен
Иво Радев, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 1006 описа на Административен съд -
Плевен за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 510 от 21.10.2020 г., постановено по анд № 1671/2020 г., Районен съд – Плевен е изменил Наказателно постановление № 154/29.07.2020
год. на кмета на община Плевен, с което на основание чл.53, чл.27 и чл.83 от ЗАНН, във връзка с чл.79, ал.1, пр.2 и чл.21, ал.1, т.1 /пр.1/ от Наредба №15
за реда и условията за поставяне на преместваеми
съоръжения на територията на община Плевен, на „Спирали-БГ“ ООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, ***, представлявано от управителя Р.Л.А.
, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2000 лв. за това, че на 22.07.2020 год. около
17:40 часа в гр.Плевен, управителят на дружеството е допуснала поставяне на преместваем обект-лятна градина към класически ресторант
„Национал“, находящ се в гр.Плевен, на ул „***, без разрешение за поставяне, издадено от община
Плевен. Лятната градина е разположена върху терен-общинска собственост,
съгласно АОС№41046/22.04.2015 год. С решението си съдът е изменил оспореното
пред него НП, като е намалил размера на наложеното административно наказание
„имуществена санкция от 2000 /две
хиляди/ лева на 600 /шестстотин/ лева.
Срещу постановеното решение е подадена касационна
жалба от наказаното дружество , в която е посочено, че въззивният
съд е приел за неоснователни доводите, че в хода на административно-
наказателното производство от страна на АНО са били допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване правото на защита на касатора.
Счита постановеното решение за незаконосъобразно, предвид че съдът не е отчел допуснатите
от наказващия орган в хода на административно-наказателното производство
съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита . На първо място счита ,че не са
били спазени императивните изисквания на
нормата на чл. 42, т. 3 от ЗАНН и на чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съгласно които в АУАН и в НП следва да се посочи
датата на извършване на нарушението. И в двата акта на администрацията липсва
въобще дата на извършване на нарушението. Посочена е единствено датата на
извършената проверка от служител на общински инспекторат - 22.07.2020гг., но не
и датата, на която жалбоподателят „Спирали“ ЕООД " е поставил т.н. преместваем обект -
лятна градина с масите за открито сервиране. Това не е станало на 22.07.2020г.
и в тежест на актосъставителя и на наказващия орган е
било да установят датата на извършване на нарушението и да посочат същата в
издадените от тях административни актове. Позовава се на материалите в
преписката, от които е видно, че на дата 14.07.2020 година е съставен
констативен протокол за констатиран и към тази дата наличен преместваем
обект - лятна градина. В нарушение на посочените по - горе разпоредби на ЗАНН
същите не са я отразили в съставения АУАН и в издаденото НП. Спазването на
изискването за посочване на датата на извършване на нарушението в конкретния
случай изисква отбелязване в АУАН и в НП, кога дружеството е осъществило
състава на възведеното спрямо него административно нарушение. Според касатора непосочване на датата на извършване на нарушението
води до незаконосъобразност на съставения акт и на издаденото въз основа на
него НП поради неспазване на изискването начл. 42, т.
3 от ЗАНН, съотв. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Отбелязване на датата на извършване на нарушението е задължителен реквизит
както на АУАН, така и на НП, с оглед преценката дали са спазени преклузивните срокове, предвидени в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН
за реализиране на административно наказателната отговорност. От друга страна,
допуснатото нарушение на процесуалните правила е довело до ограничаване на
правото на защита на нарушителя и е поставило същия в невъзможност да
организира защитата си, тъй като му се вменява нарушение, без да се указва кога
същото е сторено, и дали е сторено от него. В касационната жалба касаторът се позовава на представения пред въззивния съд договор за наем на недвижим имот, според който
собственик и наемодател на ресторант
„Национал“ - Плевен е „Скипър“ ООД, който
му е предоставил недвижимия имот за ползване. Видно също от приложената към
преписката жалба от живущи в съседна кооперация, че тази лятна градина е от
няколко години, а касаторът е наемател от пролетта на
2019г. Не е бил наясно, че има неуредени
взаимоотношения със собственика на имота и Община - Плевен касателно
имота - общинска собственост и монтираната там лятна градина. Именно и поради
тази причина на дата 14.07.2020г, когато
за пръв път е била извършена проверка от служители на инспектората, които
уведомили касатора, че за изградената лятна градина
няма съответно разрешително, дружеството предриело
незабавно- в същия ден стъпки за снабдяването с такова разрешение, като
междувременно преустановило използването на тази лятна градина, без да
премества маси, чадъри и пейки, защото
няма къде да се съхраняват, но достъпът до тази градина е бил преустановен.
Когато са дошли служителите на общината на дата 22.07.2020 е установено, че
лятната градина не се използва, няма клиенти.
На следващо място сочи, в случай, че касационната
инстанция приеме, че е налице извършено нарушение на Наредба № 15, моли да се приеме, че АНО не е съобразил
разпоредбата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН, определяйки
такъв размер на имуществена санкция. Дори и размерът от 600 - шестстотин лева
счита за изключително завишен, предвид икономическата обстановка в момента и всички
рестрикции, които се налагат във връзка с пандемията, ограниченията, които
следва да изтърпят всички хора, поради което е справедливо размерът на
санкцията да бъде съобразен с тези неща. Моли да се вземе предвид още, че още
на 14.07.2020, когато за пръв път разбрала, че има проблем с т.н. лятна
градина, са били предприети незабавни действия за снабдяването с необходимите
разрешения.
В заключение моли за отмяна на решението и НП,
алтернативно-за намаляване на наложеното наказание „имуществена санкция“.
В съдебно заседание касаторът
се представлява от адв. В. с надлежно пълномощно,
който поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да да отмени решението и НП,алтарнативно
моли съда да намали още размера на
имуществената санкция.
Ответникът община Плевен се представлява от
юрисконсулт П. с пълномощно от въззивната инстанция,
която оспорва жалбата, моли съда да остави в сила оспореното решение,
претендира юрисконсултско възнаграждение за
касационната инстанция в размер на 200 лева.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното
решение съдът е приел за установено, че с
обжалваното НП №154/29.07.2020г. дружеството е санкционирано за това, че на
22.07.2020г. около 17:40 часа в гр. Плевен управителят на същото е допуснала
поставяне на преместваем обект- лятна градина към
класически ресторант „Национал”, находящ се в
г.Плевен, на ул ***, без разрешение за поставяне,
издадено от Община Плевен. Установено било, че лятната градина е разположена
върху терен -общинска собственост съгласно Акт № 41046 от 22.04.2015г.
Установено било още, че лятната градина е разположена зад административна
сграда на горепосочения адрес и се състои от маси и пейки към тях за консумация
на храни и напитки на открито. Със съставения АУАН и издаденото въз основа на
него НП е вменено нарушение на чл.21,
ал.1, т.1 от Наредба №15 на Общински съвет – Плевен.
Съдът приел за установена горната
фактическа обстановка въз основа на събраните по делото писмени доказателства и
показанията на разпитаните свидетели С.и М.. Въз основа на тези доказателства
приел, че в административнонаказателното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават
издадените актове. Съдът констатирал, че при посочване на правната квалификация
на деянието -чл.21, ал.1, т.1 от Наредба № 15 на Общински съвет – Плевен за
реда и условията за поставяне на преместваеми
съоръжения на територията на Община Плевен (приета с решение № 1458/26.09.2019
г. на ОбС-Плевен), като в издаденото въз основа на
него процесно
НП не е уточнено, че се касае за пр.1 на този чл.21, ал.1, т.1, съобразно която
разпоредба: „Забранява се поставянето на преместваеми
обекти, както и използването им без издадено Разрешение за поставяне или в
противоречие с издаденото разрешение за поставяне.”. Съдът счел обаче, че
пропускът в АУАН да се посочи, че става въпрос за пр.1 не е процесуално
нарушение, и не нарушава правото на
защита на дружеството, тъй като е уточнено по-важното – а именно, че става
въпрос за пр.1, свързана с липсата на разрешение за поставяне. Съдът приел още,
че подробно е описано самото нарушение в обстоятелствената част на акта.
Правилно е описано и че нарушението е свързано с разпореждане на
представляващия го управител и това има значение за иницииране на определени
действия на ЮЛ като юридически субекти, но същевременно вписването на това
действие на управителя касае единствено това иницииране на физическото
разполагане на преместваемото съоръжение, а не
някакво лично участие в деянието като елемент на фактическия състав на
нарушението и още по-малко може да се мисли за наличие на вина, каквато не се
изисква, тъй като отговорността на ЮЛ е безвиновна/обективна/.
Според въззивния съд описанието на конкретното
нарушение е правилно, съответно е на цифровата квалификация и е свързано с
факта, че управителят на дружеството е допуснала поставяне на преместваем обект лятна градина към класически ресторант „Национал”,
без разрешение за поставяне, издадено от Община Плевен.
Съдът счел за неоснователни оплакванията
на дружеството за наличие на съществени процесуални нарушения, свързани с
непосочване на дата на установяване на нарушението. Изложил мотиви, че
посочената в акта дата на констатиране - 22.07.2020г. е дата на установяване на
нарушението. На тази дата вторият проверяващ екип е установил на визирания
адрес разположената лятна градина без разрешение за поставяне. Според съда съставеният
предварително констативен протокол на дата 14.07.2020г. е документ, който не е
част от конкретното административнонаказателно
производство. На тази дата също е установен такъв вид нарушение, но първият
екип е преценил да даде възможност то да бъде отстранено, без да се съставя
АУАН, като лицето предприеме мерки да приведе в законност извършваната дейност.
Приел, че търговецът, стопанисващ обекта, е бил длъжен не само да предприеме
стъпки да придобие разрешение за поставяне, каквото е сторил, но и да отстрани
лятната градина до издаването му. И вече след като получи Разрешението, да
разположи отново въпросното преместваемо съоръжение,
в съответствие с регламентираното в издаденото разрешение за поставяне. И след
като при следващата проверка на 22.07.2020г. от втория екип е установено отново
въпросното преместваемо съоръжение на площ, общинска
собственост, е съставен по преценка на длъжностните лица АУАН. Издаването
впоследствие на Разрешение за поставяне според въззивния
съд е ирелевантно обстоятелство и би могло да послужи
единствено като смекчаващо такова при реализиране на АНО. По отношение на
вината съдът приел, че, отговорността при ЮЛ е безвиновна,
обективна и вина не се изисква. Лицето с грижата на добър стопанин е било
длъжно да си изясни действителната фактическа обстановка по отношение на предоставения
обект за стопанисване и да се запознае с това какво му се предоставя като обект
под наем, съответно върху каква част има право на собственост неговият
наемодател, респективно има ли други субекти, с които е длъжно да се договаря.
По отношение размера на наложеното наказание въззивният съд се позовал на разпоредбата на чл.79, ал.1, пр.2 от Наредба №15, която предвижда за нарушения по чл.21, ал.1, имуществена санкция за ЮЛ в размер до 5000 лева, като приел, че определеният от АНО размер от 2000 лв. е завишен, предвид липсата на данни за други нарушения, както и липсата на данни за по-добро материално положение. Съдът взел предвид още факта, че на същата дата на установяване на нарушението от първия екип – 14.07.2020г., дружеството е депозирало документи за издаване на разрешение за поставяне, като съобразил и неголемия период на работа на лятната градина без разрешение – от 22.07.2020г. до 07.08.2020г. Съдът съобразил още ноторно известната тежест на икономическата обстановка през периода. Поради това счел за справедлив размер на имуществената санкция, която следва да се наложи такъв от 600 лева, в който смисъл изменил НП.
Касационната инстанция
намира оспореното решение за правилно, постановено в съответствие с
материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил
служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е
осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства,
включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване
на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на
доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в пълнота и правилно от
районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерност и доказаност на
вмененото с НП нарушение. Този извод се споделя и от настоящата инстанция.
Разпоредбата на чл.21, ал.1, т.1, предл.първо от Наредба №15 на ОС-Плевен за реда и условията
за поставяне на преместваеми обекти на територията на
община Плевен забранява поставянето на преместваеми
обекти, както и използването им без издадено разрешение за поставяне. Не се
спори от страните и се установява от приобщените доказателства, че на посочения
административен адрес е бил поставен и е
съществувал към датата на проверката такъв преместваем
обект-лятна градина, като към датата на проверката за него не е имало издадено
разрешение за поставяне. Тъй като Законът запретява
не само използването по предназначение на преместваемия
обект, а и самият факт на поставянето му, то без правно значение за
отговорността на касатора е дали лятната градина е работила
с клиенти или просто се е намирала на посоченото място. В този смисъл деянието
е съставомерно и в случаите, в които не са установени
посетители в търговския обект.
Касационната инстанция напълно възприема
изводите на въззивния съд относно коректното
посочване на датата на извършване на нарушението . Предвид, че на датата на
проверката е съществувала лятната градина-тя е била поставена на място на
посочения административен адрес, то датата на проверката се счита и за дата на
извършване на нарушението. Касационната инстанция споделя изводите на въззивния съд, че при предходната проверка на 14.07.2020
год. , когато е било констатирано същото по вид нарушение, на дружеството не е
съставен акт за нарушение, а му е дадена възможност да приведе дейността си в съответствие с
изискванията на закона. Затова и при повторната проверка контролните органи не
са взели предвид вписаните в Констативния протокол констатации, а са
констатирали, след вече извършената проверка и дадените предписания, наличието
на извършено на 22.07.2020 год. административно нарушение, изразяващо се в
поставяне на преместваемо съоръжение, неотговарящо на
изискванията на Закона. В тази връзка ирелевантни за
отговорността на дружеството са обстоятелствата дали и в предходни периоди и
години е работила лятната градина като такава, и то без издадено разрешение за
поставяне, тъй като според глава четвърта от Наредба 15-чл.28, ал.4, т.2,
разрешението за поставяне се издава за срок на действие до 12 месеца за
обектите по чл.6, ал.5, т.8, а това са летни градини към заведения за хранене и
развлечения, т.е. , ако има данни за поставяне и използване на лятната градина
и в предходни периоди/години, това би могло да бъде относимо
за предходен период , за който е
следвало да бъде издадено такова разрешение, не и към констатацията за липса на
такова към датата на проверката. Това има връзка и по отношение на датата на
нарушението, защото, както беше посочено, всяка констатация за несъобразяване
със законовите изисквания при поставяне на преместваеми
съоръжения би била относима към определен период на
издаване на такъв вид разрешение и в този смисъл има самостоятелно значение.
Без значение за съставомерността на деянието е и
факта какъв размер търговска площ е предоставена на касатора за ползване с договора за наем и дали касаторът е бил уведомен, че площта, върху която е
разположена лятната градина, е общинска собственост. Защото разрешение за
поставяне на преместваемо съоръжение се изисква във
всички случаи при поставяне на такова, независимо от това дали теренът , върху
който се поставя, е държавна, общинска или частна собственост. Само че в
случаите , в които теренът, върху който се поставя, е частна собственост,
разрешението се издава за срока на договора за наем-чл.28, ал.4, т.5 от Наредба
№15, като в този случай по аргумент от разпоредбата на чл.25, ал.2 от
Наредбата, се изисква изрично писмено съгласие от собственика. Затова, след като собственикът
на терена не е предоставил такова разрешение за разполагане на преместваемо съоръжение
на касатора ведно с договора за наем, преди да
постави същото в наетия обект, ползвателят-в случая касаторът,
е бил длъжен да се убеди има ли издадено такова и ако няма , какъв е режима в
зависимост от собствеността на терена, да бъде издадено такова. И , преди да
постави лятната градина, да се снабди със съответното разрешение. Което не е
сторил. Затова не е допустимо касаторът да се
позовава на незнание на фактите във връзка нарушението и по-конкретно, че
теренът е общинска, а не частна собственост, защото разрешение за поставяне на преместваемо съоръжение се изисква във всички случаи,
независимо от собствеността върху терена, върху който се поставя лятната
градина.
Правилни са съображенията на съда и
относно размера на санкцията-600 лева, която е определил след изменението на НП
в тази част. Наредба №15 предвижда за този вид нарушения, извършени от
регистрирани търговци и други ЮЛ- имуществена санкция в размер до 5000 лева,
без да има предвиден минимален размер на наказанието. В този смисъл
определеният от РС размер на имуществена санкция от 600 лева се явява справедлив,
защото е около и малко над минималния размер,
много под средния такъв и съответства на тежестта на извършеното нарушение. От
една страна като смекчаващи отговорността обстоятелства правилно съдът е отчел
факта, че дружеството е подало документи за издаване на разрешение за
поставяне и такова е било издадено;
обстоятелството, че се касае за първо нарушение, както и икономическата
обстановка в страната, породена от пандемията от корона вирус. От друга страна
обаче, няма как да не бъдат отчетени като отегчаващи обстоятелства данните , че
лятната градина е работила като такава и предходни години, без да има
представени доказателства за тези периоди да е издавано разрешение за
поставяне, както и факта, че от първата проверка на 14.07.2020 год. до
издаването на разрешение за поставяне лятната градина не е била премахната , до
получаване на разрешение. Касаторът не е представил доказателства и относно
реализираните от него доходи, за да се прецени съразмерността на наложената
санкция спрямо същите. Затова определеният от въззивния
съд размер на наказание от 600 лева е справедлив и обоснован на конкретната
тежест на нарушението и коментираните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. На
това основание оспореното решение като валидно, допустимо и правилно следва да
се остави в сила.
При този изход на делото
основателно е направеното от пълномощника на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от
Закона за правната помощ /ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5
от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1
от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството
на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН, чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от
80 до 120 лева. Производството по делото не е с фактическа или правна сложност,
поради което следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер по 80 лева за настоящата инстанция, а за разликата над
присъденото възнаграждение от 80 лева до пълния претендиран
размер от 200 лева искането следва да се отхвърли като неоснователно.
По
отношение приложеното към кориците на въззивното дело
искане с вх.№19379/27.10.2020 год. за допълване на решението на РС-Плевен в
частта на разноските за юрисконсултско възнаграждение
пред въззивната инстанция, по искането за присъждане
на които съдът не се е произнесъл, въпреки че е бил сезиран в хода на устните
прения между страните в съдебното заседание на 1.10.2020 год., в тази си част това искане има характер на
искане за допълване на решението в частта за разноските. По него касационната
инстанция не е компетентна да се произнесе за първи път, каквото искане е
направено в хода на устните състезания пред настоящата инстанция. Компетентен
да разгледа това искане на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 144 АПК е районният съд, постановил въззивния
съдебен акт. Следователно, в посочената част искането, направено в съдебно
заседание, свързано с подаденото писмено искане с вх.№19379/27.10.2020 год., следва
да бъде изпратено по компетентност на РС – Плевен за произнасяне съгласно чл.
248, ал. 1 ГПК.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 510 от 21.10.2020 г., постановено по анд № 1671/2020 г. на Районен съд – Плевен.
ОСЪЖДА „Спирали-БГ“ ООД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.Плевен, ***, представлявано от управителя Р.Л.А. ***
разноски за юрисконсултско възнаграждение пред
касационната инстанция в размер на 80 /осемдесет/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на пълномощника на община
Плевен за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение пред касационната инстанция над присъдения размер от 80
/осемдесет/ лева до пълния претендиран размер от 200
/двеста/ лева.
ИЗПРАЩА делото на Районен съд –
Плевен по компетентност за произнасяне по искането, направено от пълномощника
на община Плевен в молба вх.№19379/27.10.2020 год. и поддържано в съдебно
заседание пред касационната инстанция, за допълване на въззивното
решение на РС-Плевен в частта за разноските по чл. 248 ГПК, вр.
чл.144 АПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.