РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Бургас , 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Ваня С. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20212100500428 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на С. В. и А.
Х. – граждани на ****, чрез адв.Камбурова, против Решение №260943/29.12.20г.,
постановено по гр.д.№1243 по описа на Районен съд Бургас за 2020г., с което е
допуснато извършването на съдебна делба между В. В., С. В. и А. Х., на недвижим
имот, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор *** – жилище, апартамент, с
площ от 53.46 кв.м., разположен в поземлен имот с идентификатор ***, ведно с
прилежащите изба №14, с площ 8.70 кв.м., 5.46 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата
и съответните части от правото на строеж върху сградата, при квоти по 1/3 ид.ч. за
всеки от съделителите.
Въззивниците изразяват недоволство от първоинстанционното решение в
частта, с което делбата е допусната при участието на съделителя В. В.. Съделителят С.
В. обосновава заявеното от нея в първоинстанционното производство възражение, че
тя е собственик на 2/3 ид.ч. върху имота, на основание трансформация на лично
имущество.
Въззиваемият ищец ищеца В. В. представя писмен отговор на жалбата по реда
на чл.26 ГПК. В него излага за потвърждаване на обжалваното решение. Аргументира
тезата, че ответницата не е доказала възражението си за трансформация.
1
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните и
обсъди събраните по делото доказателства намира, че първоинстанционният съд е
установил релевантните за спора факти и обстоятелства, касаещи придобиване на
недвижим имот – самостоятелен обект с идентификатор *** – жилище, апартамент, с
площ от 53.46 кв.м., разположен в поземлен имот с идентификатор ***, ведно с
прилежащите изба №14, с площ 8.70 кв.м., 5.46 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата
и съответните части от правото на строеж върху сградата, от страните по делото.
Установено е, че ищецът В. В. и ответницата С. В. са били съпрузи към датата на
сделката – 28.04.2014г. и са придобили в режим на СИО 2/3 ид.ч., а ответницата А. Х. –
дъщеря на С. В. е придобила 1/3 ид.ч. от правото на собственост. Установено е, че
непосредствено преди сделката ищецът е изтеглил сумата 14951 щ.д., с левова
равностойност 21158.97 лева, а ответницата С. В. в лично качество и като законен
представител на дъщеря си А. Х. е превела сумата 22000 евро за закупуване на
процесния имот, като двете суми общо се равняват на посочената продажна цена от
34300 евро. Поради това и на осн. чл.272 ГПК въззивната инстанция препраща към
мотивите на първоинстанционното решение.
Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на валидността и
допустимостта на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 ГПК, не
установи съществуването на пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид
установените факти и обстоятелства, становищата на страните и като съобрази Закона
намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Мотивите и
в тази им част въззивната инстанция споделя на осн. чл.272 ГПК.
Предвид обстоятелството, че страните по делото са украински граждани, за
установяване на приложимия материален закон, съгласно нормата на чл.3, ал.1 КМЧП,
вр. Договор между Народна република България и Съюз на Съветските
социалистически републики за правна помощ по граждански, семейни и наказателни
дела (Договора), ратифициран с Указ №784/15.04.1975г. на ДС, ДВ бр.12/1976г. и
поправен от МВнР - ДВ бр.17/28.02.2014г., приложим по силата на чл.12 от
Беловежкото споразумение от 08.12.1991г., въззивният съд постави на страните
въпроса за тяхното обичайно местожителство. Ищецът В. В. и ответницата С. В.
заявиха писмено, че същите са с постоянно местожителство на територията на
Република България. Поради това с протоколно определение от 19.04.2021г., съдът
2
обяви на страните, че приложимият закон съобразно чл.23, ал.1 от Договора е
Семейния кодекс на Република България.
Съобразно нормата на чл.21 СК, вещните права, придобити през време на
брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи,
независимо на чие име са придобити. Разпоредбата на чл.23 СК въвежда изключение
от горното правило, като постановява, че лични са вещните права, придобити през
време на брака с изцяло лично имущество. Следователно налице е оборима
презумпция – всеки от съпрузите може да опровергае съвместия принос в придобиване
правото на собственост и да установи влагане на лични средства.
В настоящия случай ответницата заявява като насрещно възражение по иска за
делба на процесния имот, твърдението си за извънсемеен (личен) произход на
вложените средства – че същите са придобити от ответницата Х. на основание
продажба на недвижим имот – лична собственост и дарение на парични средства,
които е дарила на ответницата В. за закупуване на имота. Въззивната инстанция
намира възражението за неоснователно. Процесният договор е сключен на
28.04.2014г., а продажната цена, посочена в него е 34300 евро. Видно от извлечение
(информация) за сметката на В. В. в „Уникретит Булбанк“ – АД, от сметката на
25.04.2014г. са изтеглени 14951 щ.д.. Видно от същото извлечение от сметката на С. В.,
на 28.04.2014г. са преведени 22000 евро, с основание „покупка на недвижим имот“.
Предвид обстоятелството, че в сделката като купувачи са участвали и двамата съпрузи,
че всеки от тях е декларирал, че произходът на средствата, заплатени като цена е
личен, въззивната инстанция намира, че и двамата съпрузи са внесли лични средства,
съответстващи на придобитата от тях част от имота – по 1/3 ид.ч. По делото не са
ангажирани доказателства, установяващи, че сумата, посочена в договора за дарение от
21.03.2014г. в полза на А. Х. е била предадена/внесена от дарителя, респ. – че същата е
послужила за заплащане на цялата цена за закупуване на имота.
По изложените съображения, за 2/3 ид.ч. от посочения имот, на осн. чл.21 СК е
възникнала съпружеска имуществена общност между двамата съпрузи. Същият следва
да бъде допуснат до делба при равни квоти. Първоинстанционното решение,
постановено в този смисъл е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемия следва да се присъдят направените във въззивното
производство съдебно – деловодни разноски, в размер на 430 лева – адвокатско
възнаграждение.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260943/29.12.20г., постановено по гр.д.№1243 по
описа на Районен съд Бургас за 2020г.
ОСЪЖДА С. В. и А. Х. – граждани на *** с адрес ***, ет.5 ДА ЗАПЛАТЯТ на
В. В., със съд. Адрес гр.Бургас, ул. Трайко Китанчев“, №26 – адв. Таня Пеева сума, в
размер на 430 лева – съдебно – деловодни разноски за въззивно производство.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в
едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4