№ 375
гр. София, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000502430 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на В. П. Г. срещу
решение № 69/ 20.06.2022г. на СОС, 5 първоинстанционен състав,
постановено по т.д. № 221/21г. в частта, в която е отхвърлен искът му с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 8 000 лв. до 30 000лв. за
обезщетение за неимуществени вреди.
Жалбоподателят поддържа, че в обжалваната част решението е
неправилно и необосновано. Неправилно е прието за основателно
възражението за съпричиняване, както и съдът е излязъл извън него като е
приел, че е управлявал мотоциклета без предпазни ръкавици и протектори за
крайници и гръбнак към момента на ПТП. Позовава се на чл.137е от ЗДвП.
Съдебният акт противоречи на чл.52 от ЗЗД. Съдът неправилно е приложил
материалния закон относно размера на обезщетението за неимуществени
вреди като той не отговаря на получените увреждания, съпътстващи
затруднения, неудобства и негативни промени в ежедневието му, периода на
лечение. Определеното обезщетение няма да изиграе репариращата си
функция. То е силно занижено и не е съобразено със съдебната практика.
Съдът не е отчел в пълнота характера и степента на получените телесни
1
увреждания и дискомфорта, който му е причинен.
Затова моли въззивния съд да отмени решението на СОС в атакуваната
от него част и да постанови друго, с което да уважи предявения иск до
пълния предявен размер.
Ответникът в писмен отговор в съдебно заседание чрез процесуалния
си представител оспорва жалбата. Счита я за неоснователна.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с иск по чл.432, ал.1 от КЗ . В исковата молба ищецът
В. Г. твърди, че на 09.05.2020г. е управлявал мотоциклет марка „Жинлун“,
модел „ ЖЛ250 5“ с рег № ***. Движел се е по бул. „България“ в гр.
Ботевград с посока на движение от града към с. Врачеш. След напускането на
територията на гр. Ботевград е приближил кръстовището с главен път I-1
като е преминал покрай пътни знаци Б3 „ Път с предимство“ и Г1 „ Движение
само направо след знака“ като е продължил движението си направо по
главния път. Движел се е в неговата дясна пътна лента по посока на
движението му. По същото време П. Й. е управлявал лек автомобил „Ауди
А3“ с рег. № *** и се е движел по главен път I-1 с посока на движение от с.
Скравена към с. Врачеш. Приближавайки кръстовището, в района на което се
е намирал ищецът, Й. е преминал покрай знак Б1 „Пропусни движещите се
по пътя с предимство“, но не е пропуснал В. Г., който се е движел по пътя с
предимство. Последвал е удар между лявата странична част на лекия
автомобил и дясната странична част на мотоциклета. Ищецът е паднал върху
терена. Местопроизшествието е посетено от органите на КАТ, съставен е
Констативен протокол и е образувано досъдебно производство № 161/20г. по
описа на РУ- Ботевград. В следствие на катастрофата ищецът е бил
транспортиран до ФСМП в гр. Ботевград от където поради естеството на
травмите е транспортиран в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. В лечебното
заведение след прегледи е установено, че е получил: разкъсно- контузна рана
в областта на дясната вежда, разкъсно- контузни рани с оток и зачервяване на
двете длани, разкъсно- контузна рана с оток и зачервяване на десния лакът,
разкъсно- контузна рана с оток и зачервяване на дясното коляно, контузия на
гръдния кош със счупване на осмо ребро в дясно. Към момента ищецът не е
2
възстановен от получените травми, той е търпял и продължава да търпи
затруднения, неудобства, неприятни усещания и болки в ежедневието си.
Към датата на пътния инцидент водачът на лек автомобил „Ауди А3“ е имал
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. Ищецът е
подал писмена застрахователна претенция пред ответното дружество, което е
отказало да му изплати застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди. Затова моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., в едно със законната лихва от
10.07.2021г. до окончателното му изплащане. Претендира разноски.
Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.367 от ГПК
заявява, че оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП,
както и счита, че за застрахования при него водач то е било случайно
събитие. Направен е анализ на представените с исковата молба медицински
документи като е посочено, че 5000лв. са достатъчни да репарират
неимуществените вреди на ищеца. Прави възражение за съпричиняване като
твърди, че ищецът е управлявал мотоциклета с превишена и несъобразена с
пътния участък скорост.
Безспорно е, че на 09.05.2020г. е настъпило описаното в исковата молба
ПТП. За него е съставен констативен протокол за ПТП № 70/09.05.2020г.,
протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата и фотоалбум.
Безспорно е, че при произшествието е пострадал ищецът.
Не се спори, че за лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № *** е имало
застраховка „Гражданска отговорност“ валидна към датата на
произшествието при ответника.
Във връзка с пътния инцидент е образувано ДП 161/20 на РУ-
Ботевград, което е прекратено с постановление от 08.01.2021г. от РП-
Ботевград .
Безспорно е, че ищецът е отправил извънсъдебна претенция за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, получена от ответното
дружество на 09.04.2021г., по която е образувана щета. По нея не е
изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди.
С оглед твърденията в исковата молба ищецът е представил
медицински документи, изходящи от СМП, лист за преглед на пациент,
3
документи за извършени изследвания, копие от листа от амбулаторни книги
на УМБАСМ „ Пирогов“ от 09.05.2020г., амбулаторни листове, болничен
лист.
В хода на съдебното дирене е допусната медицинска експертиза,
изготвена от вещо лице неврохирург. Тя е установила травматичните
увреждания, получени от ищеца, които са във връзка и могат да бъдат
получени при ПТП. Посочено е лечението, което е предприето по отношения
на травмите, възстановителния период, както и че ищецът е възстановен от
тях. На 27.04.2022г. вещото лице е извършило преглед на ищеца като в
експертизата е отразен резултатът от прегледа.
Допусната автотехническа експертиза е посочила механизма на
произшествието, скоростта на движение на автомобила мотоциклета при
настъпване на удара, опасната зона за спиране на двете превозни средства и
причините за настъпване на пътния инцидент. В съдебно заседание е
допълнил заключението си.
Съдът кредитира заключенията на допуснатите експертизи като
компетентни, обосновани и безпристрастни, основаващи се на научните
правила и професионалния опит на експертите.
В хода на процеса са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Й. е бил водач на лек автомобил „Ауди А3“, участвало в
пътния инцидент. Същият възпроизвежда кога и къде е настъпил пътния
инцидент, какво е било неговото поведение на пътя, как е възприел пътната
обстановка и състоянието на ищеца след инцидента.
Свидетелят Г. е съпруга на ищеца и свидетелства за болките и
страданията, които е имал В. Г. в резултат от травмите, получени при ПТП.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на
лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излага. Тези на
свидетеля Г. ги обсъжда при условията на чл.172 от ГПК поради близката
връзка между нея и ищеца, но ги счита за достоверни, убедителни и без
противоречие с останалите събрани доказателства.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел
като справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 000лв.
като е приел, че възражението за съпричиняване е основателно. Решението
4
е в влязло в сила в частта, в която искът за неимуществени вреди е уважен за
8 000лв.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.432, ал.1 от КЗ за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди .
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Първонстанционното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или
неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” след
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава
лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск
пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на
определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в
чл.496, ал.1 от КЗ. Изтичането му обуславя допустимостта на претенцията. /
опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. №
179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори, а
и от доказателствата се установява, че ищецът е отправил писмена претенция
към ответника за определяне и изплащане на обезщетение за неимуществени
вреди. В тримесечният срок застрахователят е отказал да плати такова. С
оглед на това следва да се приеме, че предявения иск с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ е допустим. Това обуславя активната материална и
процесуална легитимация на ищеца да претендира обезщетение за
претърпените от него вреди срещу застрахователя на деликвента.
5
Застрахователят по задължителната застраховка „гражданска
отговорност“ по смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни
действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна.
Той има задължението да покрие, в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на
застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца е да докаже наличието им с
всички допустими доказателствени средства, както и съществуването на
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между
деликвента и ответника- застраховател.
По делото не се спори, че гражданската отговорност за водача на лек
автомобил „Ауди А3“ с рег. № *** е била застрахована при ответника-
застраховател. Застраховката е била валидна към момента на настъпване на
произшествието. Не се оспорва механизма на настъпилото ПТП. Пред
въззивния съд не оспорва наличието на елементите от фактическия състав на
чл.45 от ЗЗД по отношение на водача, чиято гражданска отговорност е
застраховал, поради което застрахователят е пасивно материално
легитимиран да отговаря по предявения иск.
Пред въззивния съд се спори по отношение на размера на
обезщетението за неимуществени вреди и налице ли е съпричиняване от
ищеца на вредоносния резултат като е нарушил ЗДвП.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
6
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания. От събраните по делото медицински документи и от заключението
на допусната медицинска експертиза се установяват получените от ищеца
травми. По своя медико- биологичен характер те са му причинили временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Проведеното лечение е
консервативно, без оперативна интервенция. Разкъсно-контузните рани, както
и фрактурата на осмо ребро в дясно са довели до болки и страдания.
Лечебният и възстановителен период е продължил общо е около един месец.
През него ищецът е трябвало да приема обезболяващи медикаменти. Изпитвал
е силни болки, спял е на стол заради счупеното ребро, което е било за период
от 10 дни. Нарушен е бил сънят му и се е нуждаел от чужда помощ./св. Г./
Травмите са създали за ищеца временен дискомфорт в обичайния му начин
на живот. За установяване на състоянието на В. Г. към настоящият момент
вещото лице Ц. е извършило личен преглед на 27.04.2022г. и е посочил, че
той е в добро общо състояние, ясно съзнание, без болки в гърдите. В областта
на главата и лицето без белези. Има малък такъв по размер в областта на
десния лакът, който е добре зараснал цикатрикс. По гърба на дясната китка
има хиперпигментирана област от около 3-4 см. от дълбокото охлузване.
Вещото лице е установило ,че въззивникът е възстановен от получените при
ПТП травми и прогнозата за здравословното му състояние за в бъдеще не
зависи от тях. По делото се установи, че той не изпитва неудобства и
неприятни усещания към настоящия момент. При него няма трайни
последици от преживените увреждания. При определяне на обезщетението
следва да се съобрази, че В. Г. е имал кратък лечебен и възстановителен
период, без трайни последици за здравето му. Като съобрази това, както и че
ищецът има добро общо здравословно състояние, неговата възраст – 52
години към момента на пътния инцидент, липсата на трайни последици за в
бъдеще, счита, че справедливият размер на дължимото обезщетение е
12 000лв.
По възражението за съпричиняване .
Нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД предвижда санкция за увредения, ако е
допринесъл за вредите, чрез намаляване на обезщетението, което му се
дължи. Съпричиняването на вредоносния резултат изисква поведението на
7
пострадалия, изразяващо се в действие или бездействие, да е било
противоправно или не, но фактически да е в причинна връзка и да е
допринесло за настъпилите вреди. За да е налице съпричиняване не е
необходимо пострадалият да има вина за увреждането. На основание чл.154
от ГПК в тежест на ответника е да докаже с всички допустими и относими
доказателства съпричиняването на вредите от страна на пострадалия. От
него застрахователят черпи благоприятни правни последици и при
недоказването му, следва да се приеме, че не са се осъществили твърдените
факти по съпричиняването на вредите. В тази връзка следва да се обсъдят
заключението на автотехническата експертиза и показанията на св. Й..
Възражението за съпричиняване е въведено в процеса с отговора на исковата
молба, като във въззивната жалба се оспорва неговата основателност.
Въззивният съд дължи произнасяне по отношение на него, а именно за
допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата, тъй като
ищецът е управлявал мотоциклета с превишена и несъобразена с пътния
участък скорост. Не е спорно по делото, че св. Й. като водач на лекия
автомобил се е движел по път без предимство, а ищецът по път с предимство.
Двата се пресичат в кръстовище. Мястото на произшествието е отразено в
протокола за оглед и чрез фотоалбум. В заключението на автотехническата
експертиза също има приложен снимков материал за мястото на удара.
Според чл.47 от ЗДвП водачът на ППС, приближаващо към кръстовище,
трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и
да пропусне участниците в движението, които имат предимство. Нормата е
императивна, установена в обществен интерес и имаща за цел да съхрани
живота и здравето на водачите и пътниците в МПС. Всяко отклонение от нея
е нарушаване на закона и означава противоправно поведение на нарушителя.
Неспазването на правилото на горната разпоредба поставя в завишен риск
субектите, които имат това задължение. От събраните доказателства се
установява, че водачът на лекия автомобил е бил на път без предимство и не
е спрял, за да пропусне движещият се по пътя с предимство мотоциклетист.
От друга страна последният, макар и да има предимство е нарушил общото
правило на чл.20, ал.2 от ЗДвП и задължението, което тя вменява на водачите
на ППС да избират скорост на движение съобразена с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
8
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Наличието на знак Б3 „Път с предимство“ не отменя задължението на водача,
движещ се по този път, да спазва горното правило. Ищецът при
управлението на мотоциклета се е движел с несъобразена скорост за пътния
участък. От заключението на автотехническата експертиза се установява, че и
двамата водачи са имали видимост едни към друг, възможност да се
възприемат, но не са направили необходимото за да предотвратят пътния
инцидент. / Р № 50176/20.12.2022г. по т.д. № 1849/21г., I т.о., Р №
105/13.07.2017г. по т.д. № 60097/16г., I т.о./ При преценка на поведението на
двамата водачи това на управляващият лекия автомобил е с по- голяма
степен на вина в сравнение с това на ищеца. Затова възражението за
съпричиняване е основателно в обем от 1/3.
При отчитане на приноса на въззивника дължимото обезщетение е
8000лв.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът
съобрази, че произшествието е настъпило през 2020г., икономическата
конюктура и минималната работна заплата за страната. Размерът на
застрахователните лимити не може да бъде водещ и самостоятелен
критерий за съда при справедливото репариране на неимуществените
вреди./ Р № 34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г., II т.о на ВКС, Р №
60090/29.07.2021г. по т.д. № 1472/20г., ВКС I т.о. /. Обезщетението отразява
степента на уврежданията, трайните последици от тях, ако има такива, както
и други обективни факти, които са предмет на доказване и които да са
доказани в хода на съдебното дирене. Определеният размер на обезщетение
на В. Г. от 8 000 лв. представлява 13 минимални работни заплати за
страната за 2020г./610 лв. МРЗ за 2020г./ и 6 средно месечни заплати при
1333 лв. средно месечна работна заплата за страната за месец май на 2020г.
Определеното обезщетение е съответно на жизнения стандарт на страната към
правнорелевантния момент.
Поради изложеното решението на СОС следва да се потвърди в
обжалваната част.
По разноските.
9
С оглед изхода на спора на жалбоподателя не се дължат разноски за
производството пред САС, включително и адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 от ЗАдв. на процесуалния му представител за САС.
На ответника разноски за настоящата инстанция се дължат в размер на
1600лв. с ДДС. Неоснователно е направеното от процесуалния представител
на ищеца възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, доколкото претендираното от
ответника адвокатско възнаграждение е в размер, съобразен с чл.7, ал.2 от
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, както и с фактическата и правна сложност на делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 69/20.06.2022г. на СОС, 5
първоинстанционен състав, постановено по т.д. № 221/21г. в частта, в която
е отхвърлен искът на В. П. Г. с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за
сумата над 8 000 лв. до 30 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди.
ОСЪЖДА В. П. Г., ЕГН **********, с. ***, обл. ***, община ***, ул.
***“ № *** и със съдебен адрес: гр. София, бул. „***“ № 5, вх. В, ап.25 чрез
адв. Й. Д. да заплати на ЗД „ Бул Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „
Дж. Баучър“ № 87 сумата от 1600 лв. / хиляда и шестстотин лева/
разноски по делото пред САС.
Решението на СГС е влязло в сила в останалата част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10