Р   Е  Ш   Е   Н   И  Е

№ 445

гр.С., 28 януари 2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

С.районен съд, гражданска колегия в открито заседание на единадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТ  БОРОВА

при секретаря Г. Йов., разгледа докладваното от районния съдия ах.д.№1666 по описа на съда за 2018 година и, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Производството е по реда на чл. 36 ЗОСИ.

Образувано е по жалба на Е.Г.М. срещу заповед № * / 05.10.2018 г. на Кмета на Община С., изменена със заповед № * / 13. 11. 2018 г., с която е учредено право на преминаване в нейна полза и в полза на М.М.М., в качеството им на собственици на поземлен имот с идентификатор 66425.507.176 по КК на гр. С., през недвижим имот - поземлен имот с идентификатор 66425.507.215 по КК на гр. С., собственост на А.В.А., като засегната част от учреденото право на преминаване е с дължина 42.18 кв.м. и площ 42.67 кв.м., съгласно приложена схема, неразделна част от заповедта, при определено обезщетение в размер на 91.00 лева.

Изложените в жалбата доводи касаят твърдения за неправилност на атакувания административен акт, поради неговата незаконосъобразност, като считат, че определеният път с ширина от 2.00 метра е недостатъчен за обслужването на имота с техника и не отговаря на изискванията за минималните размери и площи при земеделските земи съгласно чл. 72 от ЗН и чл. 26 и чл. 27 от Наредба № * / 2004 г. за поддържане на КВС. Моли да бъдат отменени издадените заповеди и спорът да бъде разрешен по същество, като съдът учреди правото на преминаване с ширина на пътя от 2.5 метра.

Срещу процесната заповед е депозирана и жалба от А.В.А., станала повод за образуването на гр.д. № 1672 / 2018 г.  по описа на СРС. С определение № 346 / 06.02.2019 г., постановено по гр.д. № 1672 / 2018 г.  е съединено за съвместно разглеждане гр.д. № 1672/2018 г. към гр.д. 1666/2018 г., предвид общия предмет на обжалване.

В жалбата на А.В.А. се излагат твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на процесната заповед. Поддържа се, че заповедта била издадена в нарушение както на чл.36, ал.2 ЗОСИ, така и в нарушение на ЗУТ. Оспорва се обстоятелството, че възприетия от административния орган вариант е единствения възможен за осигуряване на достъп до обслужвания имот, оспорва процедурата, по която е протекло административното производство. Излага доводи във връзка с обстоятелството, че адресат на атакуваната заповед е лице, което не е собственик на засегнатия имот, не са уведомени всички заинтересовани страни, поради което и не са взели участие в административното производство. Оспорва размера на определеното със заповедта обезщетение. Моли за отмяна на атакуваната заповед.

 Ответната страна – Кмета на Община С. не е депозирал отговор, не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.

Заинтересованото лице М.М.М., намира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и също моли да бъде отменена и спорът да бъде разрешен по същество, като съдът учреди правото на преминаване с ширина на пътя от 2.5 метра.

Всички останали заинтересовани лица – С.Е.Н., Й.Г.К. и М.С.С. не депозират отговори по жалбите.

 По допустимостта на жалбите:

Видно от представените заверени копия на издадената № * / 05.10.2018 г., същата е връчена на жалбоподателката Е.Г.М. на 05. 10. 2018 г., поради което и депозираната на 21. 11. 2018 г. жалба срещу нея е извън законовия 14-дневен срок по чл.36, ал.3 ЗОСИ. По отношение на жалбата на А.В.А. – също е извън законовия срок за обжалване – заповедта е връчена 24. 10. 2018 г., а жалбата е депозирана на 23.11.2018 г. Именно от датата на връчване на заповедта е започнал да тече и срокът по чл.36 ал.3 от ЗОСИ, идентичен със срокът по чл.149 ал.1 от АПК, за оспорването й пред съда, който в случая е изтекъл на 19. 10. 2018 г. за Е.Г.М. и на 07. 11. 2018 г. за А.В.А. в присъствени дни. При това положение подадените на 21. 11. 2018 г., респективно на  23.11.2018 г. жалби са просрочени и не подлежат на разглеждане по същество.

Срокът за подаване на жалба е преклузивен и с пропускането му се погасява самото право на жалба. По тези съображения производството по делото следва да бъде прекратено, а жалбите – оставени без разглеждане.

За да достигне до този извод съдът има предвид и факта, че заповед № * / 13. 11. 2018 г., с която е изменена № * / 05.10.2018 г. е издадена по реда на чл. 91 от АПК, според който в 7-дневен срок от получаване на жалбата или протеста административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни, като  новият акт подлежи на оспорване по реда на АПК и не се  допуска повторното му преразглеждане. При  систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 91 от АПК, уреждаща т. нар. „право на отзив” на администратвния орган,   е видно, че същата е в глава VІ „Оспорване на административните актове по административен ред”, следователно това негово правомощие може да бъде упражнено при обжалване на актовете по административен ред, като компетентния административен орган може да оттегли, отмени или измени издадения от него административен акт. Предпоставка за постановяване на акта за отмяна /отзив/ е издаденият акт да е обжалван и само при наличие на това условие, административният орган може да го отмени или измени, т.е. съдът приема, че правото на отзив може да се упражни само във фазата на оспорване по административен ред.

 В конкретния случай, кметът на Община С., със заповед №* / 13. 11. 2018 г. е упражнил правото на отзив по отношение на предходен административен акт – № * / 05.10.2018 г., издадена на основание чл.36 от ЗОСИ, а според нормата на чл.36, ал.3 от ЗОСИ заповедта на кмета се обжалва по реда на по реда на ГПК пред районния съд в 14-дневен срок от съобщението. Следователно, разпоредбата на чл.91, ал.1 от АПК е неприложима, тъй като Заповед № * / 05.10.2018 г. подлежи на пряк съдебен контрол по реда на чл.36, ал. 3 от ЗОСИ, предвид което на основание чл. 82, ал.1, т.6 от АПК предвиденият в АПК административен ред за оспорване е неприложим.

Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл.159 т.5 от АПК, СРС

  

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Е.Г.М. с ЕГН **********, против заповед № * / 05.10.2018 г. на Кмета на Община С., изменена със заповед № * / 13. 11. 2018 г., с която е учредено право на преминаване в нейна полза и в полза на М.М.М., в качеството им на собственици на поземлен имот с идентификатор * по КК на гр. С., през недвижим имот - поземлен имот с идентификатор * по КК на гр. С., собственост на А.В.А., като засегната част от учреденото право на преминаване е с дължина 42.18 кв.м. и площ 42.67 кв.м., съгласно приложена схема, неразделна част от заповедта, при определено обезщетение в размер на 91.00 лева, като ПРО­С­­РОЧЕНА.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А.В.А. с ЕГН **********, против заповед № * / 05.10.2018 г. на Кмета на Община С., изменена със заповед № * / 13. 11. 2018 г., с която е учредено право на преминаване в полза на Е.Г.М.  и М.М.М., в качеството им на собственици на поземлен имот с идентификатор * по КК на гр. С., през недвижим имот - поземлен имот с идентификатор * по КК на гр. С., собственост на А.В.А., като засегната част от учреденото право на преминаване е с дължина 42.18 кв.м. и площ 42.67 кв.м., съгласно приложена схема, неразделна част от заповедта, при определено обезщетение в размер на 91.00 лева, като ПРО­С­­РОЧЕНА.

 

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 36, ал. 4 от ЗОСИ.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: