Р Е Ш Е Н И Е
№ 231
гр.
Габрово, 10.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
в публично съдебно заседание на двадесет и пети юни, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КОСЕВ
при секретаря
КРАСИМИРА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №
1195 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.318 и сл. ГПК.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 44,
т. 3, във вр. с чл. 49, ал. 1 СК.
Ищцата А.Т.Т. твърди, че
се запознала с ответника Д.Ш. в България по времето, когато все още живеела на
съпружески начала с Ф.А.Ф., ЕГН ********** и от който тогава имала едно дете - М.Ф.А.,
ЕГН **********. Излага, че към онзи момент - края на 2016 г., имала проблеми
със съжителя си, а ответникът й предложил брак, след което отишъл в Република Сърбия за да уреди
документите и сватбата. С ответника сключили брак на 23.01.2017 г., но няколко
дни след това разбрала, че не може да живее с него в Сърбия и се върнала в
България, като оттогава, не поддържат никакви контакти. След завръщането си,
отново се събрала да живее с бащата на детето си като на 31.05.2018 г. се
родила втората им дъщеря З., ЕГН **********.
Излага, че когато трябвало да запише дъщеря си на името на баща й Ф.А.Ф.,
длъжностните лица от ГРАО й разяснили фактическата обстановка, а именно че е в
брак с чужд гражданин и детето трябва да носи неговите имена, както и вариантите
за развод и припознаване от съжителя на детето. Излага, че малко след раждането
на детето З., съжителят й Ф.А.Ф. се разболял и на 27.10.2018 г. починал. Така
ищцата останала сама с две деца, едното припознато от баща си, а другото носещо
имената на човек, който не му е биологичен баща. Опитала се да потърси
ответника за да му обясни за положението, в което изпаднала и да се разведат,
но не успяла да го намери. Сочи, че в момента не може да ползва полагащите й се
социални придобивки, защото трябвало да представи дохода на семейството -
визирайки освен нейните доходи и доходите на съпруга, с който не поддържа
никакви контакти и единственият адрес, с който разполага е този на документите
за брак изпратени от Република Сърбия.
Поради изложеното претендира бракът
да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да се
произнася по въпроса за вината. Моли съда да предостави
упражняването на родителските права по отношение на децата М.Ф.А., ЕГН **********
и З. Д.Ш., ЕГН ********** на майката. Желае след допускане на
развода да продължи да носи фамилното име Т., тъй като не била взела фамилното
име на съпруга си. Ищцата не претендира издръжка за себе си.
В срока за отговор на
исковата молба ответникът депозира такъв, с който не оспорва изложеното от
ищцата с изключение на това, че брачната общност между съпрузите не
функционира. Твърди, че след смъртта на Ф.А. ищцата и ответникът са се сдобрили
и са започнали съвместен живот в Германия. Сочи, че исковата молба е била
подадена, когато двамата са били емоционално разстроени, но понастоящем
отношенията им са хармонични и щастливи. С оглед изложеното моли предявения иск
за развод да бъде отхвърлен.
С влязло в сила
разпореждане от 27.06.2019 г. е върната исковата молба в частта на предявения
от А.Т.Т., ЕГН ********** срещу Д.Ш. небрачен иск с правна квалификация чл. 59 СК относно ненавършилото пълнолетие дете М.Ф.А., ЕГН ********** и прекратено
производството в тази част.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:
Видно от препис от регистъра на сключилите
граждански брак № 12/23.01.2017 г. на Община Сйеница, Република Сърбия и удостоверение
за граждански брак от 15.04.2019 г., издадено от длъжностно лице по гражданско
състояние при Община Дряново, на 23.01.2017 г. в Република Сърбия, Д.Ш., роден
на *** г. и А.Т.Т., ЕГН **********, са сключили граждански брак, за което е
съставен акт за граждански брак № 17 от 18.08.2017 г. на Община Дряново.
Видно от удостоверение за
раждане, издадено на 06.06.2018 г., от длъжностно лице по гражданско състояние
при Община Габрово, се установява, че на 31.05.2018 г. е родено от брака на
страните дете - З. Д.Ш., ЕГН **********, за което е съставен акт за раждане № 0124/06.06.2018
г. на Община Севлиево.
Съобразно изискванията на
ЗЗДт, по делото е изготвен и представен социален доклад от Д”СП”- Севлиево. В доклада на социалния
работник при Д”СП”- Севлиево, е отразено, че от раждането на детето до настоящия
момент основните грижи за него се полагат от майката А.Т., която получава
финансова подкрепа от родителите и брат си. Социалният работник посочва, че към
настоящия момент майката и двете деца живеят на територията на гр. Дряново в
дома на родителите й. По данни на майката същата не получава финансова подкрепа
от своя съпруг.
В производството са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетеля И.Т.Т. и Т.И.Т., показанията
на когото съдът кредитира като непротиворечиви, последователни и основани на
личните им възприятия за осъществени в правната действителност факти. Въз
основа на показанията, се установява, че около седмица след сключването на
брака в Република Сърбия ищцата, разочарована,
се завърнала в България, като оттогава
съпрузите не живеят заедно и не поддържат каквито и да било отношения.
След завръщането й от България ищцата заживяла с предишния си съжител Ф.А.,
като по време на съжителството им се родило детето З.. Впоследствие съжителят й
починал, като оттогава ищцата живее заедно с родителите и брат си.
Други доказателства от значение за спора не са
ангажирани.
По отношение на иска с правна квалификация чл.49, ал.1 СК.
Съгласно чл.49, ал.1 СК всеки от съпрузите
може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Правото
на развод е субективно потестативно право, което се поражда от осъществен/и
факт/факти, които са довели до такова състояние на брачната връзка, при което
тя е лишена от предписаното й от закона дължимо съдържание. Бракът е
правоотношение, което означава комплекс от взаимни права и задължения.
Неизпълнението на задълженията от страна на единия или двамата съпрузи,
независимо от процесуалната им роля на ищец и ответник, макар и неподлежащи на
принудително осъществяване, има своята санкция в пораждане на правото на
развод.
Въз основа на събраните гласни доказателствени
средства и обективираните признания на страните, съдът приема, че съпругата
непосредствено след сключване на брака през м. януари 2017 г. е напуснала
семейното жилище и се е установила да живее
в Република България с друго лице – Ф.Ф., баща на първото й дете – М. и
сочен за биологичен баща на второто дете – З.. Ето защо, се налага извод, че между страните
липсва изискваната от чл.14 СК взаимност, разбирана като отношения между
съпрузите, изградени на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството
и разбирателство. Сложилото се през м.01.2017 г. разделно живеене на съпрузите,
сочи че бракът е опразнен от съдържанието, което правните и нравствени норми
предписват. Съдът разглежда фактическата раздяла не само като проявена в
териториален аспект, а чрез пълна липса на физическа и духовна връзка между
съпрузите (в този смисъл и Р 3749-1981г. на ІІ ГО), което състояние не може да
се определи като отговарящо на законовите изисквания на чл. 15 СК. По делото
липсват каквито и да било доказателства, че са налице “важни причини” по
смисъла на чл.15 СК за отделно живеене на страните. Напротив, то е резултат от
напускането на семейното жилище от ищцата и заживяването й с друг партньор.
Продължителната
фактическа раздяла между страните сочи на липсата на всякакви съпружески отношения
– прекъснати са всякакви духовни, икономически и интимни връзки между
съпрузите, следователно раздялата е обстоятелство, което е разрушило трайно и
необратимо семейната общност. Раздялата е причина и обективен факт,
отразяващ дълбокото и непоправимо разстройство на брака (т.3 от ППВС
10/1971г.). Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от
закона съдържание, поради което, като формална и ненужна, следва да се
прекрати. Това настъпило фактическо състояние следва да намери и своята
юридическа санкция с постановяване на решение за развод на страните.
С оглед липсата на изрично искане, съдът не е
сезиран и не дължи произнасяне по въпроса за вината за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брачната връзка – чл.49, ал.3 СК.
По отношение на искането с правна квалификация чл.59 СК.
По отношение на упражняването на родителските
права.
По време на брака е родено едно дете, което е малолетно,
за чиито произход не е оборена презумпцията на чл.61,
ал.1 СК, поради което съдът е длъжен да се произнесе служебно по реда
на чл.59, ал.2 СК при кого от родителите да живее детето, на
кого от тях да се предостави упражняването на родителските права, да определи
мерките относно упражняването на тези права, както и режима на лични отношения
между детето и другия родител и издръжката на детето. Следва да се отбележи, че
в настоящото производство е недопустимо да се разглеждат въпроси свързани с
установяване или оспорване на произход, за което е предвиден специален ред - Глава XXVII от ГПК.
Родителските функции включват определянето на
собственото име, отглеждането, възпитанието, образованието, даването на
съгласие за осиновяване, съвместното живеене, представителството и
попечителското съдействие на децата. В настоящия случай, съдът прие за установено,
че ответникът Д.Ш.
не е полагал
грижи за роденото от брака дете и не контактува с него, което обуславя извод
упражняването на родителските права да се концентрира у личността на майката А.Т.Т.,
при която детето живее.
Доколкото разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК
задължава съда да определи мерките относно личните отношения между детето и
бащата, на последния следва да се предостави режим на лични контакти, който, от
една страна да отчита необходимостта от контакти на детето с родителя, който не
упражнява родителските права, а от друга страна да е съобразен с възрастта на
детето и обективираното от същия поведение на незаинтересованост към детето. В
този смисъл съдът намира, че на бащата следва да се предостави право да вижда и
взема детето всяка първа и трета събота на месеца от 10.00 часа до 18.00 часа,
както и двадесет дни през лятото по време, несъвпадащо с годишния отпуск на
майката А.Т.Т.. Следва да се посочи, че при постигнато взаимно съгласие на
родителите, ответникът би могъл да осъществява лични отношения с детето без
ограничения, извън така определения режим.
По отношение на издръжката.
Разпоредбата на чл. 59, ал.2 СК задължава съда
да се произнесе по въпроса за дължимата издръжка на родено от брака малолетно
дете.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.1 СК
всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да
осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Възрастта на
детето и посещаването на училище предполагат потребност от средства за храна,
облекло, обувки, учебни пособия. Издръжката на детето се дължи от двамата
родители, независимо при кой от тях живее, но отглеждащият родител следва да
поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари, с оглед даваната от него издръжка
в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на
домакинството, част от които са в полза и на малолетното дете.
В случая детето се отглежда от майката, на
която се предоставя за упражняване родителските права. Същевременно доказателства
относно възможностите и материалното състояние на ответника не са събрани, но
предвид обективната нужда на всяко дете от средства, чрез които да му бъдат
създадени условия за живот, липсата на данни бащата да страда от заболяване,
намаляващо работоспособността му, съдът намира, че същият следва да престира на
детето З. Д.Ш., родена на *** г., чрез нейния законен представител - А.Т.Т.,
месечна издръжка в минимален размер, съгласно чл.142, ал.2 СК - една четвърт от
размера на минималната работна заплата за страната, считано от влизане в сила
на съдебното решение до настъпване на законна причина, изменяща размера й или
прекратяваща издръжката, заедно със законната лихва върху всяка просрочена сума
до окончателното й изплащане. Съгласно чл. Единствен на Постановление № 350 от
19 декември 2019 г. на МС за определяне нов размер на минималната работна
заплата за страната, от 1 януари 2020 г. размерът на минималната месечна
работна заплата за страната, е 610 лева, следователно дължимата от ответника
месечна издръжка е в размер на 152.50 лева. Останалата част от дължимата
издръжка следва да бъде предоставяна от родителя, упражняващ родителските
права.
Присъдената издръжка се дължи от влизане в сила на съдебното решение, тъй като
се присъжда служебно от съда /т.VІІ от ППВС №5/1970 г./, до настъпване на
основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
Ищцата не релевира претенция да ползва семейното
жилище с оглед обстоятелството, че се е устроила на друг адрес и няма жилищна
нужда, ето защо въпреки предоставяното на ищцата упражняването на родителските
права над детето, семейното жилище не следва да й се предоставя. От друга
страна, ответникът не е предявил искане да ползва семейното жилище, поради
което съдът не следва да се произнася по въпроса за ползване на семейното
жилище.
При сключването на брака, съпругата не е
приела фамилното име на своя съпруг, ето защо след прекратяване на брака следва
да продължи да носи предбрачното си фамилно име Т., в който смисъл е и
изричното й искане.
Предвид изхода на спора и липсата на
произнасяне относно вината, всеки от съпрузите следва да заплати по сметка на
РС Габрово, на основание чл. 329, ал.1, изр. 2 ГПК вр. с чл. 6, т. 2 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, сумата 25
лева – държавна такса при решаване на делото по иска за развод, като
направените от ищцата разноски за производството остават в нейна тежест.
Ответникът следва да заплати по сметка на РС-Габрово и сумата 219.60 лева -
държавна такса върху издръжката на детето З. Д.Ш..
Така
мотивиран, СЪДЪТ,
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА, сключен на 23.01.2017 г. в Сйеница, Република Сърбия, за което в
Република България е съставен Акт за граждански брак № 17 от 18.08.2017 г. на Община Дряново, Област
Габрово, между Д.Ш., роден на *** г. в Сйеница, Република Сърбия и А.Т.Т., ЕГН **********,
като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал.1 СК.
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА над
детето от брака – З. Д.Ш., родена на *** г., ЕГН **********, предоставя за
упражняване на майката А.Т.Т., ЕГН **********, като постановява детето да живее
при нея, на основание чл. 59, ал. 2 СК.
БАЩАТА, Д.Ш., роден на *** г. в
Сйеница, Република Сърбия, има право да вижда и взема детето З. Д.Ш., родена на
*** г., ЕГН **********, всяка първа и трета събота на месеца от 10.00 часа до 18.00
часа, както и двадесет дни през лятото по време, несъвпадащо с годишния отпуск
на майката А.Т.Т., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Д.Ш., роден на *** г. в
Сйеница, Република Сърбия, със съдебен адрес:***, Република Сърбия – адвокат Едвин С.
Прелич, да
заплаща на малолетното си дете З. Д.Ш., родена на *** г., ЕГН **********, чрез
нейната майка и законен представител А.Т.Т., ЕГН **********, месечна издръжка в
размер на 152.50 (сто петдесет и два лева и петдесет стотинки) лева,
считано от влизане в сила на решението до настъпване на законна причина,
изменяща размера й или прекратяваща издръжката, на основание чл. 59 вр. чл.143 СК, до 5-то число на месеца, за който издръжката се дължи, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
След прекратяване на брака жената ще продължи да носи
предбрачното си фамилно име Т..
ОСЪЖДА А.Т.Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати по сметка на РС - Габрово, сумата 25.00 (двадесет и
пет) лева – държавна такса при решаване на делото по иска за развод, както и 5
(пет) лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист
ОСЪЖДА Д.Ш., роден на *** г. в
Сйеница, Република Сърбия, със съдебен адрес:***, Република Сърбия – адвокат Едвин С.
Прелич, да
заплати по сметка на РС - Габрово, сумата 25.00 (двадесет и пет) лева –
държавна такса при решаване на делото по иска за развод и сумата 219.60 лв.
(двеста и деветнадесет лева и шестдесет стотинки) - държавна такса върху
издръжката на детето, както и 5 (пет) лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: