№ 716
гр. София, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на шести
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Венета Цветкова
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело №
20211100902714 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и иск по чл. 86 ЗЗД.
Ищецът ЗАД А.Б. АД, ЕИК: **** твърди, че по договор за застраховка имущество
“Каско” по застрахователна полица № 20-0304/394/5000059 заплаща на застрахования
сумата от 41 330 лева, дължима като обезщетение за тотална щета на МПС, резултат от
описаното в исковата молба пътно-транспортно произшествие /ПТП/, при условията на
„тотална щета“ по см. на чл. 390 КЗ. Твърди, че ПТП е настъпило на 27.01.2021 година /в
срока на действие на застрахователния договор/ на път В-811 в района на Община
Костинброд, при 17,200 км., като автомобил Рено Клио, управляван от Т.М. не пропуска
движещия се по път с предимство застрахован от ищеца автомобил Ауди, управляван от
Р.В. и го удря от дясната страна. Според ищеца, виновен за ПТП е лицето, управляваното от
което моторно превозно средство /МПС/ има застраховка „Гражданска отговорност”,
валидна към датата на ПТП при ответното дружество. Твърди, че ответникът - ДЗИ О.З. АД,
ЕИК: **** не изпълнява задълженията си по договора за застраховка “Гражданска
отговорност” по предявената от ищеца регресна претенция, като е отказал плащане по
изпратената покана, предвид което ищецът моли съда да му присъди пълния размер на
платеното застрахователно обезщетение по процесната щета, ведно със законните лихви
върху главницата и разноски за производството от 15 лева, както и сторените
ликвидационни разноски по щетата. Претендира и лихва за забава за период преди
предявяване на исковата молба, както и разноски.
Ответникът оспорва исковете. Възразява обезщетените от ищеца вреди да са в
резултат от процесното ПТП, с описания в исковата молба механизъм на настъпване.
Оспорва и вината на соченото за деликвент лице. Намира и обезщетението, определено и
изплатено от ищеца за завишено, тоест, оспорва и размера на исковата претенция.
1
Претендира разноски.
Релевантните факти към иска с правно основание чл. 411 КЗ срещу застрахователя
по застраховката "Гражданска отговорност " на прекия причинител на вредата са: наличие
на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице по
отношение на увреденото имущество, възникнали права на увредения срещу причинителя на
вредата или деликтната отговорност на застрахования при ответника – виновно
противоправно деяние на трето лице по отношение на увредения - застрахован при
причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния
резултат /претърпените от застрахования имуществени вреди/; плащане от ищеца -
застраховател на дължимото застрахователно обезщетение за претърпените вреди в полза на
увреденото лице; валиден към датата на събитието договор с ответното застрахователно
дружество за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, покриващ отговорността
на виновния водач за причинените с управляваното от него МПС щети; вид и размер на
претърпените вреди по процесната щета. Посочените факти подлежат на доказване от
страна на ищеца.
По иска по чл. 86 ЗЗД ищецът носи тежест да докаже начална дата на забавата и
размер на обезщетението за забава.
Ответникът носи тежест да обори презумпцията за виновност, евентуално плащане и
възраженията си.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят и съответно в процеса са установени следните обстоятелства.
На първо място, че към датата на ПТП ищецът е застраховател по действащ за датата
на ПТП договор за имуществено застраховане с полица № 20-0304/394/5000059 за л.а. Ауди
Кю 5, с рег. № ****, със срок на действие от 01.12.2020 г. до 17.10.2021 година. Видно от
представената полица, договорът е действителен, сключен в изискуемата от закона писмена
форма. С него ответникът е поел задължение да обезщетява щетите по застрахованото
имущество, причинени от настъпване на определени рискове по клауза "Каско", която
включва и обезщетяването на щети на МПС, получени в резултат на настъпило ПТП /чл. 4/.
Събитието в случая е настъпило в срока на действие на договора и представлява покрит
застрахователен риск, съобразно уговореното.
На второ място няма спор по делото и че към датата на ПТП ответникът е
застраховател по валидна застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. Рено Клио, с рег. №
****.
Настъпването на събитието и датата на осъществяването му - 27.01.2021 г. също не
са спорни между страните в производството, като те се доказват и от приетия като
доказателство протокол за ПТП /л. 9 от делото/, който в частта, в която в него са
удостоверени възприетите от длъжностното лице обстоятелства по настъпване на
2
произшествието – време, място, видими щети, вкл. кой път е с предимство и др., има
качеството на официален свидетелстващ документ съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК и като такъв
има обвързваща съда материална доказателствена сила, доколкото съставителят му е
посетил мястото на произшествието и лично е възприел горните обстоятелства и
осъщественият между МПС удар.
Спорен по делото е въпросът дали при настъпване на произшествието водачът на лек
автомобил "Рено Клио " е имал противоправно поведение и дали то е причината за
осъществения удар със застрахованото при ищеца МПС.
В заключението на изготвената по делото съдебна авто-техническа експертиза
/САТЕ/ вещото лице в обхвата на експертни познания и след проверка на всички документи,
съставени непосредствено след произшествието и представени по делото сочи, че ПТП е
настъпило вследствие на действията на водача Т.М., който при предприемане на маневра
завой на ляво на кръстовище не пропуска и отнема предимството на движещия се направо и
по път с предимство автомобил, който е имал възможност своевременно да възприеме и
пропусне. Вещото лице заключава и че вредите, описани в протокола от ПТП и описа на
застрахователя съответстват на такъв механизъм на настъпване на произшествието, описан
и схематизиран в протокола и посочен по-горе, като се вземе предвид и че от удара лекият
автомобил Ауди се е отклонил вляво и попаднал в канавка и растителност /храстова и
дървесна/ встрани от пътя. Съдът кредитира изводите на вещото лице, тъй като
кореспондират на останалите неоспорени от страните доказателства по делото, както са и
логически и експертно обосновани. Вещото лице изрично настоява, че при предприета от
водача на л.а. Ауди маневра вляво, с цел избягване на удара е възможно отклонението от
пътя и излизането извън него, както е отразено на Протокола за ПТП, което от своя страна е
довело до допълнителни /освен тези от прякото съприкосновение/ щети по застрахованото
при ищеца МПС. В съдебно заседание експертът посочва, че по-голямата маса на л.а. Ауди и
по-голямата кинетична енергия на движение не опровергават изводите по заключението
именно поради направлението на удара и отклонението на водача за избягването му. Факти
за това, че произшествието е настъпило по начин, различен от този, посочен от вещото лице,
изготвило авто-техническата експертиза, не се установява от нито едно събрано в
производството доказателство. Следователно в процеса се доказа, че противоправното
поведение на водача на лекия автомобил "Рено Клио ", който е отнел предимството и не е
пропуснал движещото се по път с предимство МПС, с което е нарушил нормите на чл. 50,
ал. 1, вр. чл. 47 от Закона за движение по пътищата, е в пряка причинна връзка с
настъпилото събитие и вредите на л.а. Ауди, които като вид са описани в протокола и описа
на застрахователя.
Вината на дееца като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане се
предполага по силата на оборимата презумпция, предвидена в чл. 45 ЗЗД. Доказателства в
обратна насока няма представени от страна на ответника, върху който пада
доказателствената тежест да установи това.
Предвид изложеното по –горе относно характера на протокола за ПТП и предвид
3
заключението на вещото лице, съдът намира за доказано и обстоятелството, че по
застрахованото при ищеца МПС са настъпили всички описани в исковата молба щети, като
част от тях са настъпили от директния сблъсък между двата автомобила, а другата част –
вследствие настъпилото от удара вторично отклонение в посоката на движение на л.а. Ауди,
излизането от пътя, попадането му в канавката и сблъсък с дървесна и храстовидна
растителност там. Следователно, всички описани от застрахователя вреди са настъпили в
пряка причинна връзка от произшествието.
Предвид установените факти, се налага извод, че за ищцовото застрахователно
дружество по сключения договор за имуществено застраховане е възникнало задължение да
заплати на застрахования обезщетение за вредите, причинени в резултат на настъпилото
застрахователно събитие.
Съгласно чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати обезщетение, което трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпването на събитието, като то не може да надхвърля
застрахователната сума. Според чл. 499, ал. 2 КЗ, ограничението на размера на
обезщетението, което дължи застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" при
причинени вреди на имущество, представлява единствено действителната стойност на
причинената вреда. Действителната стойност на претърпяната вреда, вследствие на
увреждане на едно моторно превозно средство при настъпило застрахователно събитие, е
равна на средствата, определени по пазарни цени, които следва да се заплатят за извършване
на ремонт по възстановяване на щетите по него, тъй като с тях се намалява имуществото на
застрахования.
От приетата по делото съдебна автотехническа експертиза, в която вещото лице е
извършило оценка на ремонта на всички констатирани щети по тяхната стойност по пазарни
цени, за да се приведе в състояние, годно за експлоатация и при отчитане на срока на
експлоатация на автомобила, който е до 5 години, като е определило ремонта на пазарна
стойност от 40 870,46 лв. с ДДС. Същевременно вещото лице е посочило и че средната
пазарна цена на л.а. от същия вид и състояние към датата на ПТП е 51 954 лева с ДДС, като
при анализът са сравнявани цените на л.а. със сходни технически качества и вид. Определил
е и че в процентно съотношение стойността за възстановяване на щетите се равнява на 78,67
% от действителната стойност на автомобила.
Следователно, в съответствие с установеното в чл. 390 КЗ, застрахователят дължи и
правилно е приел да заплати обезщетение при условията на тотална щета.
В изпълнение на изискването на чл. 390, ал. 1 КЗ, застрахователят е спазил и
процедурата, като видно от доказателството на л. 17 и л. 18 от делото, преди изплащане на
обезщетението се е снабдил с удостоверение от компетентните регистрационни органи за
прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство при тотална щета. По
делото, обаче, от представените от самия ищец доказателства, на л. 16 и л. 19 се установи, че
към датата на ПТП са били налице и запазени части на стойност от 12 020 лева. Последното
обстоятелство съдът приема за установено в процеса, при отчитане доказателствената
4
стойност на извършеното извънсъдебно писмено признание на страната в този смисъл и
поради това противопоставимо на същата, както и изричното възражение на ответника
относно размера на щетата. Доколкото стойността на запазените части не надхвърля 30 % от
действителната стойност, изразяваща се в случая в сумата, необходима за закупуване на
автомобил от същия вид и качество, то тя следва да бъде приспадната от действителната
стойност от 51954 лева и така дължимото обезщетение е в размер на 39949 лева /в които са
включени и 15 лева – разходи по обработка на щетата, нормативно дължими според чл. 411,
изр. първо КЗ/. Следва изрично да се отбележи, че при определяне на действителната
стойност на погиналото имущество от 51 954 лева, вещото лице не е приспаднало
стойността на запазените части в изготвеното заключение.
По делото не е спорно, а и се установява от приетите доказателства обстоятелството,
че ищецът е изпълнил задължението си да заплати на застрахования обезщетението в
условията на тотална щета и след извършено прихващане на дължимата застрахователна
премия, на 11.02.2021 година.
С плащането от застрахователя-ищец на обезщетение на застрахования той встъпва в
правата, които последният има срещу причинителя на вредата и срещу неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" по силата на изричната норма на
чл. 411 КЗ- ответника в производството. Застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение, което съответства и на размера на
реално претърпените вреди, т.е. за сумата от 39 949 лв., вкл. за обичайните разноски,
направени за неговото определяне.
Следователно, искът за главница е основателен в посочения по-горе размер, за който
няма доказателства да е доброволно погасен.
По иска по чл. 86 ЗЗД.
Регресното задължение, което възниква за застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност", е парично, поради което и при допусната забава в неговото
изпълнение той дължи на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата.
Съгласно чл. 412 КЗ застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в
правата на застрахованото лице, следва да предяви претенцията си срещу застрахователя по
застраховка Гражданска отговорност, като приложи доказателства за удостоверяване на
пътнотранспортно произшествие. Срокът за плащане е 30 дни, считано от представяне на
необходимите документи. Кои документи са необходими, се установява от разпоредбата на
чл. 106, ал. 5 КЗ, към която препраща чл. 412, ал. 2 КЗ - това са доказателства, за чието
снабдяване лицето не е правно затруднено и които имат съществено значение за определяне
на основанието и размера на претенцията. До представяне на такива доказателства,
независимо от отправената покана, срок за плащане не тече. В настоящия случай ищецът е
изпратил покана по регресна претенция, получена от ответника на 03.04.2021 г. Ответникът
не спори, че поканата е била комплектована с необходимите по смисъла на чл. 412 КЗ
5
доказателства, което се установява и от писмото му на л. 22 от делото, в което липсва
изявление в този смисъл. Ето защо, съдът приема, че ответникът е изпаднал в забава с
изтичане на 30 дни от получаване на поканата, а именно - от 04.05.2021 г.
Размерът на лихвата за забава, определен по реда на чл. 162 ГПК върху главница от
39 949 лв. за периода от 28.06.2021 г. до датата на предявяване на иска - 13.12.2021 г.,
възлиза на 1875.38 лева. Това прави предявеният акцесорен иск основателен за посочения
период и посочения размер, като за разликата над него до пълния предявен такъв от 1941,07
лв., искът трябва да се отхвърли.
По разноските.
Предвид изхода на производството, разноски са дължими и на двете страни.
Ищецът е сторил и доказал разноски общо от 4130,75 лева - за ДТ, СУ, адвокат и
разниски за вещо лице, съгласно представен списък. При съотнасяне с уважената част от
исковете, дължими са му разноски от 3991,26 лева.
На ответника са дължими разноски за юрисконсулт от 100 лева /на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП и чл. 25 от НЗПП/, за вещо лице и свидетели и съобразно
представен списък, общо от 400 лева. При съобразяване отхвърлената част от исковете, на
ответника остава да са дължими съответно 13,51 лева.
По компенсация, на разноски следва да бъде осъден само ответникът и в размер на
4117,24 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ДЗИ О.З. АД, ЕИК: **** да заплати на ЗАД „А.Б.” АД, ЕИК: ****,
сумите, както следва:
на основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД - сумата от 39949 лева – представляваща
регресно вземане за застрахователно обезщетение, изплатено по сключена застраховка
“Каско” със застрахователна полица № 20-0304/394/5000059, за вреди на л.а. АУДИ
КЮ 5, с рег. № ****, причинени в резултат на ПТП от дата 27.01.2021 г., в резултат на
виновно противоправно поведение на водача на лек автомобил „Рено Клио”, с peг. №
**** – Т. Н. М., застраховано по застраховка Гражданска отговорност към датата на
ПТП при ДЗИ О.З. АД, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от
13.12.2021 година и до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния предявен размер от 41 345 лева,
на основание чл. 86 ЗЗД - сумата от 1875,38 лева – представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата, начислено за периода от 28.06.2021 г. до 13.12.2021
г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 1941,07 лева.
6
на както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – да заплати сумата от 4117,24 лева –
разноски в съдебното производство, изчислени по компенсация.
РЕШЕНИЕТО на съда подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7