Решение по дело №1552/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Е.Й.Б., чрез адв. Й.А. - ВАК, против Решение № 705/09.05.2023г. по АНД № 538/2023г. по описа на РС – Варна, с което е потвърдено НП № 685528-F686722/10.01.2023г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, на Б. е наложена глоба в размер на 300 лв.

В жалбата касаторът поддържа, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че превратното ценене на доказателствата от страна на съда е довело до неправилен извод за безспорна установеност на нарушението. Счита, че административнонаказателната процедура по издаване на втория АУАН е опорочена. Отправя се искане за отмяна на атакуваното решение и на издаденото НП. Претендира се присъждане на сторените разноски за двете инстанции.

Ответната страна – Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, в представени по делото писмени бележки, оспорва жалбата като неоснователна и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила като правилно, обосновано и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна пледира за отмяна на решението на Районен съд – Варна като неправилно, тъй като не е установено касаторът да е имал качеството на задължено лице по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение във връзка със заявените в жалбата касационни основания намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.

Производството пред ВРС е образувано по жалба на Е.Й.Б. против НП № 685528-F686722/10.01.2023г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с който на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, на Б. е наложена глоба в размер на 300 лв.

От фактическа страна ВРС е установил, че на 23.08.2022 год. служители към ТД на НАП – Варна, сред които и П.Д., посетили сайт „ОЛХ.бг“, профил Е.Б., където извършили контролна поръчка на 10 броя меденки с фонданов принт на обща стойност 20,00 лева. С оглед получаване на поръчката, Д.провел разговор на упоменатия в сайта телефон и му бил посочен конкретен адрес за получаване на стоката. На 30.08.2022г. служители към ТД на НАП – Варна, посетили адреса – гр. Варна, м-ст „****“, ул. „****“, №1, като около 14,00 часа Д.получил от Б. поръчаните 10 броя меденки. За стоката Д.заплатил с две банкноти от по 10 лева, като за извършеното плащане не му бил издаден касов бон или касова бележка от кочан. Тъй като Б. обяснила, че се занимава с производството на стоките в дома си, данъчните служители не извършили проверка там, предвид липсата на правомощия. Б. пояснила, че се занимава с тази дейност в личния й дом от два месеца, т.е. от 30.06.2022г., като продадените меденки са 10 на брой. Не е регистрирала фирма, защото искала да провери дали има интерес към това, респективно - нямала фискално устройство. На 01.09.2022 год. бил съставен акт за установяване на административно нарушение срещу Б., в съдържанието на който били описани резултатите от извършената проверка. Били посочени обстоятелствата на извършване на нарушението и правната му квалификация. С мотивирана резолюция от 14.10.2022г. производството по този АУАН било прекратено, а на 28.11.2022 год. бил съставен нов АУАН срещу Б. за констатираното нарушение. Екземпляр от акта бил връчен на лицето, която не вписала в съдържанието му възражения. Такива не постъпили по преписката и впоследствие. На 10.01.2023г., въз основа на акта, било издадено НП, в което административно наказващият орган изцяло възприел описаното от данъчните служители по отношение на фактическата обстановка. На нарушението била дадена правна квалификация по чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, санкционирано в минимално предвидения размер по чл.185, ал.2 от ЗДДС.

От правна страна ВРС е приел, че НП е правилно и законосъобразно издадено при спазване на процедурите по ЗАНН. При съставяне на акта за установяване на административно нарушение е спазен тримесечния срок за съставянето му. Спазен е и срокът за възражения по двата акта, като НП е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му. Проверяващите обективно, всестранно и пълно са изяснили фактическата обстановка по административно наказателната преписка и са събрали безспорни доказателства за извършеното административно нарушение, след което са пристъпили към съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Административно наказващият орган правилно е приел, че се касае за нарушение на разпоредбите на Наредба№Н-18/13.12.2006г. и ЗДДС и е издал атакуваното НП, като на база на събраните по преписката доказателства е дал правилна правна квалификация на извършеното нарушение и правилно е определил санкционната норма на чл.185 ал.2 от ЗДДС. Съдът намерил, че наказващият орган правилно е съобразил извършването на нарушение за първи път, и е наложил санкция в минимален размер, която би способствала за постигане на правомерно поведение в бъдеще. Доколкото нарушението е било установено и е станало известно на 30.08.2022г., съставеният на 28.11.2022г. АУАН е изцяло в рамките на тримесечния срок за съставянето му, съобразно изискването на чл.34 от ЗАНН. Съдът не констатирал да са допуснати нарушения на чл.40 ал.1 и ал.3 от ЗАНН, като отбелязал, че АУАН от 28.11.2022г. е съставен впоследствие, след като спрямо санкционираното лице е било възвеждано обвинение със съставен на 01.09.2022г. АУАН / съставен в присъствие на двама свидетели, присъствали при установяване на нарушението и в присъствие на лицето/. При проверка на обстоятелствените части на АУАН и НП ВРС констатирал, че от същите са изводими всички признаци от състава на нарушението, конкретизирани са дата на нарушението и неговото местоизвършване, както и са посочени доказателствата, подкрепящи повдигнатото обвинение. Правната квалификация на нарушението е била прецизирана. Приел за безспорно, че датата на нарушението е именно датата, на която е била заплатена извършената контролна покупка, за която не е бил издаден касов бон. Възприемането на всякаква друга, различна дата, би представлявало хипотетично съждение от кой точно момент Б. е започнала извършването на покупко- продажби, без да е въвела в експлоатация ЕКАФП. Правилно от страна на наказващия орган не е била приложена хипотезата на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретния случай не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид.

След извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, настоящият състав на съда намира касационната жалба за основателна, а решението на ВРС – за валидно и допустимо, но неправилно.

Настоящата инстанция споделя възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, която почива на събраните в хода на производството доказателства. Съгласно чл. 7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП фискални устройства от датата на започване на дейността в обекта. С обжалваното НП, касаторът е наказан именно за неизпълнение на цитираното задължение, като съдът намира за безспорно установено, че Б. е лице по чл.3 от наредбата, което е следвало да го изпълни, респективно – не споделя изразената от представителя на държавното обвинение позиция. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.1 Наредба № Н-18/2006 г. на МФ всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки и услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство/ФУ/, освен когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно §1, т.41 от ДР на ЗДДС, "търговски обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби. Максимално широката дефиниция, дадена от законодателя, безспорно поставя и санкционираното лице сред адресатите на задължението по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. при извършваната от него продажба от собствено жилище.

Не могат да бъдат споделени, обаче, изводите на ВРС, че НП е правилно и законосъобразно издадено при спазване на процедурите по ЗАНН. Основателни са наведените в касационната жалба възражения за липса на пълно и точно описание на нарушението в съставения АУАН и издаденото НП. Нито в АУАН, нито в НП е посочена по ясен, категоричен и недвусмислен начин датата, на която актосъставителят и АНО приемат, че е извършено установеното административно нарушение, за което е ангажирана отговорността на Б.. Датата 30.06.2023г. е уточнена от процесуалния представител на АНО в съдебното заседание пред въззивния съд като дата на нарушението. Същата присъства в текста на двата акта единствено при възпроизвеждането на съдържанието на попълнената от Б. декларация, но не е ясно определена от актосъставителя или АНО като дата на извършване на нарушението. Посочването на точната дата на извършване на нарушението е от съществено значение, както за осигуряване правото на защита на нарушителя, така и за правилното изчисляване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, и неслучайно е изведена като самостоятелен реквизит в чл. 42 и 57 от ЗАНН. Същата не може да бъде извличана по пътя на дедуктивната логика от няколко съждения, а следва да бъде ясно и недвусмислено определена и заявена. Датата на извършване на нарушението, освен че е елемент от обективната страна на нарушението, очертава и предмета на доказване, респективно - фактическите обстоятелства, срещу които наказаният следва да се защитава. Непосочването й по ясен и категоричен начин ограничава възможността на санкционираното лице да разбере за какво точно нарушение е наказано, за да организира адекватно защитата си. Безспорна индиция за неясното определяне на датата на нарушението в НП са част от мотивите на първостепенният съд, очевидно възприел като дата на нарушението 30.08.2023г., а не 30.06.2023г.: „датата на нарушението е именно датата, на която е била заплатена извършената контролна покупка, за която не е бил издаден касов бон. Възприемането на всякаква друга, различна дата, би представлявало хипотетично съждение от кой точно момент Б. е започнала извършването на покупко- продажби, без да е въвела в експлоатация ЕКАФП“.

Съдебната практика е константна по въпроса, че наказателни постановление, издадени при допуснато нарушение на чл. 42 и 57 от ЗАНН, са винаги незаконосъобразни и подлежат на отмяна. Предвид гореизложеното, като е потвърдил НП, ВРС е постановил неправилен и незаконосъобразен съдебен акт. Същият следва да се отмени и да се постанови друг, с който да се отмени наказателното постановление.

Предвид изхода на делото и с оглед представените по делото доказателства за сторени разноски единствено пред въззивната инстанция, искането на касатора за присъждане на разноски се явява основателно само по отношение на тях. От страна на ответника по касация е направено искане за редуциране размера на адвокатското възнаграждение, при условията на чл. 63д, ал. 2 вр. ал.1 от ЗАНН, което се явява неоснователно. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., в сила от 04.11.2022 г., за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 от същата наредба. Съгласно т. 1 от визираната разпоредбата, при материален интерес в настоящото производство в размер до 1000 лв., се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Съгласно чл.14, ал.2 от наредбата, за защита по наказателно или административнонаказателно дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв. За представителство пред въззивната инстанция настоящият касатор е представил доказателства за сторени разноски в размер на 480 лева – по чл.7, ал.2, т.1, и на 300 лева – по чл.14, ал.2, както и удостоверение за регистрация по ЗДДС във връзка с §2а от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., т.е. изплатеното възнаграждение за представителство пред въззивната инстанция е в минимален размер, поради което следва да бъде присъдено.

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, Първи тричленен състав на Административен съд-Варна

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 705/09.05.2023г. по АНД № 538/2023г. по описа на РС – Варна, и вместо него постановява

ОТМЕНЯ НП № 685528-F686722/10.01.2023г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, на Е.Й.Б. е наложена глоба в размер на 300 лв.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите - гр. София, да заплати на Е.Й.Б., ЕГН ********** сумата в размер на 780 /седемстотин и осемдесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: