Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
Производството е въззивно – по чл. 258 – 253 ГПК. С решение № 117 от 28.07.2011 година, постановено по гр.дело № 786/2009 година по описа на Районен съд –С. е отхвърлен като неоснователен предявения от Ц. Н. М. от гр.С., иск за осъждане на О. С., представлявана от кмета С. Б. и „П.” със седалище и адрес на управление гр.Я., представлявано от З. Д. Д. –прокурист и И. Д. Й.-прокурист, действащи заедно да предадат владението върху следния недвижим имот: 5,8/12-ти от всичките 27 идеални части от правото на собственост върху имот пл.№ 2162, в кв. 42 по плана на гр. С., с идентификатор 65766.702.2162, в която е била изградена Содолимонадената фабрика на наследодателя му Ц. .K.. М., цялата от 1100 кв.м., съставляваща тогавашен имот пл. № 1158 по кадастралния план от 1915г. на гр. С., очертана между точки с номера 3; 4; 5; 6; 7; 8; 9; 10; 11; 12; 13; 14; 15; 16; 17; и букви З, Ж, Е, Д, Г, В, Б, Н, А, при следните координати: т. 3 (9431901.04; 4730503.54), т. 4 (9431901.88; 4730508.46), т. 5 (9431902.70; 4730511.21), т. 6 (9431904.61; 4730517.19), т. 7 (9431909.71; 4730520.96), т. 8 (9431921.78; 4730529.96), т. 9 (9431922.08; 4730530.21), т. 10 (9431926.33; 4730533.33), т. 11 (9431933.56; 4730538.74), т. 12 (9431935.21; 4730532.96), т. 13 (9431934.88; 4730525.44), т. 14 (9431935.78; 4730521.90), т. 15 (9431937.54; 4730518.78), т. 16 (9431942.21; 4730513.61), т. 17 (9431945.25; 4730512.13), т. З (9431938.78; 4730498.42), т. Ж (9431926.98; 4730504.12), т. Е (9431925.88; 4730503.41), т. Д (9431925.39; 4730503.26), т. Г (9431922.21; 4730496.29), т. В (9431920.41; 4730497.16), т. Б (9431918.75; 4730493.52), т. Н (9431906.53; 4730499.81), т. А (9431900.84; 4730502.74), т. 3 (9431901.04; 4730503.54). Ц. К. М. е осъден да заплати на О. С., представлявана от кмета С. Б. сумата от 1050 лв. – разноски. Срещу така постановеното решение в срока по чл. 259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от Ц. Н. М. от гр.С. чрез адв. Б.С. Г.. Твърди се неправилност на първоинстанционното решение, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, а само две от тях: Декларация от Ц. М. и Допълнително решение от 08.02.1951г. на Свищовска комисия по ЗОЕГПНС.Представената декларация не е изследвана според действащото законодателство към този момент. Първоинстанционният съд не се е съобразил с представените по делото официални документи- решение на Комисията по ЗОЕГПНС и АДС. Обжалваното решение противоречи на материалноправната разпоредба на чл.2 ал.2 ЗВСОНИ, както и на ТР№6/2006г. на ВКС. Посочва се, че имотът съществува в размерите, в които е отчужден, доколкото мероприятието по новия градоустройствен план не е проведено.В съдебно заседание адв. Г. поддържа депозираната жалба по съображения, подробно описани в същата и претендира разноски. По делото е постъпила писмена защита от адв.П. Л.-член на ЛАК, в качеството си на пълномощник на О. С., в която моли да се потвърди първоинстанционното решение и да се присъдят разноски за двете инстанции. Посочва, че решението на СвРС, с което е приел, че от документите по отчуждителната преписка не се установява наследодателят на ищеца да е бил собственик на част от отчуждения терен, а така също каква е била площта и границите му, е правилно. Представените документи от ищеца не лигитимират последния като собственик на 5,8/12 от всички 27 идеални части от правото на собственост върху имот пл.№1158 по кадастрален план на гр. С. от 1915г., целият с площ от 1065 кв.м. От представения акт за държавна собственост № 864 от 18.03.1951г. се извежда извод, че Ц. М. е притежавал само дялове от дружеството „В., Т. и сие”, но не и част от терен. В допълнителното решение № 573 от 08.02.1952г. не е индивидуализирана площта на отчужденото застроено и незастроено място. Пред въззивна инстанция не са събирани доказателства. Окръжният съд, като провери валидността и допустимостта на първоинстанционното решение и прецени събраните доказателства и доводите на страните, прие следното: Въззивната жалба е процесуално допустима. Великотърновски окръжен съд след преценка на данните по делото във връзка с доводите на страните приема за установено следното от фактическа страна следното. Пред първа инстанция е предявен иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността. Ищецът твърди, че е наследник на Ц. К. М.- един от съсобствениците на бившата Содолимонадена фабрика, намираща се в гр. С.. За това свое твърдение представя удостоверение за наследници, издадено от О. С., от което е видно, че последният е наследник на Ц. К. М., починал на 12.08.1955г., като негов внук. Пред първа инстанция е представен заверен препис от отчуждителна преписка по Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост (ЗОЕГПНС), от която се установява, че същата е започнала с декларация № 573/ 19.05.1948г., с която Ц. М. е декларирал незастроено празно дворно място в гр.С. от 560 кв. м. на ул. .Х. С. и 5,8/12 от всичко 27 идеални части от сграда в гр. С.. Представено е решение № 126/ 14.08.1949г. на комисията по чл. 11 ЗОЕГПНС, с която в полза на държавата се отчуждава, принадлежащото на Ц. М. незастроено празно дворно място в гр. С. от 560 кв. м. на ул. Х. С.. Това решение е било изменено с допълнително решение под № 260 по преписка № 573, като е постановено отчуждаване на 5,8/12 от всичко 27 идеални части от сградата на Содолимонадената фабрика. Постановено е и допълнително решение № 573/ 08.02.1952г. на същата комисия, съгласно което в отчуждение на имота е включено още 5,8/12 идеални части от сервизните помещения, застроеното и незастроено място на отчуждените имоти. Определен е окончателния размер на обезщетението за отчуждените имоти – 236 391 лв. Съгласно приложената по делото сметка е определено обезщетението, което следва да бъде дадено в облигации от държавата на Ц. М. до размер на 236 391. Въз основа на проведената отчуждителна процедура е съставен акт за вземане на недвижим имот за държавен № 864/ 18.03.1951г., с който са актувани 5,8/12 идеални части от всичко 27 дяла от сградата на Содолимонадената фабрика, гр. С., на ул. Х. С. № .. Сградите, описани в акта, са следните: Содена работилница със застр¯ена площ 56,60 кв. м., два дюкяна със застроена площ от 82 кв. м., един масивен дюкян, паянтова ледница, паянтова къща и паянтов обор. Пред първа инстанция е прието заключение на съдебно-техническа експертиза,извършена от вещото лице Г., което посочва одобрените планове, хронологично: кадастрален план от 1915г., регулационен план от 1937г., регулационен план от 1958г., кадастрален план от 1962г., регулационен план от 1967г., попълване на кадастрален план от 1998г., подробен устройствен план 2000г., кадастрален план от 2002г., попълване на кадастрален план от 2003г., подробен устройствен план от 2008г. и кадастрален план от 2009г., одобрен със заповед № РД-18-10/ 12.02.2009г. Свободното дворно място, което остава от ПИ 1158 по кадастралния план от 1918г. е около 870 кв. Изслушано и прието по делото е заключението на тройна съдебно-техническа експертиза, съгласно което за гр. С. са одобрени следните планове, хронологично: кадастрален план от 1915г., регулационен план от 1937г., регулационен план от 1958г., кадастрален план от 1962г., регулационен план от 1967г., попълване на кадастрален план от 1998г., подробен устройствен план 2000г., кадастрален план от 2002г., попълване на кадастрален план от 2003г., подробен устройствен план от 2008г. и кадастрален план от 2009г., одобрен със заповед № РД-18-10/ 12.02.2009г. В кадастралния план на гр. С. от 1915г. процесния имот е отразен с кадастрален № 1158 и графично измерената му площ е около 1100 кв. м. В кадастралния план от 1962 е отразен с кадастрални № № 2163, 2164, 2165 е 2169 и графично измерената му площ е около 1100 кв. м. В процесния имот със строително разрешение № 66/ 31.05.1990г. е изградена “Фирмена къща Българско пиво”. Построената сграда е със застроена площ от 465 кв. м., като 177 кв. м. попадат в очертанията на бивш ПИ 1158 по плана от 1915г. В имота е изградена и част от масивна сграда – Заведение за обществено хранене, от която в очертанията на бивш ПИ 1158 попадат 153 кв. м. При направените справки се установило, че не е направено частично изменение на отменения Застроителен и кадастрален план и не е направено преотреждане на парцела от І-Парк център в кв. 47. Частта от бившия имот пл. № 1158 по кадастралния план от 1915г., която попада в настоящия ПИ 2162 е с площ около 1 140 кв. м., а свободната и незаета от строителството на фирмената къща на ответника площ е 475 кв.м. За ползването на съществуващите сгради, изградени в имот с идентификатор 65766.702.2162 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., одобрени със заповед № РД – 18 – 10 от 18.02.2009г., а по ПУП – ПР в УПИ ХІІІ-2162, кв. 47 съобразно тяхното предназначение са необходими 550 кв.м. От оставащата част от процесния имот не може да се обособи самостоятелен УПИ, съобразно действащото законодателство, тъй като тази част от имота няма лице към улицата – не са налице изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Пред районният съд е изслушано заключението по съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Филева, съгласно което частта от имот пл. №1158 по кадастралния план от 1915г., попадаща в поземлен имот 65766.702.2162 е с площ 1065 кв. м. и е заключена между следните цифри 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16 и 17 и букви З, Ж, Е, Д, Г, В, Б, Н, А с определени от вещото лице координати. Свободната площ от имот пл. № 1158, попадаща в поземлен имот 65766.702.2162 е с площ от 886 кв. м., заключена между следните букви и цифри 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16 и 17 и букви З, Ж, И, К, Л, М, Н, А с определени координати. Дължината на линията на процесния имот пл. № 1158 към улица Х. С., определена от точки А, 3, 4 и 5 е 14,95 кв. м. С молба вх.№ 2366/01.06.2011г.ищецът е конкретизирал претенцията си върху процесния имот. При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното : Ищецът твърди, че е собственик на процесния недвижим имот по силата на реституция по чл. 1, ал. 1 ЗВСВОНИ. Възстановяването на правото на собственост по този закон се извършва при наличие на следните предпоставки: имотът да е бил собствен на лицето, което се позовава на реституционния ефект (респ. на неговия наследодател); да е отчужден по някой от посочените в закона закони; за него да не е получено обезщетение; да съществува реално до размерите, в които е отчужден; към момента на влизане в сила на закона да е собственост на държавата, общините, обществени организации или техни фирми или еднолични търговски дружества по чл. 61 ТЗ.Първата предпоставка е имотът да е бил собственост на лицето, което претендира реституирането му/ респективно на неговите наследодатели/.Доказването на правото на собственост става с всички допустими по ГПК доказателствени средства- нотариални актове, делбени протоколи, свидетели за установено владение и други.Най-често в тези производства се представя стар акт за държавна собственост, в който е записано, че имотът се отчуждава и е бивша собственост на дадено лице. Само този АДС не е достатъчен, за да се приеме за доказано, че посоченото в него лице е било собственик на имота преди одържавяването му.В тази връзка следва да се разгледа настоящата отчуждителна преписка, както и възраженията на жалбоподателя във връзка с установяване собствеността на наследодателя Ц. М.. В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд не се е съобразил с представените от ищеца официални документи- а именно решенията на Комисията по ЗОЕГПНС и актовете за държавна собственост, доколкото тези документи имат обвързваща съда материална доказателствена сила. За установяване правото на собственост върху съответна част от процесното дворно място ищецът е представил заверени копия от: Декларация от 1948г., в която наследодателят Ц. М. и жена му се декларирали недвижими имоти: Къща в гр. С. на ул.И.В. с двор, Незастроено празно място в гр. С., ул.”Х.С.”, 5,8/12 ид.части от всичко 27 ид.части от сграда в гр. С. на Дружество„В., Т. и сие”;Решение № 126 на Комисията по ЗОЕГПНС от 04.08.1949г., с което от декларираните от Ц. М. имоти се отчуждава само имот номер 2 – незастроено дворно място от 560кв.м. на улица „Х. .С.”; Допълнително решение на Комисията по чл. 11 ЗОЕГПНС от 07.02.1951г.,обективирано в контролен лист, с което се изменя Решение № 126 на Комисията по ЗОЕГПНС от 04.08.1949г., като се отчуждава само 5,8/12 ид.части от всичко 27 ид.части от сграда Содолимонадена фабрика в гр. С., освобождава се останалия имот от декларацията; Допълнително решение № 573 от 02.02.1952г. на Комисия по чл. 11 ЗОЕГПНС, която включва 5.8/12 ид.части от всичко 27 ид.части от сервизните помещения, застроеното и незастроеното място на отчуждените имоти, като е определено окончателното обезщетение, Акт № 864 от 18.03.1951г.за вземане на недвижим имот за държавен от Ц. К. М., като описания имот е: 5.8/12 ид.части от всичко 27 ид.части от сграда Содолимонадена фабрика в гр.С. на ул. Х.С. № ., в която влизат работилница със застроена площ 56.6 кв.м., състояща се от едно отделение, дюкян със застроена площ от 62 кв.м. състоящ се от едно отделение и 2 кухни, един масивен дюкян със застроена площ 50кв.м., състоящ се от 2 стаи, паянтова ледница със застроена площ 50.7 кв.м., паянтова къща партер и етаж, паянтов обор със застроена площ от 103 кв.м.; Акт за държавна собственост № 1807г. от 11.01.1969г., с който се обявява и заема за държавен недвижим имот, бивша собственост на Промишлен комбинат- гр. С.- едноетажна сграда- Картонажен цех от 60 кв.м. и 170 куб.м., намираща се на ул. „Х.С.”пл.№ 2164 по плана на гр. С.; Акт за държавна собственост на недвижим имот от 20.05.1989г., в който е описан имот пл.№2162-застрено дв.място с площ 819.5 и сграда масивна с площ 263.52 кв.м., имотът се предоставя на СО”Българско пиво” С., правоприемник на което е „ПИВОИМЕКСИНЖЕНЕРИНГ” ЕАД клон С.. От така посочените писмени доказателства е видно, че документите, в които фигурира името на наследодателя Ц.М. са Декларация от 1948г., в която наследодателят Ц.М. и жена му се декларирали недвижими имоти;Решение № 126 на Комисията по ЗОЕГПНС от 04.08.1949г.; Допълнително решение на Комисията по чл. 11 ЗОЕГПНС от 07.02.1951г.,обективирано в контролен лист, с което се изменя Решение № 126 на Комисията по ЗОЕГПНС от 04.08.1949г.; Допълнително решение № 573 от 02.02.1952г. на Комисия по чл. 11 ЗОЕГПНС, Акт № 864 за вземане на недвижим имот за държавен от Ц. К. М..Жалбоподателят е посочил, че постановените решения на комисията по чл.11 ЗОЕГПНС и Акт за вземане на недвижим имот за държавен са официални и като такива се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила. Видно от представените писмени документи е,че във всички тях се описват съответни части от сграда-Содолимонадена фабрика. Единственият документ, в който се посочва, че следва да се отчужди застроено и незастроено място е Допълнително решение № 573 от 02.02.1952г. на Комисия по чл. 11 ЗОЕГПНС. Този документ действително по своя характер е официален такъв, но в конкретният случай той обвързва съда със своята формална доказателствена сила, но не и с материална такава. Това е така, защото ответниците са направили възражения относно констатациите в този документ. Ето защо, за да се установи че действително от наследодателя Ц. М. е отчуждено дворно място е следвало ищецът да докаже това обстоятелство, което не е сторено- липсват представени доказателства, установяващи титул на собственост върху дворно място. Видно от отчуждителната преписка с Акт № 864 от 18.03.1951г. за вземане на недвижим имот за държавен от Ц. К. М., е описано:5.8/12 ид.части от всичко 27 ид.части от сграда Содолимонадена фабрика в гр. С. на ул. „Х. С.” № 1, в която влизат работилница със застроена площ 56.6 кв.м., състоящо се от едно отделение, дюкян със застроена площ от 62 кв.м. състоящ се от едно отделение и 2 кухни, един масивен дюкян със застроена площ 50кв.м., състоящ се от 2 стаи, паянтова ледница със застроена площ 50.7 кв.м., паянтова къща партер и етаж, паянтов обор със застроена площ от 103 кв.м. В този акт се споменава за отчуждаване на 5.8/12 ид.части от всичко 27 ид.части от сграда Содолимонадена фабрика в гр. С. на ул. „Х. С.” № .., като не се описва дворно място. Като основание за издаването на Акт за вземане на недвижим имот за държавен е именно Допълнително решение от 07.02.1951г. на комисия по чл. 11 ЗОЕГПНС, в което като имот за отчуждаване е посочено само 5.8/12 ид.части от всичко 27 ид.части от сграда Содолимонадена фабрика в гр.С. на ул.„Х. С.’ № .., но не и дворно място. Липсват доказателства за отчуждено дворно място, евентуално за негова площ и граници. По отношение на представените два акта –Акт № 1807 от 11.01.1969г. и Акт № 832/20.05.1989г., в тях не фигурира името на Ц. М.. В Акт № 1807 от 11.01.1969г се описва отново сграда- картонажен цех, намиращ се на ул. Х. С., в Акт № 832/20.05.1989г. са описани имоти без да се индивидуализират- да се посочи на коя улица се намират същите, какви са техните граници. От така представените писмени документи се установява, че Ц.. М., като наследодател на ищеца, е бил собственик на 5.8/12 ид.части от всичко 27 ид.части от сгради в гр. С. на ул. Х. С., но не и на дворно място каквито са констатациите на ищеца.Предвид горното настоящата инстанция, счита, че жалбата респективно и искът на ищеца се явява неоснователни, доколкото за да се възстанови правото на собственост по силата на закона- ЗВСВОНИ първата от кумулативно изискуемите предпоставки е имотът да е бил собственост на лицето/ респективно на наследодателя/, което претендира за реституирането му. Не се доказа, че Ц. М. е бил собственик на 5,8/12 от всичките 27 ид. части от правото на собственост върху имот пл. № 2162 по плана на гр. С., респективно пл. № 1158 по кадастралния план на гр. С. от 1915г. Доказа се, че Ц. М. е притежавал 5,8/12 от всичките 27 ид. части от правото на собственост върху бившата Содолимонадена фабрика, но видно от твърденията на самия ищец и изслушаните пред районния съд експертизи, сградата е разрушена през 1973г. В този смисъл на наследниците не би могла да бъде възстановена тази собственост, доколкото имотът не може да съществува реално до размерите, в който е отчужден. Действително след отчуждаването на негово място са построени нови сгради, но собствеността отново не би могла да подлежи на възстановяване, тъй като имотът не съществува във вида, в който е отчужден/Решение № 1031/21.11.2001г. по гр.д. № 1233/2001г.. на VI г.о./. За възстановяване на собствеността ЗВСВОНИ изисква кумулативно наличие на следните предпоставки: имотът да е бил собствен на лицето, което се позовава на реституционния ефект (респ. на неговия наследодател); да е отчужден по някой от посочените в закона закони; за него да не е получено обезщетение; да съществува реално до размерите, в които е отчужден; към момента на влизане в сила на закона да е собственост на държавата, общините, обществени организации или техни фирми или еднолични търговски дружества по чл. 61 ТЗ. Доколкото законът изисква кумулативно наличие на всички предпоставки, а в настоящия случай се установи, че първата предпоставка имотът /-5,8/12 от всичките 27 ид. части от правото на собственост върху имот пл. № 2162 по плана на гр. С., респективно пл. № 1158 по кадастралния план на гр. С. от 1915г./ да е собственост на лицето, което претендира реституирането му/ респективно на неговия наследодател/ не е налице, настоящата инстанция счита за ненужно да изследва останалите, визирани от закона предпоставки. Собственост се установява единствено като съответна част от сграда- Содолимонадена фабрика, но същата няма как да бъде възстановена, тъй като имотът не съществува реално във вида, в който е бил отчужден. Изложеното обуславя решаващия извод, че предявеният ревандикационен иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Направените от настоящата инстанция изводи съвпадат с тези на първоинстанционният съд, поради което постановеното от последния решение следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора ±е явява неоснователна претенцията на въззивника за направените по делото разноски.На основание чл.78,ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски на ответника О. С., за което е представен списък за разноски по чл.80 ГПК. В този смисъл следва ищецът да бъде осъден за разноските, сторени от ответника О. С. за въззивно производство- 400лв. адвокатско възнаграждение. Разноските, които ответникът претендира за първоинстанционно производство са присъдени с решението на Свищовски районен съд. Воден от изложеното, Великотърновски окръжен съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение № 117 от 28.07.2011г. по гр.д. № 786/2009г. по описа на Свищовски районен съд. ОСЪЖДА Ц. Н. М., ЕГН *, гр. С., ул.”Ц. О.” № . да заплати на О. С., ЕИК .., гр. С., ул. „Ц. Ц.”№ .. представлявана от кмета С. П. Б. сумата от 400/четиристотин/ лв. – разноски за въззивно производство. РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |