Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 02.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-19 с-в, в публично съдебно заседание на втори юни през две хиляди и двадесета година
в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА СТЕФАНОВА
при секретаря Маргарита Димитрова, като разгледа търговско дело № 2616 по
описа за 2018 г., взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на „Б.М.-С.“ АД - в несъстоятелност, ЕИК:*******,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от синдика И.Л.К., със
съдебен адрес:***, офис 7, с която са предявени обективно съединени осъдителни
искове срещу „В.Х.“ АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, комплекс ЕСТЕ № 28И,
представлявано от Г.С.С.с правна квалификация по чл. 236, ал.2 ЗЗД, вр с чл.233, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати в полза на масата на несъстоятелността сумата от 25 500 лв./ след
частично оттегляне на иска за разликата
до 100 000 лева/, като част от обща претенция в размер на 200 000 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в частично
разрушаване на наета сграда „Мелница“, находяща се в
поземлен имот № 000680 в местността „Ради дол“, в землището на гр. Стрелча,
ЕКАТТЕ 69835, община Стрелча и сумата от 13 000 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата, считано от 01.11.2016 година до
датата на предявяване на иска – 12.02.2018 година, ведно със законна лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска – 12.02.2018 година до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че е собственик на процесния имот и страните са били обвързани от договор за
наем от 07.12.2015 година. Сочи се, че с нотариална покана, получена от
ответника на 22.08.2016 година, договорът е прекратен, но в посочения в
поканата срок до 14.09.2016 година ответното дружество не е освободило имота и
с подписания протокол от 15.09.2016 година отказва да предаде владението.
Сочи, че на 07.11.2016 година синдикът
на дружеството ищец установил, че частично е разрушена масивна сграда
„Мелница“, в която сграда са монтирани поточна линия за преработка на фелдшпат, а на 09.11.2016 година е съставен протокол, с
който се констатират неправомерните действия от страна на ответника по
разглобяване и изнасяне на спорни движими вещи машини и съоръжения, в резултат
на което е разрушена част от същата сграда, а именно – разрушени вътрешни и
външни стени от южната част на сградата и част от покрива. Поддържа, че в
резултат на тези действия на ответника са демонтирани покривни панели и
облицовъчни панели по южната стена и носещата метална конструкция, на която са
били закрепени тези панели, като панелите и металната конструкция липсват.
В уточнителна
молба от 04.02.2019 година/л.11/ ищецът сочи, че договорът за наем е прекратен
на 15.09.2016 година и за периода 15.09.2016 година до 05.01.2017 година,
когато е извършен въвод във владение по чл. 717л ТЗ
на нов собственик, ответникът е ползвал имота без основание.
Твърди, че през месец октомври 2016 година ответникът е извършил противоправни действия като е разрушил частично сградата.
Представя доказателства, направени са доказателствени искания. Претендира разноски.
Ответникът „В.Х.“ АД е депозирал в срок отговор на
исковата молба, с който оспорва
исковете по основание и размер. Не оспорва сключването на договор за наем между
страните, както и връчването на нотариална покана от синдика за прекратяване на
договора.
Оспорва да е изнесъл машини и съоръжения
от процесната сграда, както и тези, че е разрушил и
нанесъл вреди на наетата сграда, както и че покривните и облицовъчните панели
липсват.
Поддържа, че е предприел необходимите
действия за освобождаване на наетия имот, при което се наложило поради големите
габарити на машините и съоръженията, извършването на частичен демонтаж на
четири броя покривни панели с площ от около 30 кв.м. покривна
конструкция на сглобяема постройка, находяща се извън
сградата-мелница и вдигането им с 120т кран. Твърди, че е имал намерение да
възстанови отстранените термопанели във вида, в който
са били преди това, но достъпът до имота е бил забранен. Счита, че се е намирал
в обективна невъзможност, произтичаща от поведението на ищеца, поради което
счита, че ищецът не е оказал необходимото съдействие за изпълнение на
задължението като въвежда в този смисъл възражение по чл.95 ЗЗД.
Сочи, че не е получил покана от ищеца за
репариране на вредите, поради което е изключена претенцията за забавено
изпълнение.
С допълнителна искова молба ищецът
поддържа, че ответникът след прекратяване на договора и съгласно протокола от
15.09.2016 година отказва да предаде и освободи наетия имот, като отказва и
достъп на синдика, както и че в периода м. октомври – м.ноември 2016 година
ответникът е разрушил част от процесната сграда, като
демонтираните термопанели и разглобени машини са
изнесени и са монтирани в новопостроена производствена сграда, въведена в
експлоатация с възложител по смисъла на ЗУТ „Б.И.“ АД, в което
дружеството-ответник е акционер. Сочи, че претендираното
обезщетение за забавено плащане по чл. 86 ЗЗД, се явява компенсаторна лихва при
вреди от непозволено увреждане, дължимо от датата на деликта
до окончателното изплащане на сумата, като моли в този смисъл да бъде изменен
акцесорния иск. Претендира разноски.
Направено е искане за допълнителна
задача към вещото лице по допуснатата експертиза. Приложени са писмени доказателства.
С отговор на допълнителната искова молба ответникът
поддържа всички заявени с отговора на ИМ твърдения. Оспорени са твърденията на
ищеца. Направено е искане за допълнителни задачи по СТЕ. Представено е писмено
доказателство. Противопоставя
се на приемането на представените от ответника договор за строителство от
20.08.2008 г. и приемателна ведомост за извършени СМР към него /л.14-16/.
По делото са събрани писмени доказателства, разпитани
са свидетели, изслушани са СТЕ и повторна СТЕ. Открито е производство по чл.190
и чл.192 ГПК. Депозирани са писмени бележки от страните.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото са отделени като безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства /л.18 /: сключване на
договор за наем между страните на 07.12.2015 година и получаване на нотариална
покана от ответника на 22.08.2016 година за прекратяване на договора.
Не е спорно, че с Нотариален акт № 87,
том ІІ, рег.№ 2985, н.д.№ 251/2008 година на нотариус с рег.№ 390 в регистъра
на НК, с район на действие РС-Панагюрище, вписан в СВ под № 134/2008 г. ищецът
придобил в собственост едноетажна масивна сграда в гр. Стрелча – „Мелница“ с площ
882 кв.м., която предал на ответника на 10.12.2015 г. за временно и
безвъзмездно ползване по силата на сключения между страните договор за наем от
07.12.2015 година за срок от 1 година. Безспорно, заедно с имота ищецът предал
на ответника машини и съоръжения по Опис № 1 и № 2 /л.15 гр.д. №114/18г. ПОС/.
С подписан между ищеца и ответника анекс от 14.05.2016 г. към договора за наем,
страните удължили срока на наемното правоотношение с още една година, считано
от датата на подписване на анекса, като приели, че договорът за наем се
прекратява при продажба, по реда предвиден в част IV /несъстоятелност/
ТЗ.
Безспорно е, че ищецът чрез своя синдик
на осн. чл. 644 ТЗ отправил до ответника предизвестие
за прекратяване на договора за наем в 15 дневен срок от получаване на
предизвестието, оформено като нотариална покана, връчена на ответника на
22.08.2016 година.
Не се установява предложението на
ответника изх. №76/23.08.2016 година за удължаване на срока за предаване на
имота до 80 дни да е достигнало до ищеца.
Съдът намира, че с изтичането на срока по
предизвестието договорът
за наем между страните от 07.12.2015 година е прекратен. Изчислен по реда на
чл. 60 ГПК срокът на предизвестието изтича на 06.09.2016 година или считано от
07.09.2016 година, договорът за наем между страните е прекратен. По отношение
на момента, от който ответникът изпада в забава съдът отчита дадения с поканата
срок за освобождаване и предаване на сградата от ответника на собственика-ищец
–15.09.2016 година.
Страните не спорят, че ответникът
отказал да предаде и върне имота в дадения му от ищеца срок до 14.09.2016
година за освобождаване на имота и 11:00 часа на 15.09.2016 година за
предаването му. Отказът на ответника се потвърждава и от съставения между
представители на ищеца и ответника протокол от 15.09.2016 година /л.20 от гр.д.
№ 114/2018 г. на ПОС/, КП от 16.11.2016 г. /л.36 и сл. от гр.д. №
114/2018 г. на ПОС /, както и от свидетелските показания на председателя на
съвета на директорите на ответника Л.К., която свидетелства че тя лично
отказала предаването на имота до края на месец октомври, като през м.септември
и октомври не е извършван производствен процес, вкл. не е допускана в имота
охранителната фирма, наетата от ответника, а само синдика /л.82 лице и гръб/.
Установи се, че между ищеца и ответника
е имало спор за достъпа до имота, като и двете страни са търсили съдействие от
органите на МВР и прокуратурата, в потвърждения на което са подадения от ищеца
сигнал /л. 22 от
гр.д. № 114/2018 г. на ПОС/, молба до РП /л.23 от гр.д. № 114/2018 г. на ПОС/
протокол за предупреждение /към ДИМ/, жалба /към отг. ДИМ/ и показанията на свидетеля
А. /л.77 гръб/.
Страните не спорят, че земята върху
която се намира сградата, предмет на настоящия спор, е изнесена на публична
продан и придобита на 19.12.2016 година
от „С.“ ЕООД, като процесната сграда останала в
собственост на ищеца, а новият собственик е въведен във владение на 05.01.2017
година, при хипотезата на чл. чл. 717 б. „л“, ал. 3 ТЗ срещу ответното
дружество и „Б.И.“ АД, гр. Панагюрище. Следователно не се установиха
твърденията на ответника да е възпрепятстван достъпа му до процесната
сграда в процесния период.
Не се установи предаване, респ. връщане
на държането на имота от ответника на ищеца-собственик преди датата на
05.01.2017 година.
Не е спорно, че в наетата от ищеца
сграда са били разположени големи по размер машини и съоръжения, изнесени с
помощта на 120 т кран. В този смисъл са и свидетелските показания на
свидетелите на ищеца и ответника - св. К./л.82/ и св. К. /л.80 и 81/, както и
изложеното от ищеца с ОИМ /л. 31 от гр. д. №114/2018 г. на ПОС/ и ОДИМ. С
посочените гласни и писмени доказателства и повторната СТЕ се установява, че
поради големите габарити на съоръженията в наетия имот „Мелница“, при тяхното
изнасяне през месец октомври –ноември 2016 година, ответникът извършил демонтаж
на стенни и покривни панели по южната стена и метална конструкция към тях. В
неоспорената от страните и приета по делото повторната СТЕ, която съдът
кредитира вещото лице е изброило конкретно демонтираните елементи: метални
колони IPE 400 с височина 8,50 м.; метална греда от покрив IPE 400 с височина
9,80 м.; метален профил за столици IPE 160 – 8бр. x 3,40м. и 8 бр. x 4,20 м.;
носеща конструкция за стенни термопанели – тръба
140/60/5 мм – 7 бр. x 3,40 м. и 4 бр. x 4,20 м.; покривни термопанели
с дебелина 80 мм – 12 бр. x 10,20 м.; стенни термопанели
с дебелина 80 мм – 10 бр. x 8,50 м.; фасадни прозорци 2,00 x 1,00 м. – 2 бр,; врата ролетна 3,00 x 3,00 м.
– 1 бр; улук – 12 м. и водосточна тръба – 8 м.
Не се спори, че ответникът не е възстановил демонтираните панели и конструкция към датата на завеждане на иска.
Не се установи твърдяната от ответника
готовност да възстанови отстранените термопанели във
вида, в който са били преди освобождаването на сградата от движимите вещи.
С
повторната СТЕ се установиха необходимите количества и видове СМР за
възстановяване на увредената част от сградата „Мелница“ във вид годен за
експлоатация : монтаж на метална конструкция, което включва монтаж на стоманена
колкона -0,57 т., монтаж на стоманена покривна греда
– 0.66 т., монтаж на междуколонни и междуфермени връзки – 0,84 т. и доставка и монтаж на
липсващи елементи от металната конструкция – 0,83 т.; доставка и монтаж на
стенни термопанели – 85 кв.м.; доставка и монтаж на
покривни термопанели – 122,40 кв.м.; доставка и
монтаж на улук – 12 л.м.
Видно от заключението по ПСТЕ
/неоспорено от страните/ размерът на разноските по средни пазарни цени с вкл.
ДДС към
01.11.2016 година, необходими за възстановяване на увредената част от
пристройката в състоянието, в което е била преди увреждането е в общ размер от
17 986,75 лв. /л.108/., изчислен въз основа на стойността на необходимите СМР,
материали и доставката им до обекта, труд, цени за механизация, допълнителни разходи
и печалба.
Основателно се явява възражението на ответника за
изключване от доказателствата по делото на договор за строителство от
20.08.2008 г. и приемателна ведомост за извършени СМР към него /л.14-16/.
Ищецът не представи оригинали на посочените документи /сверено копие по
делото/, съгласно дадените му указания по
чл. 190 ГПК, като третото лице /страна по договора/, задължено по реда
на чл. 192 ГПК също не представи спорните документи. Съгласно постановката на
Решение № 367/09.02.1957 г, IV г. о. по гр.дело № 7548/1956 г. на ВС,
„искането на противната страна да се представят оригиналните писмени
доказателства или оригинално заверени преписи от тях, има за последица
изключването на представените неофициални преписи от доказателствения
материал. ”Тези неофициални преписи могат да бъдат ценени, ако противната стана
даде съгласие за това.“ В конкретния
случай ответната страна категорично възразява срещу приемане на двата документа
– сверени копия. С Решение №
374/ 21.07.1994 г. по гр.д.№ 258/94 г. на 5-чл. състав на ВС е прието, че за
документи, който не са оригинални или нямат оригинална заверка, или съдът не е
констатирал с определение, че отговарят по съдържание с представен по делото
оригинал, се прилагат разпоредбите на чл. 101 ГПК /отм./ - сега чл. 183 ГПК.
Следва да се отбележи, че изключването
на двата документа от доказателствения материал на
делото не променя установената фактическа обстановка и крайния извод на съда,
доколкото страните не спорят, че увреждането засяга съществуваща към сградата
„Мелница“ пристройка, а изчисленията на вещото лице за стойността на
необходимите СМР за възстановяване на сградата във вида й преди демонтажа са по
средни пазарни цени към 2016 година и не се базират на спорните документи.
При така установената фактическа обстановка, съдът взе предвид следното от
правна страна:
Главната
претенцията на ищеца е основана на чл. 236, ал.2, във вр.
с чл.233, ал.1 от ЗЗД, уреждаща отношенията между страни по вече прекратен
наемен договор, когато наемателят продължава да упражнява фактическа власт
върху имота въпреки противопоставянето на наемодателя. За последното в случая
няма спор. За уважаване на иска следва да бъде доказано наличието на валидно
сключен договор за наем с ответника, неговото прекратяване, ползване на наетата
вещ след прекратяване на наемното правоотношение въпреки противопоставяне на
наемодателя, причинените вреди от наемателя по време на ползване на наетата
вещ, респ. че те се дължат на причина за която отговаря наемателя.
Договорът за
наем представлява консенсуален, двустранен, възмезден, комутативен и неформален
договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които
са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещта, предмет
на договора и заплащането на уговореното наемно възнаграждение, не се включва в
неговия фактически състав, а е в изпълнение на породените от него договорни
задължения. Задълженията на наемодателя са: 1) да предаде наетата вещ на
наемателя и 2) да му предостави свободното ползване на обекта на наема в
рамките на уговорения срок. Задълженията на наемателя са: 1) да заплати
уговореното наемно възнаграждение, 2) да пази вещта, като я използва съгласно
обичайното или уговореното предназначение, 3) да заплаща всички уговорени
разходи, свързани с ползването и поддържането на вещта, както и 4) да я върне
след изтичане на уговорения срок на ползване в състоянието, в което я е
получил, съгласно договореното.
Съгласно
правната норма на чл. 236, ал. 2 ЗЗД, ако наемателят продължи ползването на
наетата вещ след прекратяване на наемното правоотношение въпреки
противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение, като е длъжен да
изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор.
Отговорността за обезщетяване на вредите е договорна, тъй като касае
обезщетяване на вреди произтекли от неизпълнение на задължение по чл. 233, ал.1 ЗЗД на наемателя да върне наетата вещ при прекратяване на наемния договор и да
обезщети наемодателя за вредите, причинени от използването на вещта. Доколкото
предявеният акцесорен иск е обусловен от главния осъдителен иск, настоящият
състав преценява акцесорния иск като търсено обезщетение за забавено плащане в претендирания от ищеца размер от 13 000,00 лева, а не
заявената от страната по време на процеса /л.51 гръб/ компенсаторна лихва за
вреди от непозволено увреждане, какъвто главен иск за вреди от деликт не е предявен.
Вземането по
чл.236, ал.2 от ЗЗД има обезщетителен характер, който
произтича от факта, че без съмнение договорът за наем между страните е вече
прекратен.
Следователно,
когато при прекратяването
на наемното правоотношение наемателят причини имуществени вреди на имота, който
е продължил да ползва въпреки противопоставянето на наемодателя, между страните
възниква "квази наемно" правоотношение,
като наемодателя има право да иска овъзмездяване на
действително претърпените вреди, ако докаже, че размерът им е по-висок от
уговорения наем /така Решение № 90 от 08.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 3/2009 г.,
І т.о.; Решение № 68 от 21.04.2009 г. на ВКС по т.д.№ 697/2008 г., ІІ т.о.,
Решение № 18 от 05.03.2010 г. на ВКС по т.д.№ 527/2009 г., І т.о. и Решение №
164 от 28.10.2010 г. на ВКС по т.д.№ 1079/2009 г., ІІ т.о./.
По
възниквалото “квази наемно” правоотношение наемателят
е длъжен да пази вещта, да си служи с нея според предназначението й, както и да
плаща наемното възнаграждение, заедно с обезщетение за продължилото без правно
основание ползване. В този смисъл е задължителната за съдилищата практика на
ВКС - Решение № 146 от 1.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 934/2009 г., II т. о., ТК
и Решение № 54 от 11.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 377/2010 г., II т. о., ТК.
В конкретния
случай между страните не се спори, а и се установява от доказателствата по
делото, че ищецът и ответникът са били обвързани от договор за наем от
07.12.2015 година, по силата на който ищецът предоставил на ответника
фактическото ползване на сграда „Мелница“, находяща
се гр. Стрелча, местност „Ради дол“, ведно с машини и съоръжения под опис.
Наемната
месечна цена е договорена в чл.11 от договора и е в размер на 4 500 лева. Съгласно
чл.18, б. „г“ от договора, последният се прекратява едностранно от наемодателя
при условията на чл. 16, който е изменен с анекса от 14.05.2016 година и в
новата си редакция препраща към предвидения ред в част IV Несъстоятелност ТЗ. Разпоредбата на
чл. 644 ТЗ предвижда право на синдика да прекрати всеки договор, по който
несъстоятелното дружество е страна с отправено до насрещната страна 15 дневно
предизвестие.
От
представената нотариално покана е видно, че на 22.08.2016 година ответното
дружество е уведомено от синдика на ищеца /в несъстоятелност/, че на осн. чл.644 ТЗ прекратява договора за наем от 07.12.2015
година с изтичането на 15 дневен срок от получаване на поканата. В нотариалната
покана е обективирана и покана за освобождаване на
имота до 14.09.2016 година и връщането на държането му на 15.09.2016 година в
11:00 часа.
От
представените протокол от 15.09.2016 година /л.20 от гр.д. № 114/2018 г. на
ПОС/, КП от 16.11.2016 г. /л.36 и сл. от гр.д. № 114/2018 г. на ПОС /, както и
от свидетелските показания на председателя на съвета на директорите при
ответника Л.К., се установява че ответното дружество не е освободило имота на
посочената дата, като свидетелката К.лично отказала предаването на имота до
края на месец октомври 2016 г, вкл. в имота не е допускана охранителната фирма наетата
от ответника /л.82 лице и гръб/, а след това е започнало изнасяне на машините
при което е увредена процесната сграда.
При тези
доказателства се обосновава извода, че ответното дружество е ползвало имота
след прекратяване на договора за наем като новият собственик е въведен във
владение на 05.01.2017 година
Спорът между
страните е концентриран върху дължимостта на
обезщетението за частично разрушаване на сградата „Мелница“. В тази връзка
ищецът поддържа, че през месец ноември 2016 година ответникът извършил противоправни действия, изразяващи се в повреждане на чуждо
имущество, като разрушил вътрешните и външните стени на южната част на сградата
„Мелница“ и част от покрива й. Ответникът въвежда възражения, че извършил
демонтаж на стенни и
покривни панели по южната стена и метална конструкция към тях на пристройка към
сградата „Мелница“, а не на самата „Мелница“, като възнамерявал да възстанови
демонтираните елементи, но бил възпрепятстван от ищеца и не получил
необходимото съдействие от него.
Видно от
заключението на вещото лице по повторно извършената СТЕ, приета без възражения
от страните, увредената сграда е пристроена към стара стоманобетонова
сграда с тухлени стени, които са надстроени. Към съществуващата сграда са
пристроени Г-образно две стени от термопанели с
пълнеж от пенополиуретан, като от същите панели е
изпълнен и покривът на новопостроената част. Доколкото обаче тази пристройка не
се доказа да има самостоятелно предназначение или вход, съдът счита че
пристройката принадлежи към сградата „Мелница“, която обслужва /така Решение №
707 от 25.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 48/2010 г., I г. о., ГК/.
Следователно
увредената пристройка е предмет на исковата претенция. До този извод съдът
достига и при преценка на твърденията на самия ответник, който в ОДИМ излага че
в изпълнение на указаното му с нотариалната покана чрез съдействието на правоохранителните органи освободил сградата „Мелница“ от
големи по размер машините и съоръженията, описани в ОИМ. Показания на свидетеля
на ответника г-жа К.също установява, че тежките машини и съоръженията, за
изнасянето на които се наложило използването на 120 т. кран, са се намирали
само в сграда „Мелница“ /л.82 гръб/.
По
изложените съображения съдът счита, че с названието „Мелница“ страните визират
и пристройката към нея.
Видно от
заключението на вещото лице по извършената СТЕ, приета без възражения от страните
в тази му част се установява, че поради основните характеристики на машините –
сушилен барабан и магнитен сепаратор, валцова мелница, вибросито
и метална конструкция към тях демонтажът и изнасянето им от сградата „Мелница“
е невъзможно да се извърши без частично демонтиране на фасадата и част от
елементите на носещата конструкция, за да се осигури габарит за изваждане на
едрогабаритните части на машините и подход на подемната и транспортна техника.
От
свидетелските показания на свидетелите на ищеца и ответника – К./л.82/ и К.
/л.80-81/, както и от изложеното от ищеца с ОИМ /л. 31 от гр. д. №114/2018 г.
на ПОС/ и ОДИМ и повторната СТЕ се установява, че поради големите габарити на
съоръженията в наетия имот „Мелница“, при тяхното изнасяне, ответникът извършил
демонтаж на стенни и покривни панели по южната стена и метална конструкция към
тях и по-конкретно: метални колони IPE 400 с височина 8,50 м.; метална греда от
покрив IPE 400 с височина 9,80 м.; метален профил за столици IPE 160 – 8бр. x
3,40м. и 8 бр. x 4,20 м.; носеща конструкция за стенни термопанели
– тръба 140/60/5 мм – 7 бр. x 3,40 м. и 4 бр. x 4,20 м.; покривни термопанели с дебелина 80 мм – 12 бр. x 10,20 м.; стенни термопанели с дебелина 80 мм – 10 бр. x 8,50 м.; фасадни
прозорци 2,00 x 1,00 м. – 2 бр,; врата ролетна 3,00 x 3,00 м. – 1 бр;
улук – 12 м. и водосточна тръба – 8 м /ПСТЕ/. От показанията на свидетеля К. се
установява, че преместването на мишините е продължило от края на месец
октомври-началото на м.ноември поне до началото на м.декември 2016 година в
друга сграда на същото място, като в рамките на 10-15 дни от началото на
ноември 2016 година всички машини били изнесени от процесната
сграда като при изнасянето са разрушени част от стената и покрива на сградата.
Предвид
горното по делото се установи, че наетата сграда „Мелница“ е частично увредена
от ответника при извършения от него демонтаж на панели и конструкция на
сградата през месец октомври началото на ноември 2016 година, с цел изнасяне на
машини и съоръжения от нея и преместването им.
Не се спори,
че ответното дружество не е възстановило демонтираните панели и конструкция,
респ. не е обезщетило вредите.
Ответникът
се позовава на забава на ищеца по чл. 95 ЗЗД, който не му оказал необходимото
съдействие, за да възстанови сградата във вида преди демонтажа. Счита, че на
основание чл.96, ал.1 ЗЗД се е освободил от последиците на евентуална забава.
Разпоредбата
на чл. 95 ЗЗД посочва, че кредиторът изпада в забава дефинираните с тази норма
случаи: 1.) когато не оказва необходимото съдействие и 2.) когато неоправдано
не приема престацията. За да е налице първата
хипотеза, то следва изпълнението на длъжника да е поставено в зависимост от
определено действие на кредитора - ищец без осъществяването, на което е
невъзможно да бъде изпълнено, а втората хипотеза предполага предлагане на
изпълнение от страна на длъжника и неоснователното му неприемане от кредитора.
Според
настоящия съдебен състав в случая не е налице хипотезата на чл. 95 ЗЗД – липса
на съдействие от ищеца, изразяващо се в неосигуряване на достъп на ответника до
сградата „Мелница“. Видно от приетия по делото констативен протокол към
09.11.2016 година, респ. след изтичане на срока за предаване на имота,
ответното дружество е имало безпрепятствен достъп до този имот и не е била
налице обективна пречка да възстанови сградата във вида преди демонтажа.
Предвид
изложеното и с оглед правилата на чл. 236, ал. 2 ЗЗД, вр.с
чл. 233, ал.1 ЗЗД, ответникът дължи
обезщетение за причинените имуществени вреди, представляващи частично
разрушаване на наетата сграда „Мелница“ от страна на ответника , след като
ищецът наемодател е предприел действия по прекратяване на договора за наем и по
време на продължавано от наемателя, въпреки противопоставяне на наемодателя,
ползване на наетия имот.
Видно от
приетата по делото и неоспорена от страните повторна СТЕ размерът на разноските
по средни пазарни цени с вкл. ДДС към 01.11.2016 година, необходими за
възстановяване на увредената част от пристройката в състоянието, в което е била
преди увреждането е в общ размер от 17 986,75 лв. /л.108/.
Следователно
главният иск по чл. 236, ал. 2 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен до
посочения в повторната СТЕ размер от 17 986,75 лв., ведно с претендираната
законна лихва от датата на подаване на исковата молба 12.02.2018 година до
окончателното й изплащане. Искът за разликата на сумата над 17 986,75 лв. до претендирания размер от 25 500 лева се явява недоказан и
подлежи на отхвърляне.
Задължението
за овъзмездяване на действително претърпените вреди
има обезщетителен характер, като в конкретния случай
след прекратяване на договора за наем, ответникът наемател не е предал имота
във вида, в който е получен, като е причинил вреди на наетата вещ при изнасяне
на машините от същия, които вреди подлежат на заплащане. Претърпените
загуби представляват реалните, ефективни вреди, изразяващи се в намаляване на
актива на имуществото на кредитора.
Относно акцесорния иск.
Искът
за заплащане на обезщетение за забавено плащане на главницата от датата на
увреждането 01.11.2016 година до датата на предявяване на иска – 12.02.2018
година е обусловен от съществуването
на главно задължение, от което е производен. Възражението на ответника за
недължимост на
обезщетението за забава по чл. 86 ЗЗД /акцесорен иск/, поради липсата на покана
от страна на кредитора-ищец е основателно.
Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД
длъжникът по парично задължение дължи обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата. Правилото на чл.86 ЗЗД намира приложение без разграничение
на юридическите факти, който пораждат неизпълненото парично задължение.
Достатъчно е наличието на парично задължение и забава. Когато задължението е
срочно-длъжникът изпада в забава след изтичането на срока. Когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен
от кредитора-чл.84, ал.2 ЗЗД. В този смисъл за успешната реализация на
претенцията по чл. 86 ЗЗД за обезщетение за забава е необходима покана, като от
момента в който е получена, длъжникът изпада в забавата относно дължимите
лихви. По делото няма данни преди подаването на исковата молба до ответника да
е била отправяна покана за плащане и в този смисъл няма основания да се приеме,
че е бил в забава преди датата на завеждане на исковата молба. Липсата на
покана от наемодателя изключва възникването на вземане на в полза на същия за обезщетение за забава по
чл.86, ал.1 ЗЗД.
За разноските:
При този изход на спора, отговорността за съдебни
разноски следва да бъде разпределена по чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно постигнатия
за всяка от страните резултат /пропорционално на уважената част от искове за
ищец и пропорционално на отхвърлената част за ответника/, при съобразяване и направеното от ищеца
възражение за прекомерност на претендираното от
ответника адвокатско възнаграждение.
Ищецът
претендира разноски за адвокатско възнаграждение, за депозити на вещи лица и за
призоваване на свидетел в общ размер на 5120 лева. Ответникът претендира
разноски в размер на 6170 лева- за адвокатско възнаграждение /6120лв /и депозит
за съдебна експертиза.
Основателно
е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.
Същото, при съобразяване на разпоредбата на
чл.7, ал.2, т.4 и ал.9 и § 2а от ДР от Наредба № 1/2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждение, възлиза на сумата от 5142
лева.
На основание
чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета
по сметка на СГС съобразно уважената част на иска и във връзка с чл.620, ал.5 ТЗ, държавна такса в размер на 715.87 лв, както и
сумата от 2803,68 лева – разноски на ищеца, съразмерно на уважената част на
исковете.
В тежест на
масата на несъстоятелността на „Б.М.-С.“ АД /н/, на основание чл.620, ал.7 от ТЗ следва да се възложи държавна такса в размер на 824,13 лева за отхвърлената
част на исковете и 3284, 13 лева по оттеглените искове, или общо 4108,26 лева в
полза на бюджета по сметка на СГС.
Ищецът следва да заплати на ответника, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените от него разноски, съразмерно на
отхвърлената част от исковете в размер на 2341, 40 лева.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „В.Х.“ АД,
с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, комплекс ЕСТЕ № 28И,
представлявано от Г.С.С.да заплати на „Б.М.-С.“ АД
/н/, ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
синдика И.Л.К., със съдебен адрес:***, офис 7, на основание чл.236, ал.2, вр. с чл.233, ал.1 ЗЗД сумата от 17 896,75 лв., като
част от претенция в общ размер от 200 000 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в частично разрушаване на наета сграда
„Мелница“, находяща се в поземлен имот № 000680 в
местността „Ради дол“, в землището на гр. Стрелча, ЕКАТТЕ 69835, община
Стрелча, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на
иска – 12.02.2018 година до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен иска за разликата над уважената сума до пълния претендиран частичен размер от 25 500 лева.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения
иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД от „Б.М.-С.“ АД /н/, ЕИК:*******, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от синдика И.Л.К., със
съдебен адрес:***, офис 7, против „В.Х.“ АД, с ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление:***, комплекс ЕСТЕ № 28И, представлявано от Г.С.С., за
заплащане на сумата от 13 000 лева - обезщетение за забавено плащане върху
главницата за периода от 01.11.2016г. до 12.02.2018 г.
ОСЪЖДА, на основание
чл. 78, ал.1 ГПК „В.Х.“ АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***,
комплекс ЕСТЕ № 28И, представлявано от Г.С.С.да
заплати на „Б.М.-С.“ АД /н/, ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от синдика И.Л.К., със съдебен адрес:***, офис 7, направените по
делото разноски в размер на 2 341,40 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 и 4 ГПК,вр.
с чл.620, ал.7 ТЗ „Б.М.-С.“ АД /н/, ЕИК:*******, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от синдика И.Л.К., със съдебен адрес:***, офис 7
да заплати на „В.Х.“ АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***,
комплекс ЕСТЕ № 28И, представлявано от Г.С.С.направените
по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер
на 2803,68 лева.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, във връзка с чл. 620, ал.5 ТЗ, „В.Х.“ АД, с ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление:***, комплекс ЕСТЕ № 28И, представлявано от Г.С.С.да заплати в полза на бюджета по сметка на Софийски
градски съд, държавна такса в размер на 715.87 лв.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 620, ал.5 и ал.7 ТЗ „Б.М.-С.“ АД /н/, ЕИК:*******, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от синдика И.Л.К., със съдебен адрес:***,
офис 7 да заплати в полза на бюджета по сметка на Софийски градски съд държавна
такса в размер на 4108,26 лева.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
СЪДИЯ: