Определение по дело №2098/2023 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл.248 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК.

Образувано е по искане на В.Т.Т. за изменение на протоколно определение № 2970 от 13.12.2023г. в частта за разноските, като същите бъдат увеличени с още 5 лева - разходи за издаване на удостоверение от ЕВН за липса на партида на адрес.

Препис от молбата за изменение на определението е връчен на ответника, като в законоустановения едноседмичен срок, отговор не е постъпил.

По така направеното искане, съдът констатира следното:

Молбата по чл.248 от ГПК е подадена в предвидения от закона срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

С протоколно определение № 2970 от 13.12.2023г. по адм. дело № 2098/2023г., настоящия съдебен състав е оставил без разглеждане жалбата подадена от В.Т.Т., против Акт за установяване на задължение по декларация №915-1/21.11.2017 год., издаден от специалист в Дирекция „АПИОФМПМТС“ при Община Съединение, потвърден с Решение №2/25.07.2023 год. на Директор на Дирекция „АПИОФМПМТС“ - гр. Съединение и е прекратил производството по адм. дело № 2098/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив. С оглед изхода на делото и своевременно направените искания в тази връзка, на жалбоподателя са присъдени разноските по делото в размер на 19,30 лева, като е оставено без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по Наредба № 1 от 09.07.2004г., както и на разноски направени по адм. дело № 2151/2022г. по описа на ПАС.

Съдът не следва да присъжда сумата в размер на 5 лева за издаване на удостоверение от ЕВН за липса на партида, тъй като това не представляват разноски по делото, подлежащи на възстановяване.

Необходимо е да се отбележи, че под понятието "разноски" в процеса по смисъла на чл. 143 от АПК следва да се разбират паричните средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия, като например държавни такси по делото, направени разноски за производството като възнаграждения за вещо лице, за явяване на свидетели, за участие на преводач и тълковник, както и изплатеното възнаграждение за един адвокат, докато разходите за извършване на фактическите действия на страните и техните процесуални представители, като например изготвяне на банкови такси, телефонни разговори, транспортни разходи и др. подобни не представляват разноски по смисъла на чл. 143 от АПК, подлежащи на присъждане. В практиката на съдилищата безпротиворечиво се приема, че отговорността за разноски е ограничена отговорност, реализира се само и единствено в рамките на висящия процес, регламентирана е да се осъществи в рамките на неговия ход без да води до забавянето му, което обуславя и по-ограничено и стриктно разбиране на причинността, в сравнение с установяването на право на обезщетение по съдебен ред, като спорен исков предмет. По реда на ангажиране на отговорността за разноски се покриват само тези, които по естеството си са необходими за движението на процеса - нормативно предопределени или свързани с процесуално действие, указано от съда.

В действителност жалбоподателя е представил разписка и фактура за заплатените 5 лева на ЕВН за издаване на удостоверение/справка, но по делото такава справка не е представена. Освен, че съдът не е указал на страната да представи такава справка, то същата не е относима към предмета на делото.

Настоящия съдебен състав счита, че не са налице основания за изменение на определението в частта за разноските.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя В.Т.Т. за изменение в частта за разноските на протоколно определение № 2970 от 13.12.2023 г., постановено по адм. д. № 2098/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд 7-дневен срок от съобщаването му.

Съдия: