РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Русе, 02.03.2023
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, V състав, в публично заседание на 2 февруари, през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА адм. дело № 490 по описа за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) във вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на М.З.М. против
Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0453-000109/25.10.2022
г. на Началник група към
ОД на МВР – Русе, РУ Сливо поле, с която временно е отнето
свидетелството за управление на МПС на М. до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца. Наведени са доводи за неправилност на оспорената заповед, иска се отмяната и. Претендират се разноски.
Ответникът – Началник група към ОД
на МВР – Русе, РУ Сливо поле, чрез процесуалния представител юрисконсулт
Димитрова, оспорва жалбата. Претендира присъждане на разноски за юрисконсулт в
размер на 240 лева.
Административният съд, като обсъди доказателствата по делото и доводите и
възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената
заповед във връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Оспорената заповед е връчена на нейния адресат на 25.10.2022 г., видно от
отбелязването в разписката в самата заповед, а жалбата против същата е подадена
на 01.11.20202г., поради което жалбата е допустима
като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК и от надлежна страна – адресат на
оспорената заповед, имаща право и интерес от оспорване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С оспорената Заповед за прилагане на прилагане на ПАМ №22-0453-000109/25.10.2022 г., спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 1 , б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца. За да приложи мярката, административният орган се е мотивирал с това,
че тя се налага, тъй като на 24.10.2022 г. около 21,50ч., в гр.Сливо поле, М.З.М.
е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози,
установено с техническо средство Drug test 5000 № ARJF
0042, който отчел положителен резултат-наличие на метамфетамин. Издаден е и връчен талон за изследване № 115399, след което М. е придружен до УМБАЛ „Канев“ за даване на кръвна
проба; към датата на последното съдебно заседание резултатите от кръвната проба
не са изготвени. В заповедта е направено позоваване на АУАН №GА621896/24.10.2022г./л.2 от преписката/, съставен срещу жалбоподателя за
управление на лек автомобил след употреба на наркотични вещества или техните
аналози.
С
подадената жалба се оспорват
фактическите установявания в Заповед за прилагане на ПАМ; твърди се, че
жалбоподателят не е употребявал наркотични вещества. Навеждат се доводи за неправилно
приложение на материалния закон, тъй като ПАМ е приложена преди изготвяне на
резултатите от кръвните проби и в този смисъл не е завършена разписаната в
Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози процедура по
установяване употребата на наркотични вещества.
В съдебно
заседание е представена справка от СМДЛ Здраве-99 ООД, видно от която
изследваната на 25.11.2022г. кръвна проба на М.З.М. е отрицателна за
метамфетамин.
При така изложената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Разпоредбата на чл.171 от ЗДвП предвижда за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения да се прилагат различни по вид принудителни
административни мерки. Процесната ПАМ е постановена на основание чл.171, т.1, б.“б“
от закона. Цитираната норма разписва
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно
изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с
тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест,
изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо
изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки
по чл.171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица.
В тази връзка е представена Заповед № 3170/31.12.2021 г. на директора на
ОДМВР – Русе, с която той е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с
мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които по т. 3 и началниците на група
„Охранителна полиция“ към районните управления в Областната дирекция, какъвто е
издателят на оспорения акт. Заповедта е издадена на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед рег. №8121з-1632от 2021
г. на Министъра на вътрешните работи. Последната заповед не е приложена по
делото, но е ноторен факт, че с нея Министърът на вътрешните работи определя
Областните дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал.1
от ЗДвП. Съобразно това и в съответствие с нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП
Директорът на ОД на МВР - Русе, с горецитираната заповед е делегирал
правомощията си по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, вкл. и на Началник
група „Охранителна полиция“ към ОД на
МВР – Русе, РУ Сливо поле.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово
изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за
обосноваване на възприетото от административния орган наличие на
материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП в хипотезата на управление на превозно
средство от водач след употреба на наркотични вещества.
Конкретните факти се установяват еднозначно от приложените в
административната преписка писмени доказателства – талон за изследване,
протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни
аналози, докладна записка, писмо от началник отдел „Разследване“ относно
образувано досъдебно производство. Изложеното сочи на наличие на едно от
алтернативно посочените в закона основания - употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест и в този смисъл правилно е приложен материалния закон.
По наведените възражения.
Твърди се, че след като жалбоподателят е изразил несъгласие с резултатите
от теста и е дал кръвна проба, резултатите от която не са изготвени, не може да
се направи извод за доказаността на употребата на наркотични вещества, следователно
не са били налице материалните предпоставки за прилагане на ПАМ. Съдът намира
възражението за неоснователно. За установяване на съставомерния резултат по
чл.171, ал.1, т.1, б „б“ от ЗДвП – управление на МПС след употреба на на
наркотични вещества или техни аналози законът предвижда два
начина – 1.медицинско и химикотехнологично лабораторно изследване или 2. тест,
като са в условията на алтернативност, а както беше посочено по-горе, при
единият от тях е обективиран положителен резултат. Редът, по който се
установява употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя, съгл. разпоредбата на чл.174, ал.4 от ЗДвП, с наредба на
министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието - Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Визираната в наредбата забраната за извършване на медицинско
изследване и вземане на проби за химическо или
химико-токсикологично лабораторно изследване в
случаите, когато лицето не се придружава от служители на МВР и липсва документ
за самоличност /чл.12 от наредбата/ имат за цел да гарантират, че
пробата е взета точно от лицето, посочено в изследването. Поради това
представената от жалбоподателя справка от извършено изследване не може да бъде
ценена в настоящето производство, доколкото пробата за него не е взета при
нормативно определените мерки за сигурност.
Оспорената ПАМ е в предвидения от закона срок решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че не е налице нито едно от
основанията за отмяна по чл.146 от АПК, оспорената заповед не страда от
незаконосъобразност и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.
Ответникът е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът
намира, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в размер
на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл.24 от
НЗПП.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 1 и 2, пр.последно от АПК, Административен съд – Русе,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на М.З.М. против
Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0453-000109/25.10.2022
г. на Началник група към
ОД на МВР – Русе, РУ Сливо поле, с която временно е отнето
свидетелството за управление на МПС на М. до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА М.З.М., ЕГН**********,***, да заплати на ОД на МВР Русе сумата от
100.00лв. /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: