№ 134
гр. София, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостина Данаилова
като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело №
20211100901113 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ от Н.А.П.,
ЕИК ****, с адрес: гр. София, ул. ****, срещу К. ООД, ЕИК **** за
установяване на поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ на
приети под условие публични вземания в общ размер на 973996,09 лв., от
които 491186 лв. – публични вземания за ДДС и корпоративен данък по ДРА
22002217003813-091-001/30.08.2018 г. и 482400,43 лв. – лихви за забава до
04.12.2020 г.
Ищецът твърди, че за събирането на вземанията, за които са предявени
исковете, са наложени обезпечителни мерки с постановление за налагане на
обезпечителни мерки с изх.№ С180022-022-0075256/09.10.2018 г., което е
вписано в ЦРОЗ и счита, че а налице условията на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ.
Ответникът К. ООД по същество оспорва иска, като счита, че
наложените обезпечителни мерки от публичен изпълнител по ДОПК не дават
привилегия на публичните вземания по т.1 на чл.722, ал.1 ТЗ., каквато
привилегия не дава и индивидуалното изпълнение пред публичен изпълнител,
като церпи аргументи от чл.193 ДОПК.
Синдикът на К. ООД не взема становище по делото.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото
доказателства, на основание чл.235 от ГПК приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца е да докаже твърденията си относно налагане на
обезпечителните мерки по отношение на приетите вземания, които счита да
обуславят претендираната поредност, със съответното постановление и
вписването му в ЦРОЗ.
Възраженията на ответника не обуславят възникване на доказателствена
тежест.
1
Не е спорно, а се установява и от представените писмени доказателства
по делото, че по отношение на К. ООД е открито производство по
несъстоятелност с решение от 04.12.2020 г. по т.д.№1500/2020 г. на СГС, в
което производство публичните вземания, за които са предявени исковете по
чл.694 ТЗ, са предявени и приети в производството по несъстоятелност на К.
ООД с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.6 и т.9 ТЗ по
отношение на лихвите след откриване на производството, като възражението
на НАП, че вземанията са обезпечени поради наложени обезпечителни мерки
с постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С180022-022-
0075256/09.10.2018 г., което е вписано в ЦРОЗ, е отхвърлено от съда по
несъстоятелността.
Не следва да се обсъждат в настоящото производство възраженията на
ответника К. ООД относно погасяване на вземанията чрез плащане след
включването им списъка, тъй като съществуването на вземанията е извън
предмета на спора, който е концентриран в поредността на удовлетворяване, а
същата би била от значение и в хипотезата на погасяване на вземанията от
трето лице с правен интерес, което се суброгира в правата на първоначалния
кредитор.
Исковете са неоснователни по твърдения поради следните съображения:
Съдът намира, че разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ следва да се
тълкува корективно и във връзка с разпоредбите на чл.638, ал.4 ТЗ и чл.724
ТЗ, което тълкуване води до единствения извод, че вписването на запор по
реда на Закона за особените залози не учредява никаква привилегия на
кредитора в производството по несъстоятелност. Вписването по реда на ЗОЗ
на запор върху вземания и вещи представлява обезпечителна мярка с
единствена последица забрана на длъжника да се разпорежда със
запорираното имущество.
Съгласно чл.638, ал.4 ТЗ наложените в индивидуалното принудително
изпълнение обезпечителни мерки са непротивопоставими на кредиторите на
несъстоятелността, като след откриване на производството по
несъстоятелност е недопустимо налагането на запор и възбрана върху
имущество, включено в масата, като разпоредбата не въвежда изключение по
отношение на запори, вписани по реда на ЗОЗ. Разпоредбата на чл.724 ТЗ
урежда правилата за удовлетворяване на обезпечен кредитор и на кредитор с
право на задържане, като под обезпечен кредитор разпоредбата има предвид
единствено кредитор, в чиято полза са учредени ипотека или залог, но не и
кредиторите, наложили в чиято полза са допуснати обезпечителни мерки по
реда на обезпечителното производство, включително и запор, вписан по реда
на ЗОЗ. Нещо повече, в самия закон за особените залози не се съдържат
правила, предвиждащи друго действие на вписания запор по реда на закона,
различни от общото действие по чл.451 и чл.452 ГПК, като вписването в
регистъра има значение само за правото на кредитора да участва в
разпределението по ЗОЗ с оглед разпоредбата на чл. 40 и чл.41 ЗОЗ, тъй като
2
кредитори, чиито права не са вписани в ЦРОЗ не могат да се присъединяват
при разпределение на суми от осребряване на заложено по ЗОЗ имущество.
В индивидуалното принудително изпълнение по ГПК наложените
запори, включително вписаните по реда на ЗОЗ, не създават друга привилегия
на кредиторите, които са ги вписали, освен правото да се присъединят и да
участват в разпределението съобразно правата и привилегиите по чл.136 ЗЗД.
В индивидуалното принудително изпълнение по ДОПК наложените
запори не пораждат дори и право на присъединяване, а още по-малко на
предпочтително удовлетворение. Право на присъединяване и предпочтително
удовлетворение е предвидено единствено за обезпечените кредитори, като
под „обезпечени“ разпоредбата на чл.194 ДОПК има предвид същото като
чл.724 ТЗ, а именно кредитори с учредена ипотека или залог, но не и такива с
наложени обезпечителни мерки.
Следователно макар и разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ да поставя
сред обезпечените кредитори и тези вписали запор и възбрана по реда на ЗОЗ,
то очевидно разпоредбата в тази й част е в противоречие с останалите
правила за разпределение в универсалното принудително изпълнение, с целта
на производството по несъстоятелност, с правилата за разпределение при
индивидуално принудително изпълнение и общите правни принципи и по
същество неприложима.
Единствената привилегия, която следва от наложени обезпечителни
мерки по реда на ДОПК е правото на държавата при открито производство по
несъстоятелност и в рамките на 6 месеца от откриването му да реализира
имуществото, върху което са наложени мерките по реда на ДОПК / чл.193
ДОПК, вр.чл.638, ал.1 ТЗ/, но дори и в този случай вписването на мерките в
ЦРОЗ не създава привилегия за предпочтително удовлетворени на държавата.
Право на разноски при този изход от спора ответникът, който не е
претендирал такива, поради което и съдът не присъжда разноски.
Съответно на основание чл.84, т.1 ищецът не дължи държавни такси,
тъй като предмет на исковете са публични вземания.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ
от Н.А.П., ЕИК ****, с адрес: гр. София, ул. ****, срещу К. ООД, ЕИК ****
за установяване на поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ на
приети под условие публични вземания в общ размер на 973996,09 лв., от
които 491186 лв. – публични вземания за ДДС и корпоративен данък по ДРА
22002217003813-091-001/30.08.2018 г. и 482400,43 лв. – лихви за забава до
04.12.2020 г.
Решението е постановено с участието на синдика на К. ООД В.Г..
3
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4