Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 11.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на осемнадесети ноември
през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. №9309/2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от И.И.А., с
която е предявен осъдителен иск срещу П.на Р.Б. с правно основание чл.2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ за сумата от 26000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение по НОХД №7120/2014 г. на
СРС за престъпление, за което ищецът е оправдан. Претендира законната лихва от датата
на влизане в сила на оправдателната присъда и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че в периода 16.08.2013 г. - 02.12.2015 г.
срещу него се е водило наказателно производство, по което е постановена от
първоинстанционния съд осъдителна присъда, отменена от СГС с влязла в сила 05.07.2018
г. присъда. Така цялата продължителност на наказателното производство в двете
инстанции от пет години ищецът твърди че е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в негативни физически и психически изживявания, накърнени честта
и достойнството, постоянна тревожност за бъдещето, страх, срам и силни
притеснения за себе си и семейството си, затруднения при намиране на работа и финансови
затруднения за семейството. Претендира обезщетение за нанесените му
неимуществени вреди, законната лихва от влизане в сила на оправдателната
присъда и разноски
Ответникът оспорва иска по основание и размер, позовава
се на други наказателни производства, течащи срещу ищеца в същия период. Оспорва
размера на претендираното обезщетение, като твърди, че същото е прекомерно и
несъответно на понесените негативни последици. Оспорва твърдението, че делото
не е приключило в разумен срок.
Съдът, след като се
запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
С Постановление от
29.01.2014 г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.234a,
ал.1, пр. 2, във връзка с чл. 20 ал. 2, във въркза с чл. 20 ал. 1 от НК – за
това, че на 16.08.2013г. в гр. София, ж.к. Студентски град, ул. *****, до бл.
27, в лек автомобил "Мицубиши Спейс Стар" с рег. *****, като
извършител в съучастие с К.А.Х., държал акцизни стоки без бандерол - нарязан
тютюн с обща стойност на тютюна 666,72 лева и със стойност на дължимият акциз 2
895,45 лева. На ищецът е наложена мярка за неотклонение „подписка“ на
06.02.2014 г.
На 08.04.2014 г. делото
е внесено в съда с обвинителен акт, за което е образувано съдебно производство –
НОХД №7120/2014 г. по описа на СРС. По делото са проведени пет съдебни
заседания, като две от тях са отложени поради неявяване на защитника на другия
подсъдим - К.А.Х.. С присъда от 02.12.2015 г. ищецът е признат за виновен по
повдигнатото обвинение и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок
от една година, както и глоба в размер на 666.72 лева. На основание чл. 66 ал.
1 от НК, СРС отлага изпълнението на така определеното наказание за срок от три
години.
По внесена жалба е
образувано въззивно производство - по ВНОХД №64/2017 г. на СГС. Въззивният съд
е провел осем съдебни заседания, като в пет от тях ход на делото не е даден по
причини в поведението на другият подсъдим и неговите защитници. С присъда №173
от 19.06.2018 г. на СГС е отменена присъдата на първоинстансционния съд в
частта й, в която подсъдимият И.И.А. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 2, вр. чл.20, ал. 2, вр. чл.20, ал. 1 от НК, като въззивният съд го е оправдал по повдигнатите обвинения.
Установява се от показанията
на свидетелката З.А.А., съпруга на ищеца, че процесното наказателно
производство се е отразило негативно на ищеца и на неговото семейство -
породило е страх и притеснения за опасност от осъждане, довело е до сериозни
материални затруднения – семейството е разчитало на средства от родители на
съпрузите, за да може ищеца да пътува до София за съдебните заседания. Ищецът е
срещнал трудности при намиране на работа, а поради висящото наказателно
производство му е отказано назначаване в КАТ – в сектор за технически прегледи
на автомобили. Според свидетелката при всички опити на ищеца да кандидатства за
работа са му искали свидетелство за съдимост, в което излизало висящото
наказателно производство и това било причина да не го наемат.
При така установените факти съдът
намира, че се е осъществил фактическият състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, а
именно: в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за неимуществени
вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение за престъпление, за
което е оправдан с влязла в сила присъда. Вредите, изразяващи се в преживени
негативни емоции, накърняване на авторитета му, неудобства за него и
семейството му, са в причинно-следствена връзка с незаконното обвинение.
Съгласно установената съдебна практика когато се претендира обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно обвинение и мярка за неотклонение, ищецът не е
длъжен да твърди и доказва преживения обичаен страх от наказателната
отговорност и получения обичаен дискомфорт от упражнената принуда - те следват
от закона. Вредите изразяващи се в преживени негативни емоции – страх и
притеснения относно изхода на делото, неудобствата, свързани с явяване пред
органите на досъдебното производство и пред съда, накърняване на авторитета му,
причинените притеснения в семейната среда, са доказани и са в
причинно-следствена връзка с незаконното обвинение.
Съдът не приема за установени твърдените
вреди от невъзможността на ищеца да си намери работа. По делото не са
представени доказателства за участие в конкурс за заемане на държавна служба,
нито някакви доказателства за кандидатстване за длъжност като
материално-отговорно лице. Недостоверни са показанията на разпитаната
свидетелка, че в свидетелството за съдимост било отразено висящото и
неприключило наказателно производство срещу ищеца и това е станало пречка за
започване на работа. В свидетелството за съдимост се отразяват единствено
влезлите в сила осъдителни присъди въз основа на издадения от съда бюлетин, поради
което не е възможно от служба за съдимост към районен съд на ищеца да е
издадено свидетелство с отразено висящо наказателно производство. От
представената справка от НАП се установява, че в периода 2011 г. – 2018 г.
ищецът е работил по трудово правоотношение при няколко работодателя, от където
следва, че не е имал затруднения да започне работа. Действително, в съдебната
фаза на процеса са проведени 13 съдебни заседания, но отсъствие от работа за
тези тринадесет дни в период от пето години – т.е. по три-четири дни на година,
не е изключително затруднение, което да препятства изпълнение на трудовата
функция. Поради това съдът приема за недоказани твърденията, че наказателното
производство е било единствена пречка за успошно изграждане на професионална кариера
за ищеца.
При определяне на размера на
обезщетението съобразно чл.52 ЗЗД съдът съобрази указанията, дадени с ПП 4/1968
г. на ВС, както и практиката, постановена от ВКС по реда на чл.290 ГПК по
въпроса за определянето на обезщетението (решение № 532/24.06.2010 г. по гр.д.
№ 1650/2009 г. III ГО, ГК, решение № 356/09.12.2014 г. по гр.д. № 2946/2014 г.
IV ГО, ГК). Съобразно цитираните актове следва да се съобразят тежестта на
престъплението, за което е повдигнато обвинение, вида и характера на упражнената
процесуална принуда, общата продължителност и предмета на наказателното
производство, поведението на страните, процесуалните им представители и
компетентните органи в наказателното производство, последиците от увреждането
съобразно тяхната продължителност, степен и интензитет, възрастта на увредения,
общественото и социалното му положение.
При съблюдаване на тези критерии
съдът съобрази следното: процесното наказателно производство е за престъпление
по чл. 234, ал. 1, пр. 2 във връзка с чл. 20 ал. 2, във връзка с чл. 20 ал. 1
от НК в съучастие с К.А.Х. за държане с цел разпространение на тютюневи изделия
без надлежно разрешително. За съответното противоправно деяние наказанието е
лишаване от свобода от една до шест години и глоба от двадесет хиляди до сто
хиляди лева. Наказателното производство е продължило четири години и шест
месеца, което е в рамките на разумния срок за наказателен процес с участие на
двама подсъдими. Наложената процесуална принуда на ищеца, изразяваща се в
най-леката мярка за неотклонение – „подписка“, не
води до съществени ограничения в ежедневието му. Следва да се отчете, че
процесното наказателно производство не е първият сблъсък на ищеца с
правораздавателната система – видно от представената от ответника справка за съдимост,
ищецът е осъждан (към момента - реабилитиран) с влязла в сила присъда за
транспортно престъпление през 2012 г. Ето защо съдът приема, че за всички
установени негативни последици и като се съобрази интензивността им, следва да
се присъди обезщетение в размер на 2000 лв. Следва да се отбележи, че
размерът на обезщетението е съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД,
който включва освен обективно установените по делото факти и обществената мяра
за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и
обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията.
Настоящият състав приема, че сумата от 2000 лв., отговаря на така посочените
критерии за справедлива компенсация за претъпените от ищеца неимуществени вреди
и е съобразена с обществената мяра за справедливост, обективирана в съдебната
практика като ориентир за размерите на обезщетенията.
На ищеца се дължи законна лихва
върху обезщетението от момента на влизане в сила на оправдателната присъда –
05.07.2018 г.
По разноските:
На ищеца, с оглед искането му по
чл.78, ал.1 ГПК и изхода на делото, следва да се присъдят направените разноски
за адвокатско възнаграждение и такса за
съдебно удостоверение, съразмерно с уважената част от иска – за сумата от 42,69
лв.
Поради което Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П.на Р.Б., адрес: гр.София, бул. ****, да заплати на И.И.А., ЕГН:**********, както следва:
на основание чл.2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ сумата от 2000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от повдигане и поддържане на
обвинение за престъпление, за което е оправдан, ведно със законната лихва от 05.07.2018 г. до окончателното плащане и
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 42,69 лв., представляваща
съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за
разликата до пълния предявен размер от 26000 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му
чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: