№ 14
гр. Варна , 21.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Димитър И. Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър И. Димитров Гражданско дело №
20203110110530 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по предявен от Й. К. Д., ЕГН: **********, с
адрес: гр.Варна, ул. **** № 36, чрез пълномощника си адв. ***** - АК - гр.Варна, съдебен
адрес: гр.Варна, ул. "****" №1А, против „****” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ****, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
вр. чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на „****" АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Варна район р-н
Владислав Варненчик, ****, поради погасяване на възможността за принудително събиране
на вземанията, в общ размер на 3122,83 лева, от които:
1/2351,87 лева, представляваща главница за незплатена е. Енергия по фактури за
периода от 18.04.2012 г. до 15.12.2012 г.
2/Сумата от 390.15 мораторна лихва върху на всички фактури, за периода от
08.05.2012 г. до 25.02.2014 г.
3/ Сумата от 380,81 лва, представляваща съдебно деловодни разноски, за които суми е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 9947/2014 г. по описа на Районен съд - гр. Варна.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Въз
основа на издаден в полза на Енрго про Продажби АД, ЕИК ****, изпълнителен лист,
издаден по ч.гр.д. № 9947/2014 г. по описа на Районен Съд - гр. Варна, издаден на основание
заповед за изпълнение по чл. 430 ПТК от 04.08.2014 г. е образувано изпълнително дело №
**** от 2014 г. по описа на ЧСИ ****, по което съдебния изпълнител е наложил възбрана на
притежаван от ищеца недвижим имот на 08.01.2015 г. Твърди, че изпълнително дело е
1
образувано за сумите:2351,87 лева, представляваща главница за незаплатена ел. енергия по
фактури за периода от 18.04.2012 г. до 15.12.2012 г., сумата от 390.15 мораторна лихва върху
на всички фактури, за периода от 08.05.2012 г. до 25.02.2014 г., както и сумата от 380,81 лва,
представляваща съдебно деловодни разноски. Твърди, че посочените суми са погасени по
давност, поради което не дължи заплащане на процесиите суми. Твърди, че последното
изпълнително действие по ИД № **** от 2014 г. по описа на ЧСИ **** е предприето на
08.01.2015 г. По посоченото дело не са извършвани никакви изпълнителни действия в
периода 08.01.2015 г. - 28.08.2020 г. Изтъква, че съгласно Тълкувателно решение №2/2013г.,
постановено по тълк.дело 2/2013 г. „Когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.“. Твърди, че след настъпването на
перемпцията на изпълнителното дело, всички действия извършени по него са
незаконосъобразни и нямат правно значение. Твърди, че в настоящия случай двугодишния
преклузивен срок по изпълнително дело № **** от 2014 г. по описа на ЧСИ **** е изтекъл
още на 08.01.2020 г. следователно ИД № 1722/2014 г. се счита прекратено на 08.01.2016 г. на
следващо място твърди, че вземанята, обективирини в изпълнителния лист, издаден по
ч.гр.д. № 9947/2014 г., по описа на Районен съд - гр. Варна, издаден на основание влязла в
сила Заповед за изпълнение от 04.08.2014 г., са погасени по давност. Приема, че
приложимата давност за погасяване на процесното вземане е общата петгодишна давност и
предвид, че последното валидно изпълнително действие е от 08.01.2015 г. то общата 5-
годишна давност е изтекла на 08.01.2020 г., като съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, с
погасяването на главното вземане са се погасили и произтичащите от него акцесорни
вземания по изпълнителния титул.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от „****” АД, в който се оспорва иска
като неоснователен. Не се оспорват изнесените в ИМ твърдения относно образуваното
Заповедно производство и издадената в полза на ответното дружество Заповед за
изпълнение. Изтъкват, че в резултат на образуваното заповедно производство по
ч.гр.д.9947/2014г. по описа на ВРС, се е снабдил с изпълнителен лист. Въз основа на
издадения изпълнителен лист, ответното дружество подало молба и срещу ищеца било
образувано изп. дело № 1722/2014 по описа на ЧСИ ****, с район на действие – ОС-Варна.
Твърди се, че със заповед за изпълнение № 5274/04.08.2014 по ч.г.д. № 9947/2014г. по описа
на ВРС, длъжникът Й. К. Д., ЕГН: ********** е осъден да заплати на ответното дружество
сумата от 2351.87 лв., представляваща главница за незаплатена ел.енергия по фактури
издадени в периода 18.04.2012г. - 15.12.2012г., мораторна лихва в размер на 390.15 лв.
изчислена от падежа на всяка от фактурите до дата 25.02.2014г., ведно със законна лихва
върху главницата изчислена от датата на подаване на заявлението в съда - 31.07.2014г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сума в общ размер на 380.81 лв.
представляваща съдебно деловодни разноски. Изтъква се, че срещу заповедта не е подадено
възражение по реда на чл.414 от ГПК, поради което заповедта е влязла в сила и по
последици заповедта по чл.410 от ГПК е приравнена на установено със съдебно решение
2
вземане. Изтъква се, че съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В конкретният случай това е датата на влизане в сила
на заповедта за изпълнение, като въз основа на нея е издаден изпълнителен лист, въз основа
на който на 03.12.2014г. е образувано и.д. № 1722/2014 по описа на ЧСИ ****. Твърди се, че
в рамките на развилото се изпълнителното производство са извършени множество справки
за трудовата заетост на длъжника, както и за неговото имуществено състояние, като в тази
връзка, на 08.01.2015г. е наложена възбрана върху имоти, собственост на задълженото лице.
Изтъква се, че към датата на образуване на изпълнителното дело в сила е било ППВС
№ 3/18.11.1980г., според което погасителната давност се прекъсва с образуване на
производство за принудително изпълнение, като по време на неговата висящност давност не
тече. С т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС е дадено противоположно
разрешение като е прието, че в изпълнителното производство давността не се спира и във
връзка с това е отменено цитираното ППВС. Приема се, че въпреки настъпилата отмяна,
последиците от възприетото с ППВС 3/1980г. тълкуване следва да намерят приложение в
настоящият случай, тъй като с Решение №170 от 17.09.2018г. по гр. д. № 2382/2017 на ВКС,
е прието, че последващите тълкувателни актове нямат подобно на първоначалните такива
обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени
по съответния ред. TP № 2/2015г. на ВКС се явява именно такъв последващ тълкувателен
акт, поради което няма обратно действие. Предвид изложеното, ППВС 3/1980г. е
задължително за времето преди отмяната му, a TP № 2/2015г. ще се прилага от 26.06.2015г.
за в бъдеще, доколкото до този момент както правоприлагащите органи, така и всички
останали правни субекти са били длъжни и са съобразявали поведението си с едно
предходно дадено, също задължително тълкуване.
Изтъква се, че в настоящия случай, изпълнителното производство е образувано при
действието на ППВС № 3/1980г., поради което задължителното тълкуване дадено с него е
било приложимо в отношенията между страните и съдебния изпълнител до последващата му
отмяна с тълкувателно решение от 26.06.2015г., съгласно което погасителната давност се
прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а докато трае
изпълнителното производство същата спира съгласно чл.115, б. "ж" от ЗЗД. Приема се, че с
подаването на молба от 03.12.2014г. взискателят е прекъснал течението на давностния срок,
като същият е спрял да тече до постановяване на TP № 2/2015г. на ВКС, т.е. до 26.06.2015г.
давността за вземанията по изпълнителния лист е била спряна по силата на самия факт, че за
тяхното събиране е образувано изпълнително производство. Приема се, че новата
погасителна давност в случая е започнала да тече от момента на отмяна на даденото с ППВС
тълкуване - 26.06.2015г.
Изтъква се, че съгласно чл.З, т.2 от Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г., за
срока от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното положение, давност не тече. Съгласно
параграф 13 от заключителните разпоредби към закона, сроковете, спрели да текат по време
3
на извънредното положение, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародване
в държавен вестник на 14.05.2020г. Следователно, давността е спряла за времето от
13.03.2020г. до 21.05.2020г. В тази връзка, започналата да тече от 26.06.2015г. погасителна
давност изтича на 03.09.2020г.а исковата молба, въз основа на която е образувано
настоящото производство е постъпила в съда на 28.08.2020г., като към тази дата срокът на
погасителна давност не е изтекъл.
Моли поради изложените съображения за постановяване на решение по спора, с
което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
В хода на съдебното производство бяха приложени и приети следните писмени
доказателства: заповед № 5274/04.08.2014 г., изпълнително дело № **** на ЧСИ ****,
ч.гр.д. № 9947/2014 г. по описа на ВРС, 21 състав.
По частно гражданско дело №9947/2014г. по описа на ВРС в полза на ищеца е
издаден изпълнителен лист против ответника за следните суми:
1/2351,87 лева, представляваща главница за незплатена е. Енергия по фактури за
периода от 18.04.2012 г. до 15.12.2012 г. ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 31.07.2014 г. до окончателното изплащане
на задължението
2/Сумата от 390.15 мораторна лихва върху на всички фактури, за периода от
08.05.2012 г. до 25.02.2014 г.
3/ Сумата от 380,81 лва, представляваща съдебно деловодни разноски, сторени в
заповедното производство разноски.
Предвид липсата на подадено от длъжника възражение, Заповед за изпълнение №
5274/04.08.2014 по ч.г.д. № 9947/2014г. по описа на ВРС е влязла в законна сила.
На 11.11.111г. по искане на ответното дружество, въз основата на влязлата в законна
сила Заповед за изпълнение е издаден Изпълнителен лист срещу ищеца/длъжник/.
По молба на взискателя вх.№15134/03.12.2014г. по описа на ЧСИ ****, с район на
действие – ОС-Варна е образувано изпълнително дело № **** от 2014 г. С молбата за
образуване на изпълнителното дело кредиторът е посочил способи за изпълнение: 1. запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника; 2. запор върху банкови сметки на длъжника;
3. запор върху друго вземане; 4. Опис, запор и продан на движими вещи в дома на
длъжника. От страна на ЧСИ Илияна Станчева е наложена възбрана на имоти на
4
длъжника/ищец в настоящото производство/. С молба от 08.01.2015г. до Агенция по
вписванията-Варна е заявено вписване от страна на ЧСИ **** на наложената спвямо
идеални части от имоти, собственост на ищеца.
На 16.01.2015г. ищецът е бил уведомен от ЧСИ за образуваното срещу него
изпълнително производство по молба на отв.дружество, както и за наложената възрбана.
Със запорно съобщение от 25.05.2018г., връчено на ищеца **** на 28.05.2018г. е
наложен запов върху трудовото му възнаграждение.
Със запорно съобщение от 25.05.2018г. е наложен запов върху всички вземания на
ищеца по сметка в „Уникредит Булбанк“ АД.
Със запорно съобщение от 25.05.2018г. е наложен запов върху всички вземания на
ищеца по сметка в „Райфайзен банк България“ ЕАД.
Със съобщение от 18.09.2020г., връчено на ответното дружество „****“ АД на
23.09.2020г., взискателят е бил уведомен, че е прекратено изпълнителното производство,
като датата на последното изпълнително действие е 08.01.2015г.
Със съобщение от 18.09.2020г., връчено на ищеца на 29.10.2020г., длъжникът е бил
уведомен, че е прекратено изпълнителното производство.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По допустимостта на иска:
Според възприетото в трайната съдебна практика за преценка на допустимостта на
иска по чл.439 от ГПК е от значение дали ищеца се позовава на ново настъпили
обстоятелства след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. В случая ищеца се позовава на изтекла пет годишна
погасителна давност след установяване на задължението с издаването на заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№9947/2014г. на РС Варна, т.е. на ново възникнало обстоятелство. Ето
защо иска е допустим.
По основателността на иска:
За успешното провеждане на отрицателен установителен иск по реда на чл. 439 от
ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на изпълняемо право , формирано въз основа
на влязъл в сила съдебен акт; факта на образувано от ответника изпълнително дело в
качеството му на взискател срещу ищеца в качеството му на длъжник по същото по
изпълнителното основание; наличието на факт, настъпил сред приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т.е. на
нововъзникнал факт, обосноваващ несъществуване на изпълняемото право.
5
В тежест на ответника по делото е да установи при условията на пълно и главно
доказване всички евентуално наведени от същата положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици, в т.ч. и основанието, от което правото е възникнало, както и неговия размер,
както и че не са налице основания за погасяване на вземането по давност.
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от
ГПК, с който длъжникът оспорва задължението въз основа на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес с иска се
дава право да се установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и
обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за
неговото съществуване. В настоящия случай ищецът твърди погасяване на изпълняемото
право на основание изтекла погасителна давност и поради перемпция по чл. 433 ал.1 т.8 от
ГПК.
От изисканото в преписка изпълнително дело № **** от 2014 г. по описа на ЧСИ
****, с район на действие ОС-Варна се установява, че на 03.12.2014 г. взискателят е подал
молба за образуване на изпълнително дело.
По отношение на материалноправните последици от образуването на изпълнително
производство са постановени ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното постановление
е изгубило действие. Поради съществуващата колизия между двете разрешения по
отношение на това спира ли изпълнителното производство теченето на погасителна давност
на вземането, следва да се отговори на въпроса ползва ли се тълкувателното решение с
обратно действие или действа занапред единствено за периода след постановяването му,
съответно преди отмяната на постановлението действа именно то.
С оглед принципите на правна сигурност и предвидимост следва да се приеме, че на
последващата промяна на тълкуването на определена правна норма не може да се придаде
обратно действие, доколкото правните субекти са били длъжни и са съобразявали
поведението си с едно предходно дадено, също задължително тълкуване, което се ползва с
действие ex tunc. Установеното с новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде
прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите които са от
тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след приемането
на новото ТР или по такива, които са били заварени към този момент. В тези случаи, ако
преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които за от значение за
съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си
последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното
ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците – така
Решение № 170/17.09.2018 г. по гр.дело № 2382/2017 IV г.о. на ВКС.
6
Доколкото изпълнителното производство е образувано при действието на ППВС №
3/18.11.1980 г., именно задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД дадено с него е било
приложимо в отношенията между страните и съдебния изпълнител до последващата му
отмяна с тълкувателното решение 26.06.2015г. С оглед даденото разрешение в цитираното
постановление погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното производство същата се спира. От
горното следва, че с подаването на молбата от 03.12.2014 г. взискателят е прекъснал
теченето на давностния срок, като същият е спрян до постановяването на ТР № 2/26.06.2015
г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното
постановление е изгубило действие, респективно от тази дата започва да тече давност по
материалното правоотношение.
Предвид липсата на изпълнителни действия от страна на взискателя-ответното
дружество, на 18.09.2020г. ЧСИ е прекратил изпълнителното производство на осн.чл.433,
ал.1, т.8 ГПК-видно от приложени по делото съобщения в този смисъл до страните в
изпълнителното и настоящото исково производство. Макар и по делото да не е приложено
Постановление на ЧСИ за прекратяване на делото, предвид липсата на изпълнителни
действия следва да се приеме, че перемцията е настъпила по право на 08.01.2017г. Това
перемиране на изпълнението е по силата на самия закон, за него не се изисква нарочен акт
на съдебния изпълнител. Последващото постановление на същия, с което се прекратява
изпълнителното производство има само констативно действие и установява вече
настъпилото по силата на закона прекратяване, а не поражда същото. Следва да се
отбележи, че от прекратяването на изпълнителното дело, поради перемпция не следва
автоматично погасяването на вземането по давност.
Ищецът се позовава на настъпил факт след издаване на изпълнителното основание, а
именно изтекла в негова полза погасителна давност, предвид неизвършването на
изпълнителни действия спрямо него от 08.01.2015 г. до предявяване на иска на 28.08.2020 г.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение следва да се
приравни на влязло в сила съдебно решение за вземането, доколкото същата не е оспорена и
притежава изпълнителна сила. От влизането и в сила (23.08.2014 г.) започва да тече нова
́
петгодишна погасителна давност за вземането.
Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение. Съгласно т. 10 от ТР № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС изпълнителни
действия, които прекъсват давността, са: насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица.
7
Образуването на изпълнителното дело не прекъсва давността, защото не съставлява
действие, с което се предприема принудително изпълнение. Единственото извършено
изпълнително действие по делото, прекъсващо теченето на давността, е налагането на
възбрана от 08.01.2015г. В същото време предвид действието към този момент на ППВС №
3/18.11.1980 г., според което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният
процес относно принудителното осъществяване на вземането, едва с приемането на TP №
2/2015г. на ВКС е започнала да тече нова погасителна давност, т.е. от 26.06.2015г. Същата е
следвало да изтече на 26.06.2020г., но съгласно чл.З, т.2 от Закон за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020г., за срока от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното положение, давност не
тече. Съгласно параграф 13 от заключителните разпоредби към закона, сроковете, спрели да
текат по време на извънредното положение, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародване в държавен вестник на 14.05.2020г. Следователно, давността е спряла за
времето от 13.03.2020г. до 21.05.2020г. В тази връзка, започналата да тече от 26.06.2015г.
погасителна давност изтича на 03.09.2020г., което е след предядяване на иска. По делото
обаче не са установени действия на „****“ АД, които да са довели до прекъсване на
погасителната давност. Същевременно, доколкото е средство за защита на длъжника,
отрицателният установителен иск по чл. 439 от ГПК не може да доведе до прекъсване на
давността по реда на чл. 116, б. "б" от ЗЗД, а освен това и не съставлява признание на
длъжника по смисъла на чл. 116, б. "а" от ЗЗД. Поради това давността продължава да тече и
по време на производството по така предявения отрицателен установителен иск като
изтичането й по време на висящото производство следва да бъде взето предвид по реда на
чл. 235, ал. 3 от ГПК. Изтичането на определен срок във времето се явява факт, който се
взема предвид от съда, включително и в случаите, при които искът е явява преждевременно
предявен.
От изложеното следва, че към настоящия момент правото на принудително
изпълнение на вземането по изпълнителното дело е погасено и предявеният иск следва да
бъде уважен като основателен и доказан.
По разноските:
При този изход на делото и в съответствие с чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да
бъдат присъдени извършените по делото разноски за държавна такса в размер на 127,23 лв.
и адвокатско възнаграждение в минимален размер от 448,59 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът Й. К. Д.,
ЕГН: **********, с адрес: гр.Варна, ул. **** № 36, НЕ ДЪЛЖИ на ответника „****” АД,
8
ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.Варна, ****, СУМАТА в общ размер на
3122,83 лева, от които:
1/2351,87 лева, представляваща главница за незплатена е. Енергия по фактури за
периода от 18.04.2012 г. до 15.12.2012 г.
2/Сумата от 390.15 мораторна лихва върху на всички фактури, за периода от
08.05.2012 г. до 25.02.2014 г.
3/ Сумата от 380,81 лва, представляваща съдебно деловодни разноски, за които суми е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 9947/2014 г. по описа на Районен съд - гр. Варна, за
които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 5274/04.08.2014 по ч.г.д. № 9947/2014г.
по описа на ВРС, по реда на чл. 410 ГПК и изпълнителен лист, които са станали повод за
образуване на изпълнително дело № **** от 2014 г. по описа на ЧСИ **** с рег. № 808, с
район на действие Окръжен съд, град Варна, поради погасяване на вземането по давност, на
основание чл. 439 ГПК.
ОСЪЖДА „****” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.Варна, ****,
ДА ЗАПЛАТИ на Й. К. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр.Варна, ул. **** № 36, сумата от
575,82 лева /петстотин осемдесет и пет лева и 82 стотинки/, представляваща разноски в
първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните, ведно със съобщението за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9