№ 32
гр. Чирпан, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Атанас Т. Динков
при участието на секретаря Милена В. Ташева
като разгледа докладваното от Атанас Т. Динков Гражданско дело №
20235540100817 по описа за 2023 година
Предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба (ИМ), подадена от
ищцата И. А. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес и настоящ адрес: обл. Стара Загора, общ.
Братя Даскалови, с. М., ул. „И.К. **, чрез адвокат А. Д., член на САК, личен № ***, със съдебен
адрес и адрес за призоваване: гр. С., р-н „С.“, ж.к. „Я., ул. „Х.О. **, тел. **********, електронен
адрес за призоваване: ****************@*****.*** срещу „Макроадванс“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1000, р-н „С.“, бул. „Г.С.Р. ***, представлявано от
изпълнителния директор В.Г.С.. Въз основа на изложените в ИМ фактически твърдения от съда се
иска да постанови решение с което да осъди ответника „Макроадванс“ АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. С., п.к. 1000, р-н „С.“, бул. „Г.С.Р. ***, представлявано от
изпълнителния директор В.Г.С. да заплати на И. А. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес и
настоящ адрес: обл. Стара Загора, общ. Братя Даскалови, с. М., ул. „И.К. **, сумата в размер от
158.79 лева на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва за забава от
датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане. Претендира съдебни и
деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество „Макроадванс“ АД,
ЕИК ***, адрес: гр. С., ул. „Г.С.Раковски“ № 147, ет. 5, ап. 14, представлявано от В.Г.С.,
действащо чрез пълномощника юрисконсулт Ж. Г. Т., с който признава иска за основателен.
Счита, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на настоящия иск, поради което моли
при постановяване на крайния съдебен акт, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, разноските да бъдат
възложени изцяло в тежест на ищеца, а алтернативно - адвокатското възнаграждение да бъде
присъдено в минималния размер за съответния вид правни услуги, съобразно Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С молба вх. № 154/10.01.2024 г. ищеца е направил искане да се прекрати съдебното дирене
1
и съдът да се произнесе с решение съобразно направено признание на осн. чл. 237, ал. 1 от ГПК.
Настоящият съдебен състав счита, че са налице всички предпоставки за произнасяне с
решение по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК - ответника по делото е признал иска, а ищеца моли съдът
да постанови решение, съобразно признанието на иска. Спазени са и изискванията, установени в
ал. 3 на чл. 237 от ГПК, а именно - признатото право не противоречи на закона или добрите нрави,
а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда.
С оглед изложеното, предявения иск следва да бъде уважен, като на основание чл. 237, ал.
2 от ГПК, не е необходимо съдът да излага мотиви за това.
По разноските:
Същността на решението при признание на иска в частта, относно съдебните и деловодни
разноски се състои от възможност да се предпази ответната страна от заплащане на разноски, но
при условие, че не е оспорвала твърдяното от ищеца право преди завеждане на исковата молба в
съда. В този смисъл е и съдебната практика - Определение № 709/28.12.2012 г. постановено по
ч.гр.дело № 592/2012 г. на ВКС, І г.о., в което се приема, че предпоставките за недължимост на
разноските по делото от ответника, когато искът е уважен, са посочени в чл. 78, ал. 2 от ГПК и те
са две - ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Тези предпоставки
са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. Смисълът на
разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение
нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са били оспорени
правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права
на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от отговорността за
разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
В настоящия казус не е изпълнена първата от двете кумулативно посочени предпоставки на
чл. 78, ал. 2 от ГПК, а именно - липсва поведение на ответника, с което той да не е дал повод за
завеждане на исковата молба в съда. Съдът не споделя възраженията на ответника за недължимост
на разноските, доколкото същият не е дал повод за завеждане на иска. В случая, сезирането на съда
е условие за упражняване на субективни права на ищеца - предявяване на установителен иск за
установяване нищожност на клауза от договор, по който е страна, поради което признанието на
иска от страна на ответника не е достатъчно, за да бъде освободен от отговорността за разноски.
Ищецът доказва направени съдебни и деловодни разходи за внесена държавна такса в
размер на 61.65 лева (л. 10 от делото), поради което и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да
бъде осъден ответника да му ги заплати.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), на която се позовава
пълномощникът на ищеца, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на
материално затруднени лица. В случая в договора за правна защита и съдействие (л. 11 – 12 от
делото) е отразено, че същата се предоставя безплатно. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, в случаите по
ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение. Претендира се заплащане на сумата от 480 лева – адвокатско
възнаграждение с включен ДДС, като този размер е съобразен с цената на иска - 158.79 лв. и
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, която сума ответникът ще следва да заплати лично на
пълномощника – адв. А. Д..
2
Възражението на ответника, че върху адвокатския хонорар не се начислява ДДС е
неоснователно, тъй като върху адвокатския хонорар, вкл. при договори за правна защита и
съдействие, сключени на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ДДС следва да бъде
начислен, като данъчната основа се формира от минималното адвокатско възнаграждение
съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения (В този смисъл Определение №
266 от 18.04.2019 г. на ВКС по ч.т.д. № 1913/2018 г., II т. о., ТК, Определение № 64 от 1.02.2017 г.
на ВКС по ч. т. д. № 453/2016 г., I т. о., ТК и др.).
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Макроадванс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к.
1000, р-н „С.“, бул. „Г.С.Р. ***, представлявано от изпълнителния директор В.Г.С. да заплати на И.
А. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес и настоящ адрес: обл. Стара Загора, общ. Братя
Даскалови, с. М., ул. „И.К. **, сумата в размер от 158.79 лева, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
от ЗЗД, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до
окончателното ѝ заплащане.
ОСЪЖДА Макроадванс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к.
1000, р-н „С.“, бул. „Г.С.Р. ***, представлявано от изпълнителния директор В.Г.С. да заплати на И.
А. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес и настоящ адрес: обл. Стара Загора, общ. Братя
Даскалови, с. М., ул. „И.К. **, направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на
61.65 лева за държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Макроадванс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к.
1000, р-н „С.“, бул. „Г.С.Р. ***, представлявано от изпълнителния директор В.Г.С. да заплати на
адвокат А. Д., член на САК, личен № ***, със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. С., р-н
„С.“, ж.к. „Я., ул. „Х.О. **, тел. **********, електронен адрес за призоваване:
****************@*****.*** сумата от 480 лева – адвокатско възнаграждение с включен ДДС, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд – Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
3